Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (24)

12

В бара (огромен екран с фалшив изглед към космоса, три масички, учтив младеж зад бара) Кей си позволи чаша земно вино. Виното беше прекалено слабо и кисело за неговия вкус, но той изпи чашата до дъно.

Кей възнамеряваше да прекара в бара доста време — там беше полутъмно и се разнасяше тиха музика. Но след няколко минути при него седнаха двама емигранти от Инцедиос: млада съпружеска двойка или просто влюбени. Имаха нужда да общуват с някого и след като разпознаха в Кей човек, дошъл отдалече, се пльоснаха на неговата маса. Първите десет минути разговорът беше даже интересен. После на Кей му стана скучно и той си тръгна. Остана със смътното усещане, че двамата искаха да завършат запознанството си с него чрез тройка в леглото, но така и не се решиха да изложат директно желанието си.

В магазинчето на лайнера Кей купи обемист сак, дрехи за себе си и Артур, станер и „Конвой“ — за да заменят конфискуваните от Службата на планетата оръжия. Разбира се, не му ги връчиха — можеше да си ги вземе едва на излизане от кораба. Кей разбираше, че ако предчувствията на Артур са верни, то на изхода от хиперскока лайнерът ще бъде посрещнат от рояк патрули и чифтът детски играчки няма да помогне кой знае колко. Но без оръжие се чувстваше сякаш е гол.

Настроението му започна да се разваля. Кей отдавна бе престанал да се вълнува заради бъдещи неприятности, но в момента бе изнервен поради някаква причина. Чак като се приближаваше към каютата, разбра къде е проблемът.

Отношението му към Артур вече не беше като към клиент. Основно правило — никога не охранявай приятели.

Кей Алтос си бе позволил да изпита симпатия към момчето. Той мислеше не за камшика и наградата — просто не искаше Къртис-младши да умре за пореден път. Това беше катастрофа…

По телевизионната мрежа на кораба вървеше някакъв местен сериал. Героинята — млада девойка от бедно, но честно семейство, крадеше плодове от градината на богат търговец на торове. След като я хвана на местопрестъплението, търговецът изпадна в екстаз от нейната красота и уреди на момичето работа в магазин. Собственикът на магазина, поразен до дъното на душата си, й помогна да започне работа на пътнически кораб. Капитанът на кораба…

Най-неприятното бе дори не това, че многобройните любовни сцени бяха учудващо еднообразни и безвкусни. Гледайки широкото личице на младата сапунена звезда с прекалено раздалечени очи, Кей не можеше да проумее кой би й хвърлил око, освен излежал десетгодишна присъда каторжник. Нима това бе идеалът за красота на Инцедиос?

Кей поръча последната, деветдесет и шеста серия и след две-три минути напълно вникна в смисъла на случващото се. Хубавицата работеше в централния офис на „аТан“, на Тера, като същевременно търсеше малолетния си син, роден в десета серия и откраднат в единайсетата. Когато Артур се върна в каютата, Кей с удоволствие съобщи:

— Виж, това е Къртис Ван Къртис.

— Така ли? — заинтересува се Артур и се загледа в стройния светлокос момък, безуспешно опитващ се да омае красавицата. След малко момчето попита: — Кой беше първият й любовник?

— Търговец на торове.

— Значи тя ще се върне при него.

Хубавицата се върна на Инцедиос, като по пътя разпозна в храбър лейтенант от Имперските войски изчезналия си син. Търговецът, който някъде в средата на сериала беше изгубил паметта и богатството си, веднага щом видя приятелката си от младежките години, се излекува. Най-вероятно от уплаха.

— Проумях що за народ е това — каза Кей, изключвайки телевизора. — Те са безнадеждни. И абсолютно неуязвими.

— Зарежи тая работа — оправяйки леглото си, каза Артур. — Този филм е платен от „аТан“. Всички филми, в които Къртис Ван Къртис е светлокос юноша склеротик, влюбен в безнадеждна глупачка, се плащат от „аТан“. По този начин се намаляват завистта и агресията.

Кей не можа да разбере дали Артур говори сериозно. Ако се съди по тона — да.

— Показа ли на дамата кораба?

— Разведох я навсякъде, където ни пуснаха. После майка й ме черпи чай.

— Мила жена.

— Кей… — Артур седна на кревата и се зае да развързва маратонките си. — Днес ти наговорих куп глупости, забрави за всичко. Или не, не всичко. Защото искам да те помоля…

— Казвай.

— Не ме убивай. Никога не ме убивай, каквото и да се случи. Иначе няма да мога да ти бъда приятел.

— Мислиш ли, че това е по-важно за мен, отколкото нареждането на Къртис?

— Да.

Вечни мъки.

— Няма да те убивам.

— Благодаря.

Кей седна на леглото си. Изключи осветлението.

Какъв може да стане човек, започнал да убива още като дете? Телохранител. Какъв може да стане човек, започнал да умира още като дете?

— Лека нощ, Арти.

Артур дълго мълча. После каза:

— Лека нощ, Кей. И не забравяй какво си ми обещал.