Сузана Кларк
Джонатан Стрейндж и мистър Норел (7)

7
ВЪЗМОЖНОСТ, КАКВАТО ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ УДАДЕ ПОВТОРНО

Октомври 1807 година

— Е, СЪР, ОТМЪСТЕН СТЕ! — провикна се мистър Дролайт още от вратата на библиотеката на „Хановер Скуеър“.

— Отмъстен ли? — попита мистър Норел. — Какво имате предвид?

— О! — възкликна Дролайт. — Годеницата на сър Уолтър, мис Уинтъртаун, е мъртва. Почина днес следобед. Трябваше да се оженят след два дни, но тя, бедната, не доживя. Хиляда лири годишно! Представете си отчаянието му! Ако мис Уинтъртаун беше изчакала само до края на седмицата, колко различно щеше да бъде всичко! Той отчаяно се нуждае от пари — разорен е. Никак няма да се учудя, ако утре чуя, че си е прерязал гърлото.

Мистър Дролайт се облегна за миг на гърба на голямо удобно кресло край камината и когато погледна надолу, забеляза един приятел.

— А, Ласелс! Скрили сте се зад вестника и не ви видях. Как сте? Междувременно мистър Норел гледаше стъписан Дролайт.

— Казвате, че младата дама е мъртва? Същата, която видях в онази стая? Не мога да повярвам! Това е много неочаквано.

— О, напротив — каза Дролайт. — Едва ли имаше нещо по-очаквано от това.

— Но сватбата! — възкликна мистър Норел. — Цялата подготовка! Не е възможно да не са знаели колко е болна.

— Уверявам ви — отвърна Дролайт, — знаеха. Всички знаеха. Как иначе! Един приятел, Дръмънд, каза, че я видял на коледен бал в Лиймингтън Спа и се обзаложил на петдесет лири с лорд Карлайл, че до месец ще умре.

Мистър Ласелс въздъхна с досада и остави вестника си.

— Не, не — намеси се той, — не беше мис Уинтъртаун. Имате предвид мис Хукхам-Никс, чийто брат заплашил, че ще я убие, ако опетни честта на семейството, а никой не се съмнява, че тя рано или късно ще го направи. И това е станало в Уъртинг, и облогът е бил не с лорд Карлайл, а с херцога на Ексмур.

Дролайт се замисли за момент.

— Може и да сте прав — каза накрая. — Но няма значение, така или иначе всички знаеха, че мис Уинтъртаун е болна. Освен старата дама, разбира се. Тя смяташе, че дъщеря й е самото съвършенство — а какво общо има съвършенството с болестта? Съвършенството заслужава единствено възхищение, съвършенството върви ръка за ръка с голяма сватба. Старата дама не можеше да допусне, че съвършената й дъщеря е болна — не допускаше дори да се спомене за това. Въпреки пристъпите на кашлица, припадъците и слабостта на мис Уинтъртаун не съм чувал някога да я е преглеждал лекар.

— Сър Уолтър щеше да се грижи по-добре за нея — отбеляза Ласелс, тръсна вестника и се приготви отново да продължи четенето си. — Хората може да не харесват политиката му, но той е чувствителен човек. Жалко, че младата дама не доживя до четвъртък.

— Но, мистър Норел — каза Дролайт, като се обърна към домакина, — изглеждате ми блед и болен! Предполагам, че сте потресен от внезапния завършек на този млад и невинен живот. Добрите ви чувства, сър, ви правят чест, разбира се, и аз изцяло споделям тъгата ви — бедната млада дама, покосена от болестта като красиво цвете под ботуша на безмилостен злодей… непоносимо ми е да мисля за това, сякаш в сърцето ми е забит нож. Но все пак, знаете, тя беше много болна и рано или късно щеше да си отиде — а и както твърдите, не се е отнесла добре с вас. Знам, че не е редно да се говори така, но аз съм пламенен привърженик на това младите хора да проявяват внимание и уважение към образовани възрастни господа като вас. Не понасям дързостта, безочието и всичко друго от този род.

