Шърли Конран
Лейс (41)

40.

Когато се завърна в Англия, Кейт усети, че към нея проявяват любопитство, и се почувства като малка знаменитост. „Господи, та тя изглежда ужасно, много е отслабнала“ — помисли Скоти и й даде две седмици отпуск. Кейт реши да го прекара в Ню Йорк с Джуди.

Джуди вече бе започнала да рекламира книги и знаменитости, а също така и мода, и очевидно през последните няколко години преуспяваше. Кейт огледа просторната всекидневна в новия й апартамент, който висеше високо над 57-а Ийст стрийт. „Само килимът «Бакара» й е струвал поне седем хиляди долара“ — помисли тя. Джуди се беше отпуснала срещу нея с ръце зад главата в бронзов тапициран стол с извити облегалки и инкрустирани със слонова кост дървени орнаменти.

— Следващото нещо, което трябва да направиш, Кейт, е да напишеш книга. Постигна определена известност, но тя няма да трае дълго, ако не продължиш. Една книга винаги допринася ако не за банковата ти сметка, то поне за престижа ти. Водеше ли си дневник в Сидон? Пазиш ли всички записки? Чудесно, сега само трябва да ги превърнеш в книга — нещо тъничко, около шейсет хиляди думи. Утре ще останеш в леглото и ще напишеш резюмето, а като се върна вечерта, ще го погледна… Разбира се, че можеш да напишеш резюме! Сядай веднага и напиши с три прости изречения какво ще представлява книгата.

Кейт помисли минутка, извади тетрадката от тютюневокафявата си чанта „Гучи“, направи каквото й бе поръчала Джуди, откъсна листа и й го подаде.

Джуди засия.

— Разкошно. Сега само разшири тези изречения до резюме и го раздели на глави. А аз ще те оставя да репетираш какво е да си известен писател, докато приготвя вечерята.

„Кейт е наред с таланта — помисли Джуди, — но не може да го направлява сама. Нуждае се от някой, който да я подтиква, а не да я потиска, както правеха мъжете с нея. Е, всъщност самата тя се беше предала и като че ли молеше да я ударят в зъбите. Все пак, този път изглежда много по-добре в сравнение с предишното й гостуване“.

На следната вечер Джуди се зае с резюмето на Кейт, размести точките на плана и каза:

— Чудесно. Става за рекламиране. Ще я наречем „Войната на една жена“. — Измъкна от чантата си едно пакетче, обвито в хартия, и го подхвърли на Кейт. — Подарък.

Кейт го хвана с една ръка, отвори кутийката от „Тифани“ и видя петсантиметрово квадратно калъфче, облицовано с морскосиня кожа. В него имаше малък квадратен емайлиран будилник, също в морскосиньо.

— Така ще можеш да започнеш да пишеш книгата още на следващата сутрин, щом се върнеш в Лондон.

— Но аз нямам никакво време — запротестира Кейт, — работата ми отнема всичките ми сили.

— Нагласяваш това нещо на пет сутринта, приготвяш си чаша нескафе и пишеш два часа всеки ден преди да отидеш в офиса… Не, не когато се върнеш вечер, тогава ще си преуморена… Добре, добре, в неделя може да почиваш. Но ако нахвърляш по хиляда думи дневно, ще завършиш книгата, заедно с преписването, за около четири месеца.

 

 

Не бе лесно да започне, тъй като щом се върна в Британия, Скоти я натовари здравата. Една сутрин я привика и тя го завари прав пред работната му лавица — свъсил вежди, той търсеше опипом тежките си очила с черна рамка. Никога не ги носеше за четене или писане, но не можеше да мисли без тях. В особено напрегнати моменти ги триеше непрекъснато, така че, когато ги свалеше от носа си, извадеше носната си кърпа и започнеше да ги бърше, тогава човек можеше да е сигурен, че се кани да каже нещо, от което ти се завива свят.

— Искам да престанеш да бъдеш знаменитост и да се захванеш отново с интервюта. Не желая да се вживяваш повече в ролята на военен кореспондент с бойно яке. Иди и виж онази жена, която току-що бе обявена за невинна във връзка с убийството на съпруга й травестит. Седемстотин думи.

Кейт го погледна ужасена.

— Не мога.

— Защо не?

Той се обърна към листа пред себе си. Кейт разбра, не всъщност няма истинска причина да не напише материала — това може би дори щеше да й помогне.

