Шърли Конран
Лейс (52)

51.

Всички, които им трябваха, се явиха на приема за „на добър час!“ на „Виърв!“. Имаше много знаменитости, няколко шефове на агенции и значителен брей рекламни специалисти — общо към петстотин души, най-добрите водещи на рубрики бяха тук, ежедневниците също бяха изпратили представители, имаше и репортери от „Тайм“ и „Нюзуик“, както и търговски кореспонденти. От телевизията не дойдоха за репортаж, но толкова по-добре — жиците и лампите само биха нарушили атмосферата на приема, а освен това Кейт и Пат така или иначе се бяха появили вече по телевизията в сутрешните предавания.

Чуваше се ромолене на гласове и звън на чаши, виеше се дим от пури, смесен със скъпи парфюми и шампанското се лееше. Неочаквано обаче Кейт се разочарова от приема, който беше очаквала с нетърпение от месеци насам. Предпочиташе тези пари да бяха похарчени за списанието. Изглеждаше измъчена и болна, толкова отчаяна и потисната, че Том се приближи до нея.

— Усмихни се — каза той, — току-що направихме успешна първа крачка и реакцията ти е нормална и разбираема. Изпитваш депресия, която настъпва заедно с изтощението след някое върховно усилие, завършило с успех. Вероятно така се е чувствал Шекспир, след като е написал „Хамлет“.

Кейт не се засмя.

— Знам, че всичко ти звучи банално — прибави Том. — За нищо друго не си мислила през последните три месеца. Знам, че някои от тези тук изглеждат отегчени, но когато човек слуша много внимателно, лицето му придобива отнесен израз. Просто се съсредоточава върху това, което му се казва. Всеки един от гостите тази вечер е предварително сондиран, всички потенциално са добри партньори и много от тях вече се съгласиха да ни поддържат. Сега, Кейт, си вече съпритежател на истинско, живо списание.

Очите на Кейт плувнаха в сълзи.

— Просто съм много изморена и ми стана мъчно за вкъщи, а и изведнъж се почувствах толкова самотна. Липсва ми Уолтън стрийт в Лондон, а Скоти най-много от всичко.

— Е, да, не е лесно да си голямо момиче. Най-добре да те закарам у вас.

Взеха такси до апартамента на Кейт, качиха се и Том каза:

— Ще си сипя едно истинско питие, не понасям онази пенлива лимонада. Лягай си и като се настаниш удобно, ще ти донеса нещо за ядене.

— Благодаря ти, Том, наистина не съм хапнала нито залък. В хладилника все ще се намери нещо.

Беше се облегнала уморено на възглавниците, когато Том се появи с поднос с чаша кафе, няколко студени понички, стрък увехнала целина и купичка супа.

— Обещавам следващия път да се погрижа по-добре — каза той, като отпиваше уиски, потънал в едно кресло със син памучен калъф. Чудеше се как да я ободри — тя чоплеше съвсем неохотно храната си.

— Даваш ли си сметка, Кейт, че през последните три месеца сме прекарали повече време заедно, отколкото едно средно статистическо семейство? — Той се приведе напред, опря лакти в коленете си и добави искрено: — Друго нещо, което вероятно не съзнаваш, е, че направи много от първоначалните ми представи да изглеждат доста изтъркани. Не съм сигурен, че това е моментът да ти го кажа, но искам да ти се извиня. Подцених те — идеите ти, оригиналността ти, опита ги. Мислех си, че си просто английското приятелче на Джуди, и мислех, че нямаме нужда от теб. Но те видях как работиш и много ме впечатли. Извинявай, че бях толкова рязък и безцеремонен — просто съм едно грубо копеле.

— Харесвам грубите копелета. Това ми е един от проблемите.

— А пък един от моите е, че не мога да постигна нещо, без да съм грубо копеле. Сега лягай да спиш и ще се видим утре.

