Шърли Конран
Лейс (33)

32.

Серж, навремето известен в модните среди фотограф, сега беше дебел, отегчен, мързелив и стар. Беше се издигнал в традиционния свят на големите модни къщи и не бе в състояние да разбере и приеме неконвенционалната, непретенциозна мода на шестдесетте години. Модните списания бяха престанали да работят с него, бяха намалели и постъпленията му от рекламни снимки и в един момент беше останал почти без никаква работа; тогава започна да продава актови фотографии. Разбира се, моделите не бяха онези, с които бе свикнал. Естествено, Бетина, Али, Фиона или Сузи никога нямаше да паднат толкова ниско, че да се занимават с подобен бизнес. Доскоро повечето момичета дори не се докосваха до снимки на модели по бельо, а на практика той поемаше риск и когато плащаше за позиране по бански костюм, но тези нови развлечени фотомодели нямаха нито стил, нито срам. Серж винаги беше снимал голи женски тела — доставяше му удоволствие, но не бе и помислял да се препитава с това. Веднъж обаче една малка проститутка залепи в своя албум негова фотография на зърното й в едър план, след което, за известно време актовите му снимки станаха модерни. Човек рядко можеше да разбере от пръв поглед коя част на тялото е фотографирана, ала ефектът беше оригинален и често пъти изненадващо еротичен. Във всеки случай снимките се продаваха добре.

Серж присви очи и внимателно погледна Лили, а после бавно й се усмихна.

— Влезте. Прощавайте, че съм облечен в костюм за джудо, но винаги го нося, когато съм в студиото. Чаша вино? Е… съблекалнята е там, свалете ги, миличка.

— Какво да сваля?

— Дрехите си, миличка. За какво друго ще плащам три хиляди франка на час? А от онова, което чух, не ще да ви е за пръв път, миличка, но не се тревожете, няма нещо, което да не съм виждал. Погледнете, ето ви доказателствата.

Той махна с дундестата си ръка към едно огромно табло от черен филц, покрито със снимки на голи тела — при това много хубави, защото Серж обичаше жените и беше отличен фотограф.

Лили внимателно мина покрай широките три метра рула с розова, синя и зелена екранна хартия, край едно висящо голямо бяло платно и край едно още по-голямо черно платно, край две купчини предмети, които приличаха на сребърни чадъри на пръчки и край гора от студийни осветителни тела. Влезе в малката съблекалня, където на плота за гримиране имаше купички с мазила в странни цветове, гъби, покрити с прах от изпечена глина, смачкани хартиени кърпи, прашни четчици, тънки шифонени шалове и ролки за коса, осветявани от монтирания на тавана ред голи електрически крушки.

В продължение на пет минути Лили остана там — права и неподвижна, без мисъл в главата и с вцепенено тяло.

— Нямаме на разположение цял ден, ангелче.

Гласът на човека отвън беше весел, но в тона му имаше скрита заплаха. Тя бързо се съблече. Серж дръпна завесите.

— Готова си, добре. Излез тук, моля.

Беше инсталирал камерата и прожекторите пред мерното платно.

— Напоследък не си правя труда да работя с асистент, освен ако не става въпрос за поръчка. А сега се изправи хубаво и застани с гръб към камерата, ангелче.

Щрак!

— Сега се обърни в профил.

Щрак!

— Вдигни малко брадичката.

Щрак! Щрак!

— А сега се бърни с лице към мен. Браво, добро момиче.

Щрак! Щрак! Щрак!

— Така, готово. Не беше много неприятно, нали? Ще ги проявя и утре ще ти кажа дали ще мога да работя с теб.

Лили изпита облекчение. Сеансът не бил толкова еротичен и страшен, все едно че ти правят снимка за ученическа карта. Серж си помисли, че отдавна не е виждал такъв хубав малък хълм. „Ще трябва да се поработи върху нея“ — каза си той, но веднага бе готов да се обзаложи, че тя ще изглежда още по-добре на негативните копия. Междувременно нямаше намерение да я плаши. Ако успееше да разиграе картите си умно, тя щеше да му донесе цяло състояние.

 

 

Лили скоро разбра, че по време на следобедните сеанси от нея не се очаква само да се съблича и да стои гола, докато Серж щрака със своя „Ролифлекс“. Първите й снимки му бяха дали ясна представа за нейните потенциални възможности. Докато разглеждаше под лупа негативните копия и отбелязваше с червено онези от тях, които си струваше да увеличи, Серж беше разбрал, че детето е по-хубаво, отколкото си бе мислил. Лили излъчваше рядко срещана наивност, съчетана с еротичност, караше те да затаиш дъх — нещо, което тя не съзнаваше. Лицето й привличаше с израза си на чистота и доверие, които очевидно не бяха престорени, ала устните й разкриваха нещо повече от намек за чувственост. Тя беше момиче мечта.

Трябваше да се отнася внимателно, благо с нея. Само бащинската доброта можеше да вдъхне увереност на малкото същество, а след това той постепенно щеше да добави и властна нотка. Щеше да я въведе в нещата много бавно, при първите снимки щеше да й дава да се занимава с нещо, за да няма време да се замисля. Щеше да й изплати малък аванс срещу разписка, а по-късно, при нужда, щеше да я заплашва с нея. Трябваше да внимава с тези ребра и с издължените тънки крака — би предпочел по-закръглени бедра, които да притискат това тъмно, малко хълмче, но пък гърдите бяха самото съвършенство. Тя беше великолепна примамка за мъжете и солиден капитал, ала парите бяха все още в банката. Когато Лили се появи за втория сеанс, тя завари Серж в традиционното за фотограф облекло — черен пуловер и джинси с дебел кожен колан, който повече или по-малко прибираше корема му. Беше й купил торта с шоколадова глазурата самият той отпиваше малки глътки червено вино от водна чаша и сякаш не бързаше да започне.

