Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Western Union, 1939 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Мусаков, 1947 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Светослав Иванов (2022)
Издание:
Автор: Зейн Грей
Заглавие: Железният път
Преводач: Владимир Мусаков
Година на превод: 1991
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Тренев & Тренев“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1991
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Военно издателство
Редактор: Иван Тренев
Художествен редактор: Лили Басарева
Технически редактор: Галя Балабина
Художник: Емилиян Станкев
Художник на илюстрациите: Ил. Линдер
Коректор: Янка Енчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8524
История
- — Добавяне
Нил и Кинг яздеха със съвсем малко багаж, без товарни животни и при изгрев-слънце се намериха на широкия път.
По него вече се виждаха ясни следи от непрекъснато движение. Пътят се беше превърнал в шосе. Пресни следи от волове и коне, от колелата на коли, от загаснали лагерни огньове, разхвърляни клони, които бяха служили за закрила срещу вятъра — всичко това свидетелствуваше за усилване на движението.
Цялата тази местност влизаше в индианската територия. Нил и приятелите му не знаеха дали сиуксите са напуснали зимния си лагер и са поели бойната пътека. Но тяхната територия беше голяма и те не можеха да бъдат навсякъде. Затова Нил и Кинг поеха риска върху себе си, както и множеството други пътници, чиито следи виждаха по шосето. За тях опасността дори беше по-малка, защото имаха бързи и сигурни коне.
По смрачаване вече бяха изминали шестдесет мили и без произшествия, напълно невредими, стигнаха форт Фетърмен. Тук Нил получи заповед да се отправи колкото може по-бързо в Норт Плейт, за да получи от там нареждания. Нил научи, че през последното лято е построено ново разстояние от четиридесет километра и че по него, западно от Омаха, вече се движат влакове. Сърцето му заби по-силно. Много седмици наред той не беше чул нищо хубаво за големия план на Юнион Пасифик. И сега неочаквано идваха радостните новини: линии, влакове! През тази пролет работниците по трасирането и онези, които поставяха релси, бяха изпратени много по-напред и работеха в нови местности. Слуховете, които се носеха из форта, показваха, че новото разстояние се строи особено бързо. Но най-парливият въпрос бяха сиуксите. Те, както се очакваше, това лято щяха да напуснат планините си, за да създадат много неприятности на войските.
В Норт Плейт, който тогава не беше нищо повече от лагер, се намираше само Бекстър и един куц землемер без никакви помощници. Поради това той посрещна Нил и Лари с отворени обятия. Работа за през цялото лято в горещата пустинна равнина — това бяха изгледите за Нил. Но той трябваше да се подчини на неизбежното. Работеше, както винаги, с онази енергия и сръчност, която го правеше ценен за началниците му.
Лятото и ранната есен преминаха. Нил беше извикан в Омаха. Тази новина беше като удар. Той се надяваше, че ще може пак да прекара зимата сред хълмовете на Уайоминг, и това разпореждане го смаза. Младият инженер едва не напусна службата си. Струваше му се невъзможно да преживее толкова дълго време, без да се види с Ели Ли. Това назначение обаче отново му откриваше широки възможности. Нил беше ръководил измерването на мостовете в планините на Уайоминг и сега беше нужен в бюрото на щаба, където се изработваха плановете и скиците. И той отново се подчини на неизбежното, като реши да поиска да бъде пратен през пролетта на най-предния фронт на линията. Лари Ред Кинг отказа твърдо да отиде по на изток. Нил предполагаше, че е отгатнал причините.
— Ще се скитам тук и ще те чакам — каза каубоят. — Върви по работата си, стари момко. Един ден ще преуспееш.