Зейн Грей
Железният път (67)

Стентън сложи треперещата си ръка на рамото му.

— Нил, елате с мен! — прошепна тя.

Той поклати отрицателно глава.

— Да, да! — каза тя и гласът й трепереше от вълнение.

Уморено и с досада той остави картите си на масата и погледна нагоре. Тъмните му очи изразяваха лека изненада и някакво чувство, което, както тя си помисли, можеше да се нарече състрадание.

— Мис Стентън, извинявайте, но разберете ме, моля ви се…

Извърна се, взе картите си и продължи да играе.

Бюти Стентън потръпна, като че ли беше получила внезапен удар. Като че ли в нейното топло и пламтящо сърце искаше да се вмъкне някаква ледена мисъл. Тя не можеше да спре напиращата сила на чувствата си. Женският й ум, тактът й, нейното познаване на хората, всичко това сякаш се парализира и отказа да й служи.

— Нил, вие трябва да дойдете! — извика тя със запъване. — При мене…

Някакъв мъжки глас грубо се засмя. Стентън не се интересуваше за този смях, докато не видя как той подействува на Нил. Лицето му се зачерви и ръцете му хванаха картите.

— Слушайте, Нил — започна грубият играч с подигравателна гримаса. — Не позволявайте да ви пречат. Зарежете приятелката си. Вие спечелихте хубаво и тя сигурно е забелязала това.

Нил хвърли картите в лицето на играча. След това скочи, наведе се през масата и го удари така с пестника си, че той падна от стола.

След шума от падането изведнъж настъпи пълна тишина. Всички се извърнаха, за да видят какво е станало.

Нил държеше леко встрани заплашително дясната си ръка. Играчът се изправи, като псуваше, но не се опита да посегне към оръжието си.

Дори и да се отнасяше за живота й, Бюти Стентън не би могла да изговори думите, които искаше да каже. Нещо неочаквано се беше препречило на пътя им.

— Нил, елате с мене! — беше всичко онова, което тя успя да прошепне.

— Не! — извика той бързо, с гневно движение.

И това движение, съпоставено с грубата шега на играча, даде на Стентън да разбере какви мисли минават през умовете на тези мъже. Глупаци, глупаци! В чувствата й настъпи неочаквана промяна, но тя се удържа. Нил й обърна гръб. Тълпата видя това и мнозина се изсмяха. Стентън почувствува подтика на накърнената си гордост и кипежа на кръвта си. Тя беше зле разбрана, но какво я интересуваше това? Когато Нил отстъпи настрана, тя хвана ръката му, стисна я здраво, докато се опитваше да се приближи до него, за да прошепне новината на ухото му. Той я разтърси. Лицето му беше тъмночервено от гняв. Вдигна едната си ръка с движение, което всяка жена би разбрала и побягнала. И това движение оказа страхотно влияние върху Бюти Стентън. Нил мислеше, че тя иска да го отегчава с любовта си. За него нейните действия, шепнения и докосвания не бяха имали друго значение, освен това, което бяха имали към тези груби човешки животни, които наблюдаваха опулени и с разтворени уста сцената. Най-скъпият, най-чистият и най-възвишеният момент от целия й живот беше отровен, обезобразен и разбит. Тя трябваше да говори открито, да му обясни положението.

— Ели Ли!… В къщата ми! — извика тя и после, като ударена от гръм, стана леденостудена и устните й се свиха в сурова гримаса.

Нил потръпна. Промяната, която обхвана съществото му, беше неочаквана и страхотна. Мъртвешка бледност покриваше лицето му, но това не беше вълнение от новината, която чу, а дива ярост, мъчителна изненада, реагиране на човек, който смята, че с добродетелен гняв отхвърля греховното.

— …! — той извика в лицето й ужасна обида, онази една-единствена дума, която можеше да разпали адска омраза в душата на Стентън. Страните му бяха посивели като пепел, а очите му горяха. В следния миг той беше способен да убие. Ръката му се вдигна и коравият му пестник се стовари върху устата й.

— Не се осмелявайте да произнасяте името й!

Напрежението на Бюти Стентън се пречупи. Тя побягна към улицата. Спъваше се, олюляваше се. Светлините заплуваха пред очите й. Улиците сякаш танцуваха. Шумът на нощния Бентон бликаше в заглъхналите й уши. Фигурите на срещнатите из пътя й бяха неясни и призрачни.

