Зейн Грей
Железният път (48)

В интерес на своето търсене Нил стана близък приятел с Плейс Хок. Енклайф също търсеше компанията му и затова той започна да посещава често любимите заведения на тези двама мъже. С Лари те дойдоха по-мъчно до съгласие. Каубоят вече навсякъде предизвикваше възбуждение. Появата му пораждаше известна нервност и не предразполагаше към добро настроение. Защото Лари, въпреки че винаги говореше с приятния си провлачен глас и се преструваше на любезен безделник, правеше чест на името, което му бяха оставили тексасците. Неговите блестящи сини очи, които гледаха със студен, проницателен и твърд поглед от кафявото му лице, огненочервената му коса, достойната му фигура и големите револвери, които се люлееха на пояса му — всичко това беше толкова характерно, че присъствието му никога не можеше да остане незабелязано. Бюти Стентън твърдеше, че каубоят ще разсипе локала й, и се страхуваше от него. Но Нил се съмняваше в това. Всички, и добри, и лоши локали цъфтяха в Бентон.

Чудно беше, че тази красива и порочна жена се страхуваше от Лари, а изпитваше тайни симпатии към Нил. Той не би забелязал това, ако не беше сухият хумор на Хок и любезното равнодушие на Енклайф, който долови у Нил свой съперник. Техните думи, както и почти всичко онова, което говореха хората, влизаха през едното ухо на Нил и излизаха през другото. Какво го интересуваше всичко това? Примамливостта на локалите не го възбуждаше. Той ги посещаваше, както ходеше и навсякъде, с единствената цел да намери някаква следа, някакъв ключ към загадката.

Плейс Хок намери няколко стари познати между гостите, които бяха дошли от Сен Луи, за да преценят обстановката в Бентон и може би да вложат парите си в някакво предприятие. И той чистосърдечно заяви, че тяхното посещение няма да се забележи, ако не се освободят от излишните си дребни пари. С това се започна игра, в която залозите бяха доста големи. В нея участвуваха Нил, Хок и петима от гостите.

Голямата игра привлече доста наблюдатели. Гости те се държаха доста прилично. Те пиеха много и равнодушно губеха, което възбуди интерес дори в Бентон. Щастието на Нил се колебаеше. След това той изгуби всичко и се принуди да вземе заем от Хок.

Горе-долу по това време в залата влязоха Бюти Стентън, Ръби и още една жена и за голяма радост на новите гости, вниманието им беше привлечено от играта. После съвсем неочаквано се появи и Лари Ред Кинг, приближи хладнокръвно, небрежно, с недопушена цигара в устата, като спокойно наблюдаваше хората със светналите си и проницателни сини очи.

— Този ли е? — прошепна един от гостите.

— Да, това е Ред — отговори Хок. — Надявам се, че той не търси някого от господата.

Те се засмяха, но смехът им не звучеше съвсем непринудено.

— Поканете го да играе — каза друг.

— Не — отвърна Хок. — Ред играе нечестно и ще бъде много неприятно, ако някой от вас го улови.

Играчите отново се увлякоха с покера.

Но Нил вече не се отдаде изцяло на играта. Лари беше тук и Нил се чувствуваше неудобно. Ръби стоеше до него, вперила някак тайнствено полуразтворения си поглед към ръцете му, а Бюти Стентън застана зад стола му.

— Аз ви нося щастие — каза тя и постави ръка на рамото му.

И наистина, везните се наклониха в полза на Нил. Капризното щастие изведнъж се обърна и Нил получи цяла серия карти, които струпаха хълмчета от злато и банкноти пред мястото му и събраха още повече любопитни около масата. Когато играта свърши, Нил беше спечелил три хиляди долара.

— Виждате ли! Аз ви донесох щастие — прошепна Бюти Стентън на ухото му. От другата страна на масата Ръби се усмихваше подигравателно и мъчително.

— Аха, струва ми се, че ти напълни добре джобовете си — каза Лари провлачено, когато Нил се приближи до него. — Ще трябва да ми заемеш малко пари, момчето ми.

Нил погледна Лари, а след това момичето. Тя сведе поглед.

— Ръби, какво ще кажете за каубоя? — запита той.

Момичето мълчеше.

— Реди, какво ще кажеш за момичето? — продължи Нил.

Лари наблюдаваше приятеля си приятно изненадан.

— Мисля, че това беше влюбване от пръв поглед — каза той.

— Аз съм свидетел на думите ти! — извика Нил бързо. — Току-що спечелих три хиляди долара. Искаш ли да вземеш тези пари и да заминеш на запад, за да започнеш нов живот?

— Искате да кажете той и Ръби! — извика Бюти Стентън. По бледото й лице се беше появила лека червенина.

Сега за Нил не беше чудно, че я бяха нарекли вместо Бети — Бюти^[1] неслучайно, Бюти Стентън.

— Да, той и Ръби — отговори Нил твърдо. — Тръгнал си по лош път, но си още млад. Никога не е късно. С тези пари можеш да си купиш ферма и да започнеш отново!

— Уискито трябва да ти е подействувало, момчето ми! — промърмори Лари.

Момичето поклати глава.

— Много късно е — каза то тихо. — Ела, Бюти, ще потърсим мъже, които говорят за алкохол и жени.

Нил бавно протегна ръката си и я улови точно тогава, когато се готвеше да тръгне. Той я погледна твърдо в очите.

— Вие не сте страхливка — каза той. — Вие сте храбро момиче. Искате да играете играта докрай… Но вие, изглежда, се боите от думите на честен човек.

— Не, аз не се страхувам нито от думи, нито от мъже. Вие обаче сте глупак и фантазьор.

— Ръби, вие се заблуждавате! Никога не е късно.

— Много късно е! — отговори тя с разтреперени устни.

Нил не само долавяше, но и чувствуваше надмощието й над себе си.

— Никога не е късно! — извика той развълнуван. — Аз мога да ви докажа.

Тя го погледна мълчаливо. Дивата Ръби от Бентон беше изчезнала и на нейно място стоеше духът на друга жена.

— Ти си пиян, момчето ми! — извика Лари и посегна към пояса си.

Миришеше на буря.

— Аз вече на няколко пъти ви предложих — каза Нил. — Този е последният… Кажете ми истината: мога ли да ви откъсна от този живот?

Момичето мълчеше. После то каза с колебание:

— Мене ли?… Как?

— Вие с Лари отхвърлихте първия ми план… Позволете ми да ви намеря някъде ново отечество, в някоя друга страна, при други хора.

Настъпи тежко мълчание. Устните на Ръби леко потръпваха.

— Не мога да приема — каза най-после тя.

Не се помъчи да му благодари, но очите й никога не го бяха гледали така. След това тя напусна залата.