Пол Ливайн
Кофти късмет (35)

34. По-добър партньор в работата или в живота?

Когато Виктория започна с въпросите си, слънцето се беше спуснало и вятърът се беше засилил. Забелязах, че кожата на ръцете на д-р Мелиса Голд е настръхнала.

„Просто я преценявам като свидетел, кълна се. Не я зяпам“.

Виктория задаваше въпросите си с обичайната си безупречна прецизност и лаконичност.

— Доктор Голд, какво представлява хроничната травматична енцефалопатия?

— Това е прогресивно дегенеративно неврологично заболяване, от което най-често страдат спортисти с множество мозъчни сътресения.

— Какви спортисти?

— Най-вече боксьори и футболисти. Но едно неотдавнашно изследване на Университета в Торонто установи, че около една трета от ММА срещите завършват с травма на главата. Поради природата на спорта ММА бойците са изложени на още по-голям риск от ХТЕ, отколкото футболистите.

— Как се разпознава ХТЕ?

— По фиброзните възли протеин на име тау, който е видим под микроскоп в мозъчната тъкан.

— Имахте ли възможност да изследвате мозъчна тъкан от покойната Карла Каруана?

— Да.

— Какво установихте?

— За невъоръжено око тъканта изглеждаше като нормално сиво вещество. Нямаше омекване или видими контузии, каквито бихте открили при dementia pugilistica. Това е формата на травматично мозъчно увреждане, отдавна свързвано с боксьорите.

— Онова, което можем да наречем зашеметяване ли? — попита Виктория.

— В много екстремна форма. Освен това мозъчната тъкан на Карла Каруана не показваше свиването, което асоциираме с болестта на Алцхаймер.

— Какви изследвания направихте на мозъчната тъкан?

— Компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. И двата скенера не показаха никакви отклонения.

— А после какво направихте?

— Продължих по обичайния протокол. Приложих техника на оцветяване, разработена от доктор Бенет Омалу, върху няколко проби от мозъчна тъкан и изследвах пробите под микроскоп.

— И какво видяхте? — попита Виктория.

— Кафяво-червени петна. Гневни петна.

— Какво представляват те, доктор Голд?

— Смъртоносно натрупване на тау протеини. Гъста лепкава маса, която убива мозъчните клетки. Тя е пряката причина за хроничната травматична енцефалопатия.

Солидни въпроси. Перфектни отговори. Обичам да гледам хора, които са добри в работата си. Дърводелци, зидари, дори адвокати. През следващите няколко минути Виктория накара д-р Голд да идентифицира увеличени снимки на мозъчна тъкан на Карла Каруана. Областите с тау протеина бяха посочени със стрелки. Съдебният репортер сложи номера на снимките и по-късно щеше да ги приложи към преписа.

— Можете ли да направите основателно медицинско твърдение, че Карла Каруана е страдала от ХТЕ? — попита Виктория.

„Използва магическия юридически жаргон за установяване на причинно-следствена връзка“.

— Да — отвърна д-р Голд. — Медицинската история на Карла Каруана е в съответствие с ХТЕ, както е документирано в медицинските записи. Тя е получавала множество сътресения и често не е прекратявала участията си в мачове, за да даде възможност на мозъка си да се възстанови, което вероятно е довело до по-големи поражения. Под микроскоп мозъкът й приличаше на мозък на осемдесет и пет годишен старец, страдащ от Алцхаймер. Тъканта в много отношения беше в много по-лошо състояние, отколкото на мнозина починали играчи от НФЛ, страдали от ХТЕ.

— Доктор Голд, въз основа на диагнозата ви какви симптоми би трябвало да проявява Карла Каруана през последната година от живота си?

— Множество и ужасни неща. Депресия. Параноя. Делюзии. Объркване. Раздразнителност. Загуба на памет. Пристъпи на силен гняв и насилие. Буквално унищожаване на живота й във вида, в който го е познавала.

— Значи ХТЕ би могла да обясни нейните на пръв поглед ирационални постъпки преди смъртта й?

— Да. Не бих могла да посоча друга медицинска причина за тях.

Знаех, че Виктория се кани да продължи със серия водещи въпроси. Но при експертите това е съвсем обичайно. А и аз нямах никакво намерение да възразявам срещу каквото и да било. Не и срещу свежия, не толкова пропит с влага въздух. Не и срещу морето, пясъците и планината. И определено не срещу възхитителната д-р Мелиса Голд.

