Сю Графтън
Ж като жертва (30)

Послеслов

За този роман…

Написването му изисква още един допълнителен, дългичък послеслов. „Ж като жертва“ е основан на неразкрито убийство, извършено в област Санта Барбара през август 1969 г. Създаването на тази книга бе провокирано от разговора ми с д-р Робърт Фейлинг по време на една вечеря в дома на общите ни приятели Сюзън и Гари Гълбрансън в началото на септември 2000 г. Д-р Фейлинг е съдебен патолог, който е работил за областното шерифство на Санта Барбара от 1961 до 1996 г. Току-що бях предала в редакцията ръкописа на поредния си роман и общият разговор естествено се насочи към бъдещите ми творчески планове. Боб спомена неизвестната жертва, условно наричана Джейн Доу, чието тяло било захвърлено в някаква каменоломна близо до Ломпок, Калифорния — градче, отстоящо на шейсетина километра северно от Санта Барбара. Навремето той извършил аутопсията и спомена, някак между другото, че горната и долната й челюст все още се съхранявали в отдела по съдебна медицина. Тъкмо той сподели с нас недоумението си, че въпреки характерните си зъби така и не била разпозната от никого. За лош късмет, явно навремето не е била обявена за изчезнала, или сигналът за изчезването й незнайно защо не е достигнал до детективите, работещи по случая. Въпреки че усиленото разследване продължило месеци, така и не успели да установят самоличността на Джейн Доу и да разкрият убиеца й. И до ден-днешен никой не знае коя е тя, откъде е дошла и кой е отнел живота й.

Научавайки, че съм романистка, хората неведнъж са ми предлагали различни сюжети, пикантерии, „действителни“ събития и разкази за „истински“ убийства — все случки, които, макар и важни в техните очи, по една или друга причина не успяваха да завладеят мисълта ми и да погъделичкат любопитството ми. Тази идея пусна корени. Незабавно ме заинтригува, при все че напълно съзнавах непредвидимото й бъдеще. Докато пишех по-ранните романи от тази поредица, неведнъж се бях срещала със следователя в отдел „Убийства“ Лари Гилеспи, който вече е пенсионер. Боб предложи да съдейства пред Лари, за да извадят от хранилището челюстите на жертвата и да ме запознае с някои от детективите, с които бе работил по време на полицейската си практика.

Откакто започнах да пиша тази поредица, си водя дневник — ритуалът датира още от първите страници на „А като алиби“. В началото нахвърлях в него повърхностни впечатления, но с всяка нова книга този дневник се превръщаше във все по-задълбочено изследване и така до настоящата история. Първите записки в него за всеки нов роман, който подхващам, обикновено представляват опис на непохватните ми опити да намеря добър сюжет. Размишлявам, споря със себе си, ядосвам се, експериментирам. За мен е трудно обяснимо, че първите редове за Джейн Доу датират от 8 ноември — цели два месеца след първия ми разговор с Боб Фейлинг. В онзи момент вече бях възприела случая като добра основа за романа си, макар че уточняването на подробностите ми отне още няколко месеца.

На 11 януари 2001 г. Боб Фейлинг ме запозна с детектив-сержант Бил Търнър и с тогавашния шеф на отдела за криминални разследвания към областното шерифство на Санта Барбара Брус Коръл. Четиримата отидохме в Ломпок да разгледаме кариерата. На 19 януари 2001 г. отново се срещнах с Брус Коръл и Бил Търнър. При тази втора среща те ме поразиха с невероятната си щедрост, давайки ми копие от досието по случая „Джейн Доу“. То съдържаше бележки, доклади по разследването, а също и цветни и черно-бели снимки на трупа и на местността, където той бил намерен. Предоставиха ми дори снимки на личните й вещи, на които фотографът бе запечатал кожените й сандали и панталона от бяла басма на тъмносини маргарити с червени тичинки.

През въпросната година много пъти се срещах с тези двама господа, с одобрението на тогавашния главен шериф Джим Томас. Бил Търнър се превърна в мой неоценим източник на информация по всякакви процедурни въпроси и технически особености и разкри пред мен множеството тънкости на своя занаят. Отговаряше на несекващите ми (и често глупави) въпроси с неизменно търпение и ентусиазъм и се впускаше в онези картинни подробности, които превръщат в песен работата на писателя. Тук му е мястото да подчертая, че всички грешки, които биха смутили читателя, са или плод на недостатъчно разбиране от моя страна, или на преднамерени промени в интерес на повествованието.

