Клаудия Циглер
Мадам дьо Помпадур (67)

Приложение

Списък на историческите личности

Абат Дьо Берни (1715–1794) — посланик във Венеция, по-късно министър на външните работи.

Абел-Франсоа Поасон (1725–1781) — брат на Жан.

Александрин льо Норман д’Етиол (1744–1754) — дъщеря на Жан.

Бомон (?-1781) — архиепископ на Париж.

Вовенарг, Люк дьо Клапиер, маркиз дьо (1715–1747) — моралист, автор на „Максими“, реабилитира чувството и страстта.

Волтер, Франсоа-Мари Аруе (1694–1778) — философ, учен, историк, поет, романист, драматург и публицист, един от символите на епохата на Просвещението, водеща фигура на ранния либерализъм, непримирим към религиозния фанатизъм, радетел за прогрес и толерантност. Сред най-популярните му произведения са „Кандид или Оптимизъм“, „Философски писма“ и „Философски речник“.

Граф Д’Аржансон (1696–1764) — министър на войната, по-късно и министър на град Париж и полицията.

Граф Дьо Морпа (1701–1781) — министър на военния флот, министър на град Париж и на полицията, отговарящ за Maison du Rois.

Граф Дьо Сакс (1696–1750) — маршал, после генерал-фелдмаршал на френската армия.

Граф Дьо Сенвил (1719–1785) — придворен, по-късно посланик в Рим, министър на външните работи, херцог Дьо Шоазьол.

Граф фон Щаремберг (1724–1807) — австрийски дипломат.

Графиня Д’Естрад (?-1784) — довереница на Жан.

Графиня Дьо Шоазьол-Бопре (1732–1753) — любовница на Луи XV, племенница на графиня Д’Естрад.

Д’Аламбер, Жан Лерон (1717–1773) — френски математик, физик и философ.

Данкур, Флоран (1661–1725) — един от най-добрите последователи на Волтер, автор на драматични творби.

Дидро, Дени (1713–1784) — френски философ, просветител, художествен критик, основател и редактор на Енциклопедията.

Дюфрене, Шарл Ривиер (1648–1724) — френски драматичен писател.

Жан Жак Русо (1712–1778) — философ, писател и музиколог, автор на „Юлия или Новата Елоиза“, „Мечтания на самотния разхождащ се“. Апелира към завръщане към природата, към природната доброта на човека, към обществен договор, който да гарантира правата на всички.

Жан Пари дьо Монмартел (1690–1766) — дворцов банкер, кръстник на Жан.

Жан-Батист Машо д’Арнувил (1701–1794) — кралски финансов контрольор, по-късно министър на военния флот.

Жан-Франсоа Бойе (1675–1755) — епископ на Мирпоа, възпитател на дофина.

Жозеф Пари-Дюверни (1684–1770) — армейски доставчик.

Кардинал Дьо Ларошфуко (1701–1757) — архиепископ на Бурж, по-късно отговарящ за църковните дела на краля.

Кардинал Дьо Роан (1674–1749) — отговарящ за църковните дела на краля.

Клод-Анри Фейдо дьо Марвил (1705–1787) — главен полицейски лейтенант на Париж.

Кребийон, Проспер (1674–1762) — известен френски драматург, автор на трагедии.

Лашосе, Пиер Клод Нивел (1692–1754) — автор на драматични произведения, родоначалник на сълзливата комедия.

Луи XV (1710–1774) — крал на Франция.

Луиз-Мадлен Поасон (1699–1745) — майка на Жан.

Луи-Станислас (1729–1765) — син на Луи XV, дофин.

Льо Бел (1696–1768) — пръв камердинер на краля.

Мадам Аделаид (1732–1800) — дъщеря на Луи XV.

Мадам Анриет (1727–1752) — дъщеря на Луи XV.

Мадам Виктоар (1733–1799) — дъщеря на Луи XV.

Мадам Луиз (1737–1787) — дъщеря на Луи XV.

