Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Lace, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2023)

Издание:

Автор: Шърли Конран

Заглавие: Лейс

Преводач: Фирма "Качин"

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15507

 

 

Издание:

Автор: Шърли Конран

Заглавие: Лейс

Преводач: Фирма "Качин"; Ефросина Ставрева; Йова Тодорова; Олга Стоичкова

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Иван Димитров

Коректор: Юлиян Желиев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15421

История

  1. — Добавяне

6.

За танците Максин беше прихванала фризираната си коса в опашка — беше й отнело около два часа да я забоде точно на място, така че да стърчи нагоре. Възбудена почти болезнено, тя веднага откри Пиер.

Кейт не можеше да намери Франсоа. Всъщност вече повече от седмица не беше го виждала. Джуди й бе дала бележка, в която той й обясняваше, че трябва да отмени срещата им, понеже баща му настоявал да взема допълнителни часове по ски. На Кейт й се щеше баща му да не е така амбициозен по отношение на Франсоа, но беше ясно, че ските имат предимство пред всичко друго. Баща му искаше Франсоа да се опита да влезе в швейцарския национален отбор. Кейт си затваряше очите пред слабостите на Франсоа и не искаше да чуе нито дума против него. Дали беше отишла докрай, защото беше влюбена в него? Или може би обратното? И тя не знаеше.

Докато Пиер се носеше целеустремено към тях, Кейт изведнъж зърна Франсоа. Беше седнал между две пълни, мургави момичета с еднакви полузатворени, сънливи очи. Кейт му махна с ръка, но той като че ли не забеляза. Някой я покани на танц, тя се впусна в ритъма на фокстрота и отново му махна, когато минаваше край масата му, ала Франсоа пак не реагира.

В края на танца Джуди се промъкна до масата на Кейт. Носеше традиционната швейцарска носия с бяла блуза, плътно прилепнало черно, дантелено елече и богато набрана яркочервена пола.

— Как бих искала да сваля тая натруфена фуста. Не мога да остана дълго, защото помагам на бара. Какво има, Кейт?

Когато Кейт й обясни, Джуди я смъмри:

— Ти крака и уста нямаш ли? Не се повъртай тук, ами иди при него и му кажи „здрасти“.

Тогава Кейт, която представляваше поразителна гледка в кремавата си рокля от тафта, чисто деколте ставаше все по-дълбоко при всяка следваща забава, отиде до масата, на която седеше Франсоа. Той вдигна очи и се смръщи.

— А, добър вечер, Кейт. Може ли да ти представя Ана и Елена Стиаркос?

Кейт се усмихна на двете момичета, които едновременно едва-едва наклониха към нея глави. Едната внимателно поставяше цигара в дълго, златно цигаре и Франсоа бързо, почти рефлекторно, се пресегна със запалката си.

— Аз съм седнала ей в оня ъгъл, Франсоа.

— Да, забелязах. Надявам се, че по-късно ще мога да танцувам с теб, може би.

Объркана, Кейт разбра по тона му, че я отпраща и тромаво се повлече през масите към мястото си.

По-късно?… Може би… Но днес е денят на свети Валентин!

— Какво ти е? — изгледа я Максин.

Кейт не можеше да говори. Страхуваше се, че ще се разплаче. От врата към лицето й се надигаше грозна тъмна червенина.

— Ела в тоалетната — прошепна Максин и бързо я дръпна за ръката.

Щом влязоха, Кейт избухна в плач.

— Мисля, че сигурно преувеличаваш — успокояваше я Максин. — Сигурно са му стари приятелки. Аз също ще ида да му кажа „здрасти“. Ти чакай тук.

Максин отиде и поздрави Франсоа. Той отново представи двете момичета и даде ясно да се разбере, че няма желание да разговаря и с Максин.

Бедната Кейт, помисли си тя и забърза обратно. В далечината на слабо осветената зала видя Джуди и й кимна към тоалетната. След няколко минути Джуди се присъедини към тях. Максин тъкмо казваше:

— Кейт, скъпа, не бива да плачеш. Сигурно има някаква причина за държането му. — Ала гласът й звучеше колебливо, защото знаеше, че причините всъщност са две, по една седнала от двете страни на Франсоа.