След малко взе фотоапарата и нежно се обърна към нея:

— Знаеш ли какво, ангелче, ще ми се да започна с няколко непринудени снимки; така, както си си с басмената рокля, седнала на стария кадифен стол.

Беше подредил осветителните тела още преди пристигането, а сега пусна тиха, сладострастна, ритмична танцова музика.

— Отрежи си още едно парче торта, миличко, тя е цялата за теб… Задръж… Завърти главата си бавно към фотоапарата… Не, само главата, ангелче… Сега се усмихни… Така е чудесно, детенце. Виждам, че ще бъдеш добричка. Защо да не опитаме с няколко разкопчани копчета… Имаш ли нещо против?… Фантастично… Продължавай да гледаш към апарата… Сега се наведи наляво и захапи голяма хапка.

Лили внимателно се наклони и точно когато се канеше да отхапе, парчето торта се разпадна в ръката. Тя се разсмя звънко, обърна глава към Серж и в този миг… Щрак!

Серж работеше с два фотоапарата. Щом изщракаха и двете ленти, той изчезна в тъмната стаичка, за да смени филма, след което се появи отново, пъргав и безучастен като зъболекар.

— А сега да направим малко снимки по бански костюм. Ще намериш няколко в най-горното чекмедже на шкафа в съблекалнята. Избери си, който ти харесва.

Лили тайно си беше мечтала за бански костюм, та не беше нужно да я подканя. Най-после тя се появи в един от бяла дантела и когато, застанал до вентилатора, Серж се обърна, дъхът му спря.

— Сега, гълъбче, искам да застанеш с разтворени крака, косата да пада назад и вентилаторът да я вее, а ти да наклониш тази бутилка с газирана вода към устните си… задръж така и се усмихни… Много добре, моето момиче, ти наистина схващаш бързо.

— Хайде сега да опитаме само с долнището — подхвърли Серж неочаквано, докато се занимаваше с експозиметъра.

По лицето на Лили се изписа безпокойство.

— Трябва ли?

— Ами да — ако искаш да получиш парите, гълъбче. Пък и никой няма да узнае, освен нас двамата.

— Но за какво са тези снимки? За някое списание или за нещо друго?

— Стига де, защо изобщо си мислиш такива работи? Това е изкуство. Просто си свали сутиена, миличка.

Лили все още се колебаеше, но не й се искаше да се рови в неясните и тревожни подозрения, които Серж така леко отстрани от подсъзнанието. Разкопча горнището и остана права и неспокойна, закрила гърдите си с ръце.

— Чудесно, гълъбче. Не, не се усмихвай — така, както си си.

Щрак! В стаята продължаваха да се разнасят веселите, окуражителни звуци на музиката на Хърб Алпърт.

— Сега седни на стола и прегърни коленете си до…

— Фантастично, зайченце… Застани на колене с ръце, зад тила. Сега искам да си обуеш чифт чорапи.

Той извади чифт дебели черни чорапи и ученически обувки. Според Лили те не бяха особено издържани в художествено отношение, но тя покорно ги опъна на краката си. В съчетание с белите дантелени пликчета, чорапите подчертаваха крехката й младост и уязвимост, невинността й, която контрастираше с тежките, зрели гърди с розови зърна.

На другия ден Серж я изведе на покрива и я снима на фона на качулатите парижки комини с басмената й рокля, докато тя се отпусна и започна да му вярва. Щеше да изхвърли този филм. Нямаше дори да си прави труда да го проявява. После й подхвърли един изящен тънък пеньоар с цвят на праскова.

— Хайде, пробвай го.

Когато тя се появи отново, той наклони глава на една страна, намръщи се неодобрително и отсече властно:

— Тези пликчета развалят ефекта. Събуй ги гълъбче, нали си добро момиче.

Обърна се настрани и взе да наглася фотоапарата си, после я погледна.

— Събуй ги, казах.

В тона му отчетливо прозвуча лека заплаха.

Потръпвайки на слабото септемврийско слънце, Лили ги смъкна и Серж направи няколко чудесни еротични снимки на все още съзряващите гърли, които изпъкваха върху недооформеното полудетско тяло и чиито форми прозираха изпод тънкия воал на портокаловия шифон — който понякога се разтваряше, без Лили да го съзнава — на фона на старите покриви, на качулатите комини и на парижките гълъби на хоризонта. Серж беше доволен.

— Утре ще отидем на едно тихо местенце в Булонския лес. — Той притвори очи, предвкусвайки невероятния ефект. — Ще заснемем следващата серия с дървета и трева.

Лили не искаше да продължава сеансите. Щом останеше сама, без вдъхващото й увереност присъствие на Серж, я обземаше срам. Докато бързаше към къщи, тя се изчервяваше и стенеше наум. Повече нямаше да се върне в студиото.

Но всяка сутрин, когато се събудеше със световъртеж, предизвикан от гаденето, и притичваше надолу по коридора към тоалетната, тя знаеше, че трябва да продължи снимките. За да подсили решимостта, Серж подари няколко фотографии от първия сеанс. Лили ги скри под дюшека си, при златния медальон. Искаше се да ги скъса, ала не се реши. На тези снимки тя наистина изглеждаше много хубава.

Понякога госпожа Сардо крещеше:

— Трябва да довършиш зимните ми нощници, преди да започнеш училище.

Но тя не обръщаше голямо внимание на Лили, пък и съзнанието беше заето с неща, далеч по-важни от нощниците. Напоследък съпругът често оставаше да работи до късно в офиса. Бяха се появили странни телефонни обаждания, а когато тя вдигнеше слушалката, от другата страна затваряха. Той се държеше особено и нито веднъж, откак се върна от Нормандия, не беше я обезпокоил през нощта, необичайно явление за него.

