Зейн Грей
Железният път (61)

Мръсният лагер беше разположен в тясна долина, заобиколена от хълмове, оскъдно обрасли с растителност. Той приличаше повече на сборище от лентяи. Навсякъде се виждаше да се шляят хора без работа.

Когато Нил скочи от седлото, към него се приближи мексиканец.

— Погрижете се за коня — каза Нил, взе багажа си и се отправи към голяма палатка, пред входа на която беше разпънато платно. Около масата на походни столове седяха няколко души. Един от тях стана и излезе навън.

— Блейк и Кофи? — запита Нил.

— Аз съм Блейк — гласеше отговорът, — а ето там и Кофи. Вие ли сте мистър Нил?

— Да.

— Кофи, ето го новия ни шеф — извика Блейк, като вземаше част от багажа на Нил.

Кофи беше обгорял от слънцето стар човек, малко груб и сърдечен в поздравите си. По-младият инженер, Блейк, беше с продълговато лице, непостоянен поглед и принудено държание. Третият те представиха като свой помощник на име Съмърс. Нил не беше очаквал сърдечен прием и се чувствуваше наклонен да се покаже великодушен.

Те внесоха вещите на Нил в палатката, която беше голяма и просторна. В нея имаше маса, лампа, сандъци вместо столове, няколко походни легла и чували.

— Снощи получихме телеграмата на Лодж — каза Кофи. — Малко неочаквано. Бяхме твърде изненадани.

— Сигурно. Съжалявам. Какво гласеше съобщението?

— Лодж скъпи думите си — отговори инженерът кратко.

Нил хвърли бележника си върху прашния сандък, седна и погледна мъжете. Двамата инженери се спогледаха изпитателно, почти смутено, както се стори на Нил.

— Номер 10 е костелив орех? А?

— Ние сме тук от три месеца — отвърна Блейк.

— Почакайте, докато стигнете подвижния пясък — прибави Кофи.

— Подвижен пясък ли? Когато трасирах линията през тази пропаст, коритото на реката беше съвършено устойчиво — каза Нил.

Кофи и Блейк, а и Съмърс изненадано втренчиха погледите си в него.

— Вие? Вие ли сте правили плановете, по които ние работехме?

— Да, разбира се — отговори бавно Нил. Стори му се, че Блейк леко побледня. Той се наведе над бележника си и го отвори на празна страница. Тъй като в първите си впечатления откровено се съмняваше, дойде до заключението, че причината за това преди всичко са недоразуменията на инженерите и съзнанието за тяхната вина.

— Сега да отбележим точките — продължи Нил, като извади молива си. — Значи вие сте тук от три месеца?

— Да.

— С колко души?

— Кръгло двеста.

— Кой е техен началник?

— Колохан. Той вече е изпълнил едни от най-големите предприятия по линията.

Нил вече се готвеше да запита за името на предприемача, но в последния миг се спря, подбутнат от някаква необикновена мисъл.

— Беше ли вече работено, когато пристигнахте тук?

— Да, каменотрошачката от шест седмици чупеше камъни.

— Е, и какво стана?

Кофи горчиво се засмя:

— Издигнахме три солидни и здрави колони върху съвършено здрава основа. След това заваляха дъждовете и всичката ни работа потъна в подвижния пясък. Оттогава се опитваме да започнем отново.

— Но защо не успя първият ви опит?

Кофи разпери ръце.

— Запитайте ме нещо по-лесно. Защо беше суха и солидна основата? Защо валя? И защо твърдата почва се превърна в подвижен пясък?

Нил затвори бележника си и стана.

— Господа, един инженер не може да говори така — каза той бавно.

— По дяволите! Какво искате да кажете? — извика Кофи и лицето му се изчерви.

— Това ще научите по-късно — отговори Нил, обръщайки се към помощника си. — Съмърс, съобщете на главния майстор Колохан, че искам да говоря с него!

След това Нил напусна палатката. Тъкмо искаше да се отдалечи, когато долови бързия шепот на Блейк:

— Казах ли ви? Сега всичко ще се струпа на нашия гръб!