Но мистър Норел като че ли не чу думите на утеха, която приятелят му бе така любезен да му предложи, и когато заговори, сякаш по-скоро разсъждаваше на глас, защото въздъхна дълбоко и промърмори:

— Никога не съм очаквал, че тук ще гледат на магията с такова пренебрежение — той помълча и после добави тихо и припряно: — Много е опасно да се съживява мъртвец. Не е правено от триста години насам. Не бива да се опитвам!

Това беше доста необичайно; Дролайт и Ласелс се обърнаха и погледнаха изненадани мистър Норел.

— Така е, сър — каза мистър Дролайт. — И никой не ви предлага да го правите.

— Разбира се, знам формулата — продължи магьосникът, сякаш приятелят му не беше казал нищо, — но това е точно онзи вид магия, срещу която винаги съм бил против! При нея се разчита твърде много на… Много се разчита на… Тоест резултатът е напълно непредсказуем. Не е в силите на магьосника да го предскаже. Не! Не бива да опитвам. Не бива дори да мисля за това.

Последва кратко мълчание. Но въпреки твърдото решение на мистър Норел да не мисли повече за опасната магия той продължаваше да се върти на стола си, да хапе върховете на пръстите си, да диша учестено и да проявява други подобни признаци на нервно въодушевление.

— Драги ми мистър Норел — бавно заговори Дролайт, — мисля, че започвам да разбирам какво имате предвид. И трябва да призная, че идеята ви е превъзходна! Вие говорите за голямо магическо начинание, което може да засвидетелства забележителните ви способности! Защо не, сър! Ако успеете, всичките Уинтъртаун и Поул в Англия ще заприиждат към дома ви с надеждата да се запознаят с невероятния мистър Норел!

— А ако не успее — сухо отбеляза Ласелс, — всички останали в Англия ще затворят вратите си за легендарния мистър Норел.

— Драги ми Ласелс! — възкликна Дролайт. — Какви безсмислици говорите! Повярвайте ми, няма по-лесно обяснимо нещо на света от неуспеха — в края на краищата, това се случва непрекъснато и на всички.

Мистър Ласелс каза, че не е така, и двамата тъкмо започнаха да спорят, когато от устните на приятеля им се изтръгна тревожен възглас.

— О, Боже! Какво да правя? Какво да правя? Толкова усилия положих, за да издигна професията си в очите на хората, и те продължават да ме презират! Мистър Ласелс, вие познавате света, кажете ми…

— За съжаление, сър — бързо го прекъсна Ласелс, — възприел съм правилото никога да не давам съвети — и той отново заби поглед във вестника си.

— Драги ми мистър Норел! — обади се Дролайт, без да дочака да го попитат за мнението му. — Такава възможност едва ли ще ви се удаде повторно… (това беше силен довод, който накара мистър Норел да въздъхне тежко). И трябва да призная, че не бих си простил, ако ви оставя да я пропуснете. С един замах ще съживите милата млада дама, за чиято смърт никой не може да чуе, без да пролее сълза, ще дадете богатство на един достоен джентълмен и ще възвърнете вярата в магията за поколения напред! След като докажете способностите си — ползата от тях и прочее, — кой би могъл занапред да отказва на магьосниците дължимата почит и похвали? Те ще станат уважавани колкото адмиралите и много повече от генералите, а може би дори колкото архиепископите и лорд-канцлерите! Никак не бих се учудил, ако Негово величество въведе титли като редовен магьосник, почетен магьосник, кандидат-магьосник и така нататък. А вие, мистър Норел, ще бъдете най-отгоре като върховен магьосник! И всичко това с един замах, сър! С един-единствен замах!

Дролайт беше доволен от речта си, Ласелс гневно шумолеше с вестника и очевидно имаше много възражения срещу думите на Дролайт, но се бе лишил от възможността да говори, заявявайки, че никога не дава съвети.

— Няма по-опасна магия от тази! — промърмори мистър Норел с боязлив шепот. — Тя е опасна както за магьосника, така и за обекта на магията.

— Да, сър — каза разсъдливо Дролайт, — предполагам, че вие най-добре можете да съдите за опасността за вас, но обектът, както се изразихте, е мъртъв. Какво по-лошо може да му се случи?

Той изчака да получи отговор на интересния си въпрос, но мистър Норел не го удостои с такъв.