Лили не виждаше парите, които изработваше. Серж ги даваше направо на администраторката, при това трябваше да му се признае, — без да измами Лили дори с едно су.

Тя не желаеше да уреди операцията, преди да е получила цялата сума, затова Лили продължи да позира като фотомодел, докато бременността напредна до третия месец.

 

 

Лили седеше в малкото кафене и не изпитваше никакво желание да стане и да тръгне отново. Усещаше краката си слаби, а тялото — разранено и болезнено като мислите си. Това кафене я беше приютило като дом, в който кипеше весел, нормален живот. То бе полъх от друг свят след онова ужасно преживяване, с което се беше сблъскала следобед, и преди потиснатостта, да я сграбчи, щом наближи мрачната входна врата на семейство Сардо.

Не можеше да забрави унизителната болка от операцията, подсилваща болезненото унижение от изчезването на Алистър. Нали я обичаше. Толкова ли беше ужасно, че бе престанала да взима ханчетата? Толкова ли ужасно щеше да бъде да роди бебето, вместо да прави аборт?

Тя с мъка изкачи стълбите до седмия етаж и позвъни — не разрешаваха да има собствен ключ. Вратата се отвори рязко и на прага застана госпожа Сардо. Приличаше на черна, злокобна врана. Държеше златния медальон и снимките на Лили, които тя беше скрила под дюшека си.

— Какви са тези мръсотии? Значи това си правила, докато аз си мислех, че си в парка? С това се занимаваш, щом ми видиш гърба! Така се отблагодаряваш, уличница такава!

Лили отстъпи ужасена и заслиза заднешком по стълбите, а разярената жена продължаваше да й крещи. В мръсното стълбище проехтя нечий глас от долните етажи:

— По-тихо, там горе.

Лили се спъна и едва не падна, вкопчи се в перилата, за да не се строполи.

— Малка мръсница, ясно откъде си се пръкнала — от улицата! Точно както си мислехме — малка проститутка! След всичко, което направихме за теб…

Лили се обърна и побягна надалеч от тези ужасни думи, дотича в студиото на Серж и се хвърли, ридаейки, на закръглените му гърди.

— Значи старата глупачка е разбрала, така ли? — реагира спокойно той. — Не се учудвам, макар да е жалко, гълъбче.

Не се учуди, защото сам беше телефонирал на госпожа Сардо — анонимно, разбира се, — за да я посъветва да погледне под дюшека на Лили… Не искаше да я загуби сега, след като бе направила аборта. Той уви Лили в едно одеяло, сложи я да легне на кушетката в студиото и й стопли малко мляко.

— Днес беше, нали? — попита той.

Свита на кълбо, тя кимна, хълцайки.

— Тогава по-добре да полежиш, докато се посъвземеш, пък после ще решим какво да правим.

Той лекичко милваше черната разрошена коса, докато тя заспа. От брътвежите на Лили, Серж беше узнал много неща за семейство Сардо. — Тя нямаше да се върне при тях. Беше негова! Особено сега, когато те бяха научили така ненадейно. Не бе първото непълнолетно момиче, избягало от къщи и изчезнало сред дебрите на Париж; малко вероятно беше да се вдигне шум, ако не я намерят. Можеше да остане скрита при него за известно време. В момента не живееше с любовница, така че в това отношение не се боеше от усложнения. Лили беше почти на четиринадесет години; с грим можеше да мине за осемнадесетгодишна. Ако вдигнеше бретона и челото се откриеше, ако я нагиздеше с червило, нови дрехи и обувки с високи токове, тя изобщо нямаше да прилича на момичето от снимките, които полицията може би щеше да получи. Пък и дори да я откриеха при него, какво от това — не беше блудствал с нея, я!

Серж току-що се беше завърнал от посещението си в една рекламна агенция. Новият му албум съдържаше само снимки на Лили. Лили с пламнало лице, сънливо отпусната върху неоправеното легло, полускрита под дантелен шал; Лили със сплетена коса, тичаща гола, а съзряващите й форми се открояваха на леко разфокусираната трева; Лили със сламена шапка и съвсем къси панталонки, бутаща велосипед по горски път; малкият ханш на Лили, вплитаща жасмин в косите си пред огледало, в което се отразяват сладострастните гърди.

Художественият директор беше ококорил очи иззад тежките очила с черни рамки и в миг излязъл от състоянието на отегчение, бе посегнал към телефона.

— Извинявай за безпокойството — потриваше доволно ръце той, — но нали знаеш за онзи рекламен календар с мацки, който планирахме за Коледа? Мисля, че тук имам нещо.

В стаята бързо влезе строен, изискано облечен мъж. Директорът по финансовите въпроси мълчаливо прехвърли страниците на албума, после го прегледа отново, вече по-внимателно.

— Добри са — измърмори той, — само дето е снимано едно-единствено момиче.

— Е, разбира се, ще включим и други фотомодели, но ефектът е тъкмо този, който търся, нещо по-различно от обичайните гърди и задници, този нюанс на невинност, това чувство за вечно лято, тази носталгия, контрапунктът на бликащата жизнерадост.

— Да, да, определено са секси. Но искам да стане бързо, да има поне още две момичета и едното да бъде русо.

Серж зави Лили с още едно одеяло, а после тихо излезе от студиото и отиде в съседната стая, където се хранеше, спеше и правеше любов. Пресегна се, взе черното тефтерче с адреси, хвърли се върху неоправеното легло и вдигна телефона.

— Ти ли си, Тереза? Имам нещичко за теб, гълъбче.

