Клаудия Циглер
Мадам дьо Помпадур (7)

6

Роклята й беше от блестящ бял атлаз. Плътно прилепналата горна част подчертаваше тънката талия и преминаваше в разкошна пола, избродирана с портокалови цветчета и придържана от обръчи. Във високата прическа блестеше венец от цветя, украсен с брилянти, а тънкото като паяжина було от дантела падаше изкусно драпирано по гърба и стигаше чак до ръба на полата.

Като видя Жан в булчинската й рокля, мадам Поасон избухна в сълзи.

— Прекрасна си, мила моя! — изхълца тя и бързо извади кърпичката си, за да попие сълзите от силно напудреното си лице.

Венчавката се състоя в църквата „Сен Йосташ“ на 9 март 1741 година. Жан се вслушваше замаяна в звъна на църковните камбани, стоеше като вкаменена и с цялата сила на деветнайсетте си години отказваше да повярва, че ще стане съпруга на мъжа със зачервени бузи, застанал до нея в син копринен жакет.

Досега бяха оставали насаме само няколко пъти и Шарл се отнасяше към бъдещата си жена със стоическо равнодушие. Дори не се опита да я целуне и това потвърди предположението й, че и той не е особено въодушевен от предстоящата женитба. В очите на баща му, мосю Ерве Гийом льо Норман, обаче се четеше от ясно по-ясно какво мисли за тази неравна женитба. Жан се разтреперваше всеки път, щом помислеше за студения, презрителен поглед, с който беше удостоена.

Тя се опита да се съсредоточи върху думите на свещеника. Възрастният отец говореше със сериозно изражение за светостта на брака, за Божията воля и за Божиите заповеди, за послушанието, което съпругата дължи на съпруга си. Смисълът на изреченията не достигаше сърцето й. През цялото време Жан се опитваше да потисне чувството на паника, което се надигаше в гърдите й. Така й се искаше да скочи и да побегне!

Внезапно настана тишина. Жан усети погледа на свещеника и вдигна глава. Той я гледаше въпросително. Шарл също се бе обърнал към нея. Гърлото й пресъхна.

— Да — чу се да казва тя с безизразен глас. Думата отекна в тишината, все едно бе изрекла „не“.

Като в транс Жан чу Шарл да отговаря по същия начин и усети студения пръстен върху пръста си.

— Пред Бога и пред присъстващите тук ви обявявам за съпруг и съпруга, докато смъртта ви раздели! — завърши тържествено свещеникът и ги благослови.

* * *

Гостите вече бяха събрани в салона — всички близки и далечни роднини на Шарл, многобройните му познати и приятели и само най-близките роднини на семейство Поасон, за да бъде туширана неловката разлика в общественото положение на двете семейства.

Беше необичайно топло за началото на март. Жан нервно си вееше с ветрилото. Виеше й се свят и тя не знаеше дали това се дължи на стегнатия корсет и на задушния салон… или на чудовищния факт, че вече е съпруга на този непоносим мъж.

Въздъхна тихичко, премести тежестта на тялото си от лявата обувка, която я стягаше, върху дясната и се усмихна учтиво, докато приемаше поздравленията на гостите.

Маркиза Дьо Тенсен я поздрави възторжено.

— Каква прекрасна булка сте, мила моя — провикна се тя и й намигна.

Следващият гост в редицата се оказа братовчед на Шарл. Той й целуна ръка, а тя се постара да пренебрегне многозначителния поглед, с който младият мъж потупа съпруга й по рамото.

Пред новобрачните застана млада жена с красиво лице с фини черти.

— Сестра ми Шарлот Виктоар, графиня Дьо Баши, и съпругът й Франсоа дьо Баши, граф Дьо Сен Естев — представи ги Шарл.

— Приемете най-сърдечните ми благопожелания — поздрави я със сияещо лице Шарлот.

— Много ви благодаря — усмихна се Жан. Графинята явно беше най-сърдечният човек в това семейство. Жалко, че брат й не приличаше на нея.

— А това е братовчедка ми Елизабет Юге дьо Семонвил.

Жан познаваше младата жена от салона на мадам Дьо Тенсен и зарадвано я поздрави.

Мосю Льо Норман дьо Турнем наблюдаваше новобрачните с искрено задоволство. С чаша шампанско в ръка той се наведе към брат си Ерве Гийом, който недоволно се взираше в излъскания паркет.

— Сдобихте се с възхитителна снаха, скъпи ми братко.

Ерве Гийом вдигна глава и му хвърли мрачен поглед.

— Ще ме извините, но не споделям мнението ви — процеди през зъби той. В гласа му ясно се усещаше едва потискан гняв. — Не забравяйте, че вие принудихте и мен, и Шарл да се съгласим на този брак.

Льо Норман дьо Турнем въздъхна примирено. Единствената горчива капка в тази изключително успешна сватба беше фактът, че брат му се чувстваше лично обиден. Синът му се бе оженил за буржоазка без пари, а родителите й се ползваха с лошо име! Ерве Гийом беше бесен. Съзнаваше, че благородническата им титла няма особено значение, защото беше само от две поколения и откупена заедно с длъжност. Все пак умелата политика на семейството бе довела до добри връзки със стари благороднически фамилии, което повиши престижа и стойността на Льо Норман пред обществото. А сега този неравен брак можеше да разруши извоюваното с толкова усилия.