— Слушай, той е мръсник и добре, че се отърва от него — рече Джуди, която беше твърде неопитна, за да знае, че приятелката никога не бива да принизява любовника на зарязаната жена. — Можеш да направиш две неща — продължи тя. — Или да му устроиш сцена там на място, при което ти губиш, или да не му дадеш да разбере, че те е унизил. Мъжете не обичат жени, които плачат, хленчат и се лепят за тях. Просто трябва да мобилизираш гордостта си. Върни се обратно с усмивка.

— Не бива да му показваш, че те е наранил — съгласи се и Максин. — Трябва да си разчистиш сметките с него спокойно и в подходящо време, очи в очи, така че да не може да избегне обяснението.

— Чуй, миналата седмица Франсоа обядваше всеки ден с тези две гръцки дебелани в „Шеза“ — каза Джуди. — Те са наследнички на състояние от корабоплаването и мисля, че той много добре го знае. Така, че избирай — или да продължиш да хленчиш, или да бъдеш храбра и да не показваш, че те е смачкал.

За нещастие обаче разговорът им беше подслушан от една ученичка от „Л’Ирондел“, влязла в съседната тоалетна кабинка. Тя весело се забърза да разпространи новината от ухо на ухо. „Мис Гщаад“ си беше получила заслуженото. Когато Кейт се появи свежо гримирана, веднага разбра, че унижението й е общоизвестно. Това събуди ирландката в нея и тя махна на келнера.

— Ник, донеси ми нещо двойно. Ти си добро момче.

Ник, който същ знаеше за двете гъркини близначки, донесе забраненото двойно бренди. Кейт се давеше и хълцаше, докато изпи питието, после поиска още едно, но Ник не й разреши. Ала продължи да й носи смешно оцветените безалкохолни напитки, смесени с нарязани на филийки плодове, за които плащаше сам, и весело да й бърбори, без да чака отговор. Тешеше се с мисълта, че успокоява Кейт. Знаеше как се чувства тя, защото точно така се чувстваше и той по отношение на Джуди, когато му оставаше време да се замисли за тях двамата. Защо Джуди сякаш не забелязваше силата на неговата любов? Защо тя не я караше да го обикне? Защо постоянно отказваше да гледа на него като на нещо друго, не само като на приятел? И при Ник, и при Кейт болката идеше от неразбирането, че това не е единствената, а само първата любов в живота им.

— Гледай, пристигат момчетата от „Льо Морне“ — прошепна й Ник. — И всички са готови да се влюбят в теб.

Група юноши, облечени в официални костюми, току-що бяха влезли през стъклената входна врата. Групата беше забележимо космополитна — двама персийци с тъмни, извити вежди, сключени над носовете им, мургав индийски ражда и слабо русо скандинавче, което се държеше така, като че ли е свикнало всички да вървят подире му. Сред тях бяха и двама от модните бисери на „Льо Морне“ — извънредно богатият Хънтър Багс и принц Садрудин, по-малкият син на Ага Хан.

Докато те бавно се влачеха към масата си, в залата внезапно се възцари приглушено оживление — беше настъпил моментът на очакване, неизменно предшествуващ влизането на кралска особа. Всички глави се извиха към вратата. Принц Абдулах, почетният гост, стоеше вдървено на прага, като че ли приемаше парад. Отпусната на ръката му, Пейган се носеше надолу по стълбите в облак от трептящ като мараня сив тюл.

Кейт вече открито флиртуваше с Ник, с когото се чувстваше в безопасност. В полунощ от тавана като ято полетяха бяло-розови балони и на всички дами бе поднесена по една златна, сърцевидна пудриера и розова роза с дълга дръжка. Из залата се заразнасяха димящи сребърни подноси и всякакъв етикет бе забравен.

Кейт не можеше повече да понася веселието и тръгна към тоалетната, но беше пресрещната от Ник, който бе пил, въпреки че беше на дежурство.

— Слушай, и двамата сме нещастни — прошепна той. — Джуди гледа на мен само като на приятел, а тази вечер даже и не ми говори. Толкова съм самотен и нещастен. Кейт, имам нужда от теб — рече Ник простичко. — Ела в моята стая, скъпа.

За своя изненада, Кейт се замисли над предложението. Бленуваше за успокоителната топлина на мъжки ръце, които да заглушат болката.

— Ами, не знам — дърпаше се тя. — Искам да кажа, как ще го уредим?

