Колийн Маккълоу
Невъзможна любов (12)

12

Разбра се, че Дауни иска да се омъжи за Майкъл Харингтън-Смит в края на май, което остави малко време за подготовка. Като научиха какво е положението на бъдещата съпруга на сина им, родителите на Мик имаха желание точно толкова, колкото и Дауни да намалят размера на сватбата до възможния минимум.

Двата комплекта родители плюс младоженците се срещнаха на неутрална територия, за да планират сватбата. Неутралната територия беше един платен салон в хотел „Уентуърт“, където щеше да бъде приемът. Измъчвани от яката, вратовръзката и неделните корсети, Рон и Ес стояха на ръба на столовете си и отказваха да се включат в любезен разговор, докато родителите на Мик, за които яки, вратовръзки и корсети бяха ежедневие, приказваха с отегчени гласове, в които се усещаше леко напрежение. Мик и Дауни отчаяно се опитваха да омекотят вдървеното положение, но с много малък успех.

— Естествено, Даун ще се омъжи с дълга бяла рокля и ще има поне един шафер — каза госпожа Харингтън-Смит предизвикателно.

Ес изглеждаше глупаво. Тя беше забравила, че истинското име на Дауни беше Даун и й се стори нередно да й бъде напомнено, че семейство Мелвил се е спряло на някакво умалително, характерно за по-ниската класа.

— Хм — отговори тя, което бе възприето от госпожа Харингтън-Смит като съгласие.

— На сватбата мъжете е по-добре да носят тъмни костюми и сини сатенени вратовръзки без шарки — продължи госпожа Харингтън-Смит. — След като това е малка сватба в тесен кръг, сутрешни костюми или бяла вратовръзка със смокинг биха били доста неподходящи.

— Хм — каза Ес, движейки ръка под масата, докато намери тази на Рон и я стисна с признателност.

— Ще ви дам пълен списък на хората, които страната на младоженеца би искала да покани, госпожо Мелвил.

И всичко продължи така, докато госпожа Харингтън-Смит не отбеляза:

— Знам, че Даун има по-голям брат, госпожо Мелвил, но Майкъл не ми обясни каква роля ще играе той на сватбата. Естествено вие разбирате, че той не може да бъде кум, след като приятелят му Хилари Арбакъл-Хийт запълва тази роля, а аз наистина не виждам каква друга роля може да има той в такава малка сватба. Освен ако, разбира се, Даун не реши да промени мнението си и да поиска втори шафер.

— Всичко е наред, госпожо — каза тежко Рон, стискайки силно ръката на Ес. — Тим не очаква да участва в празненството. Всъщност ние смятахме да го пратим при госпожица Мери Хортън през този ден.

Дауни се задъха.

— О, татко, не можете да направите това! Тим е единственият ми брат, искам да ме види как се женя!

— Но, Дауни, скъпа, много добре знаеш, че Тим не обича тълпите! — възпротиви се баща й. — Помисли си какъв ужас ще настане, ако той оповръща цялото място! Исусе Христе, няма ли да е чудесно? Не, мисля, че при всяко положение ще бъде по-добре, ако Тим просто отиде при госпожица Хортън.

Очите на Дауни се напълниха със сълзи.

— Всеки би си помислил, че се срамувате от него, татко! Аз не се срамувам от него, искам всеки да го види и да го заобича толкова, колкото и аз!

— Дауни, мила, мисля, че баща ти е прав за Тим — включи се Ес. — Знаеш колко мрази тълпите и дори да не оцапа всичко наоколо, няма да е много щастлив, ако трябва да стои неподвижно по време на цялата церемония.

Семейство Харингтън-Смит се гледаха напълно зашеметени.

— Мислех, че е по-голям от Даун — каза госпожа Харингтън-Смит. — Съжалявам, не знаех, че е просто едно дете.

— Всъщност той не е дете! — избухна Дауни, а на лицето й се появиха червени петна. — Той е една година по-възрастен от мен, но е умствено изостанал, това се опитват да скрият от всички!

Появи се неловка тишина. Господин Харингтън-Смит барабанеше с пръсти по масата, а Мик гледаше към Дауни с учудване.

— Не ми каза, че Тим е изостанал — промълви той.

— Не, не съм, защото никога не ми е хрумвало, че това има значение! Тим винаги е бил с мен през целия живот и той е част от него, много важна част! Никога не се сещам, че е изостанал, когато говоря за него, това е!