За момент Кейт си помисли, че ще я целуне. През последните няколко месеца изобщо не бе помислила за любовния си живот, а и преди това нямаше с какво толкова да се похвали. Почти беше загубила надежда, че някога ще срещне мъж, който ще я доведе до кулминация без усилие, с любов, искреност и страст.

Но никой не направи първата крачка.

 

 

На следващия ден тя се чувстваше много по-добре и тъкмо ставаше от леглото, когато домофонът звънна.

— Долу има един с цветя.

— Пусни го да се качи — каза Кейт. Очакваше да види някое пиколо. За нейна изненада зад жълтата пяна на огромен букет мимози се появи Том, прегърнал хартиен плик с прясно кафе, понички с глазура, пушена сьомга и сирене крема.

— Здрасти. Закуската дойде. Хайде обратно в леглото — каза той и й връчи сутрешните вестници. Всички ежедневници отразяваха тяхното начало, а в „WWD“^[1] имаше и сензационни заглавия на първа страница. Кейт веднага се почувства по-добре.

— Срам ме е за снощи. Все ме избива на плач, когато съм изморена.

— Забрави за това — каза Том. — Знаеш ли кое ме учудва у теб? Тази странна комбинация от сила и уязвимост. Издръжлива си, без да изглеждаш мъжествена, работиш здравата като Джуди, а това само по себе си е вече много… но в някои отношения си много крехка. Въпреки че няма да го признаеш, някой трябва да се грижи за теб.

— Има кой, както виждаш — ухили се Кейт насреща му. — Добре, че е събота.

— Всеки момент трябва да тръгна за офиса си.

— Аз също.

Тя изглеждаше бледа, но доволна от себе си, облегната върху розовите възглавници в белия си дантелен халат. И докато я гледаше на фона на възглавниците, Том осъзна, че ще я люби. Подносът падна с трясък на пода, поничките се пръснаха из стаята.

Само след миг изненада Кейт усети ръцете му върху кожата си, твърдите му устни върху своите, миризмата на свежо изпран памук и топлината на мъжко тяло. Дори нямаше време да дойде на себе си, а вече чувстваше как ръцете му изучават тялото й и се плъзгат по дантелата.

— Не мисля, че идеята ти е добра — каза задъхано тя.

— Според мен е чудесна — промърмори Том, заровил лице в косите й.

— Мислех, че си противник на сексуалните отношения между служителите…

— Да, разбира се, това е лудост — весело се съгласи Том и посегна към гърдите й. — Сега това ще го разкопчееш ли, или трябва да го смъкна насила от тебе?

Само с едно движение Кейт се освободи от халата си и Том започна да гали тялото й с настойчива нежност. Устата му не се откъсваше от нейната, докато разкопчаваше ризата си и махаше вратовръзката, после тя почувства твърдата му гръд да се притиска в меките й гърди и вдъхна миризмата на свежа трева под мишниците му. Наведе глава и се сгуши там, зарови нос в мекия пух на ямичката — единствените меки косми по тялото му. После вече лежаха голи и всеки се изненадваше от топлината на тялото на другия, всеки докосваше и галеше, и бавно разучаваше всяка извивка на ръцете и краката.

Много бавно Том се плъзна отгоре й и Кейт почувства топлината му да прониква в нея. Той се движеше бавно, после с по-голяма сила, твърдите му крака се притискаха в нейните меки бедра, устата му смазваше устните й, широките му ръце обгръщаха гърдите й и чувстваха как малките й бежови зърна се втвърдяват под докосването му.

Кейт се чувстваше възбудена, макар и странно спокойна. Разбира се, че тялото й беше създадено за Том, този нежен мъчен човек, нейната любов. Нейната любов ли?

В главата й звънна предупредително звънче. Тя рязко си пое дъх и престана да се движи.

— Какво има? — промърмори Том.

— Не искам да се обвързвам.

