Гюнтер Крупкат
Корабът на обречените (29) (Гибелта на „Титаник“)

Корабът „Калифорния“

Слабото вълнение едва поклащаше „Титаник“. В заревото на неговите светлини блестяха все нови и нови ледени планини и късове. Леко поскърцвайки, те минаваха край стените на кораба и изчезваха тъй тихо, както се и появяваха. След тях оставаше само леденият им дъх.

В горните палуби продължаваше празненството. Нито един от пътниците от първа класа не обърна внимание на това, че вече не се чуваше далечният грохот на корабните машини. Никой не подозираше, че пет етажа под тях в светлината на гаснещите лампи из коридорите плуват трупове, че една след друга стените се сгромолясват под натиска на водните маси. Нито един от гуляещата компания не подозираше, че на изпочупения корабен нос зъзнат спасилите се пътници от междинната палуба, полуголи, тракайки със зъби, охранявани от моряци, които сами бяха сковани от ужаса на преживяното.

А Филипс, който беше успял да оправи предавателя си, продължаваше да изпраща радиограми:

Сърдечни поздрави от Атлантика. Купувайте неограничено Норт Стейд акции. Пътуването минава добре. Мейди настинала, вече е по-добре.

Повече от петдесет презокеански кораба плаваха през нощта срещу 15 април 1912 година в северните води на Атлантика. Много от тях заобикаляха ледената армада, която бавно се насочваше на юг от Гренландия. Някои от корабите хвърлиха котва. Капитаните им възнамеряваха да продължат пътя си на следващата утрин. Един от тези кораби се наричаше „Калифорния“.

Радистът на този кораб напусна поста си в двадесет и три часа. Той беше много уморен след дългия работен ден, тъй като за него нямаше смяна.

Неговото параходство смяташе, че е излишно да назначава втори радист на корабите си. Постоянно се твърдеше, че тези приятели и без това по цял ден дремят в кабините си, а само важничат. С подобни „аргументи“ отбиваха протестите на капитаните, когато надигаха глас срещу неподходящата пестеливост.

Преди да си легне, радистът още веднъж се заслуша в гласовете на етера. Той се интересуваше най-вече за „героя на деня“, за огромния кораб, чийто маршрут минаваше в непосредствена близост до „Калифорния“.

Той се обади на „Титаник“ и между него и радиста Филипс се завърза следният разговор:

— Ало, Титаник! Какво става с рекорда? Поради леда спираме до утре. Мога да разпозная светлините ви. Желая приятно пътуване!

— Благодарим за пожеланията. Продължаваме въпреки нощта и мъглата. Внимавайте да не ви обърнат вълните, които ще вдигнем.

— Не се надувайте, колега! Ние също не сме се появили на този свят в магазин за детски играчки. Какви са тези глупости, които пращате по етера. Вашите пътници нямат ли други грижи?

— Изглежда, че нямат. Интересува ли те още нещо?

— Не. Лека нощ, големи братко!

Радистът на „Калифорния“ изключи предавателя си, протегна се и се тръшна на леглото.

— Кой беше? — попита Браид.

— Корабът „Калифорния“ забелязал светлините ни — изръмжа Филипс. — Вероятно е някъде наблизо. Пожелаха ни добър път. На колегата му е скучно, искаше да си побъбри с нас. Сякаш нямаме друга работа!

— Да — въздъхна Браид и запрелиства цял куп телеграми. — Светът все пак трябва да узнае, че Мийд е имала хрема.

— И че благодарение на господа бога наш се чувствува вече по-добре. Браид, ако още веднъж ми се удаде да се родя, в никакъв случай няма да стана радист на „Титаник“!

Филипс погледна часовника си.

— Остават още двадесет и три минути до полунощ. След това ще се отървете от мен.

— Ако питате мен, още сега бихте могли… — Браид полетя към масата. — Брей, какво ли беше това?

— Вероятно по-голяма вълна.

— Каква ти вълна. Според бюлетина имаме вълнение нула. А шумът, който чухме току-що?

— Нищо не чух. Давай другия текст!

След по-малко от петнадесет минути иззвъня телефонът.

— Ето че пак някой иска да изпраща сълзливо — радостни поздрави — започна да ругае Филипс. — Кажете, че едва утре сутринта можем да приемем други радиограми.

Браид вдигна слушалката.

— Радиостанцията, Браид.

— Говори Смит! Бъдете готов за предаване на SOS!

Браид ясно беше чул дрезгавия глас на капитана, но въпреки това мълчеше изумен.

— Разбрахте ли ме? — прозвуча острият глас от слушалката.

— Тъй вярно, сър! — заекна Браид. — Готовност за предаване на SOS.

Той остави слушалката като замаян. Очите му блуждаеха.

— SOS ли? Та това е невъзможно! — той разтърси Филипс.

Филипс предаваше последните думи на една радиограма. След това остави слушалките.

— Разбрах. Имате вид на дакел^[1], който страда от морска болест. Ех, че глупост! Някой си е направил хубава шега с вас.

— Не, това без съмнение беше капитанът!

— SOS от „Титаник“… къде се е чуло подобно нещо? Сигурно не сте разбрали добре.

— Изключено! — Браид изтича на палубата. След няколко секунди влезе отново. — Машините не работят!

— Само това ли?

— Малко мъгла, кучешки студ, друго няма. Долу все още празнуват.

— Сигурно се е загрял някой от валовете. Ще има кратък престой. Кой знае какво го е прихванало капитана!

— А тласъкът преди малко?

— Пак ли почвате? По-добре махнете тези дивотии оттук. — Филипс посочи остатъка от частните телеграми.

— Нали току-що имахте връзка с кораба „Калифорния“! Няма ли да е по-добре, ако веднага се опитаме…

— По дяволите, Браид. Не бързате ли прекалено много. Капитанът заповяда само готовност! Така ли беше?

— Няма да загубим нищо, ако поддържаме връзка с „Калифорния“.

Филипс промърмори нещо, но след това постави слушалките и включи предавателя.

Титаник вика Калифорния, Титаник вика Калифорния…

Тъкмо в този момент радистът на кораба „Калифорния“ сънуваше страшен сън. Приказният, огромният кораб летеше право срещу него. А в ушите му ехтеше гръмовен глас: „Внимавайте да не ви обърнат вълните, които ще вдигнем!“ Надвесилият се над него остър нос на кораба стигаше до небето и от него се чу гласът на прочутия капитан, който му изрева: „Вие сте най-големият идиот по седемте морета!“ Облян от студена пот, бедният радист се мяташе като риба на сухо и инстинктивно се зави през глава. Кошмарното видение отстъпи място на по-приветливи образи.

Филипс прекрати усилията да влезе във връзка с „Калифорния“.

— Очевидно нашият колега си похърква. Нищо не може да се направи!