— Не се ядосвай, Даун — помоли Мик. — Наистина не е важно, права си. Просто бях малко изненадан.

— Добре де, ядосана съм! Не се опитвам да скрия факта, че най-близкият ми роднина е умствено изостанал. Майка ми и баща ми очевидно са се наели да свършат това! Татко, как можа?

Рон изглеждаше объркан.

— Е, Дауни, не беше точно за да скрием това. Просто си мислехме, че ще е по-малка грижа за теб, ако той не дойде. Тим не обича тълпите, знаеш това. Всеки така се заглежда в него, а това го прави особен.

— О, мила, толкова ли е зле да го гледаш? — попита госпожа Харингтън-Смит с някакво съмнение в очите, докато гледаше Дауни. Вероятно това се предаваше в семейството? Какъв идиот беше Майкъл да избере момиче от тая долна класа след всички прекрасни момичета, които беше пренебрегнал! Разбира се, говореха, че била изключително интелигентна, но интелигентността не можеше да замести доброто възпитание, никога не можеше да надвие простотията, а цялото нещастно семейство беше просто, просто, просто! Момичето нямаше никакви маниери, никаква идея как да се държи в изискано общество.

— Тим е най-добре изглеждащият мъж, който някога съм виждала — отвърна Дауни ожесточено. — Хората го гледат с възхищение, а не с отвращение, но той не разбира разликата! Всичко, което разбира, е, че го гледат, а той не обича това усещане.

— О, удоволствие е да го гледаш — вметна Ес. — Като гръцки бог, казва госпожица Хортън.

— Госпожица Хортън? — попита Майк, като се надяваше да смени темата.

— Госпожица Хортън е дамата, чиято градина Тим наглежда в уикендите.

— О, така ли? Значи Тим е градинар?

— Не, той не е някакъв скапан градинар! — изсъска Дауни, жегната от тона. — Работи като строителен работник през седмицата и изкарва малко допълнителни пари в края на седмицата, като оправя градината на тая богата стара дама.

Обяснението на Дауни само влоши нещата. Двамата Харингтън-Смит се въртяха на столовете си и се опитваха да не гледат един към друг, както и към семейство Мелвил.

— Коефициентът на интелигентност на Тим е към 75 — каза Дауни малко по-тихо. — Като такъв той не би трябвало да работи, но родителите ми бяха толкова добри с него още от самото начало. Те съзнаваха, че няма да са вечно тук да го издържат през целия му живот, така че отгледаха Тим да може да се оправя сам и да е независим, колкото е възможно при тези обстоятелства. От деня, когато стана на петнадесет, Тим сам си изкарва хляба като неквалифициран работник — единствената работа, за която става. Мога да добавя, че продължава да работи за човека, който го взе, когато беше на петнадесет, което може да ви помогне да разберете колко ценен и харесван работник е. Татко плаща застраховка за него от деня, в който е разбрал, че Тим е изостанал, така че никога няма да има финансови грижи. Винаги ще има достатъчно, за да живее. Откакто аз почнах работа, помагам, за да се увеличи размерът на премията, а освен това и част от неговите надници отиват също за тази цел. Тим е най-богатият член от семейството, ха-ха! Доскоро той не можеше да чете, да пише или да прави каквито и да е сметки. Но мама и татко го бяха научили на истински важните неща — как да се движи из града, за да иде на работа, без да има някой непрекъснато с него. Научиха го да брои пари, въпреки че той не може да брои нищо друго, което е странно. Човек би си помислил, че той би могъл да свърже това, което прави с парите, с други сметки, но той не може. Една от малките странни шегички на изостаналия ум, но е така. Все пак може да си купи билет за автобуса или трамвая, може да си купува дрехи и храна. В момента не ни тежи повече, отколкото когато и да било. Много обичам брат си и съм отдадена на него. По-добър, по-сладък, по-любвеобилен човек не съществува. И, Мик — добави тя обръщайки се към годеника си, — когато Тим остане съвсем сам и се нуждае от дом, аз ще го взема! Ако не ти харесва това, тогава е прекалено и адски неприятно! По-добре да се откажеш от всичко още сега.

— Моя скъпа, скъпа Даун — каза Мик невъзмутимо. — Сериозно възнамерявам да се оженя за теб дори и да имаш десет умствено изостанали и напълно дебилни братя.