— Той ме удари, той ме изруга! — пъшкаше тя. И въодушевлението от онзи свят час в живота й изчезна, сякаш никога не я беше обладавало. Страстта от многото лоши и порочни години моментално надделя.

— По дяволите! Той ще умре за това! Аз ще измия ръцете си в кръвта му! И ще плюя в лицето му, преди да умре!

Такива мисли се редяха в главата й, докато тя залиташе по улицата към своята къща, съзнавайки, че никаква човешка омраза не може да пламва толкова бързо и неочаквано, както омразата на една загубена жена! В сърцето й, което допреди малко беше тържествувало в блажено съзнание, сега проблясваха хиляди дяволски мисли. И ето че най-страшната от тях, като че изпратена от ада, не закъсня да се яви.

— За Бога! Та отмъщението се намира в ръцете ми! Ще направя от Ели Ли онова, което аз съм станала! Ще направя от нея също такова създание, което той удари и изруга!

Жената в Бюти Стентън престана да съществува. Онова, което сега дишаше, беше проклетото творение на множество мъже, разбили живота й. Само една дума — отмъщение! Убийство! Живот, непримиримо, необяснимо подхвърляне насам и нататък от човешките страсти! Разум, благородство, любов, женственост, майчинство — всичко онова, което беше наследила от рода си, беше потъпкано, съсипано чрез лъжливата и неестествена треска, която беше заразила тялото и чувствата й. Никоя тигрица, никой човекоядец, никой дивак, никое живо същество освен една жена от род, която знае колко дълбоко е паднала, не биха били способни на тази смъртоносна и непреодолима жажда за разрушение, която беше обхванала Бюти Стентън. Така животът и природата си отмъщаваха за нещастната й съдба. Омразата й беше неизмерима. Тя, която би била готова да ходи гола по улиците на Бентон или да търси смъртта си в безкрайната пустиня заради човека, когото обичаше, таеше в душата си тайнствената, непонятна страст на падналата жена. Тя можеше да се превърне в пламък, в обич и във вихрена стихия.

Стентън стигна до къщата си. Празненствата по случай последната нощ на Бентон отдавна бяха започнали. Тя застана в сянката на оградата и се загледа към широката врата.

— Ще дам ключа на първия мъж, който се приближи! — изсъска тя.

Краката й отказаха да й служат. Тя трепереше с цялото си тяло. Светлините в залата като че ли започнаха да тлеят. Тя чакаше. Отвътре излязоха няколко души. След това до вратата се приближи висока, небрежно движеща се фигура.

В гърдите на Бюти Стентън като че ли се заби и пръсна куршум. В тази фигура тя разпозна най-лудия, най-силния и най-опасния човек на Бентон — Лари Ред Кинг.

Стентън пристъпи крачка напред и за пръв път не изпита онзи леден ужас, който я обхващаше при близостта на този човек.

Погледите им за миг се срещнаха. Висок, слаб, нехаен, грациозен, с червендалесто, кафяво лице, блестящи очи и разрошена червена коса, той приличаше напълно на себе си — красив червенокос дявол, който не се страхуваше от нищо и от никого, предопределен само за ада в своята студена и безпощадна ярост.

Каубоят изглеждаше полупиян. Стентън умееше да чете в лицата на мъжете, които посещаваха локала й. И онова, което сега видя в чертите на Кинг, прибави към оргията на нейната омраза и дива радост. Дори ако имаше на разположение всички дяволи на Бентон, тя пак би избрала този небрежен револверен герой.

— Лари, аз имам едно ново момиче — каза тя. — Елате!

— Добър вечер, мис Стентън — в гласа му се чувствуваше действието на алкохола. По лицето му премина злобна, момчешка усмивка.

Той я последва без повече разправии. От време на време тя усещаше докосването на тежкия му, люлеещ се револвер и след това биваше обземана от леден ужас. Коридорът се разшири в голямо помещение, което от своя страна ги заведе в танцувалната зала. Между посетителите тя видя няколко души, които бяха мрачни на вид и като че ли търсеха нещо, но в трескавото си вълнение тя не им обърна особено внимание. Тя поведе Лари през залата, по една стълба до ъгъла на нов коридор.

— Вземете този ключ! — прошепна тя. Ръката й трепереше. Това беше отговорът на един прогнил свят; но тя не можа да каже нищо повече; устните й отказаха да се мръднат. Тя посочи вратата.

Почака, докато гордата и красива фигура на каубоя се спря пред прага на стаята. След това побягна.