— Разбира се, че няма — промълви той, нежно погали гърдите й и тя потръпна под него. Остави го бавно да я повлече отново в меките, топли еротични дълбини. Страстта им растеше; тя усети топлия дъх на Том в ухото си, твърдото му настойчиво тяло върху своето, в следващия момент доби чувството, че е на тавана и оттам наблюдава със странно равнодушие себе си и Том в леглото долу, и не можа да изживее заедно с Том мига, в който той достигна до оргазъм с животинско ръмжене.

Лежаха притиснати един в друг. От смачканите чаршафи се долавяше лек бадемов дъх на сперма.

— Ммммм, мммм — промърмори той и я прегърна. — Но бих искал да свършиш.

— Но аз свърших.

— Не, не си, скъпа. Нямам нищо против, че не си достигнала до оргазъм, но имам против да симулираш. Къде трябва да те милвам, на кое място?

Целуна я нежно и погали раменете й. Тя усети ръцете му да се плъзгат по тялото й, после той започна нежно да милва малкото тъмно хълмче, да я гали нежно и равномерно, ръцете му се движеха леко, чувствителни и търпеливи, докато Кейт се отпусна, а после, извила се в екстаз като дъга, падна назад, разтапяйки се в мускулестите му ръце.

 

 

Събуди се от допира на устните му върху малката си интимна цепка, езикът му гальовно целуваше малкото бледорозово бисерче, лицето му беше притиснато в нежните гънки, които го обгръщаха, розово върху розово, мека, смучеща плът, вихрена, прелестна забрава, пропадане в море от ласки.

— Какъв чудесен начин на събуждане — промърмори Кейт и се унесе отново в сън.

След това изключиха телефона, взеха заедно душ, започнаха да се любят под него, но решиха, че не е много удобно в хлъзгавата вана с течащата отгоре им вода. Плъзнаха се отново в разхвърляното легло. „Като гледка от птичи поглед над Алпите“ — помисли си Кейт, миг преди вълните на усещането да изтрият всичките й мисли и да залеят тялото й.

По-късно, все още голи, те оправиха леглото, но веднага щом опънаха старинната покривка, съшита от различни парчета плат, Том нежно я бутна върху нея и посегна към гърдите й. Кейт го притегли към себе си, отклони ръцете му и се плъзна между бедрата му. Сгушена между краката му, тя го галеше леко, като с перо, обхванала го с две ръце. Той чувстваше топлината й, леката милувка на ръката й върху члена си, а после и устните й — смучещи и меки като морска анемона, после все по-настойчиви. Езикът й проникваше, изследваше, докосваше, плъзгаше се, изплъзваше се, смучеше, докато Том вече не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен за ноктите, които драскаха вътрешната страна на бедрата му, за тази уверена, настойчива уста, растящия и все по-бърз натиск на устните й върху него, докато със стон изхвърли стаената си сила.

Кейт, която никога не знаеше дали да гълта, плюе или да го остави да капе, усети необичайно острата, парлива, бадемова миризма.

— Какво обичат мъжете? — попита тя свенливо малко по-късно.

След кратко мълчание Том отвърна:

— Разбира се, не мога да говоря от името на останалите представители на моя пол, но когато достигам върха на удоволствие като това, което току-що изпитах, не знам и не ме интересува.

 

 

Беше шест часа в перленосивото утро на понеделника.

— Голяма работа си — каза Том. — Не искам никой друг и нищо друго. Но нека не го разгласяваме в службата, а?

Разбира се, това беше невъзможно. В понеделник Кейт беше различно, блестящо същество, нямащо нищо общо с изнурената невзрачна Кейт от петък, Джуди веднага го видя. Том не си беше вкъщи през целия уикенд и Джуди беше оставила куп съобщения с нарастващо раздразнение на телефонния му секретар. И двамата не си бяха у дома. „Отсъствали са двамата заедно през уикенда“ — заключи Джуди.

Преди края на работния ден Кейт попита нехайно Джуди какво представлява жената на Том.