Мадам Софи (1734–1782) — дъщеря на Луи XV.

Мария Лешчинска (1703–1768) — кралица на Франция, съпруга на Луи XV.

Мария-Жозефа дьо Сакс (1731–1767) — втората съпруга на дофина.

Мария-Тереза Рафаела Испанска (1726–1746) — първата съпруга на дофина.

Маркиз Д’Аржансон (1694–1757) — министър на външните работи, брат на граф Д’Аржансон.

Маркиз Дьо Пюизиол (1701–1770) — придворен, министър на външните работи.

Маркиза Дьо Помпадур (1721–1764) — метреса на краля.

Мармонтел, Жан Франсоа (1723–1799) — френски просветител, автор на философски романи, нравоучителни повести, трагедии, статии за Енциклопедията. Член на Френската академия.

Монтескьо, Шарл дьо Секонда, барон дьо (1689–1755) — историк, философ и държавен мислител, пръв освещава принципа за разделението на властите.

Никол дю Осе (1713–1801) — камериерка на Жан.

Отец Демаре (1700–1780) — изповедник на краля.

Отец Перюсо (?-1753) — изповедник на краля.

Принц Дьо Конти (1717–1776) — син на принцеса Дьо Конти, братовчед на краля.

Принцеса Дьо Конти (1693–1775) — леля на краля.

Рене-Никола Бериер (1703–1770) — главен полицейски лейтенант на Париж.

Филиберт Ори дьо Винори (1689–1747) — кралски финансов контрольор.

Филип Нерико, наречен Детуш (1680–1754) — драматург. Шедьовърът му „Прославените“ е бляскава комедия на нравите.

Фонтенел, Бернар дьо (1657–1757) — френски писател и учен, популяризатор на науката.

Франсоа Буше (1703–1770) — художник.

Франсоа Поасон (1684–1754) — баща на Жан.

Хелвециус, Клод Адриен (1715–1771) — философ, автор на „За духа“, апология на абсолютната чувственост.

Херцог Д’Айен (1713–1793) — капитан на кралската гвардия.

Херцог Дьо Лавалиер (1708–1780) — придворен, директор на частния театър на маркиза Помпадур.

Херцог Дьо Ноай (1678–1766) — маршал и държавен министър, баща на херцог Д’Айен.

Херцог Дьо Ришельо (1696–1788) — първи камерхер на краля, маршал.

Херцогиня Дьо Бранка (1711–1784) — придворна дама, приятелка на маркиза Помпадур.

Херцогиня Дьо Мирпоа (1707–1798) — довереница на Жан.

Херцогиня Дьо Шатору (1717–1744) — метреса на краля.

Шарл Гийом льо Норман д’Етиол (1717–1799) — данъчен откупчик, съпруг на Жан.

Шарл Франсоа Пол льо Норман дьо Турнем (1684–1751) — генерален данъчен откупчик, пастрок на Жан, по-късно генерален директор на кралските строежи.

Хронология

1710 — на 15 февруари е роден Луи XV, правнук на Краля Слънце Луи XIV.

1715 — на 1 септември умира Луи XIV и Луи XV се възкачва на трона, а Орлеанския херцог става регент.

1721 — на 30 декември се ражда Жан-Антоанет Поасон, бъдещата маркиза Дьо Помпадур.

1722 — на 25 октомври 12-годишният Луи е коронясан в Реймс.

1725 — Годеж и женитба на Луи XV и Мария Лешчинска от Полша.

1741 — женитба на Жан-Антоанет Поасон и Шарл Гийом льо Норман д’Етиол; начало на Войната за австрийското наследство.

1745 — първа среща между Луи XV и Жан-Антоанет д’Етиол; Жан получава благородническа титла и на 14 септември е представена в Двора.

1748 — мирът от Аахен слага край на Войната за австрийското наследство.

1752 — маркиза Дьо Помпадур става херцогиня.

