Ю Несбьо
Жажда (5)

Четвърта глава

Четвъртък, късния следобед

Катрине Брат обгърна с поглед залата за инструктаж.

Осмина следователи, четирима аналитици, един криминален експерт. Всички на нейно разположение. И всички я дебнеха като ястреби. Новоизлюпената главна следователка. Жена. Катрине знаеше, че най-скептични към нея са именно колежките й. Често се питаше дали не е устроена по коренно различен начин от повечето жени. Средно нивото на тестостерона в кръвта им се движеше между пет и десет процента от нивото при мъжете, докато нейният гонеше двайсет и пет процента. Завишените стойности не я бяха превърнали в космата буца мускули с увеличен клитор, но откак се помнеше, Катрине имаше много по-високо либидо от приятелките си — поне доколкото й споделяха, а те не бяха и много. Когато положението ставаше неудържимо, Бьорн казваше, че озверявала за секс. Случваше се посред работно време да отскочи с колата до Експертно-криминалния в Брюн, само и единствено за да се изчукат в хранилището зад лабораторията, докато около тях дрънчат колби и епруветки.

Катрине се прокашля, пусна диктофона на телефона си и започна:

— Шестнайсет часът, четвъртък, 22 септември, намираме се в първа зала в Отдела за борба с насилието. Провеждаме първата оперативка на сформираната разследваща група, която работи по убийството на Елисе Хермансен.

Видя как закъснелият Трюлс Бернтсен се вмъква крадешком. Седна най-отзад.

Тя обобщи известното вече на повечето присъстващи: сутринта Елисе Хермансен е открита убита; смъртта най-вероятно е причинена от кръвозагуба, настъпила вследствие от прободни рани в областта на шията. Сигнали от очевидци не са постъпвали. Заподозрени все още няма. Липсват потвърдени веществени доказателства, съотносими към убийството. Биологичният материал, за който се предполага, че е човешки, е изпратен за ДНК анализ. Резултатите ще излязат най-рано след седмица. Криминалистиката и съдебна медицина още изследват другите иззети проби. Или, с други думи: с празни ръце са.

Катрине забеляза как двама от следователите скръстиха отегчено ръце, започнаха да въздишат и едва сдържаха прозевките си. Знаеше какво си мислят: общоизвестни истини, баналности, неподплатени с конкретни факти, твърде неубедителна причина да изоставят работата по другите текущи случаи. Катрине обясни повторно как е стигнала до извода, че убиецът е устроил засада на Елисе в собствения й апартамент, но и на самата нея повторението й прозвуча като опит за самоизтъкване. Новоизлюпен началник проси уважение. Усети първите признаци на отчаяние и се сети какво й беше казал Хари, когато му се обади с молба за съвет.

— Хвани убиеца.

— Хари, попитах те как се ръководи екип, чието доверие още не си завоювал.

— И аз ти отговорих.

— Залавянето на един убиец не разрешава…

— Напротив, разрешава всичко.

— Всичко ли? Конкретно за теб какво разреши?

— В личен план — нищо. Но ти нали ме питаш за служебни отношения.

Катрине плъзна поглед над залата, завърши поредното си изсмукано от пръстите изречение, пое си дъх и забеляза как ръката на един колега леко барабани по подлакътника на стола.

— Ако обаче Елисе Хермансен е пуснала убиеца по-рано вечерта и го е оставила вътре, докато самата тя е била навън, значи търсим човек, когото е познавала. Затова прегледахме информацията в телефона и настолния й компютър. Торд?

Торд Грен се изправи. Знаеха го и като Щъркела, несъмнено защото визуално напомняше едноименното животно: въздълъг врат, тесен клюноподобен нос и размах на крилата, който далеч надхвърля ръста му. Ретроочилата с кръгли рамки и дългата къдрава коса, спускаща се от двете страни на тясното му лице, навяваха спомени за седемдесетте.

