Джеймс Ролинс
Короната на демона (5)

Научни бележки

Кое е най-смъртоносното животно на планетата? Да погледнем класацията. Акулите убиват средно шестима души годишно, докато лъвовете са виновници за около двайсет и два смъртни случая. Колкото и да е изненадващо, нападенията на слонове причиняват смъртта на петстотин души годишно. Змийските ухапвания удвояват това число — от тях умират около хиляда души на година. Разбира се, ние ги изпреварваме значително, като избиваме по четиристотин хиляди от собствения си вид всяка година. Но истинският убиец в животинския свят е много по-дребен и много по-смъртоносен. Говоря за обикновения комар. Като преносител на куп болести — малария, жълта треска, нилска треска, а сега и Зика — тези летящи кръвопийци са виновни за смъртта на повече от милион души годишно. Ухапванията от комари са основната причина за смъртността при децата на възраст под пет години.

Но има и други малки гадини, които се съревновават с комара за тази убийствена корона. Мухата цеце предизвиква смъртта на десет хиляди души годишно. Подходящо наречената буболечка убиец (от семейство Reduviidae) се справя малко по-добре с дванайсет хиляди жертви. В крайна сметка едно или друго животно е причина за смъртта на един човек от шейсет всяка година.

Защо ви казвам всичко това? За да ви припомня, че ние не живеем в ерата на човека, а в ерата на насекомите — и тази ера продължава вече повече от четиристотин милиона години. Докато ние сме на тази планета от мижавите 300 000 години, насекомите са се плодели и разпространявали много преди динозаврите, запълвайки всяка екологична ниша. Днес дори се предполага, че насекомите са допринесли (а може би дори са изиграли основна роля) за изчезването на динозаврите. Как ли? Анализът на фосилни останки показва, че тези миниатюрни хищници са нападали тежките грамадни гущери, които били отслабени от климатичните промени в края на кредата, и са допринесли значително за изчезването им със своето хищничество и разпространението на болести. Насекомите се възползвали от онзи удобен момент през праисторията най-сетне да отърват завинаги планетата от своя основен конкурент за всички онези нови видове растения и цветя — и с един замах сложили край на ерата на динозаврите.

Това, разбира се, поражда въпроса за най-новия им съперник за намаляващите природни ресурси на света — възможно ли е ние да станем следващата им цел?

Не мога да убедя себе си, че един добронамерен и всемогъщ Бог ще създаде ихневмонидите [паразитни оси] специално с целта да изяждат гъсениците отвътре…

Чарлз Дарвин в писмо до ботаника Аса Грей

от 22 май 1860 г.

Те са много погрешно разбрани създания.

Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и огненият бокал“