Кофи промърмори нещо, което Нил не можа да разбере. Тонът му обаче беше убедителен. Тези мъже бяха направили сериозни грешки и сега си хвърляха упреци един на друг. Нил чувствуваше, че в гърдите му се надига гняв. Той беше трасирал тази част от линията и навремето си беше твърде горд, че именно на него бяха поверили тази важна и трудна задача. Тези неспособни или небрежни инженери бяха провалили и номер 10. Нил премина между ленивите и спящи работници и се спусна към брега на реката.

Плитък поток влечеше мътните си води през долината. Той изпълваше широко корито, което Нил си спомняше като пясъчно и чакълесто дъно. Устоите на двата бряга бяха подкопани и подмити. Не се виждаше вече нито един каменен блок. Бреговите откоси бяха подкопани и тежките дъсчени скели затъваха в песъчливата почва. По средата на реката беше започнат строежът на един устой, а съвсем близо до него се намираше втори, вече разрушен. Наносите почти закриваха върха на средния устой, който явно се беше наклонил настрани и все повече затъваше във водата. Кой знае колко нещо беше вече потънало в тази дупка. Цялата околност — тонове дялани и недялани камъни, грамадата мръсни греди, платформите и саловете, пукнатините по откосите на бреговете от двете страни на реката — всичко това свидетелствуваше за дълги седмици безплодна работа и за необяснимата тайна на този плитък ромолящ поток.

Нил се върна замислен в лагера. Блейк и Кофи седяха под навеса и разговаряха с един пълен ирландец.

— Хубава дупка сте избрали за номер 10, не намирате ли и вие това? — извика Блейк.

Нил го погледна с необикновено остър поглед, на който Блейк не можа да устои.

— Да, абсолютно вярно е, че е дупка. Но когато правих плановете си, аз имах това предвид… Вие точно според плановете ли извършихте строежа?

Блейк, изглежда, поиска да отговори нещо, но Кофи го прекъсна.

— Разбира се! — промърмори той грубо.

— Къде са тогава вълноломите? — запита Нил остро.

— Вълноломи ли? — извика той съвършено изненадан.

— Да, аз ги бях отбелязал в плановете си. Няколко вълнолома, които при прииждане на водата трябва да разпределят равномерно бушуващата стихия между устоите и по този начин да намалят разрушителната й сила.

— О, да не мислите, че не сме разбрали плановете ви? — запита Кофи. — Само че ние бяхме на мнение вълноломите да се построят най-сетне. Нали, Блейк?

— Разбира се — потвърди колегата му, но гласът му не звучеше много убедително.

След това ирландецът стана и подаде грамадната си лапа.

— Колохан — каза той гръмогласно.

Това грубо, добродушно и интелигентно лице се хареса на Нил. Той почувствува как две лукави, сиви очи го измериха от горе до долу. От само себе си се разбираше, че тези мъже таяха желанието да прозрат намеренията на инженера и държанието им му се струваше странно. Той беше дошъл да им помогне, а не да им пречи. Колохан обаче не възбуди у него враждебно чувство, както двамата инженери.

— Омръзна ли ви вече работата, Колохан? — запита Нил, след като го поздрави!

— И да, и не.

— Значи вие искате да напуснете поста си? — продължи Нил.

Несъмнено ирландецът взе този кратък разговор като подготовка за уволнението си. Той изглеждаше засрамен, потиснат и доста смутен, за да отговори.

— Не искам да ме разбирате зле — продължи Нил. — Нямам намерение да ви изхвърлям. Но ако работата ви е омръзнала, можете да си вървите. Аз сам ще ръководя работниците… След десет дни релсите ще стигнат до тук и аз трябва да прехвърля временен мост над пропастта, за да не се спира работата. През това време не бива да има никакви пречки… Около пет хиляди души работят по линията и всеки ден ни приближават. Те се ръководят само от една мисъл — успех. Юнион Пасифик лети към победата. Скоро източните релси ще срещнат тези от запад… Колохан, оставям на вас да разрешите въпроса: ще останете ли?

