Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (33)

33

— Благодаря ви, че се съгласихте да ни приемете, сър — каза Серафина, когато мистър Вандербилт влезе в библиотеката.

— Брейдън ми обясни, че имаш важна информация относно изчезването на кучетата — отвърна господарят на имението със сериозен тон. Фина не бе сигурна дали е ядосан заради злополуката с Гидиън преди няколко нощи, но очевидно бе ужасно притеснен от изчезването на Седрик.

— Серафина може да ни помогне, чичо — увери го Брейдън. — Аз й вярвам, бих й поверил живота си, както и живота на Гидиън и на Седрик. Странните събития, които се случват напоследък в „Билтмор“, станалото с Гидиън, смъртта на мистър Риналди и изчезването на кучетата… всичко свързано.

— По какъв начин?

— Мистър Вандербилт — започна Фина, — вие ме срещнахте за първи път преди няколко седмици, когато изчезнаха децата.

Лицето на мъжа помръкна още повече.

— Да — кимна той и я погледна изпитателно. — Това същото ли е?

— Не, не съвсем. Но тогава се убедихте, че можете да ми се доверите.

— Да, спомням си — потвърди господарят на имението и продължи да я изучава.

Серафина отвърна смело на погледа му.

— Никога не съм искала да нараня Гидиън. И не вярвам, че самият той е искал да ме нарани. Не съм сигурна, но мисля, че може би знам къде са кучетата. В гората. Но не искам да ходя там сама. Ако съберете ловна дружинка с хора, коне и оръжия, аз ще ви отведа до мястото. Каквото и да се окаже, този път ще се борим заедно срещу него.

Мистър Вандербилт я гледа дълго време, без да каже нито дума. Явно бе изненадан от думите й. Като че ли най-накрая осъзна колко уплашена е Фина.

— Значи наистина е опасно… — прошепна тихо и замислено.

Все така загледана в него, тя бавно кимна.

Господарят на имението обмисли всичко, което му бе казала, а после се обърна към племенника си.

— Трябва да потърсим кучетата, чичо — настоя Брейдън. — И Серафина е единствената, която може да ни отведе при тях.

— С какво ще се сблъскаме, когато стигнем до мястото, за което говориш? — попита мъжът.

— Не знам със сигурност, но мисля, че ще има животни в клетки — отвърна Фина.

— Клетки… — повтори той. На лицето му се изписа отвращение, докато се опитваше да си го представи. — Кога би искала да го направим?

Серафина преглътна сухо.

— Сега, сър — изрече и стомахът й се преобърна само от думите.

— Вече е тъмно като в рог.

— Не мисля, че имаме време за отлагане, сър. Ако подозренията ми са верни, кучетата са в ужасна опасност. Струва ми се, че той ще ги убие, сър. Налага се да отидем тази вечер. И още нещо. Трябва да сте само вие и най-доверените ви хора.

— Тук има много хора, които ще искат да помогнат — заяви мистър Вандербилт. — А ако е намесено престъпление, детектив Гратан ще настоява да дойде.

Фина сви устни.

— Всъщност тъкмо той в никакъв случай не бива да идва, сър. Вярвам, че представлява сериозна заплаха за нас.

Господарят на имението се втренчи в нея с пронизващите си тъмни очи за няколко безкрайни секунди — явно обмисляше думите й. Тя издържа на погледа му, без да поглежда встрани, и го изчака да отговори.

— Разбирам — кимна мъжът бавно. — Ще постъпим така, както казваш.

Половин час по-късно мистър Вандербилт беше събрал спасителен отряд в двора, точно както бе обещал, който се състоеше от единайсет подбрани мъже на коне, Серафина пеша и двама ловци следотърсачи с техните кучета. Много от мъжете носеха факли, чиито пламъци трептяха и припукваха в мрака. Когато Фина видя Брейдън да влиза в двора, възседнал чистокръвния си жребец, сърцето й се сви, но по изражението на лицето му разбра, че няма начин да му попречи да дойде. Лейди Роуина яздеше до него със също толкова решителен вид. Не беше на дамско седло, а на обикновено, изоставила всякакви претенции за деликатност и изисканост. Бузите й бяха поруменели от студения въздух. Носеше модерно палто за езда, но то бе тъмно и плътно, много подходящо за мисията им. Бе прибрала червената си коса назад и я бе подпъхнала в качулката на палтото. На ръцете си имаше кожени ръкавици и държеше камшик, както много от мъжете. Изглеждаше съвсем на място в спасителния отряд.

Серафина не се изненада, че момичето е настояло да дойде, само се надяваше лейди Роуина да не съжалява за решението си, когато стигнат до там.

Мистър Вандербилт и ловният водач подвикнаха към всички и конете потеглиха в тръс. Ловната дружина тръгна от „Билтмор“ малко след полунощ под бледата немощна светлина на забулената в облаци луна.