Метаданни
Данни
- Серия
- Джейк Ласитър (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bum Luck, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пол Ливайн
Заглавие: Кофти късмет
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 30.08.2018
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-862-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13525
История
- — Добавяне
33. Два елена, риещи пръстта
На малката платформа съдебният репортер прочете клетвата и д-р Мелиса Голд обеща да казва истината. Повярвах й, но пък хич не ме бива с жени, които са умни, самоуверени и… споменах ли смазващи? Да, споменах го.
Някакво куче лаеше весело на плажа под нас. Три сиви птици с дълги шии се затичаха тромаво във формация и полетяха една след друга като бомбардировачи, излитащи на мисия.
Соломон започна с лесната задача да определи д-р Голд за експертен свидетел. Бакалавърска степен в Колумбийския университет. Магистър по неврология и докторат по молекулярна биология в Йейл. Лекарска диплома от Дюк със специалност неврология и невропатология. Куп стипендии, статии и отличия, в момента директор на Центъра по неврология към Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Иначе казано, жена с много мозък за мозъците.
Спряхме за момент, докато един сервитьор поднесе три триетажни подноса студени морски дарове — стриди, миди, опашки на омари — и две бутилки „Перие-Жуе“ в сребърни кофи. Доста по-различно от обичайното кафе и датски сладкиши при моите снемания на показания в конферентната зала на „Харман и Фокс“.
Погледнах Соломон, който ми се ухили в отговор.
— Ако търсиш абалони, пратих хора на рибния пазар да намерят най-пресния — каза той.
През повечето време Соломон ме побъркваше. Имаше обаче моменти, в които ме изумяваше с щедростта и любезността си. Което ме накара да се запитам дали и Виктория не реагира по същия начин.
Соломон изгълта една стрида и насочи вниманието си обратно към д-р Голд. Продължи да й подава въпроси, а тя да отговаря блестящо. Изучавала атлети с дегенеративни неврологични заболявания и ветерани с мозъчни увреждания от бойното поле. Била главният невропатолог при аутопсиите на двайсет и четирима бивши играчи от НФЛ, при двайсет от които мозъците показвали хронична травматична енцефалопатия. Посочи д-р Бенет Омалу от Питсбърг като откривател на ХТЕ и д-р Ан Маккий от Бостънския университет за разделянето на болестта на четири степени.
Подпитана от Соломон, д-р Голд скромно призна, че тя е „пионерът“ в образното изследване на когнитивната дисфункция у бивши играчи от НФЛ с помощта на модифициран скенер, което понякога позволявало диагностицирането на живи пациенти, макар и не със стопроцентова точност.
— За съжаление, аутопсиите са по-добрият начин за диагностициране — тъжно рече тя.
Д-р Голд била част от групата учени, борещи се с Националната футболна лига, която години наред безсрамно твърдеше, че няма връзка между множеството мозъчни сътресения и ХТЕ. Да, точно както твърденията на тютюневите компании за връзката между пушенето и рака на белия дроб.
Д-р Голд спомена как до неотдавна комисарят на НФЛ Роджър Гудел категорично отричал връзката между любимата игра и смъртта с прочутото си изказване: „В живота винаги има рискове. Дори в седенето на канапе“.
С голямо удоволствие бих фраснал това копеле в гърлото с ръба на дланта си и бих подпалил проклетото му канапе. Може да си купи ново с четирийсетте и четири милиона, които му платиха собствениците на отбори миналата година. Какво извинение би могла да има НФЛ за фалшифицирането на докладите за травмите, прикриването на стотици сътресения и подкупване на лекари, за да не откриват връзка между сътресенията и деменцията? Накрая, след като беше поставена в безизходно положение, НФЛ нае адвокати на тютюневи компании и лобисти, които да защитават каузата й. Общо взето спортът, който замести бейзбола като любимо национално зрелище, се е превърнал в гангстерско предприятие, носещо милиарди долари печалба.
Соломон помоли д-р Голд да назове някои от бившите играчи, починали от ХТЕ. В отговор тя сякаш изброи състава на професионалния отбор на всички времена.
— Франк Гифорд. Джуниър Су. Ърл Морал. Майк Уебстър. Кен Стаблър. Оли Матсън. Андре Уотърс. Куки Джилкрайст. Дейв Дюерсън. Тери Лонг. Джон Маккей.
Д-р Голд правеше пауза след всяко име, сякаш отдаваше почит на жертвите на масово бедствие. Обясни медицинската страна на въпроса. В общи линии травматичното мозъчно увреждане водело до нарушаване на скелетната структура на невроните. И да, тя публикувала няколко статии в престижни издания, посветени на ХТЕ у бивши НФЛ играчи — както починали, така и живи. А после ни разказа за едно наистина плашещо откритие от последното си изследване. Многобройните удари по главата при футболисти от гимназиалните и колежанските отбори можели да доведат до мозъчни увреждания години по-късно.
Отпих от шампанското си и казах:
— Предлагам да спестя времето на всички нас и на съдебния репортер, като призная, че доктор Голд е експерт по мозъчните травми като цяло и по ХТЕ в частност.
— Прието — каза Соломон. — Благодаря, господин Ласитър. Оценявам колегиалността ви. Доктор Голд, сега ви предавам на партньора си Виктория Лорд.
— Какви са тези подавания? — попитах аз, слагайки край на колегиалността ми. — Соломон, мислех си, че днес ти ще носиш топката.
— Вик разбира от медицина повече от мен — каза той.
— И барманът ми разбира повече от медицина от теб. Какво общо има това в случая?
— Истината ли искаш, Джейк? Не желая да възразяваш и да затлачваш протокола.
— В такъв случай не задавай будещи възражения въпроси.
— Ако Виктория снема показанията, няма да възразяваш. Може би от кавалерство. Може би от нещо по-дълбоко.
— Може би защото е по-добър адвокат — казах аз.
Доктор Голд прочисти гърлото си и погледна Виктория.
— Винаги ли са такива?
— Винаги — отвърна Виктория.
— Мъже — каза доктор Голд с едва доловим намек за усмивка.
— Именно — съгласи се Виктория. — Като елени, които рият пръстта, сплитат рога и се бутат насам-натам. После спират и се оглеждат за нещо за ядене. Кой може да ги разбере?
Двете се разсмяха. Като че ли споделяха момент, който изключваше нас със Соломон. После осъзнах, че идеята Виктория да поеме въпросите по същество е била всъщност нейна. Жена с жена. Много по-лесно за намиране на обща почва. Възхитих се на стратегията й.
— За малко да стана психиатър — каза д-р Голд. — Понякога ми се иска да бях станала. Определено би ми помогнало в разбирането на мъжете.
— Мъжкото животно — рече Виктория. — Вечната загадка.
И се разсмяха отново.