— Влязохме в айфона й и прегледахме списъка с входящи и изходящи разговори през последните три дни — докладва Торд, без да отклонява поглед от таблета си, защото по принцип избягваше зрителен контакт. — Всички повиквания са от и към служебни контакти. Колеги и клиенти.

— И нито едно към приятел? — обади се Магнюс Скаре, тактически следовател. — Или към родители?

— Изразих се съвсем ясно: само делови разговори — подчерта Торд без враждебна нотка, само с цел да уточни. — Същото важи и за електронната й кореспонденция. Писмата са с делови характер.

— От адвокатската кантора потвърдиха, че Елисе почти всяка вечер е оставала след работно време — вметна Катрине.

— Типично за необвързаните жени — отбеляза Скаре.

Катрине изгледа недоволно дребния набит следовател, макар да знаеше, че коментарът му не е целял да я уязви. Скаре не беше нито достатъчно перфиден, нито достатъчно остроумен.

— Настолният й компютър не е защитен с парола. И там не открихме кой знае какво — продължи Торд. — Файловете дневници показват, че Елисе Хермансен е използвала компютъра си предимно за достъп до новини и за справки в Гугъл. Разглеждала е няколко порно страници, но все стандартни неща. Няма виртуални следи от нейни опити да завърже познанства посредством въпросните сайтове. Най-съмнителната й проява за последните години е да си пусне „Тетрадката“ по платформата Попкорн Тайм.

Понеже не познаваше достатъчно добре компютърния експерт, Катрине не успя да определи дали определението „съмнителен“ се отнася за използването на пиратски сървър, или за избора на филм. По нейно мнение неудачен беше изборът на филм, докато Попкорн Тайм много й липсваше.

— Опитах да вляза във фейсбук профила й с няколко широко разпространени пароли, но не се получи и изпратих молба за достъп.

— Това възможно ли е? — учуди се Андерш Вюлер, седнал на първия ред.

— Да, ако подадем молба до КРИПОС и до съда. Ако те я одобрят обаче, тя се изпраща в американски съд, а после евентуално и до централата на фейсбук. В най-добрия случай ще отнеме седмици, а иначе — месеци.

— Няма друго — приключи Торд Грен.

— Един въпрос от пълен новобранец — обади се Вюлер. — Как успя да влезеш в телефона? С пръстов отпечатък от трупа ли?

Торд погледна Вюлер, бързо отмести очи и поклати глава.

— А как тогава? Старият модел айфон се отваря с четирицифрен код. Това прави десетки хиляди различни…

— С микроскоп — прекъсна го Торд и въведе нещо върху таблета.

Катрине беше запозната с неговия метод, но му даде възможност той да го разясни на новия колега. Торд Грен нямаше полицейско образование. Всъщност не беше завършил нищо. Бе следвал няколко години информационни технологии в Дания, но не се беше дипломирал. Въпреки това от IT отдела в Главното управление го „лапнаха“ веднага и го назначиха за експерт по киберследи. Чисто и просто защото Торд беше ненадминат в бранша.

— Дори дисплеят на телефона да е изработен от най-твърдото стъкло, по него пак се образуват вдлъбнатини на местата, където пръстите натискат най-често — поясни той. — Отварям клавиатурата и проверявам върху кои клавиши се падат най-дълбоките вдлъбнатини. И ето ти го кода. Е, да не забравяме, че четири цифри правят двайсет и четири комбинации, но общо взето това е цялата работа.

— Добре, ама телефонът се заключва автоматично след три неуспешни опита да въведеш паролата — възрази Андерш. — Значи, имал си право само на две грешки…

— Уцелих паролата при втория опит — усмихна се Торд. Дали от задоволство заради успеха, или заради нещо на екрана на таблета, не стана ясно.

— Иха! На това му се вика късмет — удиви се Скаре.

— По-скоро бих казал, че не ми провървя, защото можех да я улуча от първия път. Когато две от четирите цифри са 1 и 9 както в дадения случай, почти винаги паролата се оказва година. Тогава комбинациите се свеждат до две.

