Колийн Маккълоу
Невъзможна любов (24)

24

Решиха да не съобщават на Дауни нищо за сватбата, докато не приключи всичко, но след като двамата с Рон се споразумяха, Мери съобщи на Арчи Джонсън.

— Змии и гущери, ти се шегуваш!

Доста време й отне да го убеди, че говори сериозно. И след като отмина първоначалният му шок, той се приближи и искрено я поздрави.

— Мери, скъпа, толкова се радвам за теб. Това е най-странната двойка след Шопен и Жорж Санд, но ако има някой в цялата тази мръсотия, който да знае какво прави, то това си ти. Няма да изтъквам всевъзможните си възражения и да те правя нещастна, защото съм сигурен, че вече си ги обмислила сама. Единственото нещо, за което съжалявам, е, че след всички тези години, през които съм смятал, че съм в безопасност, сега ще те загубя. Единствено за това мога да се разплача.

— Какво, за бога, говориш?

— Ами, няма ли да се откажеш от работата си и да се грижиш за Тим?

— Боже господи, не, разбира се! Наистина трябва да си взема три месеца отпуска веднага, без предупреждение или нещо подобно, за което ужасно съжалявам, но няма да се откажа от работата си, нито пък Тим от своята. Мисля, че и за двамата ще е по-добре, ако се движим сред обикновените хора. Ако и двамата спрем да работим и не се срещаме с никого, ще се побъркаме.

— Бих желал да дойда на сватбата ти, Мери. Много си ми симпатична и въпреки че никога не съм срещал Тим, и той ми е много симпатичен, защото така промени живота ти.

— Ще ми бъде приятно двамата с Триша да присъствате на сватбата ми.

— Кога?

— Следващия петък следобед.

— Тогава защо не си тръгнеш още сега? Ако ще трябва да свиквам със Селести Мърфи през следващите три месеца, по-добре да се сблъскам с проблема възможно най-бързо.

— Благодаря, но смятам да приютя Селести под крилото си до следващата сряда. И без друго не остава много време.

Емили Паркър посрещна радостно новината. Мери я покани след вечеря още същия ден и й съобщи.

— Мили боже! Скъпа, точно от това се нуждаете. Много съм доволна, мила, наистина. Бъдете здрави и щастлив съвместен живот.

— Ще дойдете ли на сватбата?

— За нищо на света не бих я пропуснала, благодаря. Късмет, госпожице Хортън, гордея се с вас!

След като успя да върне Емили Паркър от другата страна на лавровата ограда, Мери отиде да се срещне с Хари Маркъм.

Хари изгледа любопитно посетителката си, убеден, че някъде я беше срещал, но не можеше да се сети къде.

— Господин Маркъм, спомняте ли си за ремонта на къщата на Емили Паркър в „Артърмън“ преди две години?

— Да, разбира се.

— Аз съм Мери Хортън, съседката на госпожа Паркър.

Лицето му се проясни.

— О, да, точно така! Позната ми бяхте отнякъде.

— Не съм дошла по работа тук, господин Маркъм, искам да си поговорим за Тим Мелвил.

— Тим Мелвил?

— Точно така — Тим Мелвил. Може да ви шокира, но следващия петък аз се омъжвам за Тим.

Хари, горкият, се задави, преди да може да продължи.

— Омъжвате се за глупавия Тим?

— Точно така. Следващия петък. При нормални обстоятелства, тъй като научих от госпожа Паркър какви шеги си правите с него, на драго сърце бих се опитала да го накарам да си намери друга работа, но на него му харесва да работи с хората ви, затова бих се радвала, ако продължи да работи с вас.

Погледът на Хари се плъзна върху широкото „Бентли“, паркирано до бордюра. Сети се, че я смятаха за най-богатата жена в „Артърмън“, и реши, че си заслужава да я предразположи.

— Напълно ме разгромихте, госпожице Хортън! Страхотна новина, нали?

— Точно така, господин Маркъм. Но аз нямам повече време и смятам да съм съвсем кратка. Има две неща, за които трябва да се споразумеем още сега. Първо, ще задържите ли Тим на работа, ако той си вземе отпуска три месеца, считано от следващата сряда. И второ, ако решите да го задържите на работа, желаете ли да държите настрана хората си относно сватбата на Тим?

Все още объркан, Хари поклати глава, за да се съвземе.

— Божичко, госпожице Хортън, не зная какво да ви кажа.

— Тогава по-бързо решавайте, господин Маркъм. Не мога да остана тук цяла нощ.

Той се замисли за момент.

