Джон Конъли
Песен на сенките (65)

65

На другата сутрин Паркър закуси в „Улесен“, след което започна да обикаля от врата на врата магазините и другите търговци по главната и околните улици. Когато приключи, подкара на запад към малкия град Каутън, паркира на общинския паркинг и седна на една маса до прозореца в кафене на име „Ма Бейкърс“, където кафето беше ужасно, а сладкишите — отвратителни, но то му предоставяше пряк изглед към спретната къща със сандъчета за цветя по первазите на прозорците и кола на алеята.

След час на вратата на къщата се появи възрастен мъж, който държеше ваймаранер на каишка. Паркър излезе от кафенето и го пресрещна по пътя към пешеходния подстъп между две сгради, който водеше към каменист плаж.

— Господин Баулман? — каза Паркър.

— Да?

Кучето погледна господаря си за някакво указание как да се държи с новодошлия.

— Казвам се Чарли Паркър. Разследвам смъртта на Рут Уинтър.

Баулман почти не реагира. Като нищо може и да очакваше Паркър да се появи, толкова невъзмутим изглеждаше и не даде нито един от отговорите, които можеха да се очакват в подобна ситуация. Каза само „Не мога да ви помогна“. Зад него кучето му се взираше скръбно в непознатия, който беше прекъснал ежедневната им разходка.

Паркър му подаде визитка.

— В случай че се сетите нещо.

Баулман я взе, скъса я на две и остави вятъра да отвее късчетата.

— Казах ви — не мога да ви помогна.

Паркър погледа как вятърът отнася двете половини на визитката му.

— Е, добре, благодаря за отделеното време — каза той.

Баулман си продължи разходката. Слънцето клонеше към заник. Паркър отиде при колата, върна се в Бореас да зачака.