— Стига толкова по тази тема — прекъсна ги Катрине. — Говорихме със сестрата на жертвата. Елисе не е имала сериозен приятел от години и най-вероятно не е възнамерявала да се обвързва.

— Тиндър — обади се Вюлер.

— Моля?

— На телефона й инсталирано ли е приложението Тиндър?

— Да — потвърди Торд.

— Момчетата, които видели Елисе на двора, казаха, че била наконтена. Не се е връщала нито от тренировка, нито пък от работа. Едва ли би се изтупала така за среща с приятелка… Щом е нямала гадже…

— Браво — похвали го Катрине. — Торд?

— Проверихме приложението. Открило е много мъже, с които си е пасвала. Тиндър обаче осъществява връзка с Фейсбук и ако Елисе е продължила да си пише с някои от тях, го е направила през Фейсбук. А докато молбата ни за достъп до кореспонденцията й бъде придвижена, ще мине доста време.

— Потребителите на Тиндър си уреждат срещи в барове — обади се глас.

Катрине вдигна изненадано глава. Трюлс Бернтсен.

— Щом е носела телефон, е достатъчно да се провери в наземните станции на телекома къде са засечени сигнали от айфона й. А после ще разпитаме в баровете, намиращи се в съответните клетки.

— Благодаря, Трюлс. Вече проверихме наземните станции. Стине?

Жената се изправи на стола и се прокашля.

— Според разпечатката от експлоатационната централа на „Теленур“ Елисе Хермансен е тръгнала от площад „Юнг“ — там се намира местоработата й — между шест и половина и седем. Насочила се е към района около моста „Бентсе“. После…

— По данни от сестра й Елисе тренирала редовно във фитнес център „Мюрен“ — вмъкна Катрине. — Оттам потвърдиха, че Елисе действително е влязла в 19,32 и си е тръгнала в 21,14. Посещението й е регистрирано в компютърната им система за клиенти с абонаментни карти. Извинявай, Стине.

Колежката се усмихна малко сковано.

— После Елисе се е отправила към района около дома си и не го е напускала до намирането на тялото — при условие, разбира се, че не е оставяла никъде телефона си. Сигналът е бил засечен в няколко наземни станции с припокриващ се периметър и показва, че е излязла от жилището си в „Грюнерльока“, но не се е отдалечавала на повече от няколкостотин метра.

— Супер, тъкмо повод да пообиколим тамошните барове — възкликна Катрине.

Трюлс я възнагради с две изсумтявания — явно опит за смях, Андерш — с ослепителната си усмивка. Иначе цареше пълно мълчание.

„И по-зле можеше да е“ — окуражи се Катрине.

Телефонът на масата пред нея започна да жужи и да се плъзга.

Катрине погледна дисплея. Търсеше я Бьорн.

Имаше вероятност да й поднесе новина за иззетите следи. В такъв случай щеше да е полезно да я съобщи на екипа веднага. От друга страна, ако лабораторните анализи бяха дали резултат, Бьорн по-скоро би се обадил на колегата от криминалистиката, който присъстваше на оперативката, а не на Катрине. Значи, не беше изключено да я търси по личен въпрос.

Точно преди да отхвърли повикването, тя съобрази, че Бьорн, с присъщата си организираност, непременно знае за провеждащата се в момента оперативка. Катрине долепи телефона до ухото си.

— С колегите съм, Бьорн. Обсъждаме случая.

Щом усети как всички погледи се впиват в нея, съжали, че изобщо вдигна.

— В „Съдебна медицина“ съм — отвърна той. — Току-що излязоха резултатите от експресното изследване на белезникавата слуз по корема на жертвата. Не съдържа човешка ДНК.

— Мамка му — изпусна се Катрине.

През цялото време една мисъл не й даваше мира: ако субстанцията се окаже семенна течност, имат шансове да разкрият убийството в рамките на четирийсет и осем часа. Практиката показваше, че изтекат ли две денонощия, залавянето на извършителя става значително по-трудно.

