Клаудия Циглер
Мадам дьо Помпадур (23)

22

Часовниците удариха шест следобед. Коридорите, преддверията и кралските покои гъмжаха от придворни — всички си шепнеха и се оглеждаха с очакване. Най-сетне вратите на Огледалната зала се отвориха.

Жан пое дълбоко дъх. Предстоеше й да мине през дълъг шпалир от хора. Изпъна крехките си рамене и влезе в залата, придружена от принцеса Дьо Конти и графиня Д’Естрад. Следваше ги още една придворна дама. Малката група вървеше бавно и с достойнство, независимо от огромното желание на Жан да се завърти и да побегне. Тежката атлазена рокля с богата бродерия, надиплена върху грамаден кринолин, и придворният шлейф не й позволяваха да се движи бързо, още по-малко — да бяга.

Жан усети как ръцете й в тънки дантелени ръкавици овлажняват от вълнение. При нормални обстоятелства би се радвала на публиката — тя обичаше да играе на сцената, да пее или просто да влезе в някой салон и да привлече всички погледи върху себе си, — ала сега беше друго. Неумолимата студенина, излъчвана от десетките лица наоколо, й причиняваше болка и обида.

Пътят през галерията до съвещателната зала й се стори безкраен. След цяла вечност стигнаха до cabinet du conseil. И там беше пълно с придворни. Жан спря на прага и с облекчение установи, че познава някои лица. Ришельо, както винаги подигравателно усмихнат. Зад него херцог Д’Айен. Наблизо млада дама, накичена с бисери — принцеса Дьо Роан; тя също бе присъствала на онзи съдбоносен лов край „Етиол“ и сега измери Жан с пренебрежителен поглед. Маршал Дьо Ноай. Леденото лице на граф Дьо Морпа. Братята Д’Аржансон…

Сред тях, опрян на перваза на камината, стоеше кралят. Тъкмо бе разговарял с принц Дьо Конти и сега се обърна. Разговорите утихнаха.

— Ваше Величество, маркиза Дьо Помпадур — представи я с висок глас принцеса Дьо Конти.

Луи я погледна.

Жан грациозно приклекна в дълбок поклон. После, както изискваше протоколът, направи няколко крачки напред, поклони се отново, пак тръгна напред и като стигна до краля, направи трети поклон.

Луи се усмихна.

— Изключително се радваме да ви поздравим с добре дошли във „Версай“, мадам.

Жан се изчерви под пласта пудра, усмихна се и наклони глава.

— За мен е голяма част, Ваше Величество.

Кралят й кимна в знак, че церемониалът е приключил и тя има право да се оттегли.

Жан се поклони. Оставаше й да напусне помещението така, както бе дошла — заднешком, без да настъпи шлейфа си. Многократно упражнява тази трудна маневра и се молеше да се справи и този път, когато към нея са насочени стотици погледи.

Стараейки се да се движи елегантно, тя придвижи единия си крак назад, побутна леко шлейфа и стъпи предпазливо на пода. Повтори същото с другия крак и стъпка по стъпка стигна до вратата. Там спря, въздъхна облекчено и направи последния задължителен реверанс.

Графиня Д’Естрад, която бе представена в двора само преди два дни, й кимна възхитено.

— Готова съм да повярвам, че цял живот не сте правили нищо друго, освен да крачите назад с дълъг шлейф — пошепна тя в ухото й, след като излязоха от залата и отново закрачиха през шпалира от придворни. Жан се усмихна признателно.

Протоколът изискваше да я представят последователно на всички членове на кралското семейство. Жан, естествено, се боеше най-много от срещата с кралицата.

Покоите на Мария Лешчинска бяха още по-пълни. Всички придворни държаха да присъстват на първата среща между унизената кралица и новата й млада съперница, която на всичкото отгоре беше от буржоазен произход.

Мария Лешчинска седеше в разкошно кресло, заобиколена от придворните си дами, и бродираше. Картина на съвършена добродетел.

Кралицата чу стъпките й и вдигна глава. Отдясно стояха духовници и измерваха Жан с неприкрито враждебни погледи. Докато тя правеше изискваните от протокола поклони, никой не помръдна.

Един от свещениците се прекръсти и лицето му потъмня. Монсиньор Бойе! Жан веднага го позна. Пари дьо Монмартел й бе показал портрета му. Вероятно висшият духовник до него беше кардинал Дьо Роан.

