Ю Несбьо
Жажда (33)

Трийсет и втора глава

Сряда през нощта

Микаел Белман стоеше със скръстени ръце и се питаше дали полицейски окръг Осло някога е давал пресконференция в два през нощта. Беше се облегнал на стената вляво от трибуната и оглеждаше присъстващите в залата: дежурни репортери, ангажирани да отразяват опустошенията, нанесени от Емилия, и сънливи журналисти, вдигнати на крак посред нощ. Мона До се появи в спортен екип под дъждобрана, бодра-бодра.

Горе на трибуната, до началника на отдела Гюнар Хаген, седеше Катрине Брат. Тя излагаше подробностите около операцията в апартамента на Валентин Йертсен в „Синсен“ и разигралата се впоследствие драма в имението на Халстайн Смит. Проблясваха светкавици. Белман знаеше, че макар да не е сред седналите зад микрофоните, част от фотоапаратите ще се насочат и към него. Затова се опитваше да придаде на лицето си изражението, препоръчано му от Исабеле, докато разговаря с нея на път към пресконференцията. Сериозно, без спотаеното задоволство на победителя.

— Мнозина изгубиха живота си, не забравяй — напомни му тя. — Затова никакви усмивки или показно тържествуване. Представяй си генерал Айзенхауер след десанта в Нормандия. Освен лаврите на победата като главнокомандващ носиш и отговорността за трагедията.

Белман сподави прозявката си. Тази вечер Ула се върна пияна от женско събиране в центъра. От тийнейджърски години не помнеше да я е виждал пияна. Като стана дума за алкохол, Хари Хуле, седнал до него в момента, също приличаше на стабилно почерпен. Бившият старши инспектор имаше изморен вид, по-изморен от повечето журналисти. От мокрите му дрехи не лъхаше ли на алкохол?

Остро ругаланско наречие проряза залата:

— Разбирам, не желаете да оповестите името на полицая, застрелял Валентин Йертсен, но поне отговорете дали Валентин е бил въоръжен и дали е отвърнал на огъня.

— Повтарям: ще огласим подробностите едва след като всички обстоятелства бъдат щателно изяснени — Катрине посочи Мона До, която размахваше ръка.

— Ще ни разкриете ли каква е била ролята на Халстайн Смит?

— Да. Там всичко е ясно, защото разполагаме със запис на разигралите се събития и поддържахме непрекъсната телефонна връзка със Смит.

— Това го разбрахме. Кой е разговарял с него?

— Аз — Катрине се прокашля. — И Хари Хуле.

Мона До наклони глава.

— Значи двамата с Хуле сте се намирали в Главното управление, когато Йертсен е проникнал в дома на Смит?

Микаел Белман забеляза умолителния поглед на Катрине, отправен към Гюнар Хаген в търсене на помощ, но началникът не схвана какво иска от него. Впрочем и Белман не загря с какво репортерския въпрос смути Брат.

— В момента не желаем да навлизаме в подробности за методите ни на работа — каза Хаген. — С оглед да предотвратим евентуално унищожаване на доказателства и с оглед на тактиката ни при бъдещи разследвания. Мона До и нейните колеги в залата, изглежда, се задоволиха с този отговор. По вида на Хаген Белман прецени, че началникът няма представа какво всъщност прикрива.

— Късно е. Чака ни работа — и нас, и вас — заключи Хаген и си погледна часовника. — Утрешната пресконференция ще се състои в дванайсет на обяд. Надявам се да разполагаме с повече информация. Дотогава — лека нощ.

В мига, когато Хаген и Брат станаха от местата си, изригна залп от светкавици. Част от фотографите бяха обърнали обективите си към Белман. И понеже неколцина изправили се журналисти се появиха в кадър, той отстъпи встрани, за да осигури на фотографите пряка видимост към своята особа.

— Почакай за секунда, Хари — помоли Белман, без да поглежда встрани и без да променя айзенхауерското си изражение.

Дъждът от светкавици секна и той се обърна към Хари Хуле, застанал със скръстени ръце.

— Няма да те хвърля на вълците — обеща Белман. — Ти си свърши работата. Застреля смъртно опасен сериен убиец — сложи длан върху рамото на Хари. — А ние не изоставяме хората си, нали?

Високият полицай погледна демонстративно рамото си. Белман веднага си отдръпна ръката. Гласът на Хари беше одрезгавял още повече:

— Радвай се на победата, Белман. Утре рано ми предстои разпит. Лека нощ.

Белман го изпрати с поглед. Хари Хуле се придвижваше към изхода, разкрачил широко крака и присвил колене като моряк на палуба в бурно море.

