Зейн Грей
Железният път (23)

Норт Плейт беше обхванат от ново вълнение, когато релсите и влаковете се приближиха към него. С тях пристигнаха и войниците, които трябваше да пазят работниците, а също и цял рояк търговци и паразити, които живееха на техен гръб.

Лагерът на трасировачите се изтегли още по на запад, на известно разстояние от лагера на поставящите релси.

С първия влак до Норт Плейт пристигнаха директорите на Юнион Пасифик — между тях бяха Уорбъртън, Ръд и Роджърс — и съдружниците Ли и Дън с цял рояк сътрудници. Новата линия трябваше да бъде ревизирана.

Участъкът от пет мили, който Нил беше прокарал и който комисията намери за незадоволителен, беше наново измерен и пак построен.

Нил обиколи с Бекстър цялата линия и измери грижливо новопостроеното разстояние. После той се завърна в Норт Плейт и създаде смут сред директорите, управителите и инженерите, свикани на събрание. Той хвърли на масата цифрите на новото измерване, цифри, съвпадащи с неговите стари бележки.

— Господа, петте мили, които бяха построени наново, имат същия наклон с точност до сантиметри! — изказа той гръмко възмущението си.

Бекстър подкрепи това твърдение. Управителите се развикаха, а директорите поискаха по-точни сведения.

— Ще ги получите, разбира се! — извика Нил. — Четиридесет и шест хиляди долара на миля! Пет мили — двеста и тридесет хиляди долара! Изразходвани два пъти! Два пъти в джобовете на същото строително дружество!

Уорбъртън, висок беловлас мъж в палто, стана и удари с пестник по масата.

— Кой е тоя млад инженер? Господа, той има смелостта да защищава работата си, вместо да иска рушвет. И той казва истината. Ние строим двойно повече, изразходваме двойно повече пари дори когато за това няма нужда.

Настана страшна бъркотия. Нил беше хвърлил бомба сред събранието. Всеки един от тези мъже и всички от лагера знаеха, че траверсите са скъпи; че надниците са извънредно високи и често пъти заплатени предварително, понякога и двойно; че наред с голямото въодушевление от делото се ширят алчни пороци.

Уорбъртън беше водач в борбата срещу корупцията и скоро гласът му надвиши общата глъчка. След това той хвана Нил за рамото и го блъсна напред.

— Такива хора трябват за работата ни! — извика той със зачервено лице и издадена напред брадичка. — Това, господа, е дух, който сам би могъл да построи Юнион Пасифик. Ще го изпратим с тези цифри във Вашингтон. Ще провалим идиотския закон, който е вързал на вратовете ни управители, които пречат на работата на способните хора.

Щастието отново потропа на вратата на Нил.

В същия миг Елисън Ли бързо скочи и неговото спокойно, студено държание, стоманеният блясък в сивите му очи и бързото движение на ръката му веднага накараха другите да замлъкнат.

— Мистър Уорбъртън, господа — каза той. — Аз си спомням за този млад инженер, мистър Нил. Днес, когато пристигнах тук, се осведомих за него, защото си спомних, че беше повдигнал тежки обвинения срещу добросъвестността на управителите, що се отнася за тези пет мили. Научих, че той е особен, недружелюбен млад човек, който е зарязал работата си и Бог знае къде се лута — пияница и комарджия. Струва ми се, че е невъзможно да вземете под внимание несъстоятелния доклад, с който той провали събранието ни.

— Моите измервания са точни! — отвърна Нил и очите му изпуснаха светкавици. После се извърна, побледнял като платно, към Уорбъртън: — Вие по-добре знаете, господа директори. Мистър Ли не е инженер. Той не може да различи наклон от една стъпка от наклон от четиридесет и пет градуса. Нито един от тези господа нямаше правото и качествата да преценява работата ни. Всичко това е само политика! Истинска подлост! Измама!

Тогава втори член от комисията сочи с гневно движение.

— Ние ще ви изхвърлим! — извика той.

Нил го погледна, след това погледът му се върна върху Елисън Ли и Уорбъртън.

— Приемам уволнението си! — отговори той презрително. — Вървете по дяволите с проклетата си железница!

В палатката отново настана бъркотия. Някакъв глас пронизително настояваше да се пази тишина.

И изведнъж всичко утихна, но не поради настояването на този глас. От групата любопитни зяпачи се беше отделила фигурата на каубой и сега той стоеше пред заседателната маса, с два големи револвера в ръце.

— Чакай! — извика Нил.

Беше Лари. Един-единствен поглед, хвърлен върху него, накара Нил да побледнее като мъртвец.

— Стойте спокойно и ме оставете да говоря! — каза Лари с провлечения си, студен и безразличен глас, който смразяваше.

Никой не се помръдна и мълчанието стана мъчително. Каубоят пристъпи още няколко крачки напред. Очите му се впиха със своята обикновена острота в Елисън Ли, но въпреки това той не престана да наблюдава другите. Единият от револверите му запази посоката към Ли, а с другия той удари по масата. Разнесоха се сподавени въздишки; всички се бяха уверили, че и двата револвера са грижливо заредени.

— Добре ли чух, когато казахте, че Нил е излъгал с тези проклети цифри? — запита той учтиво.

Елисън Ли побледня като мъртвец. От държанието на каубоя лъхаше завладяваща сила, страшна, както студенината на гласа му. Тя даваше да се разбере, че за него животът не значи нищо, а още по-малко смъртта. Какво бяха за него Юнион Пасифик, неговите директори и управители или законът? В този див лагер нямаше друг закон, освен този в ръцете му.

— Казахте ли, че приятелят ми е излъгал? — повтори той.

Елисън Ли се завъртя на стола си и едва успя да изговори едно колебливо „не“.

Каубоят отстъпи назад бавно, предпазливо, със спокойни крачки, наблюдавайки масата.

— Струва ми се, че това беше приблизително всичко — каза той, смеси се с тълпата и изчезна.