Жан приклекна в смирен реверанс.

— Ваше Величество, маркиза Дьо Помпадур — представи я, видимо смутена, принцеса Дьо Конти.

Жан се приведе към пода и, спазвайки церемониала, посегна да целуне края на полата на кралицата, но тя, пак съгласно предписанията на церемониала, побърза да я издърпа. После даде знак на новопредставената маркиза да се изправи.

Кафявите очи и зрялото, почти негримирано лице, обрамчено от скромно бяло боне, направиха дълбоко впечатление на Жан. Кралицата я измери с хладен поглед и отдели малко повече внимание на дълбоко деколтираната й официална рокля.

Жан усещаше жадните погледи на стоящите наоколо придворни. Всички чакаха да се случи нещо. Сякаш следяха дуел. Тя се почувства ужасно зле. Представянето й беше унижение за кралицата на Франция. Осмели се да погледне Мария Лешчинска и погледът й изрази пламенна молба за прошка. Изражението на кралицата се смекчи.

— Радвам се да ви поздравя с добре дошли в Двора, маркизо — рече тихо Мария Лешчинска. Придворните около нея спряха да дишат, за да чуят всяка дума. — Казаха ми, че се познавате с мадам Дьо Сесак?

Жан и всички в салона погледнаха кралицата с неприкрито изумление. Придворните очакваха кралицата да се отърве от натрапницата с едно-две кратки изречения. Никой не бе и помислил, че ще заговори за мадам Дьо Сесак, една от малкото аристократки, с които Жан се познаваше от детските си години. Това беше необикновена проява на отзивчивост, граничеща почти с благоволение.

Жан се почувства облекчена и се зарадва.

— Да, Ваше Величество, много съм щастлива, че дамата ми позволи да се присъединя към приятелите й.

Кралицата кимна.

— Наскоро имах удоволствието да се запозная с нея в Париж. Очарователна личност. Надявам се, че е добре?

— Слава богу, мадам се радва на добро здраве и ще е много щастлива да узнае, че сте се поинтересували за нея, Ваше Величество.

— Хубаво го казахте.

Кралицата пренебрегна невярващите погледи на придворните, които следяха разговора им. За момент очите на двете жени се срещнаха и Жан изпита дълбоко уважение към френската кралица.

— Е, мадам, надявам се животът във „Версай“ да ви хареса — заключи кралицата и й кимна в знак, че разговорът е приключил.

— Благодаря, Ваше Величество. Уверявам ви в своята най-дълбока почит и ще се постарая да ви се понравя — отговори тихо Жан и безмълвно се закле никога да не забрави достойното поведение на Мария Лешчинска при първата им среща.

Жан направи дълбок поклон и дясната й ръкавица падна на пода. Принцеса Дьо Конти побърза да я вдигне, докато Жан бавно се изтегляше към изхода на салона.

Щом маркизата изчезна към Огледалната зала, придворните си зашепнаха възбудено.

— Невероятно! Кралицата размени поне осем изречения с тази личност…

— Е, и какво от това? Всички знаят, че тя е жалка буржоазка с най-обикновена кръв и ще си остане такава — изкоментира женски глас, достатъчно висок, за да го чуе и Жан.

Мина цяла вечност, докато настъпи вечерта и двамата най-сетне останаха сами. Луи я прегърна нежно.

— Представянето ви беше много впечатляващо, мадам.

Жан се усмихна, ала в следващия миг лицето й помрачня.

— Кралицата беше много мила — промълви нерешително тя.

— Наистина ли? — попита с безразличие Луи, впил поглед в неглижето й.

Жан понечи да каже нещо, но той сложи пръст върху устните й.

— Затворете очи!

Тя се подчини и Луи бавно свали халата от раменете й. Когато остана гола пред него, Жан усети горящия му поглед и лицето й пламна. Дишането й се ускори. Ръцете му се плъзнаха по кожата й и окачиха на шията й нещо хладно и тежко.

Тя посегна инстинктивно да го пипне и отвори очи. Видя невероятна огърлица от сапфири и диаманти във филигранен обков.

— О, сир, прекрасна е! — пошепна възхитено тя, докато се оглеждаше във високото огледало.

Кралят застана зад нея и я прегърна.

— Затова ви подхожда — пошепна той и я целуна по тила.