Отговорът не й хареса, но беше прекалено ядосана, за да анализира защо не й харесва, а по-късно забрави всичко това.

— Не се предава в семейството — обясни Ес малко патетично. — Виновни са яйчниците ми, казват лекарите. Бях над четиридесет, когато се омъжих за Рон и никога не бях имала деца преди това. Така че Тим беше роден малко различен, разбирате ли. Дауни беше наред, защото яйчниците ми се бяха оправили вече. Тим беше първото, затова му се отразиха. Но е така, както казва Дауни, не съществува по-приятен младеж от Тим.

— Разбирам — каза госпожа Харингтън-Смит, като не знаеше какво друго да каже. — Вижте, сигурна съм, че само от господин и госпожа Мелвил зависи решението дали техният син ще присъства на сватбата.

— И ние решихме — каза Ес твърдо. — Тим не обича тълпите, така че Тим няма да присъства. Госпожица Хортън ще се радва да го вземе за уикенда.

Дауни избухна в плач и се втурна към тоалетната, където майка й я намери няколко минути по-късно.

— Не плачи, любов моя — утеши я Ес, потупвайки я по раменете.

— Но всичко върви накриво, мамо! Ти и татко не харесвате семейство Харингтън-Смит и те също не ви харесват, а аз не знам какво мисли Мик вече! О, ще бъде ужасно!

— Глупости! Просто светът, от който идваме Рон и аз, е различен от този на Харингтън-Смит, това е всичко. Обикновено те не се забъркват с такива като нас, така че как можеш да очакваш да знаят какво да правят, като им се наложи да се забъркат с такива като нас? Обратното също важи, любов моя. Харингтън-Смит не са хората, с които играя тенис вторник, четвъртък и събота, или хората, с които Рон пие в „Сийсайд“. Ти си голямо момиче, Дауни, и истински акъллия. Би трябвало да знаеш, че никога не бихме могли да бъдем приятели. И защо? Ние дори не се смеем на едно и също нещо. Но ние не сме и врагове, не и когато децата ни се женят едно за друго. Просто няма да се срещаме след сватбата, освен може би за кръщенета и други подобни. И така би трябвало да бъде. Защо трябва да си бъркаме в джобовете просто защото нашите деца са се оженили, а? А сега, струва ми се, си достатъчно умна, за да разбереш това, нали?

Дауни избърса очите си.

— Да, предполагам, че е така. Но, мамо, аз исках всичко да е така съвършено!

— Разбира се, че си искала, скъпа, но животът не е такъв никога. Ти си си избрала Мик и той теб, а не нас или Харингтън-Смит. Ако зависеше от нас, никога не бихме ви събрали с Майк, нито пък и смотаните Харингтън-Смит. Двойно подсигурено име наистина! Скапано важничене, ако питаш мен! Но ние всички се опитваме да отсеем най-доброто, така че не прави голям проблем около Тим, за бога. Тим няма нищо общо с това и не си права да го намесваш. Остави горкия Тим на собствения му живот и недей да го натрапваш на Харингтън-Смит. Те не го познават като нас, така че как можеш да очакваш да разберат?

— Жива да си ми, мамо, не зная какво ще правя без теб! Предполага се, че аз съм умният Мелвил, но понякога имам странното чувство, че всъщност ти и татко сте умните. Как си станала толкова мъдра?

— Не съм, скъпа, а и татко ти не е. Животът ни прави мъдри, колкото повече живеем. Когато имаш деца, големи колкото теб сега, ти ще омайваш, а аз ще бера цветя.

В края на краищата Рон звънна на Мери Хортън и я помоли да разреши въпроса дали Тим трябва да бъде допуснат до сватбата. Въпреки че никога не бяха се срещали и Рон съзнаваше, че госпожица Хортън е по-близо до кръга на Харингтън-Смит, отколкото на Мелвил, Рон някак си се чувстваше спокойно с нея. Тя щеше да разбере неговата дилема и да намери разумно разрешение за нея.

— Лоша работа, госпожице Хортън — каза той, като дишаше шумно в слушалката. — Семейство Харингтън-Смит не е много очаровано от избора на скъпия им син за жена и аз не бих могъл искрено да кажа, че ги обвинявам. Страх ги е, че тя няма да пасне, и ако Дауни не беше така ужасно умна, аз бих се притеснявал от това също. Но както стоят нещата, смятам, че тя ще се научи много по-бързо, отколкото те могат да обучават, и никой няма да има шанса да бъде притеснен от каквото и да каже или да направи.

