Клаудия Циглер
Мадам дьо Помпадур (37)

36

За безкрайно облекчение на Жан кралят преодоля меланхолията си и се освободи от влиянието на духовниците. Връзката помежду им стана още по-здрава, но тя знаеше колко е важно да предприеме решителни стъпки, за да укрепи позицията си в сложната система на Версайския двор. „Имаш могъщи врагове, които ще сторят всичко, за да те унищожат.“ Думите на старата циганка не излизаха от главата й. Тя прекарваше безсънни нощи, питайки се как да постъпи. Инстинктът й подсказваше да нападне придворните със собствените им оръжия, а именно с жажда за власт и влияние. Срещна се с Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем и тримата се съгласиха, че първата важна стъпка е граф Д’Аржансон, с когото братята Пари поддържаха тесни делови връзки, да мине на нейна страна. Но не можаха да измислят как да стане това.

Самият крал я наведе на мисълта как да действа. Няколко дни след нощната обиколка в Париж двамата се разхождаха по терасата на покрива, която с многото си разкошни растения, цветя и волиери напомняше на висяща градина, и разговаряха за кралския братовчед, принц Дьо Конти.

— Точно според очакванията ни той е дълбоко обиден — разказа й кралят.

Както винаги, когато не одобряваше нещо, на челото му се появи дълбока бръчка. През август Луи приключи спора между принца и маршал Дьо Сакс във Фландрия, като направи стария маршал единствен командващ армиите. Принц Дьо Конти веднага си намери извинение и се върна в Париж. Гордостта му не допускаше да се подчинява на маршала. Луи ценеше по-младия си братовчед и вътрешно одобряваше реакцията му.

— Не се притеснявайте. Ще мине малко време и той ще разбере колко правилно е решението ви — опита се да го успокои Жан.

— Много се надявам! Държа да съм в добри отношения с братовчед си, ала мосю Дьо Сакс е по-опитен и по-добър войник. — Лицето на Луи помрачня. — Не искам да си представя как ще реагира принцът, като направя маршала главнокомандващ.

— Взехте ли вече решение?

— Не, но съм склонен да избера Сакс.

Жан откъсна едно цвете и го помириса със замислено изражение. След завръщането си Конти се държеше ледено с нея — знак, че я смята отговорна, заедно с братята Пари, разбира се, за решението на краля да му отнеме командването. Всички знаеха за близките отношения на банкерите с маршала. Положението щеше да се влоши още повече, когато кралят наистина направи стария маршал главнокомандващ.

Жан спря и поклати глава. В ума й започваше да се оформя интересна мисъл.

— Знаете ли, според мен не би било зле да направите братовчед си главнокомандващ.

Луи се обърна смаяно.

— И защо да предпочета него?

Жан завъртя цветето между пръстите си.

— Сир, принцът е ваш братовчед и в момента е дълбоко засегнат от действията ви. Права ли съм? — Бе проумяла, че с този ход има шанс да спечели на своя страна и принц Конти, и граф Д’Аржансон. А Луи ще е щастлив от помирението с братовчед си. — Ако го произведете главнокомандващ, ще го компенсирате за изгубения спор с маршал Дьо Сакс. В противен случай отношенията ви ще се влошат още повече, и то за дълго. Маршалът едва ли ще се зарадва много, когато принцът стане главнокомандващ, но благодарение на вас той е извоювал чест и слава и знае, че ще има още много случаи да ги заслужи отново.

Луи я наблюдаваше изпитателно. Очевидно се питаше как й е дошла тази идея.

— Вашите размишления несъмнено заслужават да им отдам внимание — рече най-после той. На устните му заигра усмивка и за момент Жан си помисли, че е разбрал защо тя взема страната на принца. Във всеки случай мисълта да направи братовчед си главнокомандващ му бе харесала.

* * *

На следващия ден Жан срещна граф Д’Аржансон в Огледалната зала. Тежкият волан на роклята й метеше гладкия паркет и присъстващите я проследиха с любопитни погледи, когато тя целеустремено закрачи към военния министър, задълбочен в разговор с граф Дьо Морпа и херцог Дьо Ришельо. Тримата очевидно забелязаха приближаването й, но не прекъснаха разговора си.

Жан спря пред тях и изобрази на лицето си сияеща усмивка.

— Колко прекрасно е да видиш най-важните съветници на Негово Величество, събрани на едно място…

— Много се радвам да ви видя, мадам — граф Дьо Морпа се усмихна презрително. — За нещастие съм зает и ви моля да ме извините.

Тя се усмихна хладно. Бе загубила всяка надежда да спечели Морпа на своя страна. Проследи министъра с поглед до другата страна на залата и се обърна към граф Д’Аржансон:

— Простете, графе, моля ви да пожертвате за мен няколко мига от скъпоценното си време.

Министърът остана не по-малко изненадан от Ришельо.

Жан отвори ветрилото си и се усмихна сияещо.

— Само няколко мига — повтори тя и графът кимна неохотно.

Двамата се запътиха към далечния ъгъл на залата, сподирени от много изненадани погледи.

— Е, мадам?

Жан не се уплаши от скучаещата учтивост на тона му.

— Мосю Д’Аржансон, вие положително знаете за намерението на краля да назначи нов главнокомандващ.

Тясното лице с аристократичен нос замръзна в непроницаема маска.

