Пол Ливайн
Кофти късмет (24)

23. В хладилника на съдебния лекар

Малко преди полунощ се обадих на Соломон и Лорд по стационарната линия. Стив Соломон вдигна на третото позвъняване.

— Късно ли се обаждам? — попитах аз.

— В леглото сме.

— О-о-о, съжалявам.

— Няма проблем. Виктория рови в лаптопа си, а аз чета статията за бански в „Илюстриран спорт“.

— Четеш?

— Към снимките има текст. Видя ли Ронда Роузи на корицата?

— Странно, че го спомена. Трябва да поговорим за ММА боевете.

— Защо?

Казах му, че ще получи уведомлението ми, че ще се явя по делото Каруана, и той издюдюка и включи спикърфона.

— Джейк Ласитър, застрахователен адвокат! Моят приятел, моят кум е станал Гринч! Вик, можеш ли да повярваш?

— Честно казано, изненадана съм — отвърна спокойно тя. Виктория открай време е била уравновесената в екипа им.

— Не по мой избор — казах аз.

— Предупредих те, Джейк — изкикоти се Соломон. — Това се случва, когато се продаваш. Работиш за Човека. Дължиш душата си на компанията. О, много ще се забавляваме да ти ритаме дебелия задник.

— Преди да започнеш с танца на победата, може ли да поговорим?

— Не си прави труда да предлагаш лимита на полицата. Вече го отхвърлихме. Това е mucho-grande случай на подлост и неблагонадеждност.

— Ако прескочите бързата процедура — казах аз.

— Виктория в момента прави проучванията. На изслушването ще те направи смешен, слон такъв.

— Понякога се чудя защо сме приятели, Соломон.

— Защото обичаш да се навърташ около Виктория, но аз нямам нищо против.

Поех дълбоко дъх и се зачудих откъде да започна. Бях решил да им разкажа теорията си какво всъщност се е случило с Карла Каруана. За целта трябваше да устоя на желанието си да превърна това в дуел между Соломон и мен.

— И защо се обаждаш? — попита Виктория.

Прозорецът на спалнята ми беше леко отворен и чух свирката на влака от другата страна на магистралата Саут Дикси. Последна възможност да размисля. Но не, щях да направя това, което смятах за правилно, дори да нарушаваше постановленията на законодателната власт, правилата на съда и традициите на практиката. Целта трябваше да оправдае средствата. Моите средства.

— Прочетох материалите и открих доста шантава промяна в поведението на клиентката ти през последната година от живота й — казах аз. — Лишаване от състезателни права, насилие, арести, ирационално поведение, което не е показвала никога дотогава.

— Забрави, Джейк — каза Соломон. — Това са предразсъдъци и няма да минат. Още от самото начало ще внесем искане да не представяш тези глупости.

— Може ли да помълчиш поне за една минута, Соломон? Няма аз да представям свидетелствата. А вие.

— Че защо да го правим?

— Ще ги представите, ще ги подчертаете, ще окачите фенер над тях и ще ги използвате срещу мен.

— Не виждам как или защо.

Замълчах за момент. От бриза палмовите листа пляскаха стъклото на прозореца и стаята беше изпълнена с едва доловим аромат на жасмин. Надявах се, че сами ще се сетят и че няма да ми се налага да им обяснявам. Това можеше да ми спаси поне отчасти адвокатската ми етика и достойнство.

— Виктория, ти си мозъкът в този екип — казах аз. — Разбираш ли накъде бия?

— Още не, Джейк. Може би не мога да видя гората заради дърветата.

— Джейк, ти си ми като брат — каза Соломон. — Но да бъдем честни. Не си някакъв гений. Няма начин да си видял нещо, което Вик да е пропуснала.

Игнорирах обидата и продължих упорито нататък:

— Ако въпросът е кога е настъпило самоубийството, имам добри изгледи да спечеля съкратеното производство и всички да си се приберем вкъщи. Но ако въпросът е дали е имало самоубийство, ще стигнете до процес и ще накарате журито да отсъди във ваша полза. Ще спечелите милиони.

— Дали е извършила самоубийство ли? — изненада се Соломон. — Та тя е оставила бележка. Не е било нещастен случай. Няма начин да победим, ако тръгнем по този път.

— Ще представите като доказателство и бележката.

— Джейк, колко си изпил?

— Не достатъчно. В бележката на Карла пише: „Снощи демоните отново се зареяха над леглото ми“. Халюцинирала е. Може би заради деменция. Разбирате ли ме?

— Деменция — каза Виктория. — Продължавай. Мисля, че знам накъде биеш.

— Накъде? — поинтересува се Соломон.

— Ако си прав, Джейк, не мога да повярвам, че сме го пропуснали — каза Виктория.

— Сигурно и аз щях да го пропусна, ако Чарли Ригс не ми беше опявал, че главата ми е пълна с ръждиви болтове.

— Мозъчни сътресения — каза Виктория. — Говориш за многото мозъчни сътресения на Карла.

— Още откакто е играла европейски футбол в училище. После кикбокс и карате, а когато е станала ММА боец, лекарите са изгубили броя им. Поведението й отразява тежки форми на синдром след мозъчно сътресение. Въпросът е дали е страдала…

— От хронична травматична енцефалопатия — довърши Виктория, която вече беше набрала скорост.

— Бинго. Предполагам, че мозъкът й е бил запазен при аутопсията.

— В хладилника на съдебния лекар — каза Виктория.

— Трябва веднага да го дадете на невропатолог. Ако съм прав и Карла е страдала от ХТЕ, имате различен случай.

— Не разбирам — каза Соломон. — Независимо дали е имала ХТЕ или не, тя въпреки това се е самоубила.

— Виктория, все още не е късно да развалиш годежа — казах аз. — Има много подходящи ергени, неколцина с дипломи по право. Един живее на няколко преки от вас.

— Собствена воля, Стив — каза тя. — Намерение. Съзнателното желание да сложи край на живота си. Ако мозъчната тъкан покаже наличие на ХТЕ, можем да заявим, че Карла е нямала умствения капацитет да формира съзнателното намерение, необходимо за самоубийство.

— Пак бинго — казах аз. — Ще оборите искането ми за бърза процедура, защото вече нямам чисто правен въпрос. Причината за смъртта ще бъде факт за съдебните заседатели. И в чия полза ще отсъдят те? За вашите невинни сирачета, или за моята неприлично богата застрахователна компания, персонифицирана от Сайръс Фрик, главен юрист и изрод номер едно?

— Прати ми сметката си — каза Соломон. — Господи, Джейк, забрави какви ти ги наговорих преди малко. И нямам нищо против да флиртуваш с Виктория, само да не ти става навик.

— Джейк, защо го правиш? — попита Виктория.

— Защото е най-добрият ни приятел — предположи Соломон.

— Не — казах аз. — Не го правя заради вас.

— Значи заради децата — рече Виктория. — Децата на Карла.

— Ще се радвам за тях, ако се получи. Но не, и заради тях не е.

— Защо тогава? — попита Соломон.

— Заради мен. Правя го заради себе си.