— Ще говоря честно, госпожице Хортън. Харесвам Тим. Хората ми също го харесват. Няма значение, че ще отсъства три месеца, защото идва лято и винаги мога да взема един или двама студенти като обикновени работници, въпреки че ще ми трябват няколко, за да заемат мястото на Тим, освен ако не са много яки. Тим работи с мен от дванайсет години и е много добър работник. Много по-дълго от три месеца трябва да търся друг работник, толкова разбран и надежден, колкото Тим, така че ако нямате нищо против, бих желал да го задържа.

— По отношение на втория ми въпрос, мисля, че сте достатъчно умен, за да разберете колко лошо ще повлияят на Тим шегите относно брака му. Продължавайте с обичайните си шеги, Тим ги възприема като нещо естествено. Не се впечатлява от тях. Но темата за неговия брак е абсолютно табу. Давам ви честната си дума, че ако открия, че сте го обиждали и унижавали, защото се е оженил за богата стара мома, ще разкъсам вас и хората ви на парчета и морално, и финансово. Не мога да ви попреча да го обсъждате помежду си и всъщност дори и не бих си помислила за това, тъй като предполагам, че е много интересна и интригуваща клюка. Но когато Тим е наоколо, не споменавайте нищо, освен за да му изкажете нормалните поздравления. Разбрано?

Мери Хортън бе повече от равна на Хари Маркъм и той се предаде без борба.

— Разбира се, госпожице Хортън. Както пожелаете.

Мери протегна ръка.

— Много ви благодаря, господин Маркъм. Оценявам съдействието ви. Лека нощ.

Следващата фигура в списъка на Мери беше гинекологът. След като взе решение, Мери отстраняваше пречките една по една и се забавляваше повече от очакванията й. Това бе нейна територия — да решава нещата и след като реши, изобщо не се колебаеше.

В кабинета на гинеколога съвсем спокойно му обясни ситуацията.

— Не мога да рискувам да забременея, сър. Надявам се разбирате защо. Предполагам, че трябва да вляза в болница, за да ми завържете тръбите, затова си помислих, че, докато съм тук и се занимавате с мен, можете да направите нещо по въпроса — аз съм девствена. Предполагам, че не мога да застраша отношенията ни, като покажа и най-малката следа от болка, а разбирам, че е много болезнено за жена на моята възраст да започне сексуални контакти.

Гинекологът постави бързо ръка на лицето си, за да прикрие неволната си усмивка. Той бе запознат повече от всички с вида жени „Мери Хортън“, защото имаше достатъчно като нея, които работеха в австралийските болници. Всеотдайните стари моми са всичките еднакви. Кротки, практични, объркано настроени, но отдолу се показваше жената, изпълнена с гордост, чувствителност и любопитство. Той се овладя напълно и потропа с химикалка по стола.

— Напълно съм съгласен с вас, госпожице Хортън. Застанете зад паравана и свалете дрехите си. Сестрата ще дойде всеки момент, за да ви донесе нощница.

Единственият, на когото трябваше да кажат в събота вечер, беше Тим. Тя бе помолила Рон да не повдига въпроса, но отказа да вземе само Тим във вилата.

— Разбира се, че ще дойдеш с нас, Рон — заяви твърдо тя. — Какво значение има? Знаеш, че все още не сме женени. Лесно мога да се справя с Тим и да му кажа.

Подходящият момент настъпи следобед. Рон тръгна да си почине и намигна на Мери на път за спалнята.

— Тим, защо не се разходим до брега и да поседнем на слънце?

Той подскочи, сияещ от радост.

— Звучи страхотно, Мери. Дали е достатъчно топло, за да поплуваме?

— Не мисля така, но няма значение. И без друго искам да си поговорим, а не да плуваме.

— И аз бих желал да си поговорим, Мери — призна Тим. — От толкова отдавна не сме го правили.

— Ласкател — засмя се Мери. — Говорим си непрекъснато.

— Да, но не така, както когато кажеш: „Тим, искам да си поговорим“. Това са най-приятните ни разговори и означава, че имаш да ми кажеш нещо много хубаво.

Очите й се разтвориха широко.

— Не си ли голям хитрец? Хайде, приятелю, без празни приказки.

Трудно й беше да се откъсне от енергичното си състояние през последните няколко дни и известно време тя седеше мълчаливо върху пясъка и се опитваше да се разтовари от напрегнатата работа. Да приеме такова поведение бе необходимо за доброто й умствено състояние, без него тя не би успяла да направи или да изрече необходимите неща, защото и най-малкият признак на уязвимост от нейна страна би имал катастрофални последици. Сега напрежението не бе необходимо и можеше да бъде премахнато.

— Тим, имаш ли някакво понятие какво означава бракът?

— Мисля, че да. Това, което са направили мама и татко, а също и Дауни.

— Можеш ли да ми кажеш нещо повече за него?