— Ще позвъня да приготвят файтона — обяви Дролайт и така и направи. — Трябва да отида незабавно на „Брунзуик Скуеър“. Не се бойте, мистър Норел, имам всички основания да се надявам, че предложенията ни ще бъдат приети с най-голяма готовност от всички страни. Ще се върна до час!

След като Дролайт замина, близо четвърт час мистър Норел седя загледан в една точка пред себе си и макар Ласелс да не вярваше в магията, за която говореше домакинът му (а следователно и в опасността, срещу която твърдеше, че се изправя), той се радваше, че не вижда онова, което мистър Норел като че ли виждаше.

После магьосникът стана, припряно извади пет-шест книги и се зае да ги разгръща, най-вероятно търсейки пасажите със съвети за магьосници, които искат да съживяват мъртви млади дами. Това му отне останалите три четвърти от часа и накрая пред библиотеката се чу леко шумолене, последвано от гласа на мистър Дролайт:

— … най-голямата услуга на света! Ще ви бъдат толкова задължени… — Дролайт връхлетя в библиотеката с огромна усмивка на уста. — Всичко е наред, сър! В началото сър Уолтър се двоумеше, но вече всичко е наред! Помоли ме да ви предам, че ви благодари за добрите ви намерения, но не смята, че това може да доведе до нещо добро. Аз му казах, че ако се безпокои за последиците и за слуховете, които могат да възникнат, няма защо да се тревожи, тъй като ние нямаме за цел да го злепоставяме и единственото желание на мистър Норел е да му служи, а Ласелс и аз сме самата дискретност — но той каза, че не се безпокои, защото хората винаги ще намерят за какво да одумват един министър, просто не му се иска да смущава покоя на мис Уинтъртаун и това му се струва по-уместно в настоящия момент. Драги ми сър Уолтър! — казах аз. — Как можете да говорите така? Не е възможно да мислите, че богата и красива млада дама би се радвала да напусне този свят в навечерието на сватбата си, когато самият вие сте щастливият избраник! О, сър Уолтър! Дори да не вярвате в магията на мистър Норел, какво ще загубите, ако опитате? Старата дама веднага оцени разумността на доводите ми и се присъедини към тях, като ми разказа за един магьосник, когото познавала в детството си — изключително способен човек и предан приятел на семейството й, който удължил живота на сестра й с няколко години повече от всички очаквания. Казвам ви, мистър Норел, няма думи, които да изразят благодарността на мисис Уинтъртаун за добротата ви. Тя помоли да ви предам да дойдете незабавно, а и сър Уолтър каза, че не вижда причини да се отлага, затова казах на Дейви да чака пред вратата и по никакъв повод да не мърда от там. О, мистър Норел, това ще бъде нощта на помирението! Всички неразбирателства, всички злополучни недоразумения, предизвикани от една или друга лошо подбрана дума — всичко, всичко ще бъде изгладено! Ще бъде като в пиеса от Шекспир!

Донесоха палтото на мистър Норел, той се качи във файтона и по учуденото изражение на лицето му, когато вратите се отвориха и мистър Дролайт се настани от едната му страна, а мистър Ласелс — от другата, се изкушавам да предположа, че в намеренията му не влизаше тези двама господа да го придружават до „Брунзуик Скуеър“.

През целия път Ласелс се подсмихваше и казваше, че никога през живота си не е чувал нещо по-смехотворно, като сравняваше пътуването им по лондонските улици в уютния файтон на мистър Норел с древните френски и италиански басни, в които глупаци се качват във ведро за мляко и тръгват да вадят отражението на луната от дъното на езерото — все неща, които биха засегнали сериозно мистър Норел, ако той бе в състояние да им обърне внимание.

Когато пристигнаха на „Брунзуик Скуеър“, те завариха група хора, които се тълпяха при стълбището. Двама мъже изтичаха да хванат поводите на конете и на светлината от маслената лампа над стълбите мистър Норел видя, че групата се състои от около дузина слуги на мисис Уинтъртаун, изпратени да посрещнат магьосника, дошъл да съживи младата им господарка. Като познавам човешката природа обаче, смея да кажа, че сред тях може би е имало и обикновени зяпачи, любопитни да видят как изглежда един магьосник. Но на много от бледите лица се виждаха следи от скръб и аз мисля, че тези хора бяха излезли на улицата посред нощ, тласкани от по-благородни чувства.