— Но убиецът вероятно е осъществил полов акт с жертвата — добави Бьорн.

— И по какво съдиш?

— Субстанцията се оказа лубрикант. Най-вероятно от презерватив.

Катрине пак изруга. По погледите на присъстващите се досети, че още не им е дала да разберат дали разговорът е частен, или служебен.

— Значи, извършителят е използвал презерватив, така ли? — попита тя високо и ясно.

— Или той, или някой друг мъж, с когото се е срещнала снощи.

— Добре, благодаря.

Катрине бързаше да приключи разговора, но чу как Бьорн извика името й и отдръпна пръста си от червената слушалка.

— Да?

— Обаждам се и за друго.

Тя преглътна.

— Бьорн, в момента провежд…

— Имам новини за оръжието на убийството. Май открих с какво е убита. Ще задържиш ли колегите? След двайсет минути ще съм при вас.

 

 

Лежеше в леглото в апартамента и четеше от телефона си. Прегледа всички вестници. Остана разочарован. Не бяха поместили всички подробности, изцяло липсваше информация за онова, което притежаваше художествена стойност. Или защото главната следователка Катрине Брат не го беше оповестила пред медиите, или просто защото не бе успяла да съзре естетиката в творението му. Виж, онзи, полицаят с поглед на убиец, веднага щеше да ги забележи. Навярно и той като Брат щеше да ги запази в тайна, но непременно щеше да оцени постижението.

Огледа внимателно снимката на Катрине Брат във вестника.

Красавица.

Не ги ли задължават на пресконференции да носят полицейски униформи? Вероятно беше само препоръчително. Тя обаче демонстрираше, че не й пука. Нарушаваше правилника. Готина мадама. Представи си я в униформа.

Голяма красавица.

Уви, не фигурираше в графика.

Остави телефона. Поглади татуировката. Понякога я чувстваше като напълно реална, издуваше кожата му, опъваше я и сякаш всеки момент щеше да я разпори отвътре.

И той искаше да не му пука.

Напрегна коремните си мускули и стана от леглото, без да си помага с ръце. Застана пред огледалото върху плъзгащата се врата на гардероба. В затвора тренира. Не в залата — не би понесъл да лежи върху уреди и шалтета, напоени с чужда пот — а в килията. Не за да натрупа мускулна маса, а за да се сдобие с истинска сила. С издръжливост. С устойчивост. С баланс. Да покачи прага си на болка.

Майка му беше с широк ханш и тлъст задник. Накрая се предаде на разрухата. Слабост. Навярно бе наследил телосложението и метаболизма на баща си. И силата му.

Плъзна встрани вратата на гардероба.

Вътре висеше униформа. Поглади я с длан. Скоро щеше да влезе в употреба.

Катрине Брат пак се появи пред него в униформа.

Довечера той ще отиде в някой бар. Популярен, оживен бар, не като „Джелъси“. Нарушаваше правилата, като излизаше сред хора с цел, различна от покупка на храна, посещенията в банята и изпълнението на графика, но беше решил да се потопи в гъделичкащата анонимност и самота. Защото се нуждаеше от това. Иначе щеше да полудее. Засмя се тихо. Колко пъти го бяха изкарвали луд. Психолозите се скъсаха да го пращат на психиатър. Отлично знаеше защо: за да му изпишат лекарства.

Взе чифт лъснати каубойски ботуши от рафта за обувки и зърна жената в дъното на гардероба. Висеше на кука. Изцъкленият й поглед се взираше между два костюма. От нея лъхаше слабо на лавандуловия лосион, с който намаза гърдите й. Затвори вратата.

Луд? Некадърници бяха те, всички до един. Прочете определението за личностно разстройство в медицински справочник: психично заболяване, което води до „неблагоприятни последици и затруднения за пациента или за околните“. В неговия случай страдаха само околните. Той харесваше личността си. Защото когато има за пиене, какво по-приятно, рационално и нормално от това, да изпитваш жажда?

Погледна часовника. След половин час навън щеше да се стъмни достатъчно.

