Колийн Маккълоу
Невъзможна любов (1)

1

Хари Маркъм и неговите хора пристигнаха на работното място точно в седем часа този петък. Хари и неговият майстор Джим Ървин бяха в кабината, а тримата работници бяха настанили задниците си на по-равните места в откритата каросерия на пикапа. Къщата, която ремонтираха, се намираше в северната част на Сидни, в предградието „Артърмън“, съвсем до пустите тухларни. Работата не беше много, дори и за дребен предприемач като Хари — просто да се измажат червените тухлени стени и да се пригоди задната веранда за спане. Работа, която Хари приемаше от време на време, за да попълни празнотата между по-големите поръчки.

Ако можеше да се съди по петъчното утро, уикендът щеше да бъде горещ и слънчев. Мъжете се изсипаха с недоволно мърморене от пикапа, шмугнаха се в мрачното място край пътеката, оградено от дървета, и започнаха да се събличат машинално и без капка свян.

Обути в работните си къси панталони, те се появиха зад ъгъла на къщата точно когато Старото момиче се тътреше през задния двор. Облечена с избелелия си плюшен халат, около 1950 година, в ръцете си държеше внимателно едно порцеланово нощно гърне, пищно декорирано с цветя, а главата й представляваше разбъркана маса коса и метални ролки, също от времето на петдесетте. Никакви префърцунени модерни ролки за госпожа Емили Паркър, не, много благодаря. Дворът постепенно се спускаше в песъчливата бездна на глинения каньон, който някога беше източник на значителна част от тухлите в Сидни. Сега той оставаше подходящо място, където Старото момиче изпразваше съдържанието на нощното си гърне всяка сутрин, тъй като тя упорито се придържаше към обичаите на своя селски произход и държеше на своето гърненце нощем.

Докато съдържанието на гърнето се отправяше във вид на солидна дъга от блед кехлибар към дъното на тухларната, тя обърна глава и изгледа мрачно полуголите мъже.

— Добър ден, гус’жа Паркър! — извика Хари. — Шъ трябва да свършим туй днес, струва ми се!

— Крайно време е май, мързеливи паразити такива — процеди Старото момиче, докато се катереше наведена обратно и продължи невъзмутимо: — Колко неща трябваше да изтърпя заради вас! Снощи мис Хортън ми се оплака, че нейният гераниум е покрит с прах, а цялата й папрат се е сплескала, когато някакъв ненужен кретен метнал тухла през оградата й вчера.

— Ако мис Хортън е оная пурпурна стара мома от съседната къща — промърмори Мик Девин към Бил Найсмит, — хващам се на бас, че нейната скапана папрат не се е сплескала от тухла вчера, а е умряла преди много години, щото не е имало кой да я опраши!

Като продължаваше да се оплаква на висок глас, Старото момиче изчезна в къщата заедно с празното си нощно гърне. Няколко секунди по-късно мъжете чуха енергичните звуци на Емили Паркър, която миеше нощното си гърне в тоалетната на задната веранда. Те бяха последвани от свистенето при изпразването на тоалетното казанче и звънтенето на порцелана, когато гърнето беше поставено на дневната си кука над ортодоксалното хранилище за човешки изпражнения.

— Господи, Хенри, басирам се, че гадната трева там долу, в тухларната, е зелена — обърна се Хари към хората си, които се подсмихваха.

— Страшно чудо е, че не я е наводнила още преди години — изхихика Бил.

— Бе, ако питаш мен, не е съвсем с всичкия си — каза Мик. — В тези дни и в тоя век, с два нормални кенефа в къщата да продължава да пикае в гъзунда.

— Гъзунда? — повтори Тим Мелвил.

— Да, гъзунда, приятелю. Гъзундът е нещото, дето се гъзундва до леглото всяка нощ и дето си напъхваш затопления крак винаги, когато бързаш да станеш от кревата — обясни Хари. Погледна часовника си. — Всеки миг бетоновозът трябва да пристигне, струва ми се. Излез отпред Тим и го чакай. Вземи голямата количка от пикапа и започни да ни караш тая гадост веднага щом се появи кучият син, разбра ли?

Тим Мелвил се усмихна, кимна и изтърча натам.

Като го гледаше отнесено, все още размишлявайки за щуротиите на старите момичета, Мик Девин започна да се хили.

— О, господи! Хрумна ми нещо върховно! Слушайте, момчета, като хапваме тази сутрин, просто ме гледайте какво правя и може би ще научим Тим едно друго за гъзунди и други подобни.