— Гледай да си между първите при преброяването пред училищния автобус и после се измъкни през задната врата, докато Мадмоазел е още заета да брои останалите. Придумай Пейган да те пусне в училището призори.

Кейт изглеждаше така самотна и нещастна, че Ник рискува набързо да я притисне в обятията си.

— Добре, ще опитам, но не мога да обещая. Зависи от Пейган.

Върна се да обсъди възможността с Максин, която беше леко замаяна след двете чаши шампанско.

— И Пиер иска аз да остана — рече тя, очевидно изпълнена с копнеж.

— Във вилата на отбора ли ще те заведе?

— Не, запазил е стая горе, за всеки случай.

Кейт беше впечатлена.

— Господи, за всеки случай! Кой знае колко е скъпо!

— Добре де, защо да не останем? — Двете момичета погледнаха към Пейган, която си въобразяваше, че е принцеса, докато се въртеше във вихрен танц на дансинга. — Мислиш ли, че Пейган също ще иска да остане?

— Мисля, че няма да посмее.

Махнаха на приятелката си и отново се втурнаха към тоалетната.

— Да остана? — възкликна Пейган. — Как бих могла да остана? Всички ще разберат. Ще ви пусна да влезете в пет часа. Но, за бога, не закъснявайте.

В един, Кейт и Максин се качиха в автобуса. Бяха точно пред Пейган, която отклони вниманието с шумна суматоха, като вдигна полата си високо над мръсните стъпала и почти повали Мадмоазел в канавката, а Кейт и Максин се измъкнаха от другата врата.

Кейт изтича обратно в „Империал“, хукна нагоре по стълбите и позабави ход чак когато стигна шестия етаж, където я чакаше Ник. Забързано прекосиха коридора на обслужващия персонал. Щом се озоваха в безопасност в неговата стая, Ник я притисна в обятията си и разкопча тежкото й палто от туид. Кейт приседна внимателно на ръба на леглото, което изскърца. Ник притегли нежно главата й към гърдите си и започна да гали косата и, докато почувства, че тя се накланя към тялото му. Тогава започна да я целува по косата, бузите, без обаче да се докосва до устните й. Целувката в устата беше личното му мерило за измяна. Но после Кейт повдигна ръце и привлече устните му към своите, той издаде лек стон и впи устни в нейните с целия плам на своите осемнадесет години с натрупаната през последните осем месеца възбуда и болка. Всичко друго беше забравено. Целувката сякаш продължи половин час. Не можеше да се откъсне от устата й, чувстваше се потопен в уханието и мекотата на нейното тяло, чиято топлина усещаше през намачканата тафта.

Тафтата полетя към земята и той започна да целува нежно гордите й.

— Под одеялото — измърмори той, но за Кейт именно това беше мерилото за измяна, така че легнаха в кълбо от полусвалените дрехи и оплетени един в друг крайници, заизвиваха се, освобождавайки се от облекло и забрани, докато накрая Ник се изправи триумфално гол до горящото от желание тяло на Кейт.

Нещо не е съвсем наред, помисли си Кейт, когато плъзна едната си ръка надолу по тялото на Ник, за да го погали. Той като че ли беше вече свършил. Щом го докосна, Ник трепна, след това я зацелува още по-горещо, отдръпвайки се от ръката й.

След десетина минути Кейт го попипа отново, жадна да го милва така, както я беше учил Франсоа, разтревожена да не се провали на някакъв непонятен изпит. Усети меки малки торбички и отпусната плът в дланта си, Ник я отстрани отново. И двамата бяха объркани. Не знаеха какво да правят по-нататък. Обзети от безумно нещастие, обгърнаха телата си с ръце, сгушиха се нежно и почувстваха топлината и спокойствието на прегръдката.

Но и двамата бяха тъжни.

Снегът хруптеше под стъпките на Максин — тя бързаше по покритата със синкави сенки улици към Кейт, която потреперваше в светлината на една улична лампа. Без да кажат дума, те сплетоха вкочанените си ръце, затичаха се по пътя към задния вход и леко почукаха.

Вратата се отвори със замах от разгневената Матрона, напълно облечена в морскосинята си униформа.

— Хубава двойка! Няма що! — изкрещя тя. — Как не ви е срам! Веднага в кабинета на директора.