 

 

— Ето какво отрихме около раната на врата й — Бьорн Холм посочи снимката на екрана. — Трите фрагмента отляво са ръжда, а това вдясно е люспа от черна боя.

Катрине седеше до колегите, защото отстъпи мястото си на Бьорн. Той пристигна запъхтян от бързане. Бледите му бузи още лъщяха от пот.

Набра нещо на клавиатурата и на екрана се появи снимка на ранена шия в близък план.

— Както виждате, местата, където кожата е пробита, образуват отпечатък от човешка захапка. Съдейки по дълбочината на прорезите, зъбите са били остри като шило.

— Някой сатанист — подхвърли Скаре.

— Катрине лансира теорията, че убиецът може да си е наострил зъбите. Проверихме. При сключването на захапката горните зъби са влезли в луфтовете по долната челюст, а долните са се наместили безпрепятствено в луфтовете по горната челюст, тоест, не се засрещат както при човек. Следователно не става дума за обичайна човешка захапка, при която зъбите на долната и горната челюст са така разположени, че имат широка контактна повърхност. Този факт и следите от ръжда ме наведоха на предположението, че убиецът е използвал желязно чене.

Бьорн пак написа нещо на клавиатурата.

Катрине чу как всички в залата ахнаха от ужас.

На екрана се появи предмет и тя от пръв поглед го оприличи на стар ръждясал капан, какъвто бе виждала при дядо си в Берген. Той го наричаше мечешка ножица. Острите шипове образуваха зигзагообразна линия, а челюстите бяха скрепени с пружинен механизъм.

— Това изображение е от частна колекция в Каракас. Рисувано е от времето на робите, когато са организирали боеве със залози. Двама роби си слагат зъбите, връзват им ръцете на гърба и ги пускат на ринга. Който оцелее, се класира за следващия кръг. Така предполагам, де. Но към въпроса…

— Ако обичаш — прекъсна го Катрине.

— Опитах се да проверя как човек може да се сдобие с такива железни зъби. Такъв артикул не се поръчва с наложен платеж. Открием ли откъде са поръчани и кой е получателят, кръгът на заподозрените чувствително ще се стесни.

Катрине си даде сметка, че свършеното от Бьорн надхвърля преките му задължения на криминалист, но си замълча.

— Още нещо. Губи ми се доста кръв.

— В смисъл?

— В тялото на човек в зряла възраст кръвта съставлява средно седем процента от телесната маса. Разбира се, всичко е много индивидуално, но дори да предположим, че кръвта на Елисе е имала минималното тегло, близо половин литър се губи, след като съберем количеството от трупа, кръвта, попила в килима и в паркета в коридора и малкото кръв по леглото. Така че освен ако убиецът не си е отсипал в кофа…

— … я е изпил — довърши Катрине.

За три секунди цялата зала притихна.

— А черната боя? — попита Вюлер.

— По люспата открихме ръжда, следователно и тя е от железните зъби — обясни Бьорн и извади кабела на компютъра от проектора. — Но боята не е чак толкова стара. Тази нощ ще я изследвам.

По лицата на колегите си Катрине разбра, че изобщо не са чули последното, а още мислят за кръвта.

— Благодаря, Бьорн — тя стана и погледна часовника. — Сега за обиколката на баровете в „Грюнерльока“. Стана късно, затова нека колегите с деца се прибират. А останалите, дето сме безплодни, ще си разпределим заведенията, става ли?

Никакъв отговор. Никакъв смях. Нито дори усмивка.

— Е, значи, разбрахме се — заключи тя.

Чувстваше се изморена. Отпъди изтощението. Защото нещо й подсказваше, че това е само началото. Железни зъби и нито следа от ДНК. Половин литър изчезнала кръв.

Проскърцаха крака на столове.

Катрине събра книжата си, вдигна глава и видя гърба на Бьорн да минава през вратата. Отново изпита онази странна смесица от облекчение, угризения и самопрезрение. И си помисли, че се чувства… някак кофти.