— Господи, не знам! — Тим направи гримаса и прекара ръка през гъстата си златиста коса. — Означава, че започваш да живееш с някого, с когото преди не си живял, нали?

— Горе-долу. — Мери се обърна и го погледна. — Когато човек порасне и не е вече малко дете, среща някой, когото харесва толкова много, че решава да започне да живее с него вместо с майка си и баща си. И ако човекът, когото толкова много харесваш, също те харесва, тогава отиваш при свещеника или при съдията и сключвате брак. Двамата подписвате един лист хартия и това означава, че сте женени и до края на живота може да живеете заедно, без да дразните Бога.

— Наистина ли означава, че може да живеете заедно до края на живота си?

— Да.

— Тогава защо не мога да се оженя за теб, Мери? Искам да се оженя за теб и да те видя облечена като принцеса в дълга бяла рокля като Дауни и като мама от сватбената й снимка върху нощното шкафче в спалнята й.

— Много момичета носят дълги бели рокли, когато се омъжват, Тим, но не тя ти показва, че си сключил брак, а листчето хартия.

— Но мама и Дауни носеха бели рокли — упорито продължи Тим, захласнат от идеята.

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен, Тим? — попита Мери и отклони разговора от темата за дългата бяла рокля.

Той кимна енергично и се усмихна.

— О, да. Наистина желая да се оженя за теб, Мери. Тогава ще мога да живея с теб през цялото време и няма да трябва да се прибирам в неделя вечер.

Реката се носеше към морето, като плискаше и бълбукаше щастливо. Мери изгони една досадна муха от лицето си.

— Искаш да живееш с мен повече, отколкото с баща си?

— Да. Татко принадлежи на мама. Той чака единствено да си отиде и да легне при нея под земята, нали? Аз ти принадлежа, Мери.

— Е, двамата с баща ти говорихме за теб онази вечер, когато те взех от господин Мартинсън и решихме, че ще е най-добре, ако двамата с теб се оженим. Много се безпокоим какво ще се случи с теб, а няма човек на света, когото да харесваме повече.

Сините му очи заблестяха от отразената от реката светлина.

— О, Мери, говориш сериозно, нали? Наистина ли говориш сериозно? Ще се омъжиш ли за мен?

— Да, Тим. Ще се омъжа за теб!

— И тогава ще мога да живея с теб и истински да ти принадлежа?

— Да.

— Може ли да се оженим още днес?

Тя погледна към реката и внезапно се натъжи.

— Не, днес не, но много скоро. Следващия петък.

— Татко знае ли?

— Да, знае. Всичко е уредено.

— И ще бъдеш с дълга бяла рокля като мама и моята Дауни.

Мери поклати глава.

— Не, Тим, не мога. Бих желала да си облека дълга бяла рокля заради теб, но отнема твърде много време, за да се ушие, а двамата с баща ти не желаем да чакаме толкова дълго.

За миг разочарованието замъгли усмивката му, но после тя отново се появи:

— И след това не трябва да се прибирам вкъщи.

— За известно време ще трябва да се прибираш, защото аз трябва да отида в болница.

— О, не, Мери, не! Не можеш да отидеш в болница. Моля те, моля те, не отивай в болница. — От очите му започнаха да се стичат сълзи. — Ти ще умреш, Мери, ще си отидеш от мен, ще легнеш под земята и повече няма да те видя.

Тя се присегна и хвана твърдо ръката му, за да го успокои.

— Чакай, Тим. Това, че ще отида в болница, не означава, че ще умра. Това, че майка ти почина, когато отиде в болница, не означава, че аз също ще умра. Много хора отиват в болница и се връщат оттам, а не умират. Болницата е място, където отиваш, когато си болен, и искаш да се почувстваш по-добре. Просто понякога сме толкова болни, че е невъзможно да се излекуваме, но аз не съм болна като майка ти, нали? Не съм слаба и нищо не ме боли. Но отидох на доктор и той иска да излекува нещо от мен и иска да го направи, преди да дойдеш да живееш при мен, за да бъда по-добра за теб.

Трудно й бе да го накара да повярва, но след известно време той се успокои и, изглежда, прие факта, че тя не отива в болницата, за да умре.

— Сигурна си, че няма да умреш, нали?

— Да, Тим, сигурна съм. Няма да умра. Не мога да умра. Никога не бих си го позволила.

— И ще се оженим, преди да отидеш в болницата?

— Да, всичко е уредено за следващия петък.

Той се отпусна, въздъхна щастливо и започна да се търкаля по пясъка, докато засмян стигна до водата.

— Ще се оженя за Мери! Ще се оженя за Мери — пееше той и я напръска с вода цялата, когато тя се приближи до брега на реката.