До края на седмицата Лили остана на тавана на Серж, възстановявайки се физически и душевно. Той пообиколи магазините и се върна с голям букет цветя, две плочи на „Бийтълс“, дантелена нощница във викториански стил, шапчица, обшита с венчелистчета от тънък муселин и бели сатенени ленти, черна жилетка с рехава плетка, малко пържоли и торба, пълна с бонбони и сладки. След ден-два Лили вече не трепереше при всяко споменаване на Сардо, а Серж настойчиво я насърчаваше да счита този епизод от своя живот за минало. Тя, разумното малко същество, беше избягала. Сега към нея щяха да се отнасят като към възрастна и тя щеше да се забавлява.

 

 

— Идната седмица Тереза ще те заведе да си купиш хубави дрехи — обеща Серж.

Докато Лили почиваше, той работеше усилено с Тереза — двадесетгодишна, тя носеше русата си коса сплетена на тежки плитки и с всички сили се стремеше да изглежда на четиринадесет. Денем позираше за реклами на маргарин и супи, а вечер обичаше да посещава луксозни ресторанти с възрастни мъже. Младите я отегчаваха; харесваше богати любовници в напреднала възраст, с които можеше да си играе на детенце. Тереза беше компаньонка от висша класа.

След едно пътешествие до „Галери Лафайет“ Лили се завърна с панталон от туид, тип къс голф, и с шапка за голф на „Джаки Куган“ в същата гама; с бяло наметало английска бродерия с волани на пластове, загадъчно откриващи част от бедрата; с три рокли в цвят на захаросани бадеми, всяка от които комбинирана с чифт обувки на високи токчета; с първата си дамска чанта и с палто от бяла заешка кожа. Косата бе подстригана по нов начин и сресана назад на сексапилен бухнал кок, а ла Бриджит Бардо. Всички мисли, свързани с училището, със семейство Сардо, с миналото и бъдещето се изпариха и Лили заживя единствено в сладострастното настояще. Новите й приятели се смееха и бъбреха, докато я придумат да позира гола под коженото палто, а после да легне на дивана в студиото заедно с Тереза — и двете само по дантелени пликчета.

Понякога излизаха с приятеля на Тереза, някаква клечка в бизнеса с метални вторични суровини. По цяла вечер Тереза се глезеше с детско гласче и говореше за себе си в трето лице.

— Тереза иска да отиде във „Фуке“ — цупеше се тя. — Албер е ужасен, ако не иска да заведе Тереза на някое хубаво място, Тереза няма да му говори.

Тя винаги получаваше онова, което иска, а после преставаше да се цупи и мъркаше:

— Ах, Албер е толкова добър към малката Тереза; тя ще седне на коляното му и ще го обича цяла нощ.

— О, само не във „Фуке“ — простена Серж. — Господи, Тереза, никога ли не носиш пликчета?

Когато работеше с Лили, Тереза не капризничеше и не се лигавеше; тя беше дружелюбна, отракана и с охота предаваше мъдростта на хотелската стая. Споделяше опита си с нея — съветваше я как да прилага дребни хитрости и да постъпва така, че да избегне униженията.

— Никога не определяй среща на мъж в кръчма, Лили, само в бар на ресторант или в кафене.

Тя покорно седна, както искаше Серж — с единия крак върху кухненска маса — и дръпна полата си, за да се виждат голите задни части.

— Винаги носи достатъчно пари, за да си платиш сметката, ако той не се появи; в такъв случай можеш просто да си поръчаш още едно питие или да се нахраниш — омлетът е евтин навсякъде.

Следвайки инструкциите на Серж, Тереза легна по гръб на дървената маса, а Лили разкопча блузата й и се наведе над нея.

— Така добре ли е, Серж? Няма да се чувстваш унизена, ако той не дойде, а ако закъснее, какво пък, ти се държиш така, сякаш редовно ходиш в скъпи заведения. Ох, Лили, ужасно ме заболя, не хапи със зъби.

Серж ги накара да се преместят на дървен кухненски стол. Тереза се опря на облегалката, а Лили коленичи, вкопчила се благоговейно в разтвореното кимоно на Тереза, която продължаваше със съветите си.

— Старай се винаги да ходиш в ресторанти, където вече си била, така че да те запомнят, и не пропускай да оставиш добър бакшиш на гардероба.

Позата не се хареса на Серж, затова отново се върнаха на кухненската маса. Пак единият крак горе, но този път във фас.

— … и никога не излизай вечер с повече пари, отколкото са ти нужни за храна и евентуално за такси, та да не се изкушаваш да даваш на заем.

Двете момичета трябваше да застанат едно срещу друго… По-близо… По-близо… Да се докосват.

На Лили бе наредено да пусне кимоното си на земята.

— Когато си в Сен Тропе — не спираше Тереза, — никога не се преструвай, че си отседнала в скъп хотел, защото бързо ще разберат, че не е така. Винаги си уговаряй срещи на Сенекие и ако някой те попита, кажи, че си се настанила в малък хотел, който е тих и евтин. Това неизменно респектира богатите мъже, а и не е нужно да знаят, че делиш стаята с четири момичета.

— Стига сте бърборили, време е да се заловим сериозно за работа. Искам Лили да застане зад теб и да разресва косата ти, а ти, Тереза, да се облегнеш назад на този плетен стол — така старите ти гърди ще се повдигнат.

 

 

Когато се убеди, че никой няма намерение да издирва Лили, Серж енергично предприе следващата стъпка — да я примами в леглото си.

Една вечер, след като бяха работили до късно върху серия снимки по нощница, Серж се наведе, за да целуне Лили леко и бащински по челото, което обикновено означаваше, че работата за деня е приключена. Ала този път той се притисна до нея и промърмори:

— Серж иска да го гушнеш.

