Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (49)

49

Серафина седеше на златист стол с червена дамаска пред тоалетка с огледало във френски стил в Стаята на Луи XVI на втория етаж в „Билтмор“. Светлината се изливаше в красивото овално помещение с извити бели стени, червени драперии и златистокафяв дървен под. Еси стоеше зад Фина и решеше дългата й копринена черна коса.

— Не знам какво е станало с косата ви, мис, ама мен ако питате, е много красива — каза девойката, като я докосна нежно.

— Благодаря ти — отвърна Серафина и се взря в огледалото. Всички следи от кафяво бяха изчезнали. Останало бе само черното. И косата й не бе рошава и шарена както преди — като петнистата козинка на зверче, чиято задача е да го прикрива сред гората, а напълно гладка, лъскава и черна.

Голият врат и откритите рамене разкриваха белезите от нейното минало: назъбената рана на врата, която бе получила, докато унищожаваше черния плащ; ухапванията от вълкодавите по ръцете и в горната част на раменете; както и новата рана от битката с Роуина и нейните животни — дълъг прорез през бузата, точно под едното й око.

Раните не я притесняваха. Те бяха следи от битките, които бе водила и спечелила.

Но все още имаше нещо, което я тревожеше.

— Как е мисис Вандербилт?

— Няколко дни бе доста болна, но после се възстанови. Никой не го очакваше от нея тази година, но нали знайте колко много обича да прави коледни подаръци на всички деца на работниците. Прати мен и другите момичета да ходим къде ли не за всякакви подаръци. Цяла сутрин ги опакова, за да ги постави под дървото.

— Сигурно си много развълнувана за коледното празненство тази вечер — подхвърли с усмивка Серафина. Беше чудесно, че мисис Вандербилт се чувства по-добре.

— О, да, мис. Сън не ме хваща! Но след цялата врява снощи се надявам таз вечер да ни е по-тихичко, щото старият Свети Ник^[11] може просто да погледне надолу към покрива на „Билтмор“ и да си продължи по пътя.

— Още веднъж ти благодаря за всичко, което направи, Еси. Ти спаси живота на много хора, спаси и къщата.

— Да бяхте видели лицето на мистър Вандербилт, когато му казах всичко, дето ми заръчахте. Никога не съм го виждала да търчи толкоз бързо! Повика баща ви и всички мъже, барабар с гостите, всички прислужнички и готвачи. Отидохме на всички места в мазето, кухнята, килерите и конюшнята. И точно както казахте, там имаше борова мъзга и керосин, дето вече горяха! Някой беше запалил огън навсякъде. Беше много, ама много страшно! Вашият татко рече, че жиците на алармените кутии са прерязани, тъй че той самият говори по алармата и предупреди хората. После пусна вода през противопожарните маркучи и туй наистина си струваше да се види, правичката ви казвам. Мистър Вандербилт накара бригадите с кофите да действат много бързо. Всички работехме заедно и угасихме пожарите за нула време. Но можеше да стане голяма беля!

Фина се усмихна, докато слушаше разказа на Еси.

— Права си — изрече. — Можеше да е истинска катастрофа. Но всичко е наред. Ти ни спаси.

— Не, не бях аз. Направихме го всички, всички, дето работихме заедно.

Серафина кимна в знак на съгласие.

— А какво да кажем за вас, мис? Много странни неща станаха снощи.

— Странни неща ли?

— О, всички котки мяукаха, койоти виеха срещу луната, конете цвилеха. Шумове, писъци в мрака, суматоха. Някаква карета падна от моста до реката и се разби на парченца…

— Наистина ли?

— Чух, че мистър Вандербилт накарал хората да проверят онзи странен мистър Гратан. Оказало се, че е някакъв съмнителен тип, дето обикалял страната и разследвал истории за призраци и други такива. Пълен шарлатанин. С Маги си говорихме, че той и онова английско момиче са се опитали да избягат с каретата, тъй си мислим ние. Никой не е виждал очите им, нито ги е чувал от снощи, но мен ако питате, тъй е по-добре!

— Сигурна съм, че си права — кимна Серафина.

Дълбоко в себе си обаче изпита пристъп на тъга заради клетия мистър Гратан. Спомни си белезите на лицето му. Те не бяха по-различни от нейните. Само бяха много повече. Мнимият следовател бе убиец на демони като нея. Но този път демонът го бе победил. Фина осъзна, че е сгрешила в преценката си за мистър Гратан и за Роуина по различни причини, но отчасти и заради начина, по който изглеждаха и се обличаха. Обеща си следващия път да е по-внимателна.

— И знаете ли какво още стана? — приведе се към нея Еси и заговори с тих, съзаклятнически тон. — Няма да повярвате, ама Маги каза, че погледнала през прозореца си снощи и видяла черна пантера.

— А ти вярваш ли й?

— О, разбира се. И аз видях една преди години.