 

 

Книгата на Кейт бе публикувана през 1967 година. Бе издадена едновременно в Англия и Съединените щати, където Джуди се зае с рекламата.

Кейт пристигна късно вечерта в апартамента й в Ню Йорк. Влезе в банята, изчезна в топлата пара с аромат на „Шамад“ и замърмори:

— Тези свине от летището! Когато им казах, че са загубили специалните ми дрехи за телевизията, само ме накараха да попълня една бланка и ми подариха четка за зъби и два чифта хартиени бикини. Твърде недостатъчно за „Днес“.

— О, не знам — отвърна Джуди и извади бележника си от джоба на червения си костюм с панталон от „Куреж“. Кейт се потопи цялата и от ваната се чу бълбукане.

Когато подаде глава, Джуди вече пишеше.

— Ще вгорчим живота на онези смотаняци от летище „Кенеди“, но трябва да ти купим някои неща за пътуването. Ще пазаруваме утре и запомни — колкото по-малко, толкова по-добре. Няколко семпли дрехи за престоя ти на юг, вечерни също, един хубав костюм и поне седем блузи за всеки ден от седмицата. Трябва да бъдат от полиестер, а не от коприна, за да можеш да ги переш на ръка в хотелите. Вземи си и няколко дрънкулки и шалчета. Марго Фонтен тръгва на турнета почти без багаж, само с един черен костюм. Между интервютата сяда в лимузината, обръща яката си навън или навътре, разкопчава няколко копчета, изважда някоя и друга перла или шалче от торбата си и така се преобразява напълно шест пъти дневно.

От ваната долетя изтерзан вик:

— Защо се опитваш да ме накараш да се почувствам непълноценна още преди да сме почнали? Да не съм примабалерина! Дошла съм да говоря за войната. Хората едва ли очакват да изглеждам като на ревю.

— Напротив — отвърна сериозно Джуди. — Всички жени ще запомнят какво си носила. Ако си немарлива към външността си — за какво им е да те слушат? — Тя добави още „Шамад“ във ваната и продължи: — А колкото до това дали се чувстваш непълноценна, почакай, докато стигнеш Запада и зоната на прекрасните тела — идеално отработени усмивки и безукорни прически двадесет и четири часа в денонощието. Няма да позволим смелостта ни да се изпари точно тогава, нали?

Кейт се намръщи, приглади косата си и се пресегна за шампоана. Джуди я изгледа косо.

— Задръж косата си така. Когато е мокра, най-добре се вижда как всъщност изглеждаш. Утре Кенет ще те подстриже. Кажи му да махне косата от лицето ти, така че да могат да се виждат зелените ти тигрови очи. — Извърна се да избегне мократа гъба, полетяла към нея. — Боже, все едно че отново съм в училище! Освен това трябва да си купиш чифт удобни обувки и голяма кутия анкерпласт. По време на турнето трябва да се грижиш за краката си като пехотинец.

— Още нещо?

— Витамини, капки за очи, ако не искаш очите ти да кървясат след толкова полети, и един мъжки дезодорант. В телевизионните студиа е доста горещо.

— Е, добре. Тогава няма смисъл да търсиш куфара ми — да върви в Момбаса или където и да е — каза Кейт и се изправи. — В него нямаше нищо такова. Взех съвсем официални дрехи, като за кралско турне. Радвам се, че се загубиха.

— Разбери едно нещо — продължи Джуди и й подаде кърпа. — Наистина трябва да се стараеш да изглеждаш добре всяка проклета минута от това турне.

Кейт се нацупи, а Джуди извика:

— Всеки ден от пътуването ти струва двеста долара, така че постарай се да изглеждаш за милиони.

Кейт потегли на пети юни. Същия ден Джуди изведнъж спря приготвянето на кафето си и усили радиото:

— Светкавичната атака на Израел доведе до тежки загуби от страна на арабите и завземане на територии, най-вече в Египет и Йордания.

Беше първото съобщение за това, което после бе наречено Шестдневната египетско-израелска война.

Джуди веднага разбра, че „Войната на една жена“ ще стане бестселър.

 

 

— Искам да те сваля на земята — навъси се Скоти, когато Кейт се върна в Лондон — и да видя как ще се оправиш с една история за цици и задници.

И Кейт замина да вземе интервю от една непълнолетна френска звезда, която сега снимаше филм в Ню Форест, Хампшир — осъвременена вълшебна приказка.

