Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (20)

20

Серафина се опита да скочи и да побегне, но мъжът сякаш й бе направил заклинание. Мускулите й бяха вкочанени. Не искаха да помръднат.

Докато брадатият настъпваше към нея, Фина наблюдаваше изумена как корените на дървото се изскубват от подгизналата в кръв земя, обвиват се светкавично около китките й и притискат ръцете й към земята. Беше напълно беззащитна, не можеше да се бори.

Като отчаяна норка, хваната в капан, се наведе и задъвка корените, които придържаха ръцете й. Когато друг корен започна да пълзи като змия около глезените й, го зарита гневно.

Изведнъж гората, която винаги я бе прикривала и бе неин съюзник, се бе превърнала в неин враг.

Когато мъжът дойде при дървото, лицето му беше обвито в тъмнина и само сребристите му очи просветваха. Сграбчи я с голите си кокалести ръце, стисна я хищно и заби пръсти в нея. Докато дългите му бухалови нокти потъваха в плътта й, тя се изви диво и се освободи. Разтърси крака и полетя надалеч като стрела.

Тича възможно най-бързо и си мислеше, че навярно е успяла да остави преследвача си доста назад. Но щом извърна глава, за да погледне зад себе си, чу цъкащ звук: тик-тик-тик. Ужасяващ, съскащ вик се разнесе над лявото й рамо, съвсем отблизо. Звукът толкова я изплаши, че Фина отскочи назад и се удари в едно дърво. Голяма, гадна на вид бяла забулена сова прелетя точно над главата й, взираше се в нея с лъскави черни очи, а устата й зееше отворена, докато издаваше своя смразяващ кръвта писък.

Серафина се шмугна в гъсти храсталаци с преплетени лози, сред които совата не можеше да лети. „Колко умно от моя страна“ — помисли си. Ала тогава грабливата птица изчезна и брадатият мъж започна да разкъсва гъсталака. Фина се просна на ръце и колене и запълзя през клонките към най-дълбоката част на шубрака. Надяваше, че там ще може да си осигури някаква защита срещу заклинанията на врага. Но вместо това самите лози започнаха да се движат, да се вият и усукват около ръцете, краката и шията й.

Тя изпищя, замята се, задърпа лозите и клонките и изпълзя от другата страна на гъсталака. Там се изправи и се затича през откритото пространство.

Искаше да се обърне, искаше да се бие, искаше да атакува този противен човек, но не можеше да направи нищо, освен да бяга. Тичаше бързо под прикритието на гъстата гора. Стори й се, че се справя. Реши, че е успяла да избяга.

Когато погледна назад, видя, че мъжът не я преследва. Продължаваше да стои на мястото, където бе и преди. Просто постави отворена длан пред устата си и духна. Сякаш студеният, смразяващ дъх на самата смърт порази Серафина. Кръвта се оттегли от главата й. Дробовете й се вледениха. Мускулите й се отпуснаха, а тялото й се свлече против волята й. Преметна се надолу по малкия склон, абсолютно неконтролируемо и безжизнено, търкаля се, търкаля се, докато най-накрая спря и остана неподвижна в калта.

Цялата бе пребледняла и изстинала. Дробовете й вече не поемаха въздух. Сърцето й не изпомпваше кръв. Имаше още няколко секунди, в които да помисли, но тя бе мъртво момиче, труп, лежащ по очи на земята.

Мъжът дойде до нея, сграбчи отпуснатото й тяло като парцалена кукла и го издърпа върху стар пън. Но докато я влачеше по студената земя, тя усети как ефектът на заклинанието постепенно отслабва — личеше по игличките, които пробождаха ръцете и краката й. Фина още не проумяваше как е възможно, но явно бе много по-кораво създание, отколкото врагът бе смятал. Магията му не бе достатъчно силна за нея. Нов въздух нахлу в дробовете й. Сърцето й заби изведнъж, завърнало се към живот, и топла кръв се стече през нея на вълни.

— Сега, нека те огледам хубавичко — изрече мъжът, докато я избутваше към място, осветено от лунната светлина. — Какво дребно момиченце си ти… и защо ме дебнеш?

Когато обърна отпуснатото й тяло, за да види лицето й, тя бе ужасена, но не отвори очи и продължи да се преструва на мъртва.

— Аха, разбирам — промърмори брадатият, разпознал чертите й. — Пак си ти. Трябваше да се досетя. Ти си трън в петата, нали? Човек не може да се отърве от теб. Познавам достатъчно от твоя вид и знам, че ако ти позволя да пораснеш, ще станеш още по-досадна.

Серафина усети, че силата се връща в мускулите й, а устата й се пълни със слюнка. Осъзна, че има само един шанс. Стар плъхски номер. Надигна се рязко, извъртя се и захапа силно дясната ръка на мъжа, като вложи цялата си сила и ярост.

Брадатият инстинктивно отдръпна ухапания крайник. Но Фина не се спусна да бяга веднага. Цялото й тяло се издигна нагоре заедно с ръката на врага. В този момент момичето пусна захапката си и се метна във въздуха. Приземи се на земята, претърколи се на крака и се затича.