Джон Конъли
Песен на сенките (77)

Благодарности

Както винаги, аз се осланям на благосклонността и познанията на страшно много хора, които ме карат да изглеждам по-добър, отколкото съм всъщност. Hunting Evil на Гай Уолтърс представляваше безценен помощник в писането на тази книга и съкровищница за анекдотични и статистически подробности. Увлекателната Hitler’s Furies: German Women in the Nazi Killing Fields на Уенди Лоуър ми позволи да вникна в същината на жените убийци през епохата на нацизма, а Boomerang: Travels in the New Third World от Майкъл Луис вдъхнови някои от представите на Мари Демиърс по въпроси от национален характер. The Years of Extermination: Nazi Germany and the Jews, 1939–1945 от Саул Фрийдлендер се оказа незаменим инструмент при сверяването на информацията. В същото време Бюлетинът на Американската адвокатска колегия (Том 54, част 1-ва, януари 2006 г.), излагащ в подробности работата на тогавашния Отдел „Специални разследвания“, предостави голяма част от основата за случаи и процедури, описани в тази книга. Също така съм дълбоко благодарен на Ели Розенбаум, директор на Отдел „Стратегии и политики за човешките права“ от Дирекция „Човешки права и специални съдебни преследвания“ към Министерството на правосъдието за това, че отдели време да отговори на въпросите ми. Тук трябва да подчертая, че всички мнения, изразени в тази книга, са лично мои. Не бих искал да затруднявам допълнително работата на отдела. Благодаря и на доктор Робърт Дръмънд за насоките на медицинска тематика и на Рейчъл Унтерман за това, че свери някои детайли от историята. Всяка допусната грешка е лично моя.

Аз съм загубен без моя редактор в „Hodder & Stoughton“, Сю Флетчър, и без Емили Бестлър, редактора ми в „Atria Books/Emily Bestler Books“. Безчет благодарности и на двете, както и на всички хора в „Hodder“ и „Hachette“, които продължават да подкрепят работата ми, сред които Свати Гамбъл, Кери Худ, Каролин Мейс, Луси Хейл, Бреда Пърдю, Джим Бинчи, Рут Шърн и Франк Кронин; както и всички в „Atria“ и „Simon & Schuster“, които се грижат за мен, сред които Джудит Кър, Метан Рийд, Дейвид Браун и Луис Бърк. Дарли Андерсън и неговите ангели в Лондон си остават най-добрите агенти, на които може да се надява едно момче. Клеър Лем, неподражаем ласкател, е гласът на разума и приятелството, а Мадейра Джеймс и всички от xuni.com ме свързват с дигиталния свят и се мъчат да ми обясняват понятия като интернет, без да повишават тон. През това време Кейт О’Хърн, писател и добра душа, се погрижи за разрешителните, което звучи много по-лесно, отколкото бе всъщност.

И най-накрая, изказвам любовта и признателността си към своя партньор и колега писател, Джени Ръдиард, към Камерън и Алистър. Така де, какъв щеше да е смисълът без всички вас?