— Обикновено американско момиче — каза Джуди. — На двадесет и три години, златна коса, кръстче на оса, блестяща като зората и така нататък. Не, шегувам се, тя е на деветдесет и пет и с едно око, горката старица, освен това няма зъби, а само тринадесет чудесни дечица, всичките умиращи от глад. — После омекна. — Всъщност те се разделиха преди ние с Том да се обединим. Бившата му съпруга си е съвсем наред, нищо особено, просто е разглезена еврейска принцеса, която не спира да дрънка — най-вече за макробиотично хранене^[2] и групи за съдържателни разговори, в които всеки споделя проблемите си. Но двете момчета наистина са много свестни. Том не говори за тях, но ги вижда, колкото се може по-често.

Когато бяха заедно, Кейт изпитваше неудържима и очевидно всеотдайна любов към Том. Тя не приличаше на момичешкото й желание да бъде женена за Робърт. Не беше и като благоговението и безумната страст, която бе изпитвала към Тоби, бившия си съпруг. Беше растяща, нежна привързаност. Кейт не чувстваше ограничение в действията си, нито някакво покорство или раболепие, не изпитваше желание да падне на колене и да боготвори Том. Не се преструваше, нито се нагаждаше, за да му угоди. Нито веднъж не й се прииска да надраска: Кейт Шоурц, госпожа Том Шуорц ИЛИ дори Кейт Райън-Шуорц. Искаше просто да е с Том винаги когато е възможно, по дяволите бъдещето. Изведнъж спретнатите й тъмносини костюми изчезнаха, вместо с тях тя се появи с аметистово лилав ленен костюм от „Ив Сен Лоран“, който носеше без блуза отдолу. Седеше й толкова добре, че тя се върна и си купи още един, този път в яркорозово. Скоро след това пристигна в офиса, облечена в испански оранжев жарсен гащеризон. Никой от колегите й не се нуждаеше от обяснението, че е влюбена.

Том също се промени отведнъж. Стана по-приветлив и улегнал, виждаха го да се усмихва в работно време и острият му сарказъм се смекчи. Към Кейт беше изненадващо любещ, нежен и щедър. Съзнаваше, че в службата го смятат за стиснат, и съзнателно се стараеше с всички средства да опровергае това мнение и Кейт му се възхищаваше.

Но на нея не й трябваха диаманти, нямаше нужда от изумруди — искаше само Том.

Първият брой на „Виърв!“ имаше хубава корица, но лош печат. Беше надхвърлил доста бюджета и рекламите бяха рехави. Но въпреки това всички тайно изживяваха мигове на щастие, когато видеха някоя жена в автобуса да чете „Виърв!“ или пък улавяха момента, в който някой купуваше списанието от щанда.

Вторият брой имаше по-добър текст, по-добри снимки, великолепни репортажи, но печатът отново беше лош. Рекламите отново заемаха малко място и броят се появи на щандовете с един ден закъснение.

Третият брой винаги беше истинската проверка, след като първоначалното любопитство спаднеше. С третия брои трябваше да направят още по-голямо впечатление. Пат трескаво прослуша тайната си мрежа от журналисти, които бяха на щат в други издания, но бяха готови да изкарат пари, като неофициално и анонимно взимат допълнителна работа. Третият брой все още съдържаше малко реклами, защото агенциите не желаеха да купят място в първите броеве на едно списание, загубило вече привлекателността на новото и все още без солидно присъствие на пазара. Те седяха отстрани и изчакваха да видят дали „Виърв!“ ще се закрепи здраво.

Но третият брой съдържаше интервю с Джейн Фонда, специално за списанието, както и основно интервю, което можеше да се озаглави: „Как да изпитваме удоволствие с мъжа си в леглото?“, и да се свърже с поместената анкета за сексуалното удоволствие.

Рекламите се включиха в четвъртия брой и „Виърв!“ започна да носи печалба.

