Джули Кагава
Нокът (27)

27
Ембър

Да, официално обявявам, че тази нощ беше абсолютно откачена.

Мислех си, че знам какво искам. Преди да ида на партито, Лекси почти ме убеди, че Гарет ще е там. За рождените дни на Кристин се носеха легенди, вероятно половината град бе разбрал за купона. И когато изтъкнах, че може да не дойде и нямам друг начин да се свържа с него, това не я обезкуражи. Тя вече кроеше планове как всеки ден ще обикаляме по плажовете и из местните свърталища, докато не го открием.

Когато с Данте дойдохме с колата и паркирахме в края на дългата редица автомобили на алеята, надеждите ми посърнаха. Мислех, че Гарет вероятно няма да е там; той не изглеждаше купонджия. Подготвих се за разочарование, казах си, че утре може да го потърсим. Не всичко бе загубено, ако не се появеше тази вечер.

В края на двора Данте видя група от като че ли безбройните му приятели, забърза към тях и ме заряза. Извъртях очи и продължих по стълбите. Мислех да намеря Лекси, за да обиколим заедно. Но той беше там — седеше на дивана и изглеждаше ужасно смутен, когато Лекси му хвърли нещо, което много се надявах да не е презерватив. Стомахът ми се сви, щом тръгнах към него. Въпреки ужаса мислех само, че искам да го целуна отново, да усетя сърцето му под дланта си и да вдъхна аромата му. Ако това бяха чисто човешки чувства, тогава за малко щях да бъда човек. „Нокът“ нямаше да одобрят, но „Нокът“ можеха да вървят по дяволите. Те вече и без това отнеха голяма част от лятото ми. Тази си беше моя.

Той щеше да ме целуне, видях го в очите му. Усетих го в ръцете му, които се притиснаха към гърба ми, по ускорения му пулс, по внезапното намерение в металния поглед. Драконовите ми инстинкти изсъскаха и се свиха, това не им харесваше, макар че сърцето ми бумтеше в ушите и пригласяше на неговото.

И тога усетих някаква промяна, едва доловима промяна, която драконът ми веднага осъзна. Още преди да чуя гласа му, косъмчетата по тила ми настръхнаха и в тялото ми се разля жега.

Обърнах се и срещнах погледа на дракона отцепник.

— Райли? — казах смаяна. Едва не го нарекох Кобалт, но се усетих навреме. Моят дракон веднага потръпна от вълнение, изпрати огън и облекчение по вените ми. Той беше добре! Все още беше тук. — Какво правиш тук?

Той се усмихна с просветващи очи. Не отговори на въпроса ми, а се вгледа престорено любопитно в Гарет, макар че всъщност виждах как драконът гледа човека, сякаш възнамерява да го изпече насред дневната.

— Нещо против да ви прекъсна?

Гарет се скова, ръцете му се превърнаха в стоманени ленти на кръста ми, но външно не изглеждаше притеснен. Гласът му бе хладно любезен:

— Всъщност имам.

Райли продължи да се усмихва, но очите му проблеснаха. По всичко личеше, че съпротивата на човека го забавляваше, което малко ме изнерви. Райли беше отцепник; той не играеше по правилата на „Нокът“. Не мислех, че е толкова глупав да се Преобрази тук, сред десетки свидетели, и да изпепели Гарет, но нямаше как да съм сигурна.

Освен това трябваше да говоря с него. Исках отговори на много въпроси, много неща за „Нокът“ чакаха обяснение, а той се появи изневиделица точно на партито на Кристин. Разбира се, напълно в негов стил — изникваше в най-неподходящия момент, и не можех да го оставя да си тръгне. А и моят дракон напираше под кожата, развълнуван от появата му. Не беше забравила онази нощ, когато се носеше по вълните с Кобалт, аз също не я бях забравила.

— Гарет — казах тихо, за да привлека вниманието му. — Познавам го. Нека поговоря с него за секунда.

