Сузана Кларк
Джонатан Стрейндж и мистър Норел (38)

38
ИЗ „ЕДИНБУРГ РИВЮ“

Януари 1815 година

Ст. XIII. „Есе върху чудното възраждане на английската магия“. От ДЖОН УОТЪРБЪРИ, лорд ПОРТИСХЕД, с „Разказ за магията, използвана в последната война на Пиренейския полуостров“ от ДЖОНАТАН СТРЕЙНДЖ, редови магьосник при Негово сиятелство херцог УЕЛИНГТЪН. Лондон, 1814 г. Джон Мъри.

Като ценен помощник и довереник на мистър НОРЕЛ и приятел на мистър СТРЕЙНДЖ лорд ПОРТИСХЕД е напълно подходящ за задачата да напише история на последните магически събития, тъй като той е бил в центъра на голяма част от тях. Всяко от постиженията на мистър НОРЕЛ и мистър СТРЕЙНДЖ е широко дискутирано във вестниците и списанията, но читателите на лорд ПОРТИСХЕД ще получат по-добра представа за тях благодарение на пълното описание на събитията.

По-ентусиазираните почитатели на мистър НОРЕЛ ще се опитат да ни убедят, че той пристига в Лондон през пролетта на 1807 година като напълно завършен велик магьосник, най-яркото явление на своето време, но от разказа на ПОРТИСХЕД става ясно, че и той, и СТРЕЙНДЖ тръгват от едно съвсем колебливо начало и постепенно придобиват по-голяма увереност и опит. ПОРТИСХЕД не пропуска да спомене както успехите, така и провалите им. Глава пета съдържа трагикомичен разказ за продължителните им препирни с КРАЛСКАТА КОННА ГВАРДИЯ, започнали през 1810 година, когато на един от генералите хрумва оригиналната идея да замени конете на кавалерията с еднорози. Така той се надява да даде на войниците средство за пробождане на французите право в сърцата. За беда този великолепен план така и не бива приложен на практика, защото преди да набавят достатъчен брой еднорози, за да задоволят нуждите на кавалерията, мистър НОРЕЛ и мистър СТРЕЙНДЖ трябва първо да намерят поне един.

По-съмнително е качеството на втората част на книгата, където Негова светлост изоставя разказите и се заема да излага правила за разпознаване на почтената английска магия, с други думи, коя магия следва да наричаме бяла и коя — черна. Тук няма нищо ново. Ако читателят си направи труда да прегледа трудовете на съвременните изследователи на магията, той неизбежно ще забележи любопитно единомислие. Всички изреждат едни и същи събития от историята и използват еднакви аргументи в подкрепа на заключенията си.

Може би е време да се запитаме защо е така. Във всяка друга област на познанието кръгозорът ни се разширява посредством сблъсък на противоположни мнения и разумни спорове. В правото, теологията, историята и естествените науки има различни школи. Тогава защо в магията не чуваме нищо друго освен едни и същи изтъркани аргументи? Човек започва да се пита защо изобщо се излагат каквито и да било твърдения, след като всички са убедени в едни и същи истини. Тези скучни и монотонни доводи са особено очевидни в последните трудове по ИСТОРИЯ НА АНГЛИЙСКАТА МАГИЯ, които звучат все по-ексцентрично.

Преди осем години същият автор публикува „История на Краля Гарван за деца“, една от най-хубавите творби по рода си. Тя създава у читателя живо усещане за призрачността и чудото на магията на ДЖОН ЪСКГЛАС. Защо сега този автор твърди, че истинската английска магия започва от МАРТИН ПЕЙЛ през XVI век? В глава 6 на „Есе върху чудното възраждане на английската магия“ той заявява, че ПЕИЛ съзнателно се заема да изчисти английската магия от всичките й тъмни елементи. Авторът не привежда никакви доказателства за странното си твърдение — по причина, че такива доказателства не съществуват.

Според сегашното становище на ПОРТИСХЕД традицията, водеща началото си от ПЕЙЛ, е продължена и усъвършенствана от ХИКМАН, ЛАНЧЕСТЪР, ГУБЪРТ, БЕЛАСИС и сие (онези, които наричаме магьосници от СРЕБЪРНИЯ ВЕК), за да достигне славния си апогей в наши времена в лицето на мистър НОРЕЛ и мистър СТРЕЙНДЖ. Несъмнено това е възглед, който мистър СТРЕЙНДЖ и мистър НОРЕЛ с цената на големи усилия успяха да наложат. Но той е погрешен. МАРТИН ПЕЙЛ и магьосниците от СРЕБЪРНИЯ ВЕК нямат никакво намерение да полагат основите на английската магия. С всяко записано заклинание, с всяка своя дума те се опитват да възстановят славната магия на предшествениците си (онези, които наричаме магьосници от Златния век или АУРЕАТИ): ТОМАС ГОДБЛЕС, РАЛФ ДЕ СТОУКСИ, КАТРИН ОТ УИНЧЕСТЪР и най-вече ДЖОН ЪСКГЛАС. МАРТИН ПЕЙЛ е предан последовател на тези магьосници. Той цял живот съжалява, че се е родил двеста години по-късно.

Една от най-ярките характеристики на възраждането на английската магия е преосмислянето на ролята на ДЖОН ЪСКГЛАС. Днес като че ли името му се споменава единствено с цел да бъде охулено. Представете си мистър ДЕЙВИ, мистър ФАРАДЕЙ и други видни представители на научната мисъл да се чувстват длъжни в началото на всяка лекция да изразяват презрение и омраза към ИСАК НЮТОН. Или преди да обявят някое ново откритие в медицината, най-видните ни лекари да говорят за зловредното влияние на УИЛЯМ ХАРВИ.