— В Двора има достатъчно очи и уши, мадам, и аз отдавна съм в течение, че отличието няма да бъде дадено на принц Дьо Конти, каквото беше моето желание, а на маршал Дьо Сакс. На чужденец…

Жан само се усмихна и продължи да върви.

— Вярно е, Негово Величество има високо мнение за маршал Дьо Сакс, мосю. Лично аз обаче бих се радвала, ако главнокомандващ, стане принц Дьо Конти.

Д’Аржансон се усмихна цинично.

— Сериозно ли, мадам? Защо не го кажете лично на принца?

Жан се обърна към него и го погледна право в очите.

— Защото вие сте министър на войната, графе. В никакъв случай не бих си позволила да ви подмина.

Графът я измери с недоверчив поглед. Виждаше се, че не вярва на нито една нейна дума. Жан поклати глава и въздъхна тихо.

— Графе, не сме приятели, знам, но мосю Пари дьо Монмартел, моят кръстник, и неговият брат мосю Пари Дюверни отдавна работят във ваша полза. Много ще се радвам, ако по някакъв начин мога да допринеса за подобряване на отношенията ви. Освен това дължа благодарност на семейството на принца — нали неговата майка ме представи в Двора.

Д’Аржансон я гледаше слисано.

— Ако бих могла да разчитам от ваша страна на… е, не бих го нарекла приятелство, но да кажем неутралност към мен и моята позиция в Двора, съм готова да се застъпя за принц Дьо Конти пред краля — заключи тихо Жан.

Министърът я гледаше колебливо.

— Говоря искрено, мосю. Моля ви да размислите.

* * *

Д’Аржансон бързо взе решение. Само след ден Жан получи писмо.

„Мадам,

По повод нашия вчерашен разговор искам да ви уверя, че много бих се радвал, ако Негово Величество реши да предаде главното командване на нашите армии в ръцете на Негово Височество принц Дьо Конти. А вие бъдете уверена в моята преданост.

Марк-Пиер дьо Воайе дьо Полми, граф Д’Аржансон“

Жан остана много доволна. Отговорът беше еднозначен. Точно както очакваше, отношенията й с графа и със самия принц Дьо Конти почти се нормализираха, след като кралят обяви решението си да направи принца главнокомандващ.

Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем обаче не бяха толкова въодушевени. Двамата се появиха един следобед и завариха Жан да си играе с Александрин. При вида на мрачните им лица тя побърза да отпрати камериерките.

Пари дьо Монмартел й подаде писмо от брат си, армейския доставчик Пари Дюверни.

— Маршал Дьо Сакс е бесен — обясни кратко той.

Жан остави дъщеричката си на пода и я побутна към другия край на салона.

— Поиграй си малко с Цезар и Феличе, миличка.

Малката се нацупи, но бързо й омръзна да се сърди и се затича към двете кучета, които я поздравиха въодушевено.

Жан прегледа необичайно дългото писмо на Пари Дюверни. Той описваше в подробности яростта на маршала. Старият воин явно се чувстваше измамен и в присъствието на Пари Дюверни натрошил всичко в палатката си на парченца, като узнал, че тъкмо принц Дьо Конти ще стане главнокомандващ. Маршалът заплашва да напусне завинаги френската армия, завършваше писмото. Все пак Жан долови, че е засегната не толкова честта на Дьо Сакс, колкото суетността му. Маршалът никога не би напуснал армията — чувството му за чест нямаше да му позволи да изостави краля в такъв момент.

Тя върна писмото на Пари дьо Монмартел.

— Знам, господа, това решение на краля е малко неочаквано за всички ви, но то не означава, че Негово Величество не оценява ролята на маршала за френската армия, повярвайте ми.

— Но не можем да се сърдим на мосю Дьо Сакс, че го е разбрал точно по този начин — отвърна банкерът.

Той говореше учтиво, ала гневните искри в очите му издаваха какво се крие зад привидното му спокойствие.

Изведнъж Жан осъзна защо възникна тази реакция: тук не ставаше въпрос само за маршал Дьо Сакс. Пари дьо Монмартел се учудваше, че тя е повлияла върху решението на краля срещу маршала, без преди това да го е съгласувала с тях.

— Не съм сигурен доколко това е правилното решение. Маршал Дьо Сакс е наш съюзник — намеси се Льо Норман дьо Турнем, който досега бе мълчал.

— Да, аз разбирам разочарованието и болката на маршала, но принц Дьо Конти и мосю Д’Аржансон са двама опасни противници. Ако маршалът бе станал главнокомандващ, и вие, и аз щяхме да се изправим пред могъщи неприятели.

— Е, да се надяваме, че Д’Аржансон и принцът няма да забравят на кого дължат това решение на краля — отвърна със съмнение в гласа банкерът.

Жан споделяше скептицизма му, но се постара да обясни как е постъпила.

— Смятам, че оттук нататък двамата ще се държат с мен по различен начин. Още преди кралят да обяви решението си, уведомих мосю Д’Аржансон, че съм се застъпила за принца пред Негово Величество.

Тя им подаде писмото на Д’Аржансон. Пари дьо Монмартел я изгледа смаяно. Жан се усмихна.

— Ако позволите, ще пиша на маршала и ще го уверя, че кралят никога няма да го забрави и със сигурност ще го отличи по друг, също толкова достоен начин.