— ХТЕ би ли могла да доведе до неспособност за вземане на решения? — попита Виктория с характерния си сбит стил.

— Да.

— Би ли я накарала да посегне на себе си?

— Да, това е много характерно за ХТЕ.

— И да не осъзнава действията си?

— Това също е характерно за тази форма мозъчни травми. Често сме свидетели как жертви на ХТЕ извършват разрушителни постъпки, без да осъзнават какво правят.

Ако Виктория беше долу на плажа и събираше мидени черупки, кофичката й щеше да е почти пълна. Но тя още не беше приключила.

— Дори да посегнат на живота си? — попита тя.

— Особено това. Мнозина бивши футболисти и боксьори с мозъчни травми са посягали на живота си, когато мозъците им буквално са се разпадали, което води до непоправимо увреждане на когнитивните им способности.

„Бинго! Моля, вземете наградата си“.

Помислих си, че това би трябвало да е достатъчно. На ищеца не му е нужно да доказва цялата си позиция в показанията на експерта. Виктория разполагаше с всичко необходимо да обори искането на застрахователната компания делото да се гледа по съкратена процедура. Нататък журито трябваше да решава дали Карла Каруана е имала необходимия умствен капацитет по своя воля да отнеме живота си. А на процеса прелестната д-р Голд щеше да разкаже научната си приказка, да покаже диапозитивите си и да свидетелства надълго и нашироко, до най-малките подробности.

Виктория явно си беше помислила същото. Замълча и прелисти бележника си, като тук-там си отбелязваше нещо. Накрая се обърна към мен.

— Свидетелят е ваш, господин Ласитър.

Станах и отидох до края на площадката директно над плажа. Просто исках да раздвижа схванатите си мускули. Някакъв набит мъж на средна възраст с широки къси панталони ловеше риба с тежка пръчка, с която запращаше стръвта отвъд прибоя.

— Доктор Голд… — започнах аз.

— Задръж малко, Джейк — каза Соломон. — Имам въпрос.

— Защо?

— Не съм длъжен да обяснявам защо. Аз снемам показанията.

— Ние — поправи го Виктория.

— Правилно — съгласи се Соломон. — И тъй, доктор Голд…

— Соломон, хрумна ми една идея — намесих се аз.

— Не ме прекъсвай, Джейк.

— Изслушай ме.

— Не!

— Соломон, остави ме да задам въпросите си и ако има нещо, което искаш да изясниш, направи го след това. Няма да възразявам, дори да излезеш много извън обхвата на въпросите ми.

— Не ми казвай как да снемам показания!

— И двамата говорите прекалено бързо и не смогвам да ви запиша — обади се съдебният репортер Мери Ортега.

Вдигнах ръце в знак, че се предавам, и се загледах мълчаливо в морето. В пролива имаше няколко нефтени платформи и сега главоболието ми имитираше нещо, което във въображението ми беше звукът, с който сондите дълбаеха скалистото дъно.

— И тъй, доктор Голд… — отново започна Соломон.

— Стив, необходимо ли е? — прекъсна го Виктория.

— Само един въпрос, Вик — обеща той и се обърна отново към свидетеля. — Доктор Голд, можете ли да направите основателно медицинско твърдение, че заболяването на Карла Каруана е било причина за самоубийството й?

Последва неловко мълчание. Накрая д-р Голд каза:

— Ами, така зададен, въпросът комбинира медицински проблеми с правни и поведенчески.

„Иначе казано, не“.

Но тя не каза не. Затова Соломон можеше просто да щракне капана си. Или да оттегли въпроса и всички да идем на разходка по плажа. Каубоят обаче не можеше да се сдържи да не стреля отново.

— Разбирам, доктор Голд. Но вие вече заявихте, че заболяването причинява всички онези тежки физически и умствени проблеми, които често водят до саморазрушителни действия. Така че не е ли истина, че ХТЕ е пряк виновник за самоубийството?

„Все едно капитан Едуард Дж. Смит да заповяда на кормчията на «Титаник» да обърне направо към айсберга“.

Върнах се при масата и зачаках с всички останали отговора.

