Зейн Грей
Железният път (59)

Така започна новият живот на Ели Ли, невинното и неволно оръдие на Дураде, който от комарджия се беше превърнал в престъпник. Дните минаваха бързо. Всеки следобед Дураде водеше нови хора в частното си заведение. Рядко се случваше някой да дойде за втори път. И това обстоятелство даде нова надежда на девойката. Ако всички мъже от Бентон и всички работници по линията минеха през комарджийницата на Дураде, то непременно щеше да дойде моментът, когато щяха да се появят Нил или Лари. Тя живееше само с тази надежда и постоянно търсеше човек, на когото да може да довери историята си. Между работниците, които Дураде ограбваше в нейно присъствие, не липсваха хора с честни лица, но те или биваха пияни, или обхванати от комарджийска страст, или пък не им се отдаваше случай да се приближат до нея.

Тя следеше както постепенното сгромолясване на Дураде, тъй и изменението на всичко, което заобикаляше делата му. Печалбите му бяха грамадни и със същата мярка растеше и неговата страст към играта. Огромните суми, които Фресно, Мул и Енди печелеха без труд, само увеличаваха вродената им хищност. Тук бяха и другите помощници на Дураде — мускулестият вратар Блек, някакъв блед мъж на име Дейс, който постоянно се оглеждаше, и Грайст, куц, твърдоглав и мълчалив човек. Всички тези хора бяха омагьосани от зеленото сукно на игралната маса.

Наред с успехите у Дураде се породи и жаждата за още по-големи залози в играта и тези залози можеха да дойдат само от професионални играчи. Така комарджиите с черни дрехи и студени очи ставаха всекидневни посетители на локала на испанеца. Джон спечели и при второто си посещение, но този път щастието му беше съдбоносно. Ели видя как грамадният Фресно внезапно се хвърли върху играча и го повали на земята. След това тя избяга в стаята си. От там тя чу силни ругатни, изстрел и стенание. Чу се и силният глас на Дураде, който съобщаваше, че комарджията е играл нечестно, а след това шум от влачене на тяло към вратата.

Това убийство ужаси и същевременно окуражи Ели. Провидението не я изоставяше. Дураде беше станал богат, луд, честолюбив, горд да се мери с най-хладнокръвните и най-опитните играчи в Бентон — а това показваше, че краят му е близък. Ели лежеше в тъмнината, вслушваше се в чудния шум на Бентон, тази скръбна и при това толкова отвратителна песен, и от всичко онова, което беше видяла и чула, от тъжната вест, която й нашепваше вечерният вятър, разбра колко тясно са свързани златото, пороците и мъжете и че като неизбежни последици на тях са мизерията, престъплението, кръвопролитието и смъртта.