Белман вече се бе консултирал с Исабеле. Единодушно заключиха, че ако искат успехът да няма горчив привкус, най-добре е специалното звено за вътрешни разследвания да излезе със становище, че постъпката на Хуле е слабо укорима — или дори никак не е. Как точно ще помогнат на следователите да стигнат до това заключение, още не знаеха. Не им се носеше славата на подкупни, но, естествено, всеки разсъждаващ човек е възприемчив към разумни доводи. Колкото до пресата и широката общественост, Исабеле смяташе, че през последните години практиката масовите убийства да завършват с ликвидиране на извършителя от полицията е станала честа. Затова пресата и обществото повече или по-малко негласно са я приели: разрешаването на такъв тип случаи става именно така — бързо и ефективно, начинът удовлетворява общественото чувство за справедливост и спестява космическите средства, които съдебен процес от такъв мащаб неизменно би глътнал.

Белман проследи с поглед Катрине Брат. Знаеше, че двамата с нея ще са атракция за фотографите. Но Катрине вече се изниза.

— Гюнар! — извика Белман високо и двама-трима фотографи се обърнаха.

Началникът на отдела за борба с насилието спря на вратата и се приближи до Белман.

— Не се усмихвай — прошепна Микаел и му протегна десницата си. — Поздравления — изрече той на всеослушание.

 

 

Хари стоеше под уличен фенер на улица „Борггате“ и се опитваше да си запали цигара под последните издихания на Емилия. Зъзнеше, та чак зъбите му тракаха. Усещаше как цигарата подскача между треперещите му устни.

Вдигна глава към изхода от Главното управление. Оттам продължаваха да излизат репортери. Навярно заради натрупаната умора те не разговаряха оживено помежду си, както обикновено, а образуваха безмълвна маса, която се стичаше мудно, подобно на гъста лава, надолу по баира към „Грьонланслайре“. Или просто мълчаха, защото и те я усещаха: празнотата. Онази празнота, която зейва, когато целта е постигната, извървял си пътя докрай и вече няма накъде да продължиш. Не е останала земя за оран. Но жена ти все още лежи в къщата на смъртно легло, над нея се суетят лекарят и акушерката, а ти си безсилен. С нищо не можеш да бъдеш полезен.

— Кого чакаш?

Хари се обърна. Беше Бьорн.

— Катрине. Обеща да ме метне до вкъщи. Отиде да вземе колата от гаража. Качи се да закараме и теб.

Бьорн поклати глава.

— Ти говори ли с нея по онзи въпрос?

Хари кимна и поднови опитите да запали цигарата в устата си.

— Това „да“ ли означава?

— Не, не съм я питал какви са ти шансовете.

— Изобщо ли не си й подхвърлял за мен?

Хари затвори очи за миг. Не помнеше нито дали е зачеквал темата пред Катрине, нито какво евентуално му е отговорила.

— Питам, защото предположих, че щом около полунощ сте били заедно някъде и мястото не е Управлението, сигурно не сте си говорили само по работа.

Хари заслони цигарата и запалката с длан, докато гледаше Бьорн. Светлосините детски очи на рижия му колега изпъкваха повече от обикновено.

— Помня само служебните си разговори, Бьорн, другото го забравям.

Бьорн Холм заби поглед в земята и разтъпка крака на място, сякаш за да активизира кръвообращението си. Не помръдваше. Чакаше.

— Ако узная нещо, веднага ще ти кажа, Бьорн.

Холм кимна, без да вдига очи, обърна се и си тръгна.

Хари го проследи с поглед. Имаше чувството, че Бьорн е прозрял нещо, нещо, което му убягва. Е, разгеле! Най-после запали пустата цигара.

Пред него се плъзна кола и спря.

Хари въздъхна, хвърли цигарата на земята, отвори вратата и се качи.

— За какво си говорихте? — поинтересува се Катрине, хвърли поглед към Бьорн и подкара надолу към притихналата „Грьонланслайре“.

— Правихме ли секс?

— Какво?

— Нищо не си спомням от снощи. Не сме се чукали, нали?

Катрине не отговори, привидно съсредоточена да спре точно на бялата маркировъчна линия пред червения светофар. Хари чакаше.

Светна зелено.

— Не — отговори Катрине, даде газ и отпусна съединителя. — Не сме правили секс.

— Хубаво — Хари подсвирна тихичко.

— Ти беше прекалено пиян.

— Какво?

— Ти беше прекалено пиян и заспа, преди да го направим.

— Мамка му — Хари затвори очи.

— И аз това си помислих снощи.

— Не, друго имам предвид. Ракел е в кома, а през това време аз…

— … през това време ти правиш всичко по силите си да проявяваш солидарност към нея, като се докарваш до несвяст. Забрави случката, Хари, има къде-къде по-лоши неща.