— Не познавам Дауни лично, господин Мелвил, но от това, което съм чувала, съм сигурна, че сте прав — откликна Мери със съчувствие. — Не бих се тревожила за нея.

— О, аз не се тревожа! — отговори той. — Дауни си има закваската, ще се оправи! Тим ме притеснява.

— Тим? Защо?

— Ами, той си е различен. Никога няма да порасне нормално и не знае кога прави грешки, не може да се учи от тях. Какво ще стане с горкото малко момче, когато си отидем?

— Мисля, че сте свършили чудесна работа с Тим — каза Мери със странно свито гърло. — Отгледали сте го да бъде изключително независим и да се оправя сам.

— О, това го знам вече! — отвърна Рон малко нетърпеливо. — Ако ставаше дума за него да се грижи за себе си, не бих се тревожил, но не е това, знаете ли. Тим се нуждае от своя баща и своята майка заради любовта и спокойствието на духа, защото не е пораснал достатъчно, за да намери някой да ни замести, искам да кажа съпруга и собствено семейство, нещо, което обикновено прави един мъж.

— Но той ще има вас още много години, господин Мелвил! Все още сте млади, вие и вашата жена.

— Точно тук бъркате, госпожице Хортън. Ес и аз въобще не сме млади. Разликата ни е шест месеца и празнувахме седемдесетия си рожден ден тази година.

— О! — За момент се получи неловка тишина и след това гласът на Мери се появи отново, доста несигурно. — Нямах представа, че вие с госпожа Мелвил сте толкова възрастни.

— Ами така е. Казвам ви, госпожице Хортън, след като Дауни се омъжва за младеж, който определено не би искал умствено изостаналият брат на жена му да се върти наоколо, ние с Ес почти се побъркваме от тревоги за Тим. Понякога нощем чувам бедната стара Ес да плаче за Тим. Той няма да ни надживее много, знаете ли. Когато разбере, че е сам, той ще се съсипе и ще умре от разбито сърце, почакайте и ще видите.

— Хората не умират от разбити сърца, господин Мелвил — каза меко Мери благодарение на невежеството на своето самотно съществуване.

— Глупости, как ли пък не! — избухна Рон. — О, извинете, госпожице Хортън! Знам, че не би трябвало да говоря така, но дори и не си помисляйте, че хората не умират от разбито сърце! Виждал съм да се случва, и то неведнъж. На Тим ще се случи, той просто ще залинее. Човек се нуждае от волята да живее, точно колкото от здравето да живее, скъпа. А когато няма кой да се интересува от него, Тим ще умре. Просто ще стои и ще плаче, забравяйки да яде, докато умре.

— Е, докато аз съм тук, ще се погрижа някой да се интересува от него — предложи Мери колебливо.

— Но вие също не сте млада, госпожице Хортън! Аз се надявах на Дауни, но не и сега… — въздъхна той. — Добре де, всъщност няма смисъл да се плаче за разлятото мляко, нали?

На върха на езика на Мери беше да го увери, че не е на седемдесет, но преди да може да проговори, Рон започна отново.

— Всъщност това, за което ви звъннах, беше да ви попитам дали Тим да ходи на сватбата. Бих се радвал да дойде, но знам, че ще е нещастен, стоейки кротко по време на церемонията, а след това и на тържеството. Дауни беше много ядосана, когато казах, че не мисля, че Тим трябва да присъства. Все пак продължавам да мисля, че не трябва да е там. Това, което се чудех, е дали имате нещо против Тим да остане при вас този уикенд?

— Разбира се, че не, господин Мелвил! Но изглежда ужасно тъжно, че Тим не може да е вкъщи и да види как Дауни се приготвя, а след това и как се омъжва… Вижте какво, защо не го заведете до църквата да я види как се омъжва, а аз ще го взема отвън веднага след това, така че няма да е нужно да идва на приема?

— Хей, това е чудесна идея, госпожице Хортън! По дяволите, как не се сетих за това? Ще реши всичките ни тревоги, нали?

— Да, мисля, че е така. Обадете ми се, когато уточните всички подробности за времето, мястото и т.н. А аз ви обещавам, че ще се погрижа за Тим след церемонията.

— Госпожице Хортън, великолепна сте наистина!