Кийт Питърсън
Люк (1)

Пролог

Джанет Теър го разказа така:

Била пила по-малко, когато се прибрала вкъщи тази вечер. Станало й лош навик. Потърсила бутилката джин в килера зад лекарствата. Промъкнала се там и бързо отпила една глътка. Тя и една или две бири с вечерята притъпявали болката. Преди да тръгне за дома си, била весела и щастлива.

Когато прекрачила прага на входната врата, минавало полунощ. Това било последната й нощна смяна за този месец. Захвърлила якето си на пода и отишла до кухнята. Все още била облечена с бялата си престилка на медицинска сестра. Приближила се до хладилника, извадила една бира, отворила я и я изпила на един дъх. Запалила цигара и захвърлила кибритената клечка в мивката. Пръстите й обвивали гърлото на бирената бутилка, запалената цигара димяла в ръката й, когато се изкачвала по стълбите към стаята на дъщеря си на горния етаж.

Открехнала малко вратата и се взряла в тъмнината. Свила устни и изпратила въздушна целувка на момичето. Почти затворила, когато изведнъж спряла и се вторачила отново вътре.

Леглото било празно.

Веднага се уплашила — така го разказа.

Запалила лампата в малката стая и приковала поглед в празното легло. Димът продължавал да се вие между пръстите й, ръката й стискала леденостудената бира и се страхувала.

Напуснала стаята и изтичала надолу по стълбите.

Първата й мисъл била да се обади в полицията, но не го направила. Втората била да позвъни на приятелите на дъщеря си. Не се решила. Накрая излязла навън.

Застанала със скръстени ръце на прага и се разтреперила. Духал силен вятър и я побили ледени тръпки. В този момент тя изтрезняла напълно.

Къщата била обградена от гора. Листата върху дърветата все още пъстреели с различни багри. Шумолели около нея. Имало пълнолуние. Можела да види клоните, люлеещи се на лунната светлина. Хвърлила цигарата, смачкала я с тока на обувката си и оставила бутилката. Отдалечила се от вратата и заобиколила къщата.

Тръгнала към гората. Може би дъщеря й е отишла да се поразходи. Вероятно това е направила. Следвала тясната, обрасла с храсти пътека между дърветата. Продължила със скръстени пред гърдите си ръце, реела поглед напред-назад, оглеждала. Била на около петдесет ярда навътре в гората, когато изведнъж се спряла.

Шумът от дървото до нея я накарал да се прикове на място. Различен звук от този на другите. По-висок, по-печален.

Джанет Теър се обърнала и видяла дъщеря си. Съзряла силуета й на фона на бялата луна. Вперила поглед в завързаното с въже около клона тяло, люлеещо се от вятъра. Безжизненият труп на момичето се поклащал леко.

Това беше всичко, което Джанет Теър успя да разкаже. Това беше всичко, което си спомняше.