— Можете да бъдете сигурен в това! — отговори сърдечно ирландецът. — Чакам заповедите ви!

— Така! Трябва да се бърза!… Изпратете хората си да насекат дървета за стълбове и подпорни греди!… Трябва да се намери или направи пътека, по която конете да смъкват долу дървения материал. Заповядайте да свалят и наредят набивачната машина при реката! Машинистът да я сложи под пара!… После изтичайте при ковачите и вижте с колко желязо разполагаме! Ако не е достатъчно, телеграфирайте в Бентон! Поискайте материал, колкото ви трябва и изпратете превозни средства да го приемат… Засега това е всичко, Колохан.

Нил влезе в палатката и дръпна един сандък до масата. Искаше да бъде сам, за да прегледа плановете си и да обмисли основно цялата тази работа. Задълбочи се с голям интерес в старите си изчисления и скици. От време на време вниманието му беше смущавано от Блейк, който на няколко пъти влиза в палатката, като че ли имаше да съобщава нещо, и пак излизаше. След това куриер донесе телеграма до инженерите, които седяха под заслона и може би тази телеграма предизвика дългото шептене, което последва идването на куриера. След това те се отдалечиха и Нил се зае сериозно с работата си, без да бъде смущаван, докато заби звънецът за вечеря.

Нил яде на една маса заедно с работниците. Беше в отлично настроение. Ирландците винаги умееха да купуват сърца. След малко той вече научи нещо. Мостът номер 10 вече беше станал за тях пословична шега. Нил се раздели разведрен от веселата компания, за да си направи спокойно сам разходката.

В дъното на долината вече цареше мрак, докато върховете на хълмовете още бяха облени от дневна светлина. Хладният вечерен въздух приятно разхлаждаше след дневната жега. Той освежи лицето му. Тишината, мракът и звездите го успокоиха. Самотен вълк виеше откъм върха на хълма и проточеният му, жален вой напомни на Нил колибата на Слингерленд. От там мислите му бързо се прехвърлиха върху спомените за Ели Ли и в съзнанието му отново изникнаха призраците на старите надежди, колебания и страхове.

Когато се завърна в палатката, видя на масата си под слабата жълта светлина на лампата някакъв сгънат лист. Беше телеграма, адресирана до него. От съдържанието й личеше, че му се предоставя да прецени дали трябва да се изплатят предстоящите заплати и дали да запазят местата си досегашните инженери. Подписът беше: Лодж. Това съобщение го изненада. То не можеше да значи друго, освен че от него зависи дали Блейк и Кофи ще получат парите си за извършената работа и дали ще останат на досегашните си места. Той още се мъчеше да разбере точно мислите на началника си, които го бяха накарали да прати телеграмата, когато двамата инженери влязоха в палатката.

— Какво ще кажете за това? — запита Нил, като им подаде телеграмата през масата.

Двамата мъже я прочетоха. Кофи хвърли наметката си върху походното легло и запали лулата си.

— Какво ще кажа ли? Че загубвам тримесечната си заплата — деветстотин долара — отговори той и пусна облак дим към покрива.

— А аз губя шестстотин — прибави Блейк.

Нил се облегна назад и погледна подчинените си. Той чувствуваше някаква незабележима промяна у тях. Без съмнение, те вече бяха решили какво да правят.

— На мен е предоставено да преценя нареждането на началника — каза Нил. — И аз нямам никакво намерение да спирам заплатата ви или да ви изхвърлям.

— Вие навярно ще сторите и двете, ако не се разберем — каза Кофи.

— А нима няма да можем да се разберем?

— Ще видим — гласеше загадъчният отговор.

— Господа, аз се нуждая и от двама ви — продължи Нил замислено. — На нашите рамене тежи голяма отговорност. Ще трябва да започнем веднага строежа на устоите, докато прехвърляме временния мост… Кой знае дали сам няма да загазя. Господа, та и аз съм правил грешки. Не съм упълномощен да ви наказвам за вашите. Нека сложим край на празните приказки за миналото и да се заловим с пресни сили за работа.