 

 

Кейт се страхуваше от новото см щастие. Всичко вървеше прекалено добре и тя се боеше да не стане отново уязвима. Вече знаеше, че колкото по-грубо я отблъскват, толкова повече стимулират любовта й и унизителната необходимост да получи одобрение. Съзнаваше, че в момента, в който се влюби в някои мъж, се превръща в угодническа отрепка, която си проси удар в зъбите. Беше наясно, че последното нещо, което й трябва при една постоянна връзка, с мъж, който отново да я кара да се чувства необичана.

Затова Кейт изпитваше ужас да признае пред себе си, че е влюбена. Колебаеше се дали да се обвърже. За да изпита чувствата си към Том, започна да излиза с други мъже, също както някои жени флиртуват пред съпрузите си с мъже, които изобщо не ги интересуват. Не й беше трудно да намери други партньори, защото успехът е мощен афродизиак. Освен това невидимото сексуално излъчване на тридесет и девет годишната Кейт правеше същото силно впечатление, както когато тя беше на седемнадесет. През следващите няколко месеца яки мъже от типа на Бърт Рейнолдс чакаха Кейт в малката приемна на „Виърв!“. Тя отлагаше срещите си с Том в последния момент и когато преспиваше в апартамента й, той често виждаше чужди ризи и принадлежности за бръснене.

Том се подвоуми и реши да се прави, че не забелязва странното й държание. Изглежда, той беше първият мъж, освен може би Скоти, който истински обичаше Кейт, а не изпитваше само непреодолимо влечение към нея. Обичаше я такава, каквато е, и не изискваше от нея това, което очевидно тя все още не можеше да му даде — доверието си. Игнорираше вбесяващото й поведение, игнорираше мускулестите „жребци“ във фоайето и другите й малки досадни уловки за изпитване на любовта му. Разбираше несигурността на Кейт по-добре, отколкото тя самата, и то защото и той беше страдал като нея.

Един съботен следобед, след като го беше питала нещо за семейството му, Том сключи ръце зад главата си, а Кейт се сгуши на голите му гърди.

— До известна степен мога да разбера чувствата ти към баща ти, защото в моя живот съм негодувал срещу майка си. Тя беше много властна, типична украинска майка-началник. Когато молех баща си за нещо, той винаги казваше: „Питай майка си“. Беше огромен и силен човек, бивш професионален борец, така че физически никога не би докоснал с пръст нито жена си, нито мен, защото се страхуваше да не ни нарани. Майка ми знаеше това и то й даде пълен контрол върху цялото домакинство. Той можеше да има мнение дали Рузвелт е бил прав да назначи Айзенхауер за върховен главнокомандващ в Европа, но нямаше право да реши дали да ми купят нови обувки, защото тя взимаше всички решения. Възмущавах се от пълната й власт и от начина, по който му я натякваше. Спореха или се караха всеки божи ден цели тридесет и седем години, а след това тя умря. Още се възмущавам от тези разправии. Яд ме беше още, че каквото и да направех, тя винаги ме критикуваше. Нищо никога не беше достатъчно добро за тази жена. Чувствах се виновен, защото не бях достатъчно добър за нея, и виновен, защото ме беше яд на това.

— Точно така се чувствах и аз. И как се справи?

— Ще ти покажа. — Том леко я отстрани от себе си, скочи от леглото и се върна с портфейла си. — Виж това.

Той измъкна бяла визитна картичка, на която с големи букви беше надраскано: „Майната й на вината“.

— Приучих се да приемам вината и после да я забравям. Понякога трябва да се извиня, а понякога трябва да компенсирам някоя гадост, която съм направил. Но след това просто излизам и продължавам да живея, и си представям, че някъде там горе, в небесното счетоводство, някой ангел ми води сметка за печалбите и загубите. Сигурен съм, че накрая ще завърша с чиста печалба.

На другата страна на картичката се четеше: „Майната им на всички“.

— Това ми помага да се сдържам — обясни Том, — и вместо да отдавам прекалено голямо внимание на мнението на другите, да разчитам на собственото си мнение.

Кейт се сгуши още повече в него.