1754 — ражда се Луи-Огюст, бъдещият Луи XVI, син на дофина и съпругата му Мария Жозефа дьо Сакс.

1756 — мадам Дьо Помпадур е назначена за придворна дама на кралицата; начало на Седемгодишната война.

1757 — на 5 януари е извършен атентат срещу краля.

1763 — мирът от Париж слага край на Седемгодишната война.

1764 — на 15 април умира маркиза Дьо Помпадур.

1765 — Умира дофинът Луи-Станислас.

1774 — на 10 май умира Луи XV, внукът му Луи XVI става крал на Франция.

1789 — начало на Френската революция.

1793 — на 21 януари е гилотиниран Луи XVI.

Разходка по следите на мадам Дьо Помпадур

Докато правех проучванията си за романа, използвах най-различни писмени източници, но посещавах и местата, където е живяла маркизата и които имат някаква връзка с нея. Те ме вдъхновяваха и ми позволиха да усетя атмосферата на онова време.

Много места, играли важна роля в живота на маркизата, и голяма част от богатството й са унищожени от революцията и трудното време след нея. По целия свят — в музеи и частни колекции — са разпръснати нейни портрети и лични вещи. Въпреки това в Париж и околностите са запазени доста места, които можем да разгледаме и днес. За онези, които планират ваканция и имат желание да се потопят в живота на маркизата, давам някои препоръки и предложения. Съсредоточила съм се върху френската столица и „Версай“.

 

Париж

 

Париж е градът, където Жан се е родила и отраснала. Няма съмнение, че свободомислещата и интелектуална атмосфера на града й е оказала дълбоко влияние много преди да е разбрала каква съдба я очаква.

Ако днес се поразходите из Пале Роял и квартала около Лувъра, или излезете на площад „Воге“ в Маре, лесно ще се потопите в атмосферата на XVII и XVIII век.

 

1. „Л’Еглиз сен Йосташ“

 

Тук е кръстена Жан-Антоанет Поасон, тук се е състояла и венчавката й с Шарл Гийом льо Норман д’Етиол. Църквата е от XVI век (1532–1637) и представлява стилова смесица от ренесанс и готика. Една от най-впечатляващите и най-красивите в Париж. 108 м дълга, 44 м широка и 34 м висока, тя е почти колкото „Нотр Дам“. Струва си да я посетите.

 

2. Лувърът

 

Музеят Лувър без съмнение е най-забележителното място в Париж. Сбирката с картини от XVIII век е много впечатляваща и позволява да си представим онова далечно време. Тук ще откриете няколко портрета на маркиза Дьо Помпадур, например един от 1750 г., излязъл изпод четката на Франсоа Буше, и друг от 1755 г., рисуван от Морис-Кантен дьо ла Тур. Има и портрети и скулптури на Луи XV. Портрети на краля и маркизата могат да се видят и във „Версай“, и в „Трианон“.

 

3. Рю „Сен Оноре“

 

Улица „Сен Оноре“, известна днес със скъпи магазини, елегантни хотели и големи музеи, е играла роля и в живота на Жан.

На тази улица се е намирал салонът на мадам Дьо Тенсен. Къщата й, за съжаление разрушена, е била срещу „Нотр Дам дьо л’Асомсион“, където Жан дава дъщеря си Александрин в манастирското училище. Някогашният манастир, известен с просторните си градини, е стигал чак до оранжерията на „Тюйлери“.

На улица „Сен Оноре“ е и домът на мадам Жофрен, където Жан е била приета едва след сватбата си. Под номер 374 той съществува и до днес.

На улица „Сен Оноре“ е и магазинът Au Chagrin du Turquie на Лазар Дюво, както и други магазини за продажба на картини, мебели, керамика, осветителни тела, огледала и други предмети на изкуството.