Нил предполагаше, че това предложение ще постави въпроса в съвсем друго осветление и че ще бъде прието с благодарност, дори с въодушевление. И той беше малко изненадан, когато видя, че се е излъгал в сметките си.

— Хм! Е, добре, за това можем да поговорим и утре — провикна се Кофи.

Нил прекъсна всякакви по-нататъшни опити за сближение. Той се позанимава още около час с изчисленията и после легна да спи.

На другата сутрин рано слезе при реката, за да види как върви подготовката за строежа на номер 10. От Колохан се осведоми за числото на потъналите и отвлечени кофражи и насипи с вертикални стени. А от каменоделеца научи колко блокове са били приготвени за основите. Онова, което научи, не само го учуди и смути, но почти зашемети. Страхотна работа беше извършена напразно. Стотици тонове най-хубав материал бяха потънали в тази дупка, а това показваше, че в пясъка са потънали и стотици хиляди долари.

При един по-щателен преглед Нил установи, че наистина за устоите са били забивани много кошове, но те никога не са достигали до нужната дълбочина. Поради това и вертикалните насипи не са имали нужната устойчивост — всичко това беше безсмислено и безполезно разпиляване на време и материал, без да се смятат надниците. В плановете му бяха отбелязани десетметрови колове, забити дълбоко в земята до скалистата основа, която, според проверката със сонда, се беше оказала на около тринадесет метра под нивото на водата. А тук не се виждаше нито един кол! Никаква здрава основа за кошовете! Никаква основа за колоните!

Гореща вълна кръв нахлу в слепите очи на Нил:

„Не, това не е грешка, не е неспособност, нито неразбиране на плановете ми! Това е добре обмислено мошеничество!… Всяко нещо повторено двадесет пъти! О, сега цялата история ми става ясна! Генерал Лодж е предусетил какво става тук. Същата стара комедия! Ново срамно петно върху великото дело!… Лъжа и пак лъжа!“

Той започна да се изкачва по наклона на брега на потока — същинска влажна и кална дупка. Миг по-късно Нил забеляза, че Блейк бавно се приближава откъм лагера. Той седна веднага на земята, за да прикрие лицето и гнева си, и започна замислено да остъргва калта от ботушите си. И когато Блейк се приближи, Нил отново беше напълно спокоен.

— Хей, Нил! — извика Блейк с подкупващ глас. — Събрали сте малко кал, както виждам. Мръсна работа!

— Да, мръсна, и то не само в едно отношение — отговори Нил.

— Цял куп пари — мръсни правителствени пари — потънаха в тази дупка — каза Блейк. Той говореше толкова сигурно и с такова самочувствие, че на Нил се поиска да види докъде ще стигне.

— Вятърът е лош, когато не носи на никого добро, Блейк.

Последва миг на многозначително мълчание, след което Блейк, почти задъхан, отговори:

— Разбира се, но той и на вас ще донесе нещо добро!

— Всеки човек си има цена — подхвърли Нил.

И изведнъж той почувствува между пръстите си пачка банкноти. Сви юмрук, треперещ с цялото си тяло. Поиска да скочи и да хвърли подкупа в лицето на негодника. Но все пак успя още за момент да се задържи.

— Кой е предприемачът, който ръководи тази работа? — запита той бързо.

— Не знаете ли?

— Не.

— Ха, а ние мислехме, че ви е известно — Ли.

Нил подскочи като ударен от куршум. Произнасянето на името и спомените, свързани с него, разтвориха старите му рани.

— Елисън Ли — комисарят ли? — запита той със заекване.

— Разбира се. О, ние сме чудесно с него, Нил! — отговори Блейк с усмивка, която изразяваше облекчението му.

Бързо и не по-малко диво от индианец, Нил скочи. Хвърли пачката банкноти в лицето на Блейк.

— Вие се опитвате да ме подкупите! Мене? — извика яростно. — Мислите ли, че ще приема мръсните ви пари, за да прикрия вашето мошеничество? Куче!

И той повали Блейк на земята.