— Има още нещо, което трябва да обсъдим — каза спокойно Том. — Ще ти бъда благодарен, ако никога вече не симулираш оргазъм, когато си с мен. Този номер го запази за онези красиви космати юначаги, които си оставят тук ризите.

Последва мълчание, после тя потиснато каза:

— Не се получава всеки път.

— Знам — каза той, притегли я към гърдите си и загали нежно косата й, като в същото време внимателно изричаше нещо, което отдавна искаше да й каже.

— Кейт, скъпа, сексът е възможно най-близкото общуване между двама души и симулацията означава лъжа. — Той въздъхна с раздразнение. — Не мога да разбера защо жените го правят.

— От учтивост, или защото им се спи, или от комплекс за малоценност — започна да се отбранява Кейт. — Струва ми се, че аз го правя, понеже ме е страх, че не отговарям на стандартните изисквания — не стигам до този момент за десет секунди и девет десети или колкото е там нормата.

— Какъв е смисълът? Какво ще постигнеш с това? Защо не ми помогнеш да те накарам да се чувстваш прекрасно? Като симулираш, не ми помагаш, а само саботираш себе си и връзката ни, защото понякога ми се превземаш като стара мома и не ми казваш какво искаш, малка глупава „светице“. — Той гризна леко ушенцето й. — Ти имаш не по-малко право на оргазъм, отколкото кой да е мъж, а как да го постигнеш си е твоя работа. Ти си знаеш какво ти харесва, и след като си нямаме екстрасензорни възприятия, от теб зависи да ми покажеш, иначе как по дяволите да разбера.

И Кейт му каза мъничко, после повече.

Тогава Том премина към действия и пусна в ход целия си репертоар. Първо той легна върху нея, после тя — върху него, после се опитаха да го направят на кухненската маса и събориха каната за мляко, след това се преместиха на пода в хола и там, на килима опитаха позата 69, после Том я надяна на себе си и така се заклатушка из целия хол и през цялото време си задаваха съответни въпроси като например: „Така харесва ли ти, или искаш по-силно? По-леко? По-бързо? По-бавно?“, — а после Том извади едно малко пакетче и каза: „За бога, не кихай“, и подреди по три браздички за всеки на ниската стъклена маса в хола и предложи на Кейт кухата златна тръбичка от „Тифани“, с която набираше телефонните номера и Кейт покорно каза, че това е чудесно, което си беше чистата истина… само дето остави лек химически вкус в гърлото и сърцето й. В сравнение с главозамайващата възбуда; която Том предизвикваше у нея, кокаинът не й подейства особено. Струваше й се, че през цялото време не е ставало дума за любов, а за отчитане на резултати.

— Как ти беше този път? — попита я нежно Том и тя отвори уста да каже, че е било чудесно, но се чу да казва:

— … Скъпи, ако трябва да си говорим истината… мисля, че беше прекалено напрегнато и изкуствено.

По лицето му премина внезапна паника, която се смени с израз на агресивна защита — ей сега щеше да нарани колкото се може по-силно човека, който го бе нападнал, когато беше свалил гарда и предложил всичко от себе си. Отвори уста и понечи да я скастри здравата, така че да не може никога да дойде отново на себе си, но се спря и размисли. Израз на облекчение се появи на лицето му и той тихо промълви.

— Разбирам какво искаш да кажеш.

— Мисля, че иначе те харесвам повече — неуверено произнесе Кейт.

— Сигурен съм, че и двамата се харесваме достатъчно, така че хайде да не се преструваме — отвърна Том.

И изведнъж Кейт престана да се страхува, че Том ще я презира или ще я напусне, ако тя не се представи задоволително. Не искаше повече да му направи впечатление или да търси одобрението му.