Лили настръхна и се вцепени. Но скоро чу дълбокото му дишане, отпусна се и също заспа. Тогава той надигна глава, съблече се бързо и се пъхна под завивката. В полунощ Лили се пробуди и усети ръката, която я милваше с влажни пръсти по клитора в бавен и настойчив ритъм. Все още сънена, тя се протегна премаляла, докато тялото потрепери. Тесният таз се изви в дъга и потръпвайки, Лили изживя първия си оргазъм.

Лежеше, дишайки тежко, изненадана, терзана от чувство за вина, изплашена, озадачена, а в това време Серж се надвеси над нея, започна да ближе клепачите, после взе малката ръка в своята и неумолимо я насочи надолу по тежкото си, космато тяло.

 

 

Хрисима и неопитна, Лили дори не подозираше колко умело я експлоатират.

Тереза и Серж изглеждаха така уверени в себе си, така обиграни.

Тереза намираше, че Лили е странно привлекателна. Не можеше да не се трогне от благоговейното й възхищение и непрестанно я дразнеше на тази тема.

— Но аз никога преди не съм имала истинска приятелка — уверяваше я Лили сериозно, — която да ме харесва. Когато учех в Швейцария, другите момичета ме наричаха снобка, защото взимах частни уроци, освен това техните мамички не им разрешаваха да играят с мен, тъй като аз бях без баща. А тук в училище нямах много време да опозная момичетата, извън училище пък не ми беше позволено да се виждам с никого, защото госпожа Сардо казваше, че това ще попречи на работата ми… Не, тя имаше предвид домакинската работа… Така че разбираш ли, чудесно е да имаш истинска, възрастна приятелка.

Тереза се чувстваше неудобно.

— Скоро ще бъдеш заобиколена от много мъже приятели, ако се съди по погледите, които ти отправят на улицата.

— Ясно ми е какво искаш, да кажеш, но не разбирам защо ме гледат по този начин.

— Има нещо в очите ти — смънка Тереза неохотно.

Същата вечер Лили прекара два часа, заключена в банята, взирайки се най-старателно в огледалото, опитвайки се да открие нещото в очите си. Ала виждаше просто очи. С миглите наистина имаше късмет, но по улицата се движеха толкова жени с големи, тъмни очи и дълги лъскави мигли, без да предизвикват необичайната реакция, която Лили пробуждаше у обикновения мъж. Не, тя недоумяваше, как може това да се дължи на очите. Все пак реши да направи опит. И така, следващия път, когато излезе на разходка, облечена с вишневочервен силно втален кадифен костюм, тя погледна първия мъж, когото срещна, право в очите, след това мигна няколко пъти премрежено и бавно му се усмихна. Видя как делничната похот незабавно отстъпи и той замръзна безпомощно като омагьосан. Наистина е от очите, помисли си Лили въодушевена. Не разбираше защо е така, ала те сякаш притежаваха магическа сила.

 

 

Серж глезеше и омайваше Лили; той бе сърдечен и очарователен, когато му се покоряваше, но не правеше ли онова, което нареждаше, ставаше рязък и дори я заплашваше.

— Искаш ли полицията да узнае къде си? Искаш ли да научи за незаконната операция? Искаш ли да отидеш в затвора? Искаш ли да се върнеш при семейство Сардо? — изръмжа той един пролетен следобед, скоро след като рекламният календар беше завършен.

— О, не, Серж, моля те, недей. Няма вече.

— Тогава лягай на онова легло с Тереза, скъпа, и повече да не повишаваме глас.

Лили вече не изпитваше унижение и срам, когато позираше гола. Серж и Тереза го приемаха като нещо съвсем естествено, а също и другите момичета, които той понякога използваше за фотомодели. Да си съблекат дрехите за тях беше все едно да си събуят обувките. И всички момичета спяха с мъже. Според Тереза това показвало, че вече не си ученичка.

Но този път беше различно. Щеше да се снима филм. В студиото имаше кинокамера и други мъже, които тя не познаваше. Лили навъсено свали виненочервения си пеньоар и скочи в двойното легло, което бе издърпано в центъра на студиото и заобиколено с прожектори. Серж пусна отвличаща вниманието музика, качи се на подиума, върху който беше монтирана горната камера и започна да инструктира Лили. Тя беше скована и непохватна. Накрая той махна с ръка:

— Окей, почивка.

Отиде до леглото, където Лили седеше свита, забила брадичка в коленете си.

— Прекалено си напрегната, гълъбче. Знаеш ли какво, облечи си пеньоара, а аз ще отида да ти донеса малко топло мляко с ром. Това ще те отпусне, зайченце.

Серж бързо хлътна в мръсната кухня, стри три таблетки успокоително, разбърка ги в горещото мляко, добави ром и захар, а после с бащинска усмивка изнесе напитката и я предложи на Лили.

— Ако и след това не се почувстваш по-добре, гълъбче, ще спрем — потупа я по бузата той.

Щом изпи млякото, Лили усети, че очите й се затварят и че не може да се съпротивлява.

— Ощипи я, Тереза, не й давай да заспи. А сега — раздвижете се, вие двете. Окей, Тереза, започвай с гърдите.

Лили се беше отпуснала безжизнено на леглото; Тереза лекичко дръпна червения колан на пеньоара и смъкна дрехата от тялото. После започна да милва гърдите. С вече замъглено съзнание, Лили се заизвива, опитвайки се да я отблъсне, макар ръцете да бяха омекнали и да не я слушаха, но Тереза хвана китките и ги притисна към леглото; след това насочи устните си към лявата гръд на Лили.

— Така е чудесно. Сега влизаш ти, Карл.

Един здравеняк, който до този момент беше стоял облегнат на стената, откопча кожения си колан, сетне свали дънковото яке и джинсите и тръгна към леглото.

— Кротко, Карл, не бързай. Искам го почти като на забавен каданс. Просто се плъзни върху онова легло зад Тереза, помисли си нещо мръсно, колкото може по-бързо и дай да те видим в ерекция. Окей, сега можеш да помилваш задника.

