Пол Ливайн
Кофти късмет (17)

16. Некролог, втора чернова

Марвин Фишбейн се усмихна широко и посочи един кашон в ъгъла на стаята. Несъмнено делото. Не че Марв би го отворил. Минали бяха десетилетия, откакто беше чел пледоария, да не говорим да е писал.

Въпреки това успя да обобщи какъв е бил общият съвет на Сайръс Фрик. Компанията сключила застраховка живот за половин милион долара с Карла Каруана, полупрофесионален боец. Името определено ми говореше нещо, може би защото племенникът ми Кип гледаше ММА битки по телевизията, а е невъзможно вниманието ти да не бъде привлечено, когато двама мъже (или жени) се пребиват по най-дивашки начин на висока резолюция.

Карла била самотна майка на две деца — осемгодишния Джошуа и шестгодишната Елизабет. Преди малко повече от две години, когато била на трийсет и една, била един от основните претенденти в шампионата „Върховен сблъсък“. Имала обаче няколко наранявания и се безпокояла за бъдещето си в спорта. Опитала се да се застрахова за инвалидност, но никоя компания не се съгласила да издаде полица на човек с работа, в сравнение с която скоковете на екстремните парашутисти изглеждат кротко занимание. Успяла обаче да мине физически преглед, за да сключи застраховка живот с компанията на Сайръс Фрик. Купила полицата и посочила децата си като бенефициенти.

Малко след това кариерата на Карла Каруана тръгнала надолу. Била изтикана на заден план заради травмите. Доходите й секнали. Започнала да пие. Вероятно се пристрастила към болкоуспокояващи.

— И тук нещата стават оплетени — каза Фишбейн. — Полицата има едногодишно изключение за смърт чрез самоубийство. Тя направила опит за самоубийство преди полунощ на триста шейсет и петия ден след сключването на застраховката.

— Опит?

— А именно, взела смъртоносна комбинация от болкоуспокояващи с три различни сънотворни и водка. Някъде към десет и половина вечерта, около час и половина преди полицата да влезе в сила и да покрива самоубийството.

Да, наистина каза „а именно“.

— Кога е умряла? — попитах.

— Отличен въпрос, Джейк. Чак в четири и четирийсет и две на следващата сутрин, по което време смъртта от самоубийство несъмнено е застрахователен риск.

— Твоето голф приятелче отказало изплащането на застраховката и ето ни тук — казах аз.

— Точно така. Възхитителен правен казус, не мислиш ли?

— Не съм сигурен, че в самоубийството на млада майка може да има нещо възхитително — отвърнах аз. — Какво казват досегашните отсъждания?

— Какво ли не. Може би се гледа времето на опита за самоубийство. Може би е важен моментът на смъртта. Може и да е още по-объркано. Ами ако е изпаднала в мозъчна смърт пет минути преди полунощ, макар че сърцето й е продължило да бие още няколко часа?

„И нашата правна система се основава на такива дребни подробности — помислих си. — Адвокатски увъртания, представяни като висше изкуство“.

— Защо просто не платят половината милион на децата? — попитах.

— А, де да беше толкова лесно. Преди завеждането на делото адвокатите на наследниците изискали полицата да бъде изплатена и Фрик отговорил с доста остро писмо.

— Колко остро? Отказът на подобно искане е достатъчен нещата да кипнат.

— Споменах ли, че Фрик има проблем с алкохола? Не? Е, явно когато е писал отказа, е бил доста наквасен.

Фишбейн взе един лист от бюрото си и зачете на глас:

— Скъпи съвет. Уви, искането ви от името на двамата така наречени сираци попада в глухи уши. Застрахователната компания не е благотворителна организация. Застрахователната полица не е любовно писмо. Самоубийството на клиента ви прави договора невалиден и ако позволите да посоча, е причинило повече вреда на милите деца, отколкото би могъл да направи този отказ. От друга страна, може би милите малки създания ще са по-добре без техния гълтащ хапчета, нашарен с татуировки, с мускули вместо мозък ужас, минаващ за тяхна майка. Така че нашето контрапредложение е нула, нищо, вакуум, плюс целия мъх, който можете да изближете от пъпа ми.

— Направо не мога да повярвам — казах аз. — Безсърдечно. Гадно. Грубо. Нечовешко.

— Има още един ред. Нали си запознат със стандартния шаблон в края на адвокатските писма?

— Разбира се. „Моля, водете се от казаното по-горе“.

— Сай го е променил мъничко.