— Не че не обичам общоприетия секс, просто не обичам това, което ми предлагат в книгите за усъвършенстване — призна тя. — Конформист съм, но не мога да направя нищо, когато някоя властна личност в леглото е решила да ме накара да изпитам оргазъм или пък, ако имам чувството, че някой невидим доктор мъдро кима с глава, докато наблюдава усилията ми от тавана. — Тя се извъртя на голия си корем върху зеленикавия килим и подпря глава с ръце. — Това, което наистина намирам за секси, са сантименталните глупости. Светлина на свещи, прозрачен шифон, притискане към мъжествената гръд от мускулести ръце, неумолим грохот на море, отекващ в ушите ми, и яростни вълни, които заливат покорния бряг, докато се отпускам назад, а той шепти с дрезгав глас в ухото ми: „Божичко, скъпа, никога не съм знаел, че може да е толкова хубаво“.

Извърна се към Том, който също лежеше гол на зеления килим, и добави:

— Изглежда именно сантименталните глупости ме карат да се чувствам секси.

— Обаче ако започна да ти декламирам високопарни слова, ти просто щеше да ми се изсмееш — каза Том убедено. — И нещо по-важно — аз ще се чувствам като глупак. Така че не знам как ще се справя с диалога, но ти обещавам да прекараме следващия уикенд в страната на сантименталните глупости…

— … На морето ли?

— В Кънектикът — обеща Том. — С всичките му преживявания. Пясъчни плажове, облаци от пръски, омари за вечеря и галопиращи бели коне. И там ще си играем само на сантименталности.

Следващия петък вечерта пристигнаха в една крайбрежна вила, собственост на приятел на Том. В събота тичаха по плажа, катериха се по сивите скали, а вятърът разбъркваше косите им; ближеха солта от устните си, бягаха с боси крака и навити джинси по дантелената ивица на океана. В неделя Том се опита безуспешно да изкачи един бор, после отидоха на езда. (Том беше водил безкраен телефонен разговор от Ню Йорк, за да уреди конете да ги чакат след закуска пред вратата на вилата.) Беше се качвал на кон само веднъж през живота си, като юноша, когато беше прекарал един уикенд в някакво ранчо за летовници в Ел Пасо. Кейт го забавляваше със стегнатия си английски тръс, а после го изненада, като накара червеникавокафявия си кон да прекрачи с всеки крак поотделно един паднал дънер. Том не можеше да накара упоритата си дореста кобила да помръдне: тя не обръщаше внимание на ездача си, постоянно навеждаше глава и пасеше, сякаш беше решила да опасе цял Кънектикът.

— Повдигни се и си използвай краката, стискай здраво с бедрата — съветваше го Кейт.

Том го направи и кобилата така препусна, като че ли й бяха подпалили опашката. Том по чудо се задържа върху нея; Кейт го настигна и извика: „Седни и лекичко дръпни юздите“ — а дорестата изведнъж спря, сякаш някой я беше изключил, и Том се преметна през главата й.

Същата вечер, след като си пийнаха бяло вино пред пламъците на камината и привършиха вечерята от омари, която беше част от ритуала, Том понесе Кейт на ръце по откритата стълба от секвоя до спалнята им. През триъгълния прозорец над тъмните борове виждаха огряното от звездите море и фара; чуваха вятъра, който пищеше около къщата, и дъжда, който плющеше в шлифованото стъкло. Сгушиха се под юргана на цветя и Том започна да я милва.

— Много съм изморена — промърмори Кейт, — и много ми се спи.

Но както я притискаше към себе си и я галеше нежно, той проникна в нея.

И изведнъж, през мъглата на съня, Кейт разбра, че то ще се случи. То беше точно такова, каквото го описваха. Нежни, силни вълни, различни от възбуждащия, бурен и непосредствен клиторен оргазъм. Това беше съвършено различно и то без съмнение идваше. Кейт се почувства плодовита, неописуемо женствена, земна майка. Беше щастлива, най-накрая пълноценна жена. В този безкраен момент тя ликуваше, после разтвори широко ръце, обгърна Том и се притисна до него. Държеше го здраво и никога, никога нямаше да го пусне.

— Успях, успях! — извика тя.

— Не, аз успях.

— Е, добре ние успяхме.

— Знаех, че ще стане, когато най-накрая се отпуснеш — доволно каза Том.