Джули Кагава
Нокът (16)

16
Гарет

— Ето те най-сетне — рече Тристан, когато влязох в апартамента и хвърлих ключовете на плота. — Ако ще правиш такива номера, ще ни трябва втора кола. Наложи се да вървя пеша километри по брега, за да намеря къщата на момичето. Изглежда съвсем обикновена, но трябва да влезем вътре. — Погледна мокрите ми дрехи и коса и изви вежда. — „Урокът“ е минал добре, предполагам?

Потиснах усмивка, защото си спомних тръпката от следобеда, притока на адреналин в мига, щом хванах вълната както трябва и я яздих чак до брега.

— Определено.

— Аха. Сигурно е минал отлично, защото се хилиш като идиот. Толкова щастлив съм те виждал само когато взводът ти спечели цял месец без дежурства в кухнята.

Свих рамене, без да отричам, и Тристан поклати глава.

— Е, какво откри? Тази Ембър нашият дракон ли е?

— Не зная.

— Не знаеш. Прекара с нея цял ден, как така не знаеш?

— Не говорихме много.

— Имаше цял следобед! Какво правихте шест часа?

— Съжалявам. — Скръстих ръце. — Следващия път ще се опитам да водя разговор, докато балансирам на дъска по триметрова вълна.

Тристан примигна.

— Охо, умникът Гарет се завърна. Явно си прекарал добре. — Не отговорих, той въздъхна и седна на дивана. — Виж, партньоре. Радвам се, че си се забавлявал. Господ знае, че си го заслужил. Но това не е ваканция. Тук сме с една цел, а тя е да открием и убием дракон. Знаеш го. Внедряването в тази група и сърфирането — добре, стига да ни приближава до дракона. Ако не е така, значи е загуба на време и трябва да насочим усилията си другаде.

— Знам. — Извърнах се унило. Прав беше, разбира се. Не беше типично за мен да забравя задачата си заради мимолетно разсейване. — Съжалявам. Следващия път ще запазя концентрация.

Тристан кимна и се облегна на дивана.

— Предполагам, че ще има следващ път. Възнамеряваш да се видиш пак с нея, нали?

— Утре — отвърнах, решен да довърша мисията. Щях да открия дракона. И да го убия. Чисто и просто. — Ще се видя с нея и останалите в мола.