— Слушам те.

Фишбейн отново зачете на глас:

— В заключение, скъпи членове на съвета, да го духате.

Вече си представях делото. Разплакани деца на първия ред. Писмото на Фрик показано на голям екран, с подчертани в жълто за журито обиди.

— Щом изтрезнял — продължи Фишбейн, — Сай се заровил в закона и открил, че случаят е много спорен.

— Може би според закона, но ако делото мине по съкратената процедура и стигне до журито, застрахователната компания изгаря. При това здравата.

— Сай си дал сметка за това. Затова накрая предложил лимита по полицата — петстотинте хиляди плюс лихвите. Било му отказано.

Замислих се за момент. Умно от страна на ищците. След като Фрик бе написал гадното писмо, застрахователната компания беше изпаднала в крайно неблагоприятно положение като неблагонадеждна и отказваща изплащането на премии. Тъй като самоубийството не е изключено в договора, лимитът на полицата — половин милион долара — изчезваше. Журито можеше да отсъди буквално каквато си иска сума, за да накаже компанията.

— Гадно — казах. — И то много.

— Да.

— Адвокатът на ищците ще поиска от съдебните заседатели четири или пет милиона.

— Ако журито определи изплащане на повече от милион, компанията ще уволни Сай, а ние може да изхвърчим от бизнеса.

Задрямалото ми главоболие започна да се събужда. Станах и отидох до прозореца. Пуйковият лешояд ме видя, плесна с криле и полетя на север по Бискейн Булевард към Америкън Еърлайнс Арена. Наведох се и взех кашона с папките.

„Наследниците на Карла Каруана срещу застрахователна компания «Бискейн Лайф».“

Колко уиски щеше да ми потрябва, за да се справя с документацията? Довечера май щях да си платя за това, че се бях продал. Нещата се очертаваха още по-лоши, отколкото си представях, и вече си представях огньовете на ада и как аз хвърлям въглища в казана. Наведен, спрях за момент да се сритам мислено.

„Джейк, друже, как стана така, че работиш за Марв Великолепния и Фрик Кретена? Те са всичко, което мразиш. Колко по-ниско от това можеш да паднеш? Колко от душата си ще продадеш за единия хонорар?“

— Марв, мога ли да ти задам един личен въпрос?

— Разбира се. Стига да не е за рецепционистката със силиконовите цици.

— Бил ли си някога измъчван от екзистенциални угризения?

— Имаш предвид от това, което правим тук ли? Как трябва да живеем живота си? Какъв е смисълът на всичко това?

— Да.

— Изобщо не съм се замислял. И те съветвам да правиш същото. От прекалено много мислене ще се озовеш на кушетката на психотерапевта. Просто действай, Джейк. Не мисли.

Хрумна ми, че Марвин Фишбейн е или идиот, или гений. Или гениален в идиотията си. Определено не губеше сън от размисли за етика, морал и лична отговорност. А аз? В момента нямах друг избор освен да натикам всичко това в кутия в склада в задния двор.

— Ще кажа на Сидни да прати уведомлението, че ще представлявам компанията.

— Отлично! Джейк, ако някой може да спечели това дело, ти си човекът. Точният човек. Можеш да вдъхнеш кураж на съдия и жури. Няма да позволиш на съчувствието и емоциите да повлияят на присъдата. Ти си студенокръвен, също като мен.

Казват, че лешоядите можели да повръщат на три метра и повече. Къде се беше дянал черноперият ми приятел? Точно в момента можех да се състезавам с него кой ще се издрайфа по-надалече.

— Благодаря, Марв. Това може да влезе в некролога ми.

Той ме изгледа неразбиращо, докато си представях добавката в жалейката си: „Джейк Ласитър, студенокръвен адвокат от Маями, отървавал убийци от правосъдието и уморявал сираци от глад от името на застрахователни компании, почина вчера от равни дози бърбън и съжаление…“

Тръгнах към вратата, помъкнал тежащия като ковчег кашон с папки.

— Кой е рицарят на белия кон? — попитах през рамо.

— Какво ще рече това, Джейк?

— Кой е адвокатът на ищците?

— Познай.

— Някой тежка категория. Може би Стюарт Гросман от „Гейбълс“.

— Не позна. Пробвай пак.

— Някоя голяма звезда отвън. От онези тексаски типове с имена на мустанги и пищови.

— По-топло, приятелю. Стив Соломон и Виктория Лорд. Познаваш ги, нали?