Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (5)

5

Майка й се приближи и се отпусна на земята до нея. Серафина не разбираше какво прави. После дойде по-тъмната пума и побутна тялото й с глава. Отначало Фина си помисли, че дивите котки се отъркват в нея, за да прикрият миризмата й със своята, но после осъзна истинското им намерение.

Покатери се на гърба на майка си и обви врата й с ръце. Заедно с подтичващия до тях мъжкар се отправиха към дърветата — отначало бавно, после по-бързо. Момичето отпусна лице върху козината на пумата, усещаше мощните й дробове, силата на мускулите й. Движеха се все по-динамично през гората. Скоро вече тичаха.

Чувството бе невероятно! Да се носиш през нощта с луда скорост в полюляващия ритъм на препускаща дива котка — невъобразимо силна, безшумна и бърза, редом с по-тъмен горски звяр! Серафина бе мечтала безброй пъти да тича така, но никога в живота си не бе достигала подобна бързина. Смаяна бе колко плавен е този бяг, колко грациозни са движенията на майка й, колко светкавично може да сменя посоката и скоростта, как владее тялото си с изящество и изумителна мощ.

Когато стигнаха до едно възвишение, двете пуми се спряха и погледнаха надолу. Наблюдаваха как петте вълкодава следват миризмата на Серафина до брега на реката и после я пресичат. Но кучетата излязоха точно на отсрещния бряг, без да се досетят, че мощното течение е отнесло момичето по-далеч. Тогава Фина осъзна, че кошмарното й отнасяне надолу по реката всъщност я е спасило. Кучетата душеха земята и обикаляха объркано в кръг. Бяха изгубили следата й. А когато се затичаха надолу-нагоре покрай брега, за да я уловят отново, объркването им се увеличи.

„Не могат да ме намерят“ — помисли си Серафина с усмивка и се притисна към гърба на майка си. Кучетата надушваха само миризмата на пуми.

Внезапно планинските котки се спуснаха отново в бяг. Тичаха през гората, прескачаха малки проломи и поточета, промушваха се през папратите. Клоните и стволовете на дърветата профучаваха край тях. Вятърът свистеше в ушите на момичето.

Тичаха през нощта, докато очите на Фина се затвориха. Вече усещаше само движението, препускането, контраста между хладния нощен въздух и топлото тяло на майка си.