В бежова нощна роба, господин Шарден крачеше гневно из стаята. Пейган, омотана в опърпания си халат от камилска вълна с кройка на монашеско расо, но пристегнат в талията с яркочервен сатенен колан, седеше бледа и мълчалива, стиснала нервно облегалката на стола. Изглеждаше нещастна. В три часа я беше събудила Матроната, с плитка, увиснала над нощния й халат. Майката на Пейган беше позвънила по телефона — дядо й получил сърдечен удар, паднал в яслите и починал малко след полунощ. Пейган трябваше веднага да се върне в Англия.

Но преди да влезе във вътрешната стая на Пейган, Матроната бе забелязала, че и Кейт, и Максин ги няма в леглата им. Макар и зашеметена от вестта за смъртта на дядо си, Пейган не издаде нищо и за да покаже това на двете си приятелки, които се провряха през вратата на кабинета, каза:

— Къде бяхте? В „Гринго“ ли?

Чак сега Кейт и Максин изведнъж осъзнаха положението. Зъзнещи под връхните си палта в неотопления кабинет, те стояха разтреперани пред Шарден, ужасени от перспективата да се изправят пред родителите си. Меките, розови листа на повехналата роза на Кейт се посипаха по пода и в ръката й остана само дългото, бодливо стебло.

Тогава Шарден избухна. Обсипа ги с всевъзможни обвинения — от неблагодарност до мискинлък — и накрая изкрещя, насочил кокалест пръст към Кейт:

— А ти, ти, малка развратнице, тичаш след всички гащи в града!

При което ирландката в Кейт се пробуди наново и тя отвърна:

— Вие също, господине.

Последва отвратителна тишина, после Шарден жлъчно изсъска:

— И двете ще бъдете изключени от това училище още утре.

— Не, няма да бъдат изключени — рече Пейган с уморен, странно непричастен глас.

— Коя си ти бе, госпожичке, че ще ми казваш какво да правя? — обърна се Шарден към нея.

— Приятелка на вашия приятел Пол. Той ме заведе у тях и ми показа какви ли не снимки. Реших, че няма да забележи липсата и затова си откраднах няколко и ги оставих у един приятел в града. Ето една от тях.

Бръкна в джоба на халата си и извади снимка на Пол в леглото с две малки южноафрикански момичета, които след Коледа внезапно бяха напуснали училището. Пейган показа фотографията първо на Матроната, после на Шарден, след това я пъхна пак в джоба си и извади главния си коз — снимка на самия господин Шарден, закръглен и гол като бебе, надвесен над голото тяло на Пол.

— Щастливи мигове — прозя се Пейган с безучастна досада в гласа. Вчера тази сцена би й изглеждала драматична и ужасяваща. Днес беше банална в сравнение със смъртта на дядо й. — Убедена съм, че схемата ви действа, защото обработвате бащите един по един. Ако някой баща обаче види фотографии на повече от едно момиче, ще му стане ясно, че вие сте всъщност дребен изнудвач, господин Шарден, и че умишлено подмамвате тези момичета, така, че да бъдат снимани с Пол. Както и да е, той ми разказа всичко. — Никой не продумваше и не помръдваше. — Мисля, че текущата тарифа на бащите е шест хиляди франка на всеки три месеца. Не знам точно какво ще направя, но ако предприемете някакви действие срещу Максин и Кейт, отивам направо в полицията с моята версия и с останалите снимки. Така че решавайте, господин Шарден.

За миг Шарден остана безмълвен. След това се усмихна и каза напрегнато:

— Госпожице! Вие несъмнено сте превъзбудена заради злощастната кончина на дядо ви, затова ще оставя без внимание смешните ви обвинения. И понеже не искам да навличам позор върху моето училище, няма да накажа тези две глупави момичета. — Прокашля се и спря за миг, за да си възвърне авторитетната поза и тон. — Но те, надявам се, разбират сериозността на провинението си. Истински късмет е, че никоя от вашата компания не е бременна. Сега, бързо в леглата, и трите.

Изтощени и изплашени, момичетата се добраха до леглата си и се отпуснаха с облекчение. Нямаше причини за повече безпокойство — поне така си мислеха, докато се събличаха уморено.

Но грешаха, както грешеше и директорът.

Защото една от компанията беше бременна.