Серж плувна в пот — не беше очаквал, че ще бъде толкова възбуждащо. По дяволите, ако не присъстваха останалите от екипа, които при това му костваха бог знае колко на час, сега той щеше да е там, при тях, за да получи своя дял.

— Хайде сега, малко повече движение. Махни си устата от хълма на Лили, Тереза, и да видим как Карл се смъква надолу и прави същото с нея. Не, не спирай, Тереза, ще дойде твоят ред, имаме още двайсет минути филмово време. Сега можеш да се завъртиш към Карл и да започнеш да му духаш. Да не си посмял да се изпразниш, Карл, казвай азбуката отзад напред или дявол знае какво. А сега седни бавно. С ръце върху главата на Тереза. Добре, много добре, остани така. Тереза, ти се дръпни, да го видим в едър план. О, чудесно! Сега, Карл, искам бавно да се извъртиш и да го наденеш на Лили с всичка сила.

Лили изпищя; върху дрогираното й лице, обърнато към камерата, се изписа паника.

— Хубаво, много хубаво, това ще ги накара да си изплескат джинсите — мъркаше Серж.

 

 

Постепенно в изражението на Лили започна да се прокрадва сянка на отегчение, на съзнание за съществуването на злото и на уморено примирение. Фотоапаратът подчертаваше този преждевременен белег на зрялост.

Ала в края на краищата къде другаде можеше да иде? Какво друго можеше да върши? Както Серж непрестанно напомняше, тя беше без образование, ставаше само за проститутка или продавачка, но надали щеше изобщо да си намери работа, тъй като нямаше никакъв натрупан опит. Лили гризеше кутрето си, знаейки, че в неговите думи се крие горчива истина. Пък и когато не я караше да върши онези унизителни неща, той даваше всичко, което тя поискаше — бонбони, списания из областта на изкуството, плочи, обувки с високи токчета, красиви дрехи. Водеше я на кино, на ресторант и на забави, въпреки че Лили не обичаше празненствата. Не харесваше съмнителният интерес на мъжете, техните ко̀си, леко презрителни погледи; беше доволна, че Серж никога не я оставя сама. Внимаваше да не се отделя от него дори за минутка; той не се държеше зле с нея, освен това не се налагаше да става в пет часа сутринта, за да си вади очите над нечии нощници.

Лили никога не се връщаше към миналото, тъй като удобствата на настоящето доставяха удоволствие, а за бъдещето тя се опитваше изобщо да не мисли. Сега дори се радваше, че vraie maman не я бе открила; когато въображението се отклоняваше в тази посока, или когато се улавяше, че си спомня за Анжелина и Феликс, тя трябваше да признае пред себе си, че се срамува от сегашния си живот. Но как иначе би могла да живее?

Започна да си изработва защитна черупка, да се преструва, че не я интересува, че няма нищо против да се снима в тези отвратителни, позорни филми. Само така можеше да издържи безкрайните сцени, в които тя лежеше гола на сатенени чаршафи с пресметливи непознати мъже и жени с безизразни лица, подбрани по възраст и цвят, а други непознати хора надничаха от периферията на снимачната площадка. Беше отегчена до такава степен, че бе готова да понесе всякаква деградация, ала веднъж, най-неочаквано изпадна в истерия, когато Серж доведе в студиото едно куче вълча порода.

В миг Лили отново си спомни онова зловещо пътешествие през снега и кишата, враждебното ръмжене и скимтенето, преминало в гърлен рев. Тя се вкопчи в Серж и закрещя:

— Не! Не! Феликс, Феликс, помогни ми!

Втресе я, зъбите й затракаха и до края на деня тя беше негодна за каквото и да било.

Серж със съжаление стигна до заключението, че в крайна сметка няма да може да включи животни в акта. Трябваше да се задоволи с филми, в които Лили беше прикована с вериги към тъмнични стени, очевидно направени от папиемаше, нападана с камшици от мускулести, плешиви боксьори, заплашвана от пародии на англичани с монокли, или, коленичила, лижеше пениса на всеки, когото Серж посочеше.

Той ни веднъж не изпадна в пристъп на ревност или съжаление към момичето. Гледаше на нея като на умна домашна маймунка — тя правеше своите номера, а Серж се грижеше да не й липсва нищо и я обсипваше с лъскави примамки. Беше я накарал да подпише петгодишен договор със „Сержо Продуксион“ — абсолютно незаконно, тъй като Лили бе непълнолетна, ала тя никога нямаше да го разбере. „Сержо Продуксион“ продаваше на високи цени непретенциозни в художествено отношение професионално направени порнографски филми, но Лили не получаваше никакви пари. На хартия й се полагаха четиристотин хиляди франка годишно от „Сержо Продуксион“, почти толкова, колкото взимаше една секретарка, ала Серж й удържаше петнадесет процента комисиона за посредническа дейност, тридесет процента хонорар като неин менажер и тридесет процента за това, че й осигурява храна, дрехи и подслон, след което за нея не оставаше почти нищо.

 

 

В дълбокия кадифен мрак на един клубен киносалон, недалеч от Шанз-Елизе, някакъв мъж прошепна на друг:

— Кое е тъмнокосото момиче? Ново е, нали? От момичетата на Серж? Прекалено я бива за този боклук. Заслужава нещо по-добро. Утре ще му се обадя по телефона.

 

 

Следващата седмица Серж извика Тереза в големия сутерен, който сега му служеше за студио. Простият декор беше подбран по-грижливо от обикновено. Акцентът падаше върху дълбока старомодна бяла емайлирана вана с крака, наподобяващи нокти на птица, заобиколена от няколко декоративни палми. Напълниха ваната с маркуч. В топлата вода беше впръскан течен перилен препарат, така че да се образува гъста пяна, която капеше отстрани и сякаш застиваше във формата на сталактити. Прожекторите блеснаха.