Не остана доволен. Стисна зъби и очите му станаха безизразни, но кимна рязко и отстъпи. Обърна се и изчезна в тълпата, без да погледне назад. А аз останах сама с отцепника.

Поех си дъх и тъкмо щях да му предложа да идем някъде да поговорим, когато започна друга песен, този път по-бърза, и дансингът се превърна в кипящо море. Райли се ухили, приближи се и започна да танцува с предизвикателна усмивка. След миг колебание се присъединих, уж неохотно, но усещах вълнението на дракона в мен. Райли продължи да се усмихва, гледаше ме подигравателно.

— Е, огнено момиче, ето ни пак заедно. — Гласът му бе нисък и студен, само аз можех да го чуя. Не се докосвахме, но усещах топлината, която се излъчваше от него, сякаш под кожата му гореше огън. — И виждам, че се адаптираш доста добре. Осъзнаваш, че това е човек, нали? В случай че си забравила, ти не си точно като него.

— Говори по-тихо — изсъсках, но при тази гърмяща музика и нехаеща тълпа, нямаше голям шанс някой да ни обърне внимание. Все пак „Нокът“ ми бяха набили добре в главата никога, никога да не говоря за свързани с природата ми неща в компанията на човеци. — Освен това не е твоя работа. Как изобщо разбра, че ще съм тук?

Той се ухили.

— Казах ти, че ще те намеря, нали? — И се приближи още. — Изглеждаш изненадана. Забрави ли ме? — Гласът бе подигравателен, но тялото му се движеше плавно, красиво и уверено. Със сигурност не му беше първият купон. Стомахът ми затанцува и драконът се надигна като жадуващ за свобода пламък.

— Къде беше, между другото? — попитах го. Той само изви вежда, явно нямаше намерение да отговаря на въпроса, и аз се намръщих. — Те те търсят — казах и се наведох още повече към него. — Миналия месец са изпратили агенти, защото някой те е издал. — Данте — добавих, но наум. Обземе страх. Данте беше тук, ако забележеше Райли…

Отдръпнах се притеснена.

— Трябва да си вървиш. Тук е опасно за теб. Ако брат ми ни види…

Райли се плъзна почти невидимо зад мен. Преди да се усетя какво става, ме хвана през кръста и коремът ми пламна, а той се наведе към мен.

— Не се тревожи за мен, огнено момиче — каза в ухото ми, докато се колебаех дали да се облегна на него, или да го избутам. — Мога да се грижа за себе си. Въпросът е дали още искаш да научиш истината за „Нокът“? Кои са всъщност? Какво искат? — Устните му докоснаха бузата ми, дъхът му гъделичкаше кожата ми. — Мога да ти кажа, ако още те интересува.

Сковах се. Той се изсмя и плъзна ръка в джоба ми, само за миг, и я извади.

— Това е номерът ми — рече, когато бръкнах в джоба си и напипах сгъната няколко пъти хартия. — Когато искаш да поговорим — продължи сериозно, — когато те покажат истинското си лице — а ще го направят, огнено момиче, не се заблуждавай, — аз съм тук. Винаги можеш да дойдеш при мен. Искам да дойдеш при мен.

Не знаех какво да отвърна. Райли ме гледаше, златните му очи светеха и разпалваха огъня в мен. По дяволите, защо ми действаше така? Дали защото беше отцепник? Дракон, който се бе осмелил да отхвърли властта на „Нокът“ и да живее така, както само можех да мечтая? Или беше нещо друго, нещо по-дълбоко? Нещо, на което инстинктите ми реагираха на съвсем първично ниво? Като човек Райли беше чаровен, мистериозен и да, трябва да го призная, ужасно готин. Но погледнех ли го, виждах само дракона.

Движение в другия край на стаята привлече вниманието ми. Видях стройното тяло на Гарет да се насочва към изхода.