— Чакайте, чакайте, Нил! — простена Блейк. Полузамаян се изправи на единия си лакът.

— Вземете си парите! — заповяда Нил, като държеше заплашително юмрука си под носа му. — Бързо!… И тръгвайте към лагера!

Нил подкара младия инженер пред себе си, към неговия началник. Кофи седеше под заслона заедно със Съмърс и още един човек. Появи се веднага и Колохан, а няколко души, които стояха наблизо, започнаха да подхвърлят забележки за значението на това, което ставаше. Кофи стана. Лицето му пожълтя. Устните му злобно се свиха.

— Ето ви вашия хубав приятел! — извика Нил хапливо. — Сега и двамата се уловихте, лъжци такива!… Вие дори не сте се опитали да работите по плановете ми.

— А за какво, по дяволите, си мислите вие, Нил, че стоим ние тук в тоя пущинак? — отвърна Кофи грубо. — И ние искаме да задигнем по някоя троха от парите, които се хвърлят тук с пълни шепи. Ба, вие сте глупав мечтател, вие сте маминото детенце на Лодж. Но аз не се плаша от вас.

— Кофи, ако тук, на запад, имаше закон срещу кражбата, вие щяхте да бъдете в затвора! — каза Нил. — Вие сте долен крадец, също както и дребният негодник, който се опита да ме подкупи. Дори нещо по-лошо! Вие попречихте на строежа. Вие сте почвали мизерната си работа десетина пъти. Това е предателство спрямо генерал Лодж и Хени, които са ви назначили тук. А никаква дума не е достатъчно силна, за да изрази това, което направихте на мене. Аз измерих тази местност, аз нахвърлих плановете за номер 10. И пак аз ще разкрия вашата измама и измамата на предприемача ви.

— Нил, ние не сме сами в тази игра — каза Кофи намръщено.

При тези думи Колохан пристъпи застрашително напред.

— Ако искате да вмъкнете и мене, то вие сте долен лъжец — каза той. — Внимавайте!

Това предупреждение изплаши Кофи и Колохан се обърна към Нил:

— Господин началник, кълна ви се, нищо не съм знаел за цялата тази комедия. Едва напоследък забелязах, че не всичко е в ред. Но не можех да сторя нищо и трябваше да се подчинявам.

— Вие не можете да докажете нищо, Нил — изсмя се Кофи. — Мълчете, когато и на вас се дава! Казвам ви, онова, което ние правим, е само една малка шега. Аз зная какво става зад кулисите. Познавам финансисти, комисари и сенатори. Предупреждавам ви, че всички директори също така ръфат от този кокал. Вие сте глупак!

— Може би. Но не съм крадец — отвърна Нил.

— Ще затворите ли устата си? — извика Кофи, на когото не твърде се харесваше този епитет, особено като се вземаше предвид голямото число събрали се зяпачи. — Аз не съм крадец. Има хора, които за такива обиди тук, на запад, са получавали куршум в главата.

Нил се засмя. Той прочете мислите на Кофи. Този „честен“ човек се мъчеше по всякакъв начин да прикрие следите си. Но Нил ненапразно беше живял толкова време с Лари Кинг.

— Кофи, вие сте крадец — повтори той натъртено и пристъпи до инженера. — И то от най-лошия сорт, защото сте крали без риск. Вас не могат да ви накажат, но аз ще разследвам работата и ще стигна догоре!

И със светкавично движение той дръпна няколко телеграми от джоба на жилетката на Кофи. Кофи настръхна. Лицето му доби пурпурночервен цвят.

— Върнете ми книжата! — извика той и ръката му се спусна към кобурите.

— Обзалагам се, че между тях има поне една телеграма от Ли и аз съм в правото си да я взема — отговори хладно и бавно Нил.

След това, когато побеснелият Кофи докосна револвера си, той го удари. Масата се обърна под тежестта на инженера, който се просна на пясъка. Револверът се изплъзна от ръцете му. Нил скочи бързо и взе оръжието:

— Кофи, вие и Блейк се смятате изпъдени от работа и от лагера!