Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (43)

43

Роуина замахна и гърмящите змии забиха зъбите си в краката на коня. Той изцвили, изправи се на задните си крака и отметна глава. В очите му се четеше дива паника. Брейдън падна и се чу ужасен пукот, когато тялото срещна земята.

Серафина се опита да скочи към него, за да го защити, но веднага се строполи, възпряна от пипалата на бръшляна, които я притискаха към земята.

Докато трескаво изскубваше увивното растение, една змия се надигна пред лицето й със съскане и тракане, готова да я нападне. С бърз замах на ръката Фина я фрасна по главата толкова бързо, че тя дори не разбра откъде е дошъл ударът. Гърмящите змии бяха бързи, но Серафина бе по-бърза. Когато втора змия се спусна към нея с оголени зъби, момичето скочи високо във въздуха, за да й избяга, после се метна към нея и разби главата й с мощен удар.

Но щом уби змиите, прорасналият покрай краката й бръшлян отново я плени. Докато се мъчеше да откъсне виещите се лози, Фина се огледа и видя гъсти облаци дим, които се извиваха зловещо от стените на къщата. „Билтмор“ бе в пламъци!

Съзря и Брейдън, който се опитваше да се отдръпне от пътя на полуделия, цвилещ кон. Жребецът вече не бе просто уплашен от гърмящите змии, а като че ли искаше да убие стопанина си. Земята се разтърсваше всеки път, когато удряше по нея с огромните си черни копита. Брейдън трескаво се превърташе наляво-надясно и едва успяваше да се спаси от премазване. Един удар с копито и щеше да умре. Серафина не можеше да направи нищо, за да го спаси.

Но в този момент тъмна мъжка пума изскочи от мрака и се нахвърли върху коня с яростния гняв на див звяр. Уейса бе пристигнал. Дивокотът не можеше да се сравнява по големина с масивния кон, но се бореше със скоростта и силата на лъв — движеше се толкова бързо, че понякога приличаше на неразличима кафеникава мъгла.

Петте вълкодава се появиха и се включиха в битката. Роуина насочи прокълнатия жезъл към Брейдън, който се опитваше да се изправи на крака. Кучетата го нападнаха и го събориха с лекота на земята. Впиха зъби в него и го повлякоха нанякъде, докато той надаваше отчаяни писъци.

Серафина заръмжа и засъска, изпълнена с гняв и раздразнение, докато късаше усукващия се около краката й бръшлян. Появата на Уейса я бе обнадеждила. В мига, в който се освободи, се втурна към Брейдън, сграбчи един от вълкодавите за врата и го издърпа назад с все сила. Когато ядосаното куче се обърна и се хвърли към нея с тракащи челюсти, тя се изплъзна встрани и го фрасна по главата.

— Вземи жезъла й! — извика на Брейдън, но той беше на земята, риташе и крещеше, бореше се за живота си. Един от вълкодавите бе захапал дясната му ръка. Друг — лявата китка. Трети го бе стиснал за крака. Те не се опитваха да го убият, а да го замъкнат надалече. Фина знаеше, че Брейдън почти не вижда Роуина, камо ли да разбира сложността на събитията. Самата тя виждаше всичко и въпреки това не осъзнаваше напълно какво става. Змиите можеха да ухапят момчето. Кучетата можеха да изтръгнат гръкляна му. Но не го правеха. Просто го влачеха нанякъде.

Едва когато чу ужасния тропот на конски копита в двора на „Билтмор“, започна да разбира. Вълкодавите, прокълнатият жезъл, жребците и каретата. Юрая и Роуина искаха Серафина мъртва, за да не им се пречка. Но Брейдън им бе нужен жив!

Уейса се метна откъм храстите върху размахващата жезъла англичанка. Но тя насочи оръжието си към два от вълкодавите, които веднага се нахвърлиха върху дивата котка. Пумата и кучетата се оплетоха в зловеща битка сред тракащи зъби и дерящи плътта нокти.

Роуина обърна жезъла към гората и извика нещо. Серафина не разбра думите, но се досети, че девойката призовава още животни да се подчинят на злокобните й заповеди, и се втурна към нея. Единственият начин да се защити от нея бе да се добере до прокълнатия предмет.

Огромна мечка се появи откъм дърветата. Фина ахна — не вярваше на очите си. Черните мечки обикновено бяха тихи и мирни горски създания. Тя нямаше представа как да се бори с ръмжащ двеста и петдесет килограмов звяр.

Мечката се нахвърли срещу нея със зейнала паст. Серафина се изплъзна от първата й атака, но животното се завъртя изумително пъргаво и нападна отново — размахваше гневно огромните си лапи, тракаше със зъби и ревеше. Фина пак й избяга. После още веднъж. Изненада дори себе си с бързината, която развиваше сега, когато животът й зависеше от това. Знаеше, че ако врагът се добере до нея, битката ще свърши много бързо. Шмугна се встрани, насам, натам, под нея, зад нея, толкова близо до мечката, че надушваше миризмата на козината й. Дори когато животното не успееше да впие нокти в нея, мощният натиск на раменете му срещу гърдите й предизвикаше остра, пронизваща болка в ребрата на Серафина, сякаш я поразяваше мълния.

Докато момичето риташе, крещеше и се мяташе, за да се изплъзне от мечката, вълкодавите повлякоха Брейдън към каретата с четирите тъмни жребци, които очакваха заповедта на англичанката. Фина не разбираше напълно какво става, знаеше само, че ако не помогне на приятеля си, ще го загуби завинаги. Но не можеше да го спаси. Не можеше да спаси дори себе си!

Роуина и вълкодавите довлякоха отпуснатото тяло на изпадналия в безсъзнание Брейдън в черната карета и се скриха вътре. Жребците изцвилиха страховито и болезнено, сякаш някой ги бе шибнал с мощен камшик. От муцуните и ноздрите им излизаха облаци пара. Конете се втурнаха в бесен бяг и понесоха каретата след себе си. А в далечината огромни облаци дим изпълваха небето.

Мечката размахваше бясно лапи и се зъбеше страховито, а Серафина се въртеше, навеждаше, извиваше и стрелкаше встрани, но не успяваше да й се измъкне.

Зърна Уейса, който продължаваше да се бие с вълкодавите. Роуина можеше да контролира много създания, но не и него. Душата му все още бе наполовина човешка — затова и дивокотите бяха толкова опасни врагове на англичанката и прокълнатия й жезъл.

Мечката отново се хвърли в атака. Серафина се метна настрани, за да избегне удара. Когато звярът се завъртя и замахна към нея с могъщата си лапа, Фина се завтече нагоре към стръмен склон. Знаеше, че мечките тичат много по-бързо от хората и се катерят по дърветата с голяма скорост, така че това не бяха добри варианти за бягство. Ако се престореше на мъртва, това определено щеше да доведе до сигурната й смърт. Не бе достатъчно силна, нямаше остри нокти или оръжие, за да се бори с такъв враг. Притежаваше единствено гъвкавост и ум. Втурна се сред гъстия шубрак, като се надяваше стръмният склон и прорасналите храсти да й дадат шанс за бягство. Но тези препятствия явно не бяха пречка за мечката — тя също започна да се катери стремително по склона и се набута в гъсталака. Нададе мощен рев, а после се спусна по петите на момичето.