Джон Конъли
Песен на сенките (18)

18

Паркър не се разбуди постепенно, а направо скочи в леглото, главата му щеше да експлодира. Виждаше всичко на петна, болезнено нажежени до бяло взривове светлина, като фосфорни пламъци в нощта. Почувства как сачмите разкъсват скалпа му и се загнездват в черепа. Опита се да се прикрие от тях и се прекатури на пода, стиснал глава в ръце, докато куршумите раздираха тялото му, докато един от тях му счупи ребро, втори прониза горната част на таза му и запрати костни частици в червата му. Последва трети, който спука бъбрек, и сега всеки един рецептор за болка в тялото му пламна.

Сви се на кълбо на голите дъски на пода, с широко зяпнала в агония уста, агония както истинска, така и припомнена, вече неспособен да отличи едната от другата. Главоболието беше най-лошото досега: силата му активизираше наново болката в полузарасналите рани и го връщаше в онази нощ в Скарбъроу, когато се влачеше по земята в дома си, оставяйки кървава диря подир себе си, молейки се да дойдат по-скоро и да сложат край на всичко.

Болката, колкото и невероятно да беше, стана още по-свирепа. Белегът, останал от лапаротомията — вертикалния разрез на корема, с който го отвориха след стрелбата — започна да пари и му се стори, че може да усети как оставените от дренажа дупки се разширяват и отварят. Пробва да стисне зъби, докато всичко отмине, и в ъгълчетата на очите му избиха сълзи, но изпита облекчение. Беше сигурен, че тази нощ, след всичко преживяно, няма как да не умре.

Някой положи на челото му прохладна ръка; кожата беше така студена, сякаш беше обсипана със скреж. През сълзите видя, че тя проблясва на лунната светлина, блещукаше като светлината на мъртви звезди. Нечий глас заговори:

тате

и той усети студенината на дъха й и подуши аромата на един свят отвъд този тук. Започна да трепери, тъй като допирът й изгаряше мразовито, но агонията бавно стихваше, раните прекъсваха своята песен, а устните й докоснаха бузата му и оставиха знак, който щеше да вижда в огледалото дни наред.

тихо тате тихо

И той лежеше на пода в трескав сън, докато мъртвата му дъщеря го утешаваше.