Пол Ливайн
Кофти късмет (8)

7. Да привлечеш под отговорност сандвич de jamón

Пинчър затанцува грациозно на пръсти около мен, като сипеше удари в лицето ми. Обикаляше наляво, като ме принуждаваше да се въртя надясно. След пет завъртания започна да ми се вие свят.

— Какво става, Шугър Рей?

— Какъв беше онзи твой речитатив, Джейк? „Ремъка закопчай, правото е контактен спорт“.

— Да, и какво?

— Боксът също! — Той приближи, нанесе ми къс ляв в ребрата и се дръпна, като продължи да подскача. — Дано да греша, но май току-що разгадах играта ти.

— Какво искаш да кажеш?

— Научил си за разследването на Стейси Стрикстайн.

Опитах ляв, който облиза темето му.

— И какво разследва тя?

— Сякаш не знаеш.

Бам-бам-бам. Тройка. Безобидна, само дето ушите ми започнаха да пищят.

— Нямам представа, Рей. Не мога да общувам със Стрихнина. Тя няма човешка ДНК.

— Което я прави прокурор булдог.

— Какво души тя?

— Натиск върху журито. Подкупване.

— От кой? Или беше от кого?

— От теб! Джейситър. Мисли си, че си подкупил съдебен заседател по делото срещу Търстън.

— Стейси Стрихнина е луда. Знаеш го, нали? Вижда конспирации и насън. Мисли си, че всички адвокати са измет.

— За нея няма нюанси, признавам.

— Говори се, че смята да се кандидатира срещу теб на следващите избори.

— Така е. Вече събира средства за кампанията си.

— Не бих подкупил съдебен заседател, Шугър Рей.

— Казах й го.

— Благодаря.

— Джейситър ще взема остро завоите, така й казах. Ще потроши всичкия порцелан в магазина. Ще огъне правилата до счупване. Но в сърцето му има светлина, не мрак.

— Но не си успял да я убедиш?

Пинчър направи стъпките на Али, връзките на белите му кецове се замятаха. Излезе от танца със серия ляв-десен, която блокирах с ръкавица и ръка.

Пинчър отскочи назад.

— Мисли си, че не мога да съм обективен, защото двамата с теб сме близки приятели.

— Не чак толкова близки.

— Стейси работи с журито.

— Аха, а то ще привлече под отговорност хамбургер.

— По тези места се казва сандвич de jamón. — Той изтанцува още една обиколка около мен, като стоеше настрана от левия ми удар. — Няма да те осъждам предварително, но се държиш странно, като идваш при мен и се опитваш да натопиш собствения си клиент.

— Опитвам се да постигна справедливост, Рей.

— Не ти трябва да решаваш кое е справедливо. А само да следваш закона.

— Да, и виж докъде стигнах така.

— Трябва да смениш посоката, Джейк. Ти си на пътя за Дамаск. Нали помниш Савел от Тарс?

— Разбира се, ходил съм на неделно училище. Савел е използвал псевдоним. Апостол Павел.

— Аз едва ли бих се изразил така, но не е погрешно. Савел бил фарисей, чиято работа била да преследва ранните християни.

— Ама че длъжностна характеристика.

И двамата се държахме на разстояние един от друг. Танцувахме и говорехме.

— Пътувал е за Дамаск, когато бил сполетян от божествено откровение — каза Пинчър. — Исус му проговорил и Савел преминал през изкупление и станал апостол Павел.

— Освен ако не си божество, не разбирам какво искаш да кажеш, Рей.

Той се приближи и нанесе удар, но не улучи.

— Трябва ти изкупление, Джейк. Трябва да повярваш в светото писание, което в нашия случай е законът.

— Вярвам в основния текст, но бележките под линия ми създават проблеми.

— Натиск върху журито се пише с главни букви.

— Това са пълни глупости, Рей. Не съм подкупвал съдебен заседател. Дори не исках да спечеля.

— Което започва да звучи като опит да потулиш нещата. Може би защото си надушил, че се води разследване. И затова идваш при мен и казваш: „Ох, колко съм лош. Измъкнах един виновен. Помогни ми да го закова“.