— Така ли? — изненада се Серафина.

— Сигурно съм била на не повече от пет или шест години, ама го помня, сякаш беше вчера. Един от най-ярките спомени в живота ми. Вървяхме из гората с маминка и деденцето ми и голяма черна пантера пресече пътеката точно пред нас. Спря се, обърна се и ни погледна. Беше мъжка пантера и имаше най-красивите жълти очи, дето някога сте виждали. Но аз се уплаших, мислех си, че пантерата ще ни изяде. И тя най-вероятно щеше да го направи, ако не беше моят дядо. Исках да хукна да бягам, само че той ме стисна за рамото и ме задържа на място. Просто стояхме там, втренчени в голямата котка. И тогава пантерата също се загледа в нас с нежните си очи, сякаш ни познаваше отдавна. После се обърна и продължи по пътя си. Дядо каза, че черните пантери са много редки и може да има само по една такава в определен момент. Та, ако снощи Маги е видяла туй, дето казва, навярно черният звяр се е завърнал по тези места. Не че искам да му падна в лапите, разбира се, но ще се радвам да го видя.

Докато камериерката разказваше историята си, по бузите на Серафина се стекоха сълзи и тя избухна в силен плач. Еси бе видяла баща й.

— О, мис, съжалявам — промълви девойката. — Какво казах? Не исках да ви плаша! Пантерата няма да нарани никого. Ама и вий сте толкоз деликатно същество, нали?

Фина погледна Еси в огледалото, поклати глава и избърса очите си.

— Не ме е страх.

— Не се тревожете за всички тия безредици снощи. Сигурна съм, че няма нищо сериозно. Моят дядо би казал, че просто Стареца от гората пак върти своите номера.

Серафина се усмихна, кимна и издуха нос в копринената кърпичка, която взе от масата.

— Не се тревожете за нищичко. Ще ви направим много хубава за приема таз вечер — продължи Еси, докато й решеше косата. — Сега имаме достатъчно време. Искате ли да вдигна косата ви нагоре в модната прическа на Консуело Вандербилт от онази вечер? Напоследък е много популярна сред дамите.

Фина се усмихна, представи си за миг как ще изглежда, но след това каза:

— Всъщност имам друга идея.

И обясни на камериерката какво иска.

Беше й приятно да говори с Еси и да прекарва времето си с нея. Имаше нещо успокояващо в бъбренето им, което я караше да се чувства у дома. Но скоро забеляза, че изражението на девойката се е променило — навярно се бе замислила за необяснимите събития и странните звуци, които бе чула през нощта.

— Вярвате ли в призраци и духове, мис? — продума Еси.

Серафина си припомни всичко, което бе видяла, и заяви много сериозно:

— Вярвам във всичко.

— Аз също — призна девойката, докато галеше косите й.

— Еси, помниш ли, когато се срещнахме за първи път, как се надяваше да станеш лична прислужница на гостенките на мисис В.? — попита Фина.

— Да, помня. Ама знаете ли какво си мисля?

— Какво?

— В специални вечери като тази ми се иска да съм ваша прислужница, мис.

— И си точно такава, Еси — кимна Серафина, усмихна се, а после посегна и докосна ръцете на девойката. — Но знаеш ли какво искам всъщност? Искам да си моя приятелка.

— О, недейте тъй — ахна камериерката, — ще ме разплачете, ако продължавате!

В този момент на вратата се потропа леко.

— Кой ли може да е? — попита Еси и отиде до вратата. — Не знаят ли, че ние, момичетата, сме заети…

Щом отвори и видя младия господар на прага, се отдръпна изненадано.

Фина се изправи и пристъпи към Брейдън, докато шокираната й приятелка се отмести и влезе обратно в стаята.

Момчето държеше в ръце две големи бели кутии с панделки.

— Какво е това? — попита Серафина, загледана в усмивката му.

— Коледни подаръци за двете ви — обясни Брейдън и й подаде първата кутия. — Отвори я.

— Наистина ли? — усмихна се. Но не изчака отговора му. Отвори кутията и вътре намери великолепна кремава сатенена бална рокля. — Прекрасна е. Благодаря ти.

— Еси, заповядай — изрече той и подаде втората кутия на камериерката. — С нея покриваме дълга на Серафина към теб.

— О, божичко, гледай само! — изписка девойката и цялата грейна, щом отвори кутията и видя роклята вътре.

— И двете са красиви — обяви Фина, когато погледна към нея.

Брейдън пристъпи по-близо до тях и подхвърли шеговито:

— Като броим мен, леля ми и Еси, това е вече третата рокля, която получаваш, Серафина. Може би ще се опиташ да си малко по-внимателна с тази и да не я съсипваш веднага.

— Ще се постарая — обеща тя, усмихна се и прегърна приятеля си, докато Еси търкаше сълзите на радост от очите си.