Пол Ливайн
Кофти късмет (23)

22. Придържай се към Сократ

Опитах се да разкарам Кип от кабинета, но той не искаше и да чуе. Казах му, че ще му платя обещаните пет кинта на час, но той въпреки това не помръдна. Господи, на кого се беше метнал с този негов инат?

— Не разбирам, чичо Джейк. Да спечелиш ли искаш, или да изгубиш?

— Една част от мен иска да изгубя, но друга не ми позволява да го направя.

„Също като с делото на Търстън. Исках да нанасям леки удари и да изклинча тук-там. После гонгът удари и излетях от ъгъла си с чукове вместо юмруци“.

Племенникът ми изглеждаше объркан. И кой би могъл да го вини? Винаги съм го учил да си поставя високи цели и да работи по-здраво от всички останали за постигането им. Когато през лятото започна работа в супермаркета, където подреждаше стоки по рафтовете, му казах да отива рано, да работи по-бързо от онзи до него и никога да не се оплаква. Когато излизаше на футбол му казвах да тренира усилено и да изпълнява всяко упражнение така, сякаш е на истински мач. Когато за първи път покани момиче на кино, му напомних да се увери, че ципът му е вдигнат.

Подтекстът на всичко това беше да победи.

Победа. Победа. Победа.

Набивах му я в главата.

„И виж ме сега мен“.

— Значи си видял нещо във видеото, така ли, чичо Джейк?

— И в материалите също. Но не само едно нещо. А цял гоблен.

— Какво означава това?

Сипах си още „Джак Даниълс“. Май бях стигнал лимита си, но бях изгубил бройката, така че откъде да съм сигурен?

— Гобленът се състои от хиляди нишки, а когато е завършен, не ги виждаш. Виждаш картина, която я е нямало в началото. В случая с Карла Соломон и Лорд виждат нишките, но не и окончателната картина.

— И каква е картината?

— Засега не искам да казвам.

— Да не си решил да зашеметиш най-добрите си приятели? Да хвърлиш бомба върху тях на процеса?

— Искам да те питам нещо, защото отговорът ти може да ми помогне да реша. Кой е най-добрият ти приятел в училище?

— Мани Домингес. Знаеш го.

— Да кажем, че ти и Мани се състезавате в дебати и двамата стигате до финала на шампионата.

— Мани е в отбора по ветроходство, не по дебати.

— Това няма значение, Кип. Всичко е хипотетично. Ти много искаш да спечелиш, защото победителят получава за награда хиляда долара и купа, висока метър и половина.

— Яко. — Интересът на Кип изведнъж се събуди. — А какво получава достигналият до второ място?

— Един месец чистене на тоалетните в мъжката съблекалня.

Кип посегна към чашата ми с уиски и не се опитах да го спра.

— Не е честно — каза той.

— Същото важи и за живота, хлапе. И тъй, двамата с Мани сте в библиотеката и се готвите за финала. Случайно поглеждаш бележките му и виждаш, че е направил ужасна грешка.

Кип отпи от уискито, направи отвратена физиономия и побърза да остави чашата.

— Каква грешка?

— Не знам. Объркал е Мадагаскар с Манитоба. Няма значение. Ужасен гаф, който ще му струва дебата. Та въпросът е дали ще му кажеш?

Кип сви кльощавите си рамене.

— Защо да го правя?

— Защото така е честно. Отивате на дебата на равни начала.

— Защо трябва да е на равни? Мани е направил грешката, не аз. Освен това искам хилядарката. — Той погледна монитора. Видеото беше спряно на кадър с ковчега на Карла Каруана. — Ти какво би направил, чичо Джейк?

— На твоята възраст същото като теб. И по времето, когато бях млад адвокат.

— А сега?

— Победата не е всичко.

— Тя е единственото нещо! Казвал си ми, че Винс Ломбарди го е казал.

— Той е от старата школа.

— Ти си от старата школа!

— Но все още се уча. Вече не ми пука за пари и купи. А за справедлив и честен резултат.

— Тразимах е казал, че няма такова нещо като справедливост.

— Кой е пък тоя?

— Един древен грък, за който четем по философия. Сократ казал, че справедливостта е яко нещо, а Тразимах отвърнал, че е просто дума, измислена от победителите, за да управляват победените. Иначе казано, ние спечелихме войната и затова ние определяме правилата.

— Правото на силния?

— Да, нещо такова.

Мисълта беше толкова депресираща, че отпих още една глътка уиски.

— Но ти не мислиш така. Нали, Кип?

— Мисля, че се случва, не че е правилно — каза Кип.

— Добре. Придържай се към Сократ.

— Ти това ли ще направиш по делото на Карла Каруана?

— Не съм сигурен. Сократ смятал ли е, че целта оправдава средствата?

— Това подхожда повече на Макиавели. Той е казал, че ако си добър през цялото време, ще бъдеш съсипан. И че можеш да избираш кога да си добър и кога лош, за да постигнеш целта си.

— Избор. Това е примамливо.

— Е, какво ще бъде, чичо Джейк?

— Мисля, че ще последвам Сократ. С малка щипка Макиавели.