Зейн Грей
Железният път (69)

Когато Бюти Стентън разтвори очи, тя видя над себе си небето през разкъсаните парцали на една изхвърлена от употреба палатка. Необикновената тишина наоколо засилваше още повече невероятността на положението й. Тя чуваше само тихото, тъжно скърцане на навявания от вятъра пясък. Къде беше тя? Какво се беше случило? Не беше ли това само мъчителен сън?

Чувствуваше се вдървена и неспособна да се помръдне. Мускулите й като че ли бяха стегнати с железа. Чувствуваше тялото си извънредно тежко, измъчвано от тъпа болка, а краката си — обхванати от студ, който пълзеше към тялото й.

Очите й бавно се извръщаха на всички страни. Да, тя се намираше в палатка — в стара, изпокъсана, мръсна и изоставена палатка. Лежеше на голата земя. През голяма дупка в платното се виждаше малко от околността — покрита със стълбове, дъски, строителни материали и купища развалини. И неочаквано в съзнанието й блесна жестоката истина. Бентон беше опразнен. Бентон беше обезлюден. Бентон беше изчезнал заедно с всичките си къщи, палатки и хора.

Сигурно, докато беше лежала в безсъзнание, я бяха сметнали за умряла и я бяха отнесли в тази изоставена палатка. Върху нея беше хвърлен пеньоар — онази дреха, която тя обичаше да облича непосредствено след ставане. Белите дрехи, които беше носила снощи — дали наистина това се беше случило снощи? — все още покриваха тялото й. Но всичките й украшения липсваха. След това тя смътно си спомни как я бяха поставили на една софа, как момичетата й бяха плакали над нея, докато страхливите мъже предпазливо се доближаваха до леглото й и шепнешком се разговаряха. От думите им тя беше разбрала, че изстрелът на каубоя я беше наранил смъртоносно, че той си е пробил път до улицата с куршуми и е умрял облегнат до стената, докато Ели попаднала в ръцете на Дураде.

Сега на Бюти Стентън й стана ясно, че са я оставили да умре в изоставена палатка на напуснатия лагер. Болките й се засилиха. Но нейният мозък не се занимаваше нито със страха от смъртта, нито с тези физически болки. В нея се беше събудило горчиво разкаяние. С бавното отдалечаване на живота се отстраняваха и лошите страсти. И ако й беше предоставено да избирала спаси душата си или да види в последния миг на живота си Нил и да умре в ръцете му, — тя би избрала последното. О, ако би могъл да мине от тук някой войник, чрез когото да предаде едно съобщение! Гробаря! Юнион Пасифик погребваше мъртъвците, които оставяше след кървавото си напредване.

С отмалели ръце Стентън претърси джобовете на пеньоара си и най-после намери тефтерче и молив. След това започна да пише на Нил с разкривени букви, но с пълно съзнание. И във всяка написана дума като че ли се изливаше част от болката, разкаянието, копнежа и любовта й. Когато писмото беше завършено, тя постави малкия бележник на гърдите си и за първи път след толкова години почувствува истинско спокойствие.