От радиото сух глас съобщи, че Валентин Йертсен, прочул се като Вампириста, е бил застрелян в полунощ. А Осло е преживял успешно първата си тропическа буря. Катрине и Хари прекосиха „Маюрстюа“ в мълчание, минаха през „Виндерен“ и поеха към Холменколен.

— Имаш ли някакви намерения да се връщаш при Бьорн? — обади се Хари. — Склонна ли си да му дадеш още един шанс?

— Той ли те помоли да ме питаш?

Хари не отговори.

— Мислех, че има нещо с онази Лиен.

— Едва ли. Остави ме тук.

— Ще се кача до къщата.

— Недей. Ще събудиш Олег. Супер. Готово. Лека нощ — Хари отвори вратата, но остана в колата.

— Какво?

— Нищо, нищо — и слезе.

 

 

Хари изчака задните фарове да се изгубят в тъмното и пое нагоре по чакълестата рампа.

Къщата се извисяваше величествено, още по-мрачна в нощната тъма. Угаснала. Бездиханна.

Отключи си, влезе и се ослуша.

Видя обувките на Олег. Къщата тънеше в тишина.

Съблече си всички дрехи в мокрото помещение и ги натъпка в коша за пране. Качи се в спалнята, извади си чисти дрехи. Знаеше, че няма да го хване сън, затова слезе в кухнята. Включи термоканата и се загледа през прозореца.

Отдаде се на мисли. Отпъди ги, наля си кафе, макар да си даваше сметка, че няма да намери сили да го изпие. Можеше да отиде в „Джелъси“, но не беше в състояние да поеме повече алкохол. Точно сега не. Може би по-късно.

Мислите му се завърнаха.

Всъщност бяха само две.

Простички и гръмогласни.

Първата гласеше, че ако Ракел не се оправи, ще я последва.

А втората: ако Ракел прескочи трапа, ще се раздели с нея. Защото тя заслужава нещо по-добро и така ще й спести терзанията дали да скъса с него.

Появи се и трета мисъл, или по-точно въпрос.

Хари зарови лице в шепите си.

Кой от двата сценария всъщност предпочиташ?

Мамка му, мамка му.

Четвърта мисъл.

Припомни си думите на Валентин в гората.

Накрая и нас ни прецакват.

Прецакват? Кого визираше Валентин с това множествено число? А него в частност кой го беше прецакал? Хари? Или някой друг?

И ти ще се хванеш в капана.

Изрече го непосредствено преди да заблуди Хари, че насочва към него оръжие. Съществуваше обаче вероятност думите му да се отнасят за по-мащабна измама, не само за конкретната.

Хари се сепна — някой бе долепил длан до тила му.

Обърна се и погледна нагоре.

Олег стоеше зад стола му.

— Не те чух — опита се да каже Хари, но вместо глас от гърлото му излезе дрезгав шепот.

— Ти спеше.

— Ами? — Хари се подпря на масата и стана. — Не съм спал, просто си седях и…

— Беше заспал, тате — прекъсна го с усмивка Олег.

Хари премига, за да прогони мъглата пред очите си. Огледа се. Протегна ръка и попипа чашата с кафето. Беше студена.

— Мхм. Ама че работа.

— Мислих — сподели Олег, издърпа стола до Хари и седна.

Хари премлясна, за да втечни засъхналата слюнка в устата си.

— Прав си.

— За кое? — Хари отпи от изстиналото кафе, за да прогони вкуса на жлъчка.

— Дългът ти надхвърля преките ти задължения към най-близките ти. Длъжен си да помагаш и на онези, които се нуждаят от помощта ти, без да са ти роднини. А аз нямам право да искам от теб да ги изоставиш на произвола. Колкото до склонността ти да се пристрастяваш към следствието като към наркотик, това е нещо съвсем отделно.

— Мхм. Сам ли стигна до този извод?

— Е, Хелга ми вля малко разум — Олег погледна ръцете си. — Нея по я бива да вижда нещата от различен ъгъл. А онова, дето го казах, че не искам да стана като теб… не го мисля сериозно.

Хари сложи длан върху рамото му. Младежът си беше облякъл тениската с щампована снимка на Елвис Костело, която Хари му подари да я ползва за пижама.

— Чуй ме, моето момче…

— Да?

— Обещай ми да не станеш като мен. Само за това те моля.

Олег кимна.

— Има и още нещо — добави той.

— Какво?

— Стефенс се обади с новини.

Сякаш челичена лапа стегна сърцето на Хари в безжалостна хватка. Той престана да диша.

— Събудила се е.