Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (75)

75

Прозорците на апартамента на лорд Бидонър отразяваха светлината от черната свещ на дългата масичка за кафе. Пламъкът се извиваше върху всяко стъкло, като че ли беше запалена редица от свещи. Навън снегът се блъскаше в прозорците високо над Пето авеню, сякаш искаше да затрупа целия град.

— Ние няма да разговаряме отново, доктор Ломас. Моят колега ще донесе ДНК пробата в офисите ви в понеделник. Процесът на клониране ще бъде изцяло във ваши ръце. Казаха ми, че лабораторията ви е добре оборудвана, там работели компетентни специалисти. Окончателното плащане ще бъде направено към швейцарската ви банкова сметка, когато потвърдите самоличността на оплодения индивид.

Лорд Бидонър обърна люлеещия се кожен стол настрани от стъклената стена и притисна телефона до ухото си.

Гласът на доктора се чуваше през леко пращене благодарение на приложението за гласово криптиране, което той използваше, но все пак беше ясен.

— Няма ли да има никакъв контакт с някой друг? Това ли е всичко? — попита лекарят.

— Ние ще искаме ДНК проба, след като детето се роди — обясни Бидонър и въздъхна. — И ще ви намерим, ако тя не съвпада с пробата, която сме ви дали. Ясен ли съм?

— Кристално ясен — съгласи се докторът. Замълча за секунда и продължи: — Ваша ли е ДНК пробата, която ще клонираме, сър?

Лорд Бидонър се загледа в свещта пред себе си. Той прекара дланта си над пламъчето, изпита болка, но не отмести ръка.

— Не мога да отговоря на този въпрос. Беше ми казано, че можете да го направите и че дарение от десет милиона долара ще осигури постоянното ви мълчание. Имате ли проблем да се придържате към това споразумение?

— Не, сър.

— Добре. ДНК пробата трябва да бъде третирана с голямо внимание, докторе, така, сякаш животът ви зависи от това.

Той затвори телефона и се загледа в падащия сняг. Знаеше, че ще намери ДНК пробата в сградата на ВХН, но това беше оптимизъм, породен от проверени доказателства. Артефактът, който търсеха, и неговата тайна камера се споменаваха в Несторианската стела — първия запис за християнството в Китай от 781 година.

По-късен ръкопис разказваше какво съдържа тайната камера — много търсена реликва с видими следи от кръвта на Исус Христос.

Китайските монаси бяха крили документите в продължение на векове. Комунистите се опитвали да ги намерят и да ги унищожат, но не успели. И след като беше платил за достъпа до тях, той беше положил извънредни усилия, за да провери истинността на записаното.

Търсенето на истинска реликва от Христос — неговата кръв или кичур от косата му — беше въпрос на религиозна вяра до разработването на най-новите техники за клониране на ДНК.

Но сега това щеше да покаже, как науката ще доведе до Второто пришествие. И този път той ще дойде като човек с власт. И Той ще управлява света, както би трябвало да бъде управляван — с железен юмрук, както той ще бъде обучен да го прави.

Промяната е близо. И с лидер, в когото хора биха могли да имат пълна вяра и никой не би посмял да му се противопостави. Всяка религия, приела Исус като пророк или месия, ще трябва да се преклони пред новия ред. Папи и имами ще коленичат пред тях със своите паства, идващи зад тях.

И около Втория Христос лорд Бидонър и приятелите му щяха да планират бъдещето на човечеството.

Той се