Един от слугите взе свещ и тръгна пред мистър Норел и приятелите му, за да им покаже пътя, защото в къщата беше много тъмно и студено. Когато наближиха вътрешното стълбище, те чуха гласа на мисис Уинтъртаун да вика отгоре:

— Робърт! Робърт! Мистър Норел ли е? О, слава Богу, сър! — тя внезапно изскочи от една врата пред тях. — Вече мислех, че никога няма да дойдете!

И за голямо неудоволствие на мистър Норел тя взе ръцете му в своите и като ги стисна здраво, го помоли да използва най-силните си заклинания, за да съживи мис Уинтъртаун. Не биваше да се тревожи за парите. Само да назове цена! Само да й върне скъпото й дете. Трябва да й обещае, че ще го направи!

Мистър Норел се покашля и тъкмо се канеше да се впусне в едно от дългите си безинтересни разсъждения за философията на съвременната магия, когато Дролайт се втурна напред, пое ръцете на мисис Уинтъртаун и го освободи.

— Умолявам ви, мадам — възкликна той, — успокойте се! Както виждате, мистър Норел е вече тук и сега ще изпитаме силата на магията му. Той ви моли да не споменавате повече за пари. Онова, което ще направи тази вечер, ще бъде в името на вашето приятелство… — тук мистър Дролайт се повдигна на пръсти и вирна брадичка, за да надзърне през рамото на мисис Уинтъртаун и да види къде е сър Уолтър Поул. Сър Уолтър се бе надигнал от стола си и стоеше малко настрана, оглеждайки новодошлите. На светлината от свещта лицето му беше бледо, очите — хлътнали, а самият той изглеждаше някак по-изнурен отпреди. Общоприетият етикет изискваше да се приближи към гостите и да ги поздрави, но сър Уолтър не го направи.

Любопитно беше да се види как мистър Норел се суетеше на вратата и не желаеше да влезе по-навътре в стаята, преди да е говорил с него.

— Но аз искам да разговарям със сър Уолтър! Само няколко думи! Ще направя всичко по силите си, сър Уолтър! — провикна се той от вратата. — След като младата дама е… ъ-ъ-ъ, издъхнала наскоро, мога да кажа, че положението е обещаващо. Да, мисля, че мога да си позволя да кажа, че положението е обещаващо. А сега, сър Уолтър, отивам да се заловя за работа. Надявам се скоро да имам честта да ви съобщя добри новини!

Всички уверения, за които мисис Уинтъртаун молеше — и така и не получи, — мистър Норел се погрижи да отправи към сър Уолтър, който явно не ги искаше. Той кимна от мястото си и тъй като мистър Норел продължаваше да стои на вратата, се провикна с дрезгав глас:

— Благодаря ви, сър. Благодаря ви! — и устните му се разтеглиха по много любопитен начин. Може би това беше опит за усмивка.

— От цялото си сърце бих желал, сър Уолтър — извика мистър Норел, — да ви поканя да дойдете с мен, за да видите какво ще правя, но причудливата природа на този вид магия изисква уединение. Надявам се, че ще имам честта друг път да ви покажа някоя магия.

Сър Уолтър леко се поклони и се обърна.

В този момент мисис Уинтъртаун говореше със слугата си Робърт и Дролайт се възползва от краткото разсейване, за да придърпа мистър Норел настрана и да прошепне в ухото му:

— Не, не, сър! Не ги отпращайте! Съветвам ви да съберете край леглото всички, които се съгласят да дойдат. Уверявам ви, че това е най-сигурният начин на сутринта всички да научат за нощните ни приключения. И не се притеснявайте да вдигате шум, така че прислугата да ви чуе — произнесете най-внушителните си заклинания! О, колко съм разсеян! Как не се сетих да донеса малко барут, за да го хвърля в огъня! Случайно да ви се намира малко?

Мистър Норел не отговори на този въпрос, а помоли незабавно да го отведат при мис Уинтъртаун.

Но макар че изрично помоли да отиде там сам, скъпите му приятели мистър Дролайт и мистър Ласелс не бяха толкова нелюбезни, че да го оставят в този повратен за кариерата му момент, и затова Робърт поведе и тримата към стая на втория етаж.