Ако се разходим по „Сен Оноре“, не бива да пропускаме Пале Роял — двореца, където Луи XV е прекарал детството си, — и градината му. Намират се срещу Лувъра. Още Казанова описва градината в мемоарите си. По времето на Жан там е имало кафенета, магазини, езера и фонтани. В романа кралят и Жан отиват там инкогнито през нощта, за да се позабавляват сред народа. По онова време градината е била доста по-голяма.

 

4. Пале д’Еврьо — днешният Елисейски дворец

 

На улица „Фобург сен Оноре“, която започва от западния край на улица „Сен Оноре“ и днес е една от най-луксозните и най-скъпите парижки улици, се намира и този известен дворец.

През 1753 г. маркиза Дьо Помпадур купува имота, тогава в покрайнините на Париж, построен през 1718–1720 г. за граф Д’Еврьо. Жан харесва двореца не само заради красивата архитектура и голямата градина, а и защото се намира в близост до манастира „Дьо л’Асомсион“, където учи дъщеря й Александрин. Както е описано в романа, архиепископът на Париж отказва да освети параклиса.

След смъртта на Жан кралят наследява Пале д’Еврьо. Днес това е Елисейският дворец, седалище на френския президент. За съжаление е затворен за посетители и може да бъде разгледан само отвън. Вътре е запазен салонът „Помпадур“ — някогашната приемна на маркизата, където днес приемат държавни глави от цял свят.

 

5. Военното училище

 

Кралското военно училище е създадено през 1750 г. по инициатива на маркиза Дьо Помпадур и армейския доставчик Пари Дюверни. Целта е млади благородници от бедни семейства и около 500 синове на офицери да получат професионално военно образование. Проектът е на архитекта Жак-Анж Габриел, строежът започва през 1751 г. Училището е открито през 1756 г., но поради Седемгодишната война и финансовите трудности строителството продължава до 1773 г.

Един от кадетите в училището е Наполеон.

Сградите се намират на площад „Жофре“. Там и днес се обучават млади офицери. Посещение се разрешава след писмено запитване. Струва си да разгледате комплекса отвън или от Айфеловата кула, до която се стига много лесно през моравите на Марсово поле.

 

6. Отел дьо Вил

 

Кметството, където и днес заседава управата на града, е изгорено през 1871 г., но сградата е реконструирана в първоначалния си вид от XVII век. Смята се, че именно там младата мадам Д’Етиол е танцувала за първи път с краля.

Площад „Отел дьо Вил“ е известен с кървавата си история — никога се е казвал площад „Дьо Грев“ и е бил място на публичните екзекуции. Там е екзекутиран и Робер Дамиен, който извършва покушение срещу Луи XV.

 

7. Порцелановата манифактура в Севр

 

Севр е предградие на Париж. Недалеч оттам, между възвишенията на Севр и Мьодон, се е намирал дворецът „Белвю“ на маркиза Дьо Помпадур. Днес са запазени малки части от него по улица „Басе дьо ла Терас“, алея „Помпадур“ и „Руте дес Гардс“.

Ако пътуваме с кола от „Версай“ през Мьодон и Севр към Париж, ще си представим величествената гледка от двореца към Париж и Сена.

През 1756 г. маркизата премества кралската порцеланова манифактура от Венсен в Севр. Тя подпомага работата на предприятието, купува порцелан и привлича важни клиенти като краля и търговеца Лазар Дюво. Произведените там съдове и цветовете са повлияни от вкуса й. Маркизата привлича на работа в манифактурата известни художници като Буше и Фалконе.

Днешната манифактура произвежда висококачествен порцелан. Предлага се групова обиколка на ателиетата. Посетителите могат да разгледат и малък музей на порцелана, където се съхраняват ценни сервизи от основаването на манифактурата преди повече от 250 години.

 

8. Дворецът „Фонтенбло“

 

Дворецът се споменава още през XII век в харта на Луи VII. Дворът отивал там всяка есен и кралят ходел на лов в околните гори. „Фонтенбло“ е по-далеч от Париж в сравнение с „Версай“, но ако имате време, непременно го посетете! Размерите и величието на двореца се разкриват едва когато го видите откъм парка.