На разсъмване Кейт чакаше край снимачния екип в студената влажна горска просека, добре облечена заради студеното време. Вдъхваше мириса на мокрите есенни листа. Под дърветата бе паркиран жълт фургон и изведнъж на вратата му се появи най-прелестното създание, което бе виждала. Лили бе скрила ръце в тъмното си кожено палто с вдигната яка — под него бе облечена с живописни дрипи, грижливо разкъсани, така че тялото й да се вижда колкото може повече.

Кейт притаи дъх — момичето бе пленително. Имаше безупречна смугла кожа, огромни тъмни очи и почти съвършен профил. „Дори гледана отзад е прекрасна“ — помисли тя. Когато свали палтото си, готова за работа, черна завеса от копринени коси се спусна чак до талията й. Докато вървеше през сечището, под нелепите дрипи се виждаха изящните й хълбоци и сатенено бельо. Тя излъчваше невинност на фея и изглеждаше, като че ли всеки момент ще се стопи в мъгливата гора.

Кейт не очакваше по време на снимките нищо друго, освен студ, но бе очарована от тихата магия, която струеше от Лили, докато тя вървеше боса и грациозна през гората.

Почти бяха привършили филма, който бе надхвърлил доста и срока, и бюджета. Всички освен Лили бяха напрегнати, раздразнителни и в лошо настроение. Режисьорът разговаряше с оператора чрез асистента си, а повечето от екипа въобще не си говореха. Между снимките гардеробиерът се втурваше с леген гореща вода, в който Лили потапяше измръзналите си крака, докато се подготвяха за следващия кадър.

По-късно Кейт взе във фургона интервю от Лили, която говореше добре английски. Серж бе настоял да учи този език и да язди кон — каза, че и двете са важни за кариерата й в киното. Тя отговаряше на въпросите спокойно и тихо.

— Как интерпретирате дадена роля? — започна Кейт.

— О, аз съвсем не мисля по този начин. Просто прочитам многократно текста, докато разбера как бих се държала, ако аз съм героинята… Размишлявам над това… докато ми стане ясно защо тя се държи така, и тогава изведнъж почвам да чувствам, че аз съм тази героиня и тя става за мен по-реална, отколкото съм самата аз. Винаги съм играла по този начин още когато бях малко момиче, и затова не ми е трудно.

Лили отговаряше предпазливо на въпросите за нейната популярност и дали е приятно да е център на внимание.

— Разбира се, че не, но това е част от работата ми, така че трябва да се справям — отвърна Лили на правилен английски, но с тежък френски акцент. — Мразя тези неприятни неща, които се пишат за мен. Не мога да понасям това, което пишат вестниците — винаги съм с някой мъж в леглото. Това са просто лъжи. Нямаше да мога въобще да спя, ако съм била с всичките тези мъже.

— Искате да кажете, че не ви е приятно да сте знаменитост? — попита Кейт. — Не ви харесва хората да обръщат след вас глави в ресторантите, да ви разпознават по летищата, децата да искат от вас автографи — така ли?

— Ако мислите, че е кой знае колко прекрасно, то е просто защото не сте го изпитали — отвърна искрено Лили.

Когато се опита да я разпита за частния й живот и за първите й публични изяви, Лили стана неспокойна. Кейт бе взела плика с изрезките от пресата за Лили от библиотеката на „Глоуб“ и накрая извади ранните й снимки със станалите скандално известни прозрачни дрехи за причастие.

— Не можете да очаквате след такова нещо да имате добра слава.

— Тези снимки са правени, когато бях на тринадесет години; вършех, каквото ми кажеха. Предполагам, че и вие бихте постъпили така на тази възраст.

— Но как са позволили това родителите ви?

— Аз съм сираче, избягах от хората, които ме осиновиха, защото… ме биеха — отвърна Лили, както я беше научил Серж. И изведнъж добави: — Всъщност бях принудена да го правя…

И за пръв път започна да описва онзи отдавна минал фотопериод в парижкото студио на Серж.

Докато Лили разказваше, Кейт си представи безпомощното дете, разбра колко лесно е било да се използва плахата му беззащитност. Почувства, че макар Лили да изглежда заобиколена от грижи и внимание, всъщност е оградена само от хора, които правят пари от нея.

— Нямате ли приятели?

— Нямам време за това — отвърна Лили примирено. — Но Серж познава много хора.

Последното нещо, което Кейт бе очаквала да почувства към една сексзвезда, бе нежност и жалост.

— Размърдай се, искам материала до пет часа — каза Скоти.