— Тишина — извика Серж. — Започваме.

Лили бе заета с онова, което вършеше обикновено. Постепенно си изработи навика да се дистанцира от тялото си. Налагаше си чувството, че кожата й няма нищо общо с нейната истинска същност — сякаш бе стар работен комбинезон — какво срамно има в това, да изложиш на показ един стар работен комбинезон? Истинската Лили се издигаше и отдалечаваше от тези мръсни ръце, които докосваха плътта й. Тя гледаше сцената отгоре, безразлична и безучастна към цялата тази безвкусица; или пък преодоляваше унижението и защитаваше крехкото си чувство за самоуважение, като просто си представяше, че се намира другаде.

След подобни сеанси Лили беше недостъпна и мълчалива, бързаше да се върне в апартамента, да се потопи във ваната с топла вода и задълго да остане така в полутъмната баня, където тялото и душата й бавно се сливаха в едно. Тя винаги се уповаваше на своята звезда, вярваше, че бъдещето ще я дари с щастие, тъй като беше изгълтала купища сладникаво романтичните списания на госпожа Сардо. Лили знаеше, че хепиендът е задължителен. Тя беше сираче, нали? Експлоатираха я несъмнено. Животът й беше тежък, подобно на живота на всички онези героини от романите с продължение. Значи в момента се намира някъде по средата на глава четвърта от своя живот и след около шест глави ще срещне бленувания мъж и вечното щастие. Междувременно трябваше да се примири със стандартния сюжет на телевизионните серийни мелодрами.

— Започваме! — повтори Серж нетърпеливо.

Лили остави бялото палто от заешки кожи да се смъкне бавно от тялото й, а после пристъпи гола и пяната я обгърна. Внимателно насапуниса гърдите си, прокарвайки леко пръсти по хлъзгавата плът. След това Тереза също излезе напред, облечена с мъжка риза, разкопчана до кръста. Наведе се и започна да сапунисва тялото на Лили с плавни чувствени движения.

— Хайде, Тереза, седни зад нея на ръба на ваната, така че краката ти да я обграждат от двете страни, потопи се още във водата, Лили, сега цоп, искам ризата на Тереза да се напои добре, да видя как зърната изпъкват под плата. Хлъзни се вътре зад нея, Тереза. Господи, проклетият под е целият във вода. А сега, миличка, започвай обичайните действия, даа, така е добре; о, много добре. За бога, Лили, покажи, че ти харесва, знаеш, че ще продължим да снимаме, докато го направиш както трябва, така е по-добре, сега, Бен, влез в кадър много бавно, седни на ръба на ваната, краката във водата, членът в поза „мирно“.

Бен — с лъскави синьо-черни мускули — се подаде иззад палмите.

— Излез от ваната, Тереза, искам да застанеш зад него. Сега, Бен, наведи се и сграбчи Лили под мишниците, бавно, бавно, ти се наслаждаваш на мисълта за онова, което се каниш да направиш, сега я завърти. Искам едър план на ръцете ти, които минават по задника й и влизат в цепката. Лили, би ли могла да покажеш малко повече интерес? Искам да се извиеш гъвкаво няколко пъти, иначе ще съжаляваш, помни ми думата. Така е добре, чудесно… Сега, Лили, застани на колене във водата, докато Бен се изправя. Повтаряме този кадър. Лили, издай напред розовите си устнички и го поеми — леко, леко. За бога, малка мръснице, опитай се да изглеждаш така, сякаш това е любимата ти близалка, вече е по-добре. Сега полека я изтегли нагоре. Бен, опри задника си в ръба на ваната и използвай този член с въображение, по-бавно, черно копеле такова.

Той засне сцената три пъти, след което пенисът на Бен обяви стачка. Не беше така сочно, както обичайните филми, но това се дължеше на добре премислена стратегия. Серж се стремеше да съсредоточи вниманието по-скоро върху Лили, отколкото върху действието. Не искаше мръсотии, а нещо приятно за окото. Вървеше точно както се беше надявал — като обикновена реклама за уиски или за ароматизатори за вана, ала без да се оставя поле за развихряне на въображението или на подсъзнанието.

Серж знаеше, че не може да заснеме истински пробен филм, но бе готов да се обзаложи на новия си мерцедес, че това щеше да събуди интереса на лъвовете — особено сега, след като му се беше обадил Цимер. Той преследваше по-едър дивеч от порнографските помии. Искаше да превърне Лили в кинозвезда. Вадим го беше сторил с Бардо, защо и Серж да не направи така, че Лили да изпъкне, да я забележат. Вече й беше уредил да участва в един научнофантастичен филм с Кристофър Лий, който Трианон снимаше във Версай; наистина само като статистка — войник на космически кораб, но поне щеше да се потопи в атмосферата на истинска снимачна площадка и да се подготви за големия шанс, ако такъв й се удадеше.

„Не ако — каза си той. — Когато.“

 

 

Малко преди петнадесетия си рожден ден Лили за пръв път беше заснета съвсем законно на целулоидна лента в един юношески филм на Лайхнер, с коса скрита под сребрист картонен шлем.

Автобусът дойде да я вземе в пет часа сутринта. Бе пълен със сънени безмълвни фигури, свити в палтата си. Излязоха от Париж, прекосиха Версай и навлязоха в гората; автобусът отби от шосето, заподскача по тесен коларски път и най-сетне спря на голяма поляна, където бяха паркирани няколко камиона и каравани. Пътниците слязоха и без да разговарят, се отправиха към най-близкия камион. Застанала на стъпалото, Лили се поколеба, но един слаб младеж с бяла ветроходна шапка я побутна леко:

— По-добре си вземи кафе, докато още дават.

