Зейн Грей
Железният път (34)

Нил, Лари и Слингерленд възнамеряваха да се запътят през късната есен към хълмовете, да посетят старата колиба на Слингерленд и после да приберат закопаното злато, ако успеят да намерят скривалището на Хорн. Лари смяташе най-напред да отиде в Бентон. Нил, макар още да не знаеше накъде ще се отправи, реши да не изпуска из очи приятеля си.

Последните думи на трапера към Нил бяха доста многозначителни.

— Синко — каза той, — в Медисин Бау има един човек, който твърди, че приятелят ви Лари бил прочут като опасен скотовъдец в северен Тексас.

— Опасен скотовъдец ли?

— Е, той сигурно искаше да каже опасен стрелец.

— Внимавайте да не ви чуе Реди — отговори Нил. — И предупредете човека, който ви е поверил това, да внимава. Прочее и аз самият винаги съм предполагал, че с Лари нещо не е наред.

— Бентон е лоша почва за каубоя — продължи Слингерленд сериозно. — А и на вас, синко, не мога напълно да се уповавам.

— Аз съм готов на всичко — отговори късо Нил. — Довиждане, стари приятелю. И ако ви потрябваме при лов на бизони без „проклетите червенокожи“, както обича да казва Касе, повикайте ни.

Влакът пристигна в Бентон след мръкване. Нощта приличаше на бездънна пропаст, изпълнена с безредно разхвърляни жълти светлини и неспокойни хора. Палатките, с малки лампи зад платната, блестяха бледо и мрачно, подобно на живота, който криеха в себе си. Тълпата се носеше бързо по прашните улици, оркестрите свиреха, оръжията гърмяха.

Нил намери най-добрия хотел претъпкан и беше принуден да потърси стария си подслон, където наеха заедно с Лари една стая.

— А сега какво ще правим? — запита Нил, обръщайки се по-скоро към себе си.

— Ще ядем — отговори Лари.

Нил погледна мрачно пред себе си.

— Ти ставаш меланхоличен, момчето ми! — каза загрижено Лари и постави двете си ръце на рамото му.

— Приятелю, хайде да разгледаме Бентон и после да се заловим отново за работа.

— Не, аз не съм годен вече за нищо! — отговори горчиво Нил.

— Аха, значи вече започваш да се отчайваш! Всичко е свършено! Повече нищо не може да се направи! Край на живота, а?…

— Така е, Реди — отговори Нил с дълбоко презрение към самия себе си. — Но това… това няма значение за тебе.

— Лоша работа, момчето ми! — отговори Лари, без да обръща внимание на последните думи на Нил. — Надявах се, че ще забравиш загубата на Ели.

— Реди, бих желал куршумът, който улучи днес Шейн, да беше ударил в мене… Няма защо да гледаш така. Говоря сериозно. Когато сиуксите ни гонеха, косата ми настръхна и сърцето ми биеше до пукване. Бягах, за да спася живота си, като че ли толкова много го обичах. Но това не беше нищо друго, освен мизерен страх… Наситих се вече на тази игра.