Кейт седна, написа набързо материала и го предаде половин час по-рано. Скоти го прегледа отгоре-отгоре, после изръмжа вбесено.

— Не мога да използвам това за трета страница! Такива боклуци за сърца и цветя не помагат на продажбите на вестника. — Прочете на глас: — „Странно несигурна и неуверена в себе си… трепереща като сърна, готова да се скрие обратно в гората…“ За бога, Кейт! Дай да видя бележките ти.

Прочете ги и изсумтя.

— Дай тези глупости на Брюс, ще има време да го преработи. Може да го направи и насън!

 

 

Статията започваше: „Винаги съм в леглото с някой мъж — каза госпожица Боклук, известна в порнобизнеса като Лили“. Беше унищожителна, изпълнена с презрение и, ако се изключи началното изречение — повече или по-малко вярна. За жалост, случайно бе отпечатана под името на Кейт.

— Чудесно — каза Скоти. — Убийствена е.

Кейт се ядоса страхотно.

— Защо е отпечатана под моето име?

Скоти сви рамене.

— Знаеш, че понякога това се случва при ежедневниците.

 

 

— Виждаш ли какво става, когато те интервюират без мен? — присмя се Серж разгневен. — Тази английска п… те е оплюла от главата до петите! Не можеш да направиш нищо както трябва сама, независимо дали трябва да дадеш интервю, или да скочиш от прозореца!

— Но аз не скочих!

— Да, но щеше да го направиш в Париж, ако не бях дошъл и не те бях хванал.

Серж хвърли вестника на пода в хотелската им спалня и си наля още уиски.

— Защо не пълнят купата с лед догоре? Дори в проклетия „Дорчестър“ не го нравят!

Стоеше загледан във върховете на дърветата в Хайд Парк и наблюдаваше как мокрите коли минават бавно под лампата на булеварда — също като призраци в леката лондонска мъгла.

— Знаеш ли какъв е проблемът ти, Лили? Че си ужасно глупава. Дори не знаеш коя си, когато ме няма, за да ти го напомням.

— Да — отвърна тя. Мислеше си за vraie maman. — Не знам коя съм.

— И докато не разбереш това, никога няма да можеш да си стъпиш на краката, а дотогава имаш нужда от мен, скъпа! И затова просто запомни, че сега си актриса от висока класа, така че започни да се държиш като такава! — Той взе смачкания брой на „Глоуб“. — Сигурно наистина си го казала, звучи като от твоите уста: „винаги съм в леглото с някой мъж“. Господи, каква глупава кучка си!

— Тя е оставила само част от онова, което казах. Не беше в този смисъл. Интервюто бе вечерта, продължи повече от час и изведнъж ми стана ужасно трудно да говоря постоянно на английски.

— Ами тези глупости за прозрачните дрехи за причастие? Говориш, все едно че си се издигнала от калта, малка нескопосна курво!

— И какво, не е ли така? — Лили почваше да се ядосва.

— Какъв е смисълът да отсядаш в най-добрите хотели, да ти купувам най-хубавите дрехи, да се грижа за рекламата ти, ако оставяш една умна кучка да напише, че си просто чифт евтини цици?

Серж я погледна с отвращение и пресуши чашата си.

— Дори да е истина, тя носи вреда на бизнеса.

 

 

През 1968 година Лондон се побърка. Изведнъж модата се превърна в огромна забава с фантастични дрехи. Миниполите направиха реалност сладострастните мечти на мъжете, пътуващи ежедневно часове за работа. Жените се обличаха като дрипави циганки, като индианки с кожени ленти през челото и накъдрени коси, като фантастични женски каубои със сексапилни шорти от шевро с ресни, преселнички на Запад, целите в кръпки, или доячки със сламени шапки, окичени с цветя. Лора Ашли направи състояние. Карнаби стрийт се превърна в приказна страна, където доскоро трезвите и улегнали английски бизнесмени сега си купуваха тесни в задниците клошпанталони, кадифени костюми с жилетки, ризи на цветя, пуловери в цветовете на дъгата, обувки с високи токове, колиета и дори малки чанти.

Лондон процъфтяваше, а акциите на борсата хвърчаха. Най-сетне Кейт склони адвоката на майка си да смени посредника, като използва списък със сравнение на дяловете през последните десет години, и заплаши, че ще се обърне към съда с обвинение в груба небрежност. Наложи й се сама да проучи нещата, това я заинтригува и накрая тя реши, че също може да се включи в играта с акции. Взе заем от банката си, (използва къщата за допълнителна гаранция), гмурна се бързо и щастливо в австралийския пазар на никел чрез „Уестър Майнинг“ и разбра, че за един месец бе спечелила повече от две годишни заплати.