През 1725 г. там се е състояла венчавката на Луи XV с Мария Лешчинска, а през 1765 г. в двореца умира дофинът, единственият син на Луи XV.

През 1749 г. кралският архитект Габриел построил в парка ермитаж, предназначен за маркиза Дьо Помпадур.

www.musee-chateau-fontainbleau.fr

 

9. Версай

 

Версай, естествено, заслужава най-голямо внимание, защото маркизата е живяла там почти 20 години, а и защото никое друго място не олицетворява в такава степен какво е представлявало издигането й до официална метреса на краля.

Разгледайте не само двореца, но и градчето Версай — там са конюшните, кралските зеленчукови градини и много стари градски дворци.

 

10. Дворецът „Версай“

 

Дворецът и паркът правят силно впечатление. „Версай“ е реставриран и обновен и днес посетителите се възхищават почти на някогашния му блясък. Особено внушителен е паркът със своите канали и боскети — малки паркове в парка с различна архитектура.

Била съм няколко пъти във „Версай“ и препоръчвам на всички, които имат време, да останат там по-дълго. Дворецът и паркът изглеждат много различни сутрин и вечер, когато големите тълпи туристи са си заминали или още не са дошли. Тогава комплексът се представя пред зрителя в цялата си красота. Човек може да разгледа на спокойствие салоните, залите, кабинетите и да добие конкретни впечатления как е живял някога Дворът.

Редом с официалните помещения, където се е разигравал общественият живот, можем да разгледаме и частните покои на маркизата. През първите години в двореца тя е живяла в северното крило. Налага се да се запишете за определен час, защото обиколката на покоите се прави нередовно, но при интерес и предварително запитване от ваша страна може да се организира и за едно лице.

Апартаментът, в който маркизата е живяла след 1751 г., се намира в партера на северното крило и гледа към кралските градини. За да посетите този апартамент, известен като Appartements des Mesdames, защото след смъртта на маркизата там се преместват дъщерите на Луи, не е нужно да чакате организирана обиколка. Той е отворен обаче само в края на седмицата.

Имате възможност да разгледате и частните покои на Луи XV — само с екскурзовод и след предварително записване. Ако разполагате с време, възползвайте се от това предложение, за да се убедите колко различен е бил официалният живот на монарха, винаги заобиколен от придворни, от частната сфера на Луи и неговата метреса.

През лятото в парка на „Версай“ се организират музикални модни представления по исторически образец (нощем с фойерверки), концерти и театрални представления. Препоръчвам ви непременно да видите Grandes Eaux и да не пропускате представлението на Нептун.

За да се подготвите за посещението си във „Версай“ и да откриете конкретни предложения за сезона, разгледайте уебстраницата на двореца.

www.chateauversailles.fr

 

11. „Малък Трианон“, „Голям Трианон“

 

Дворецът, разположен в другия край на парка на „Версай“, северно от Големия канал, е нещо като вила, построена от Луи XIV, за да има спокойно, уединено местенце. Правнукът му Луи XV и метресата му мадам Помпадур също обичали това място. Павилион Франсез е построен през 1749–1750 г. от архитекта Габриел. Около двореца има просторни градини и дори истински селски двор. По желание на маркизата бил изграден още един дворец — „Малкият Трианон“, но строителството приключило едва четири години след смъртта й.

 

12. Отел дьо Резервоар

 

Сградата, известна и като хотел „Помпадур“, е в близост до двореца. През 1751 г. Луи заповядал да го построят за маркизата. Служил е като склад за мебели и хранителни продукти, както и за подслоняване на персонал. Там са се провеждали обаче и тайни срещи с посланици и дипломати. Следващите собственици добавят четири етажа, но първоначалната сграда е била двуетажна.

През 1764 г. маркизата умира във „Версай“ — последно благоволение от страна на Луи — и тялото й престоява в Отел дьо Резервоар, преди да бъде пренесено в Париж.