— Всъщност, господин Соломон, не мога да кажа това — каза д-р Голд.

Стоварих юмрук върху масата и всички подскочиха.

— Ти си истински задник, Соломон! Прекаляваш. Защо задаваш решаващ въпрос, ако не знаеш отговора?

— Това възражение ли е? Защото не можеш да държиш речи — отвърна той.

— Възразявам срещу безразсъдството ти. Срещу мързела ти. Срещу самото ти съществуване.

— Отхвърлено — отсъди Соломон.

— Не разбирам — каза д-р Голд. — Господин Ласитър, вие не сте ли адвокат на ответника?

— Сложно е. — Обърнах се отново към Соломон. — Зададе основния въпрос за журито. Защо? Не се нуждаеш от експерта да отговори на него и само идиот би го задал, без да подготви свидетеля си. Разполагаш с достатъчно, за да стигнеш до процес. Или поне разполагаше, преди да скапеш всичко.

— Момент — каза Соломон. — Ще изясня въпроса.

— Как? Та ти стреляш по собствените си позиции!

— Е, Ласитър Грешната посока би трябвало да ги разбира тия неща.

— Я си го начукай!

— Джейк, успокой се — каза Виктория. — Прекаляваш.

Стоварих отново юмрук върху масата, този път по-силно, и една опашка на омар падна от подноса.

— Карла Каруана заслужава някой по-добър от теб, Соломон. Виктория също.

— По-добър партньор в работата или в живота? — гневно отвърна Соломон.

— И в двете!

— Ха! Ето! Истината излиза наяве.

— Моля ви, по-бавно — замоли се съдебната репортерка. — Не мога да ви следвам.

— Това е извън протокола — наредих й аз.

Тя вдигна ръце от клавиатурата с изтънченото движение на пианистка, завършваща изпълнението си.

— И изтрийте всичко от момента, в който господин Соломон каза: „И тъй, доктор Голд“.

— Не мога да го направя, господин Ласитър — отвърна Мери Ортега малко стреснато. Очевидно съдебната система в Американската ривиера не я беше подготвила за адвокати от Маями.

— Нареждам ви да го направите — казах аз.

— Това е против нашите закони.

Гневно заобиколих масата. Грабнах хартията от стенографската табла и разгънах няколко страници, покрити с магическите символи, неразбираеми за неопитното око.

— Ето тук — казах аз. — Тук ли господин Соломон започна блестящото си питане?

— Не. — Ръцете й трепереха. Мери Ортега прелисти още няколко страници назад и посочи. — Тук.

Откъснах страниците и ги смачках.

— Ще те накарам да ги изядеш, Соломон.

Той скочи.

— Искаш ли да опиташ? И аз съм спортист!

— Когато кажеш, Соломон. Няма да е като отмъкването на бази в колежа.

— Ти си изкукуригал, Ласитър. Доктор Голд би трябвало да направи дисекция на твоя мозък.

Мелиса Голд ме погледна.

— Господин Ласитър, не разбирам. Защо избухвате така? Каква е целта ви?

— Истина! Справедливост! Изкупление! Ще отнеме много дълго да обяснявам.

Напъхах смачканите листа в джоба си. Можех да ги запаля по-късно.

— Да продължим с протокола и да приключваме.

— Този път нямам повече въпроси — каза Соломон.

— Свидетелят е ваш, господин Ласитър — каза Виктория.

Осъзнах, че още съм прав и се извисявам над останалите. Седнах на стола си и погледнах бележника. Имаше десетина страници бележки, няколко драскулки и напомняне да купя филтри за климатика на връщане.

Погледнах Мелиса Голд. Не казах нито дума. Тя също. Чувах как хора се плискат в басейна под нас. Прекъснах зрителния контакт и загледах как две птици кацат на верандата с надеждата да намерят трохи от някой сандвич. Погледнах отново д-р Голд, която наклони глава и повдигна вежди в очакване. Знаех какво искам да я питам, но не бях сигурен дали трябва да го направя. Може би щеше да ме отсвири. Ако го направеше, щеше да е по-лошо от онова, през което бе минал Соломон преди малко.

„Е, какво пък“.

След дълго мълчание казах:

— Имам само един въпрос.

— Когато сте готов, давайте, господин Ласитър — каза тя.

— Доктор Голд, ще вечеряте ли с мен?