Лорд ПОРТИСХЕД посвещава дълга глава от книгата си на доказателства в подкрепа на теорията, че ДЖОН ЪСКГЛАС не е — както всички смятат — основател на английската магия, защото и преди него на островите са живели магьосници. Аз не отричам това. Но категорично отричам твърдението, че преди ДЖОН ЪСКГЛАС в Англия е съществувала магическа традиция.

Да разгледаме тези първи магьосници, на които ПОРТИСХЕД отрежда такова голямо място. Кои са те? Единият е ЙОСИФ АРИМАТЕЙСКИ, магьосник, дошъл от Светите земи и посадил магическо дърво, което да предпазва Англия от зло, но доколкото ми е известно, той не се е задържал тук достатъчно дълго, за да научи някого от местните жители на това, което знае. Другият е МЕРЛИН, но тъй като по майка той е уелсец, а по баща адско изчадие, трудно би могъл да се причисли към традицията на почтената английска магия, чиито радетели са ПОРТИСХЕД, НОРЕЛ и СТРЕЙНДЖ. И кои са учениците и последователите на МЕРЛИН? Не можем да назовем нито един. Не, този път по изключение общоприетото мнение е правилно: магията по тези острови е отдавна отмряла, когато ДЖОН ЪСКГЛАС пристига от Феерия и създава своето кралство Северна Англия.

Изглежда, самият ПОРТИСХЕД има известни съмнения по този въпрос и за да подсили аргументите си пред читателите, той се заема да докаже, че ДЖОН ЪСКГЛАС е природно зъл. Но примерите, които подбира в подкрепа на заключението си, са спорни. Да разгледаме един от тях. Всеки е чувал за четирите магически гори, заобикаляли столицата на ДЖОН ЪСКГЛАС Нюкасъл. Те се казват Големият Том, Цитаделата на Асмодей, Малкият Египет и Благословията на Сейнт Серло. Тези гори се местят и в отделни случаи поглъщат хората, които се приближават към града с намерението да навредят на жителите му. Несъмнено идеята за гори, които ядат хора, ни се струва нечовешка и ужасна, но не се знае дали съвременниците на ДЖОН ЪСКГЛАС са гледали на това по същия начин. Тогава времената са били жестоки, а ДЖОН ЪСКГЛАС е средновековен крал и е действал както подобава на един средновековен крал, за да опази града и жителите му.

Често ни е трудно да съдим за морала на действията на ЪСКГЛАС, защото мотивите му са неясни. От всички магьосници АУРЕАТИ той е най-загадъчният. Никой не знае защо през 1138 година той прави така, че луната да изчезне от небето и да преброди всички езера и реки на Англия. Не знаем защо през 1202 година ЪСКГЛАС се скарва със зимата и я пропъжда от кралството си, в резултат на което през следващите четири години в Англия има само лято. Не знаем и защо в продължение на тридесет последователни нощи през май и юни 1345 година всички мъже, жени и деца в кралството сънуват, че са се събрали в една тъмночервена долина под бледозлатисто небе, за да строят висока черна кула. Всяка нощ те се трудят, а на сутринта се събуждат в леглата си смъртно уморени. Сънят престава да ги мъчи на тридесетата нощ, когато кулата и укрепленията й са завършени. От всички тези истории, особено от последната, оставаме с впечатлението, че се случват велики събития, но какви — не можем да кажем. Някои учени предполагат, че високата черна кула се намира в онази част на Ада, която ЪСКЛАС отнема от Луцифер и че там кралят построява укрепление, от което тръгва на война срещу враговете си в Ада. МАРТИН ПЕЙЛ обаче е на друго мнение. Той вярва, че съществува връзка между построяването на кулата и идването на Черната смърт в Англия три години по-късно. Кралството на ДЖОН ЪСКГЛАС в Северна Англия не дава толкова жертви, колкото южната му съседка, и според ПЕЙЛ причината за това е, че ЪСКГЛАС построява някакво защитно средство срещу болестта.

Но според „Есе върху възраждането на английската магия“ нямаме причина изобщо да размишляваме над тези неща. Според мистър НОРЕЛ и лорд ПОРТИСХЕД съвременният магьосник не бива да се рови в недоразбрани неща. Аз обаче казвам, че точно защото тези неща са недоразбрани, трябва да ги изучаваме.

Английската магия е странна къща, която ние, магьосниците, населяваме. Тя е построена върху основите, положени от ДЖОН ЪСКГЛАС, и да пренебрегваме тези основи е много опасно. Ние трябва да ги изучим, да узнаем от какво са направени, за да разберем дали ще ни издържат или не. В противен случай ще се появят пукнатини и в къщата ще нахлуят ветрове от Бог знае къде. Коридорите ще ни поведат към места, на които не искаме да отидем.

В заключение, макар да съдържа множество забележителни сведения, книгата на ПОРТИСХЕД е добър пример за непримиримото противоречие, заложено в сърцевината на съвременната английска магия: най-изтъкнатите ни магьосници постоянно заявяват за намерението си да премахнат всеки намек и следа от ДЖОН ЪСКГЛАС в английската магия, но нима това е възможно? Ние практикуваме магията на ДЖОН ЪСКГЛАС.