Джон Конъли
Песен на сенките (36)

36

Аманда Уинтър се вторачи в застаналия срещу нея мъж, а после погледът й прескочи към мястото, на което лежеше майка й. Дори на тази слаба светлина видя разплисканата по кремавата стена артериална кръв, огромното петно по белите чаршафи и ужасяващата дълбока рана на гърлото на майка си. Тъмнината им се открояваше на бледия фон. Отвори уста, но от нея не излезе ни звук. Искаше да извика името на майка си, да изкрещи, но не можа. Ужасът и скръбта я караха да занемее и я парализираха. Като оставим настрана първите сълзи, които започваха да бликат от очите й, можеше да мине за кукла.

На Щайгър му отне само секунда да превъзмогне изненадата си при вида на детето. Тръгна към нея, като междувременно сгъна ножа и го премести в лявата си ръка. При вида на приближаващия се мъж, заклинанието, което беше сковало Аманда, се развали, и тя понечи да избяга с вик на уста, но той беше твърде бърз за нея. Сграбчи я за лявата ръка и я издърпа назад. Момичето се съпротивляваше и той изпусна ножа, който се удари в босия й крак и се плъзна някъде в тъмния коридор. Тя се опита да извика отново, но ръката на Щайгър обви гърлото й и дъхът й секна. Аманда се вкопчи в него през ръкавицата, разкъса найлона и го одра до кръв, но натискът не отслабна. Щайгър я притисна във вратата, докато не загуби съзнание, после внимателно я пусна на пода, за да не й нарани главата. Провери пулса й, макар да беше сигурен, че е употребил точно толкова сила, колкото трябваше. Само че това не беше точна наука и човек нямаше как да е напълно уверен. Усети туптенето под пръстите си и остана доволен.

После огледа разкъсаната ръкавица и раните по кожата си. Под ноктите й щеше да остане ДНК, но нямаше време да я почисти. При други обстоятелства може би щеше да вземе момичето със себе си или дори да й отреже пръстите, но инструкциите бяха недвусмислени — Аманда Уинтър не трябва да бъде наранена. Вече бе прекрачил границата, като я остави в безсъзнание.

Откри ножа близо до банята. Вратата беше отворена и видя, че до тоалетната е оставено шише препарат за почистване „Клорокс“. Също като при почистването на острие, това представляваше по-скоро незадоволителен компромис, но поне щеше да позволи на момичето да запази пръстите и живота си. Взе шишето, разви капачката и изля съдържанието върху дясната ръка на Аманда, като разтърка кожата под ноктите възможно най-добре. Щеше да я изгори, но въпреки всичко това бе проява на милосърдие.

Намираше се в къщата едва от няколко минути, но му се струваше, че са минали часове. Винаги ставаше така, точно както неизменно изпитваше чувство на изпразване, на тъга, след като извършеше убийство. Не че съжаляваше за деянието си, по-скоро чувстваше разочарование, че то не представлява нещо повече, че отнемането на живот може да е така лесно, а угасването му може да остане незабелязано от Вселената.

След като напусна къщата, не се сети повече за Аманда Уинтър и мъртвата й майка.