— Стига, Рей. Самият ти каза, че никога не бих…

Той ми нанесе прав ляв в носа и очите ми се насълзиха.

— Може пък и да греша за теб, не-толкова-близък-приятелю.

Това ме накара да спра. Сериозно ли говореше?

Стоях неподвижно със зяпнала уста и отпуснати ръце, а той изневиделица ми нанесе къс ляв. Ударът беше изпълнен с гняв — Пинчър очевидно вярваше на Стрихнина, а не на мен. Мислеше си, че съм го мамил през всичките години, че сърцето ми всъщност е било пълно с мрак.

Ударът попадна право в дясното ми слепоочие или по-скоро върху шлема над него. Без дунапрена черепът ми сигурно щеше да се пръсне като орех под чук. Въпреки това шокът премина от едното ми ухо до другото. Залитнах, краката ми се подкосиха, ръцете ми полетяха некоординирано.

Тупнах на ринга, като за миг се зачудих защо светлините помръкват и защо съм толкова сънен.

ЕДИНАЙСЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НА ОКРЪГ МАЯМИ-ДЕЙД, ФЛОРИДА

Относно: Разследване на Джейкъб Ласитър.

Съгласно раздел 918.12 на щата Флорида, а именно натиск върху съдебни заседатели.

Разследване 2016-MDC-GJ-149.

Частична стенограма от заседанието на журито.

 

Въпрос [от помощник окръжен прокурор Стрикстайн]: Г-н Гутиерес, преди да започнем, имате ли някакви въпроси?

Отговор [от Мануел Гутиерес]: Къде е съдията?

В: При свидетелство пред съдебни заседатели няма съдия, г-н Гутиерес. Само вие, аз и двайсетте и един граждани от журито.

О: [Свидетелят маха с ръка]: Hola. Здравейте.

В: Господин Гутиерес, гарантиран ви е имунитет. Разбирате ли какво означава това?

О: Si yo le dijera la verdad. Ако кажа истината, няма да ме вкарате в затвора дори да съм извършил престъпление.

В: Да. И тъй. Познавате ли човек на име Джейк Ласитър?

О: Si. Бях съдебен заседател в делото срещу Тъндър Търстън. Número tres. Аз бях.

В: Имало ли е момент, в който г-н Ласитър да е разговарял с вас извън съдебната зала?

О: В края на първия ден. Вървях към паркинга на съдебните заседатели. Г-н Ласитър ме настигна, докато се качвах в колата си.

В: И какво ви каза?

О: [Мълчание]

В: Г-н Гутиерес…

О: Това не се ли води слух? В „Добрата съпруга“ би се водило за слух.

В: Пред журито е съвсем нормално, г-н Гутиерес. Нашите правила са различни. И тъй, какво каза г-н Ласитър?

О: Каза: „Хубава Куда“.

В: Какво означава това?

О: Карам „Баракуда“, която лично реставрирах. Г-н Ласитър ме попита: „Модел 71, нали?“ А аз му отговорих: „Точно, но няма да повярвате какво има под капака“.

В: А после какво стана?

О: Отворих капака и г-н Ласитър каза: „Какво е това, по дяволите? Реактивен двигател?“ А аз му отговорих: „Четиристотин и петдесет кубиков V-10 на «Додж Вайпър» с шест скорости. Вдига двеста и трийсет без проблем“.

В: А после?

О: Г-н Ласитър се разсмя и каза: „Номер три, имаш си Вайпъркуда“.

В: Тоест, щом е казал „номер три“, той ви е разпознал като заседател по делото Търстън?

О: Разбира се. Същата сутрин беше подбрал журито. После ми каза, че кара кабриолет „Елдо“ от 84-та и ме попита дали не бих искал да поработя по него.

В: И какво отговорихте?

О: Nada. Нали разбирате, почувствах се неудобно.

В: И какво стана после?

О: Г-н Ласитър седна на предната седалка, отвори жабката и сложи плик в нея. Каза ми: „Това са координатите ми“.

В: Отворихте ли плика?

О: Да, след като той слезе от колата.

В: Какво открихте в него, г-н Гутиерес?

О: Телефонен номер, написан върху плика. А вътре el dinero. Хиляда долара на стотачки.