Колийн Маккълоу
Невъзможна любов (7)

7

Както обикновено, Рон беше в „Сийсайд“, но малко рано за съботния ден. Беше напълнил хладилната си чанта с бира и отиде на мача по крикет, облечен в къси панталони, сандали и риза, оставена незакопчана, за да може вятърът да го освежава. Но Кърли и Дейв не се появиха и някак си удоволствието от лежането на затревеното игрище по крикет в Сидни и дрямката под слънцето не беше една и съща, когато си сам. Той остана няколко часа, но крикетът продължи със своята нормална скорост на охлюв, а и двата коня, на които беше заложил, завършиха последни, така че към три часа той събра чантата за бира и транзистора си и се отправи към „Сийсайд“ с непогрешимия инстинкт на хрътка. Никога не би му минало през ума да се прибере вкъщи. Ес играеше тенис с момичетата в съботните следобеди в местния „Уцели и се хили клуб“, както той го наричаше. А къщата щеше да бъде изоставена, след като и Тим беше на работа. Дауни беше излязла с някои от своите приятели.

Когато Тим се появи малко след четири часа, Рон беше много доволен да го види и му купи голяма халба бира.

— Как мина, приятелю? — попита той, докато се облягаха на един стълб и гледаха морето.

— Не мога да се оплача, тате! Мери е една наистина прекрасна дама.

— Мери? — Рон се вгледа в лицето на Тим, объркан и загрижен.

— Госпожица Хортън. Каза ми да й викам Мери. Бях малко притеснен, но тя каза, че всичко е наред. Наред е, нали, татко? — попита той разтревожено, усещайки нещо необичайно в реакцията на баща си.

— Не знам, приятелю. Каква е тая госпожица Хорн?

— Тя е чудесна, татко. Даде ми куп прекрасни неща за ядене и ми показа цялата си къща. Има климатична инсталация, тате! Мебелите й са наистина хубави, както и килимът, но всичко е сиво, та я попитах защо няма нещо червено наоколо, а тя каза, че ще види какво може да направи за това.

— Пипа ли те, приятелю?

Тим се облещи с празен поглед към Рон.

— Да ме е пипала? Боже, не знам! Предполагам, че да. Хвана ме за ръката, когато ми показваше книгите си. — Направи гримаса. — Не ми харесаха нейните книги, бяха прекалено много.

— Хубава ли е, приятелю?

— О, да, наистина. Има най-хубавата бяла коса, татко, също като твоята и на мама, само че по-бяла. Точно затова не знаех дали е правилно да й викам Мери, защото ти и мама винаги сте ми казвали, че не е възпитано да говориш с възрастни хора на малките им имена.

Рон се отпусна.

— О-о-х! — плесна сина си игриво по рамото. — Момче, за малко ме притесни, знаеш ли. Тя е едно старо момиче, така ли?

— Да.

— Плати ли ти, както беше обещала?

— Да, тук в плика е. Името и адресът й са вътре. Каза, че трябва да ти ги дам, в случай че искаш да говориш с нея. Защо ще искаш да говориш с нея, татко? Не виждам защо ще искаш да говориш с нея.

Рон взе плика.

— Не искам да говоря с нея, приятелю. Свърши ли си работата?

— Не. Тя има прекалено голяма ливада. Ако ти си съгласен, иска да й оправя тревата пред къщата следващата събота.

Имаше три чисто нови банкноти по 10 долара в плика. Рон се взираше в тях и в очевидните, ярки белези на власт и образование в почерка на Мери Хортън. Глупавите млади момичета или самотните домакини не пишеха така, реши той. Тридесет долара за един ден косене! Сложи парите в портфейла си и потупа Тим по рамото.

— Хубава работа си свършил, приятелю, и можеш да се върнеш следващата събота да довършиш ливадата й, ако искаш. Всъщност за това, което ти плаща, може да работиш по всяко време, когато желае.

— Господи, татко, благодаря! — Тим разклати чашата си въпросително. — Може ли още една бира?

— Що никога не се научиш да я пиеш по-бавно, Тим?

Лицето на Тим помрачня.

— О, боже, пак забравих! Наистина исках да я изпия бавно, татко, но тя беше толкова вкусна, че продължих и забравих.

Рон веднага съжали за моментния си яд.

— Няма значение, драги, не се тревожи. Иди и помоли Флори за една голяма халба.

Бирата, независимо колко пълноценна беше австралийската бира, нямаше никакъв ефект върху Тим. Някои замъглени мозъци полудяваха само при миризмата на алкохол, чудеше се Рон, а Тим можеше да пие с баща си, докато той падне под масата и след това да го вземе и занесе вкъщи — толкова малко му действаше.

— Коя е тая Мери Хортън? — попита Ес вечерта след като Тим беше настанен да спи.

— Някакъв старчок в „Артърмън“.

— Тим много я е харесал, нали?

Рон помисли за 30-те долара в портфейла и погледна мило жена си.

— Предполагам. Тя е толкова добра с него, а и работата в градината й ще го предпазва от глупости в събота.

— Искаш да кажеш, че ще бъдеш свободен да обикаляш кръчмите и състезанията с другарчетата си — преведе Ес с помощта на дългогодишния си опит.

— Господи, мили боже, Ес, как можеш да изречеш такава гадост за мъжа си!

— Ха — изръмжа тя и остави плетката. — Истината боли, нали? Платила ли му е, а?

— Няколко долара.

— Които ти прибра в джоба си, разбира се.

— Добре де, не бяха толкова много. Какво очакваш за окосяването на някаква скапана ливада, и то с машина, а, подозрителна стара мърморано? Няма да е цяло състояние, това поне е сигурно!

— Докато аз се справям с домакинството, не ми пука колко ще му плаща някаква си сладурана, драги! — Изправи се и се протегна. — Искаш ли чаша чай, мили?

— О, да, чудесна идея. Къде е Дауни?

— Откъде, по дяволите, мога да знам? Тя е двадесет и четири годишна и си е господарка сама на себе си.

— Е, поне докато не се превърне в нечия собственост!

Ес вдигна рамене.

— Децата не мислят по начина, по който мислехме ние, скъпи, а и това не може да се избегне. Освен това имаш ли голямо желание да попиташ Дауни къде е била и дали не се е натискала с някое момче?

Рон последва Ес в кухнята, като нежно я потупваше по задника.

— Пази боже, не! Тя ще сведе проклетия си дълъг нос, ще погледне и ще изрече куп думи, които не разбирам, а накрая човек би се почувствал доста глупаво.

— Бих искала Господ да беше разпределил умовете малко по-справедливо между децата ни, скъпи, — въздъхна Ес, докато слагаше чайника да заври. — Ако ги беше разпределил точно по средата и двамата щяха да са добре.

— Безсмислено е да плачеш за изкипяло мляко, старо момиче. Има ли някакъв сладкиш?

— Плодов или обикновен.

— Обикновен, скъпа.

Седнаха от двете страни на кухненската маса и унищожиха половината от сладкиша заедно с шест чаши чай.