Льо Норман дьо Турнем разхлаби малко копринената си яка.

— Принуда е силна дума — промълви меко той. — Шарл беше свободен да избира.

Ерве Гийом се изсмя злобно.

— Свободен избор? Заплашихте да го лишите от наследство!

Льо Норман дьо Турнем вдигна рамене и дружелюбно потупа брат си по рамото.

— О, я стига! Шарл може да ми бъде само благодарен за тази прекрасна булка!

* * *

Празненството продължи до късна нощ. Ядоха, пиха, танцуваха, държаха безброй речи, смяха се и шушукаха. С напредването на нощта смеховете ставаха все по-дръзки. Вдигнаха се безброй тостове за здравето на младоженците.

По някое време Шарл прегърна Жан и я погледна с мътни очи. Перуката му се бе изкривила, пудрата по бузите му бе изчезнала и се виждаха две трескави червени петна. Притисна я непохватно до себе си. Студенината и равнодушието в погледа му отстъпиха място на смесица от диво възхищение и животинско желание.

— Сега ми принадлежиш — изрече той с натежал език.

Жан се усмихна измъчено и прие мократа целувка по бузата си.

* * *

Новата й камериерка Мари, плахо момиче, едва навършило шестнайсет години, й помогна да се съблече. Свали булото на Жан, разкопча кукичките на роклята, свали обръчите и фустите, развърза връзките на корсета. Смущението й от онова, което предстоеше да се случи, си личеше съвсем ясно.

Мари посегна към фуркетите в косата й, но Жан поклати глава.

— Благодаря, това е достатъчно. Можеш да си вървиш.

Мари спря колебливо на прага.

— Да кажа ли на мосю да дойде, мадам?

— Не веднага… след минути…

Жан искаше поне няколко мига да остане сама. Събу чорапите, захвърли корсета и се отпусна на табуретката пред тоалетната масичка. Извади фуркетите от косата и разпусна тежките кичури по гърба си. Огледа се внимателно в голямото огледало, сякаш виждаше пред себе си чужда жена. Меката линия на гърдите, плоския корем, тънката талия, меко закръглените бедра… Въздъхна и посегна към дантеленото неглиже — едно прозрачно „нещо“, с което се чувстваше по-гола отпреди. На всяка цена трябваше да потисне нервността, насъбрала се в стомаха й.

Майка й се опита да й обясни какво се случва през първата брачна нощ, но цветистите й описания повече объркаха Жан, отколкото да й дадат да разбере какво я очаква. Дано само да мине бързо, помоли се тя. Жените твърдяха, че първия път винаги боли.

Чу трополене и се обърна уплашено. Шарл стоеше на прага по халат, със свещник в ръка, и я зяпаше. Улавяйки погледа му, тя се уплаши, че ей сега ще се нахвърли върху нея.

Олюлявайки се, той влезе в стаята. Остави свещника върху масичката и по излъсканата повърхност капна горещ восък. Спря пред жена си, без да откъсва поглед от нея. Жан усети миризма на вино, храна и емфие и се потърси от отвращение. И сякаш това не беше достатъчно, ами и Шарл се оригна шумно.

— Е, мадам Д’Етиол, тази вечер всички мъже ми завиждат, че от днес нататък ще деля леглото с вас — рече той и в погледа му светна дива жажда. — Искам да разбера дали завистта им има основания, или не.

Жан го гледаше с нарастващ гняв. Нервността и страхът отстъпиха място на дълбоко презрение.

— Вие сте пиян — установи хладно тя.

— Напълно сте права — ухили се той.

Явно смяташе, че няма какво да говорят повече, защото я привлече към себе си и залепи върху устата й влажна, миризлива целувка. Опита с две ръце да свали неглижето от раменете й, но то не се поддаде. Шарл задърпа сърдито тънката материя.

— Първо развържете колана — подсети го Жан.

Трябваше му време, докато разбере какво се иска от него.

— Няма да се мъча с това — отвърна господарски той, бръкна с две ръце в якичката и раздра тънката дантела. Халатът се свлече на земята и Жан остана съвсем гола.

Полудял от похот, Шарл я хвърли върху леглото и отвори халата си. Тялото му беше бяло и отпуснато, само членът му стърчеше право нагоре.

Жан изохка от ужас. Той разтвори краката й и проникна в нея без никаква подготовка. Прониза я остра болка. Запотен, със силно зачервено лице, Шарл се задвижи напред — назад. Болката се засили. Жан стисна устни и се помоли мъчението да свърши скоро. При всеки тласък той притискаше главата й към рамката на леглото.

Мина цяла вечност, през която тя чуваше само пъшкането му. Накрая тласъците станаха силни и бързи, той извика дрезгаво и рухна върху нея като чувал с брашно.

Едва много по-късно, когато той заспа с отворена уста и захърка, Жан се сви в най-далечния ъгъл на леглото, притисна завивката към лицето и даде воля на сълзите си.