— Къде може да се намери кафе?

— За първи ден ли сте? Елате с мен.

Той пъхна ръце в джобовете на тъмносиньото си яке и двамата нагазиха през мократа трева. В този момент задната врата на камиона се отвори и отвътре започнаха да раздават кафе и кифли.

— Това трябва да ви събуди — усмихна се той и й подаде една картонена чаша. — Кой знае защо, кафето им е винаги хубаво. Вие статистка ли сте? От екипажа на космическия кораб? Аз съм един от циганите, които виждат как корабът се разбива на поляната. Имате ли някакви реплики?

— Не.

— Аз имам три. Това вече е роля — първата, затова съм толкова весел. — Той просто сияеше. — Пък и обичам да съм бодър, когато всички са полузаспали и се тълпят при камиона с кафето, а слънцето едва се е показало, птиците пеят и наоколо няма никой.

— Аз мразя ранното ставане. Защо трябваше да ни вдигат в зори, след като снимките ще започнат едва в осем и половина.

— Всички от игралното кино стават рано; всички трябва да са готови за осем и трийсет и ако искате, вярвайте, но докато се натуткат, могат да минат три часа.

— Не говорите като французин.

— Не съм французин. Майка ми беше от Лос Анжелис, но и двамата ми родители загинаха при автомобилна катастрофа, когато бях на пет годинки. Отгледа ме баба ми, която е французойка. Казвам се Саймън Понт.

— А аз съм Лили; загубих родителите си едва седемгодишна.

— Трудно е, нали? Лили чия?

— Лили ничия. Просто Лили.

Не му обясни, че след като беше сменила четири фамилни имена още преди да навърши седем години, бе решила в бъдеще да се нарича просто „Лили“.

— Но къде са звездите? Къде са Кристофър Лий и госпожица Колинс? — попита Лили с надежда, докато дъвчеше последното нащърбено крайче от кифлата си. После отидоха да погледнат програмата.

— Звездите са в своите каравани, а те са неприкосновени. Абсолютно е забранено да се влиза там; никой не припарва, освен ако не се налага. Има каравани за режисьори, за гардероба, за гримьорките и за звездите, а всички други трябва да се оправят кой както може.

— Къде е режисьорът?

— В караваната си, чака да се приготвим, за да започне снимките. Сценаристът, художник-постановчикът и рекламният агент се появяват чак към осем и половина — истински късметлии.

— Вече знам за снимачната площадка всичко, което ми е нужно.

— Всичко, освен това, къде е гримьорната, а вие трябваше пече да сте там. Вижте, ето името ви в програмата — „Грим — 6:30“. Бягайте. И знайте, че гримьорките могат да бъдат истински мръсници. Нали не искате да ви направят с малки очички като на свинче с тъмни кръгове под тях?

 

 

Отново се срещна със Саймън по време на обедната почивка — той донесе сандвичи за двамата и постла якето си на тревата. Саймън захапа хрупкавата питка — зъбите му бяха необичайно малки, бели и раздалечени като на дете.

— Гледай какъв идиот — да кара мерцедес по тоя път и с такава скорост.

— Това е Серж, моят менажер — мъжът, с когото живея.

— Е, тогава да се измитам.

Той не изглеждаше нито изненадан, нито разочарован.

 

 

През следващия месец бе завършен календарът. Всяка година излизането му беше събитие. Винаги струваше скъпо, тъй като го оформяше някой именит фотограф и виден художествен директор; бе обект на колекционерска страст, подобно антикварна ценност. Календарът за 1964 година със снимки на Лили веднага се превърна в сензация. Всеки художествен директор и всеки дизайнер искаше да се снабди с него, всички шофьори на камиони хвърляха похотливи погледи към Лили, всички ученици, а и много от техните бащи сластно й се наслаждаваха. Календарът беше разпродаден за две седмици, след което тръгна от ръка на ръка на осем пъти по-висока цена. Тиражът на второто издание достигна четвърт милион и то изчезна също така мигновено, както и първото.

За изключително кратко време Лили стана не просто известна, а прословута. Не можеше да се движи из Париж, без да я разпознават.

Тя откри, че едно от преимуществата на това, да имаш принизено чувство за самоуважение, е лекота, с която можеш да игнорираш своя утвърждаващ се в обществото образ на закоравяла, сексапилна и опитна малка уличница.

Серж я научи да споделя шепнешком с журналистите, че е сираче; каза й, че сираците имат висока рекламна стойност. Те били тъжни и трогателни. Лили трябвало да престане със смахнатите глупости за тайнствената си „мама“, защото това пречело на рекламата, пък и току-виж му се явели стотина шантави просякини, претендиращи, че са майки на Лили, та да се докопат до половината й доход.

Повечето от нейните стари снимки бяха продадени наново, а порнографските й филми вървяха на цена, която превърна доходите на Серж почти в неудобство. Той се усамотяваше с адвокати и счетоводители, обсъждайки с тях данъчните облекчения, които предлагаха Андора, остров Джърси или Монако; преимуществата на това, да се намираш в морската зона на Кайманските или Бахамските острови, да регистрираш фирма в Панама или в Мексико, да плащаш на холандски адвокати, за да държат средства на разположение по номерирани сметки в швейцарски банки, или на швейцарски адвокати от фирми, представляващи големи филмови звезди.

Предимствата, недостатъците и процентите по тези кроежи никога не се обсъждаха с Лили, тъй като тя нямаше никакво имущество. Работеше по договор със „Сержо Продуксион“, така че Серж я притежаваше. Лили получаваше единствено многозначителни, похотливи погледи и беше обект на клюки. Тя не бе в състояние да надмогне обкръжението си и посрещаше всички и всичко с подозрение.

Какво друго можеше да стори?