После нямаше време да мисли за каквото и да било освен за работата си, тъй като Скоти й предложи нещо ново. Въз основа на теорията, че никой не прави кой знае какво в неделя и затова в понеделник почти никога няма новини, а това означава скучни вестници, Скоти й възложи редактирането на една нова рубрика, наречена „Лайф & Стайл“^[1], която трябваше да обхване целия нов френетичен кипеж и хората, които участваха в него. Кейт не знаеше почти нищо за редактирането, но работеше със Скоти вече пета година и бързо навлезе в нещата. Стоеше до късно през нощта и спореше с него за съдържанието, снимките и статиите. Вече не можеше да излиза от офиса през деня. Седеше в малка стаичка без прозорци зад огромно бюро с пет телефона. Секретарката и трите й помощнички се намираха в трите съседни стаички. Кейт планираше, спореше, слушаше и правеше кратки съвещания. Късаше материали и се справяше с кризи и проблеми.

„Лайф & Стайл“ тръгна успешно още от първия ден. Желаещите да публикуват обяви се трупаха, рубриката бе откопирана веднага от всички конкуренти на „Глоуб“, а жените пишеха безспир до „Л + С“.

— Ти намери печелившата формула — каза й Скоти една вечер. — Време ти е да се поразсееш в града, както й на мен. — Бръкна във вътрешния джоб на сакото си. — Хънтър Багс си е купил огромна къща в Кампдъм Хил и довечера организира голяма забава. Не мога да намеря поканата, но в нея се обещаваше фантастично празненство по случай новата къща или нещо такова. Защо не дойдеш с мен?

Вечеряха в „Сан Фредиано“ и пристигнаха на забавата към единадесет. От прозорците без завеси струеше светлина, край покрития вход с колони се трупаха коли, а шумът бе ужасен — Кейт си помисли, че отново се е озовала на бойното поле.

Влязоха и тя премигна. Не беше фантастично парти, а ексцентричен карнавал. Няколко момичета, облечени като за шоу представление, бяха с опашки на прасенца, гимнастически трика, къси панталонки с къдри, черни чорапи и жартиери. Монахиня бе облечена в дълга, черна дреха, цепната до бедрата, под която се виждаха мрежести чорапи и червени жартиери с къдри — танцуваше с един младеж със златиста лента през челото и ореол около напръсканите му с лак златисти къдри.

Лично домакинът, облечен като граф Дракула с безупречен смокинг, пелерина на червени ивици и вампирски зъби, разливаше убийствен коктейл с шампанско:

— Здрасти и добре сте дошли — подхвърли той.

— Хънтър, какво е това? — попита Скоти.

— Не прочете ли поканата, скъпи? — рече с приятен глас Багс. — В нея пишеше: „Облечете се като любимия си сексуален образ“ и, както виждаш, почти всички са го направили.

Посочи с ръка обширната зала.

Кейт се огледа. Две дами — се офицери, танцуваха заедно, облечени с черни ризи, черни трика, високи ботуши и островърхи шапки. Имаше безчет черни кожени дрехи, камшици и прозрачни дъждобрани, размахваха се всякакви изкуствени членове. Няколко мъже бяха със стари сиви шлифери и обувки на бос крак и гледаха подозрително. Двойка дяволи танцуваха с две черни момичета-зайчета с прилепнали бански и малки памучни опашчици.

— Защо не се качите горе? — предложи Багс. — Има стая за покер, рулетка, блекджек и стая за порнофилми с водно легло.

Една висока, позната фигура, облечена като ученичка, мина покрай Кейт и на нея почти й призля, като видя, че това е бившият й съпруг Тоби.

— Мисля, че няма да остана, тръгвам си — каза тя на Скоти.

Докато вървеше към входа, почти се сблъска с едно красиво момиче-котенце в бял дантелен костюм, което ядосано говореше на придружителите си:

— Не, съжалявам, длъжна съм да търпя такива неща, когато работя, но проклета да съм, ако разбирам защо трябва да се примирявам с тях и в свободното си време.

Отметна разкошната си тъмна коса, падаща до талията и изпод бялата дантелена шапчица, вързана под брадичката й със сатенена панделка.

— Това е Лили! — разнесе се шепот из огромната зала. — Това е Лили, това е Лили.

Момичето в бяло излезе в нощта.