Живият ми интерес към случая сякаш наново запали и служителите в отдел „Убийства“ — те сериозно се замислиха да ексхумират тялото и да бъде направена възстановка на лицето на Джейн Доу, която би повишила шансовете за разпознаване на жертвата. Не съм запозната с дискусиите, които навярно са протичали зад кулисите. Ексхумацията е твърде необичайна практика в област Санта Барбара. При това, бюджетът на кметството не предвиждаше перо за подобни разходи и финансовата страна на въпроса също се превърна в проблем — не само поради стойността на самата ексхумация, но и заради хонорара на специалиста по съдебна медицина, който би използвал черепа и челюстите на Джейн Доу, за да скулптира чертите на лицето й. Освен това трябваше да се организира истинска погребална церемония, при която да отдадем дължимата последна почит на Джейн Доу. Предложих да организирам подписка и да финансирам част от разходите, защото междувременно и аз се заразих с надеждата, че тези усилия може да се увенчаят с успех.

Ексхумацията бе предвидена за 17 юли 2001 г. На тази дата отново отпътувахме за Ломпок. Този път се отправих към гробището, където двайсет и три години по-рано бе погребана Джейн Доу. Д-р Фейлинг пристигна със самолет от вилата си в Колорадо, където прекарваше годишната си отпуска. Придружаваха ни съпругът ми Стийв Хъмфри и детектив-сержант Бил Търнър. На ексхумацията присъстваха и детектив Хюго Галанте, съпругата му — детектив Катрин Галанте, както и детектив Тери Флаа от отдела за разследване на углавни престъпления в Санта Барбара — север; детектив Дейвид Даниълсън; следователят от отдел „Убийства“ сержант Дарин Фодърингам; диспечерът в областното шерифство Джо Ейала със съпругата си Ерин Ейала; секретарката на шефа на отдел „Убийства“; стажантът в шерифството Даниъл Голдмън; лейтенант Кен Райнстадлър, шеф на патрулния отдел в полицейското управление на Санта Мария; командирът на патрулните отряди за южното крайбрежие Дебора Линдън от шерифството в Санта Барбара и г-н Марк Пауълс, управител на гробищния парк. Процедурата продължи почти целия ден. След ексхумацията тялото на Джейн Доу бе транспортирано в отдела по съдебна медицина към полицейското управление на Санта Барбара.

Бил Търнър се бе свързал предварително с Бети Гатлиф от Оклахома — нейната работа като съдебен скулптор се радва на международно признание. Бети Гатлиф е пенсиониран медицински илюстратор. Освен че е всепризнат експерт в областта на съдебната скулптура, тя организира семинари и симпозиуми из цялата страна. Тя е член на Американската академия за съдебна медицина, почетен член на асоциацията на медицинските илюстратори и член-кореспондент на Международната асоциация за съдебномедицински идентификации. Ангажирахме услугите на г-ца Гатлиф и й изпратихме горната и долната челюст и черепа на Джейн Доу.

Междувременно аз също се заех с възстановителна работа. Моята задача бе да пресъздам личността на неизвестната жертва. Изградих напълно въображаем образ на младо момиче, сполетяно от съдба, подобна на нейната. При всяка възможност вмъквах подробности от досието за случая „Джейн Доу“, като включвах фрагменти от доклада за извършената аутопсия, бележки и доклади, изготвени от детективите, участвали в първоначалното разследване. Придържах се към действителността с две изключения: първо, нямаше брезентово платнище — измислих си този детайл, за да подам на измислените детективи още една сламка и така да улесня разследването им и второ, на местопрестъплението била намерена мъжка дънкова риза в каубойски стил с бели секретни копчета, 36-ти размер. Пропуснах тази подробност, за да не натоварвам разказа. Извън това, мога да уверя читателите, че всеки герой в романа е измислен. Всяко събитие е изцяло плод на въображението ми. Едва ли някога ще разберем нещо за характера и живота на „истинската“ Джейн Доу, но образът, който изграждам тук, се роди във фантазията ми и не може да бъде отнесен към личността й. Държа да подчертая това от почит към паметта й и от уважение към всички онези, които са я обичали и са усещали липсата й през изминалите десетилетия.

В средата на септември 2001 г. Бети Гатлиф възстанови лицето на Джейн Доу и върна черепа, горната и долната челюст на жертвата. Изпрати ни и многобройни цветни фотографии на Джейн Доу. В края на книгата ще намерите четири от тях, отпечатани в черно и бяло. Джейн Доу отново бе положена в земята на 26 февруари 2002 г. Отрупаният с цветя ковчег бе съпроводен до гробището от почетния караул на областното шерифство. Докато полицейският капелан отслужваше церемонията, ние искрено се молехме за душата й — макар и за кратко, бяхме се почувствали част от живота й. Не сме се отказали от надеждата, че някой от читателите на този роман ще види снимките на възстановеното й лице, ще разпознае тази млада жена и ще се свърже с нас. При все че Брус Корнъл и Бил Търнър се пенсионираха през лятото на 2002 г., Бил Търнър с готовност ще отговори на всякакви питания на адрес: Областно шерифство Санта Барбара, „Кале Риъл“ 4434, п.к. 6427, Санта Барбара, Калифорния 931606427 или на уебсайта на шерифството — www.sbsheriff.org.

Джейн Доу, област Санта Барбара, август 1969 г. Възстановка на лицето, извършена от Бети Пат Гатлиф през септември 2001 г.