Пол Ливайн
Кофти късмет (19)

18. Мръсотия за ищеца

Баба приготви пилешка пържола за вечеря. И не само това. Сметанов сос и картофено пюре с масло. Пържена царевица, пържена бамя, пържени зелени домати и потопени в мед бисквити. Доколкото можех да кажа, бисквитите не бяха пържени. Както и паят от сладки картофи за десерт.

[Оригване]

Беше осем вечерта и още не бях получил инфаркт, така че реших да поработя малко. Оттеглих се в кабинета си — доста претенциозно име на стая, която е прекалено малка, за да бъде спалня. На разхвърляното ми бюро самотно лежеше стара спаднала футболна топка. Резултатът от отдавнашната победа на Пенсилванския университет срещу Питсбърг беше написан със синьо, а мастилото бе избледняло като спомена за мача.

Отворих кашона „Каруана срещу Бискейн Лайф Иншурънс“ и бутилка „Джак Даниълс“. Ако се съдеше по тежестта на досието, двамата с Джак щяхме да си правим компания дълго време. Отпуснах се в древното кресло от напукана кожа и започнах да чета и да отпивам.

В пледоарията нямаше изненади. Докато заявих участието си днес, Сайръс Фрик беше работил по случая с юристите на компанията. Те бяха подали искане за гледане по съкратената процедура с довода, че актът на самоубийството представлява „една трансакция“, случила се, когато Карла Каруана погълнала хапчетата и ги преглътнала с водката преди полунощ. Според тях времето на самата смърт нямало значение. Дори да останела в кома цяла година, „трансакцията“ на самоубийството се е случила през първата година от сключването на застраховката и следователно полицата ставала невалидна.

Аргументите не бяха фриволни и можех да ги изложа, без да се изчервявам. Нуждаех се обаче от аналогия. Юристите обичат аналогиите. Те опростяват нещата за тъпанарите. Имам предвид съдиите, не съдебните заседатели.

Дойде ми доста бързо, може би благодарение на киселия вкус на уискито и колежанското ми образование, въпреки че изкарвах предимно посредствени оценки в Пенсилванския университет. Основната ми специалност беше театрално майсторство, защото момичетата бяха там, но бях записал също и курс по физика, защото се бях объркал при попълването на формулярите и си бях помислил, че се записвам за физическо възпитание.

Научих това-онова за Големия взрив и от време на време попадам на някое умно предаване по телевизията с впечатляващи анимации за космоса и възникването на вселената. Подобни неща обсъждахме до късно нощем в колежа, когато имах известно интелектуално любопитство, подхранвано от бира, пица и марихуана. Та ето какво си мислех.

Преди около 13,8 милиарда години — горе-долу — се появила вселената. Първоначално тя била само точка материя с нулев обем и безкрайна плътност. Да, знам — опитайте се да го проумеете с умовете си, които не са като на Айнщайн. И изведнъж бум — Големият взрив, невъобразимо ярък проблясък и точката се превръща в кипяща плазмена маса с диаметър милиарди светлинни години.

Но материята не била такава, каквато я познаваме. А само облаци от невъобразимо нагорещени протони, неутрони и електрони. Минали около четиристотин хиляди години, преди облаците да изстинат, да се образуват атомите на водорода и всичко да стане отново тъмно. Онези тъмни векове продължили сто милиона години и едва след това се появили първите звезди.

И тъй… кога е възникнала вселената? По времето на Големия взрив, когато не е имало нищо освен онези невидими субатомни частици? Когато се е образувал водородът? Или сто милиона години по-късно, когато се появили звездите?

„Трансакцията“ според мен се е случила в онзи първи миг, при онова проблясване на светлина, макар че материята все още не е съществувала в познатия ни вид. Първо нямало нищо, после имало нещо, независимо колко невидимо, невъобразимо и непознаваемо е то. Процесът е започнал. Процесът на сътворението.

По същия начин самоубийството на Карла е настъпило, когато тя е погълнала хапчетата и пиенето и дълбоко в нея започнал метаболитният процес, който щял да сложи край на живота й — след няколко часа, а не след сто милиона години. Поне такава беше теорията ми, забъркана под влиянието на г-н Джак Даниълс.

След това продължих с документите на ищците. Възражението беше написано от Виктория Лорд. Подобно на авторката, правният текст беше хладен, безстрастен и много умен. Без тръшкане и плач за сирачетата, както биха направили по-некадърните юристи. Пеенето на емоционални арии не може да спечели в съда — там побеждава законът, а не страстите. Според Виктория трансакцията се делеше на две части. Първата част обхващаше случилото се преди полунощ — „опит“ за самоубийство. Втората част беше смъртта на г-ца Каруана в 4:42 сутринта на следващия ден — завършено самоубийство. Следователно полицата е в сила, тъй като срокът на изключението за самоубийство е изтекъл в полунощ.

Във Флорида нямаше прецедент по такъв случай, а съдебните решения в други юрисдикции бяха различни. Затова искането на защитата за гледане на делото по бързата процедура беше извъртане. Можех да възразя, че искането е напълно основателно от правна гледна точка. Ако спечелех, журито нямаше да разглежда делото и Джошуа и Елизабет Каруана нямаше да получат нито цент. Ако изгубех, щеше да се стигне до същински процес и Соломон и Лорд щяха да загреят калкулатора от многото нули след първата цифра.

Бях само на втората обиколка с г-н Даниълс, когато отворих папката с надпис Карла Каруана, материали от разследването. В нея имаше шест снимки на Карла, позираща в спортен екип от две части на сини и бели ивици със звезди. Брюнетка с дебел врат и яко тяло. Мускулести бедра, перки и дълги ръце с изпъкнали вени. Някои снимки включваха и децата й, които изглеждаха на около шест и четири, което означаваше, че фотографиите са били направени преди около две години. Момчето позираше в боксьорска поза. Луничавото момиче прегръщаше майка си през кръста.

Следваше допълнителна с надпис Бележки по разследването. Работни поверителни материали. Върху подвързията някой беше написал на ръка:

Запитах се дали да си измия ръцете сега, или по-късно. Проклетите застрахователни компании и техните детективи. Каквото и да имаше в папката, Сайръс Фрик очакваше да го използвам. Има дни, в които наистина мразя живота си.

Отворих папката, която си имаше подраздели:

Отстраняване от състезание

Криминално поведение и арести

Предписани и нелегални лекарства

Доклад от аутопсията

На първата страница имаше ръкописна бележка без подпис:

Несемейна майка! Необвързана майка!

Свидетелства за лоша репутация. Как да използваме всичко това в съда?

Измиването на ръцете нямаше да е достатъчно. Имах нужда от студен душ с луга и белина. Как можех да защитавам застрахователна компания, използвайки подобни удари под кръста? Краткият отговор беше, че не можех. Следващ въпрос — как да се спася от изхвърляне? Нямаше отговор.

Главата ме цепеше на пълни обороти. Може би от стреса. Трябваше да се опитам да следя какво се случва в живота ми всеки път, когато имах чувството, че някой ме е фраснал в главата с ковашки чук.

Прелистих набързо останалото съдържание на „Информация за ищеца“ и попаднах на DVD. Върху него със син маркер беше написано:

Явно някой юрист на компанията или частен детектив беше решил да се прави на умник и да направи версия на сериала „Живот и нрави“. Несъмнено това минаваше за хумор в офиса на Сайръс Фрик.

Отпих от уискито си, като се готвех да запретна ръкави и да се заровя в мръсотията, когато чух виковете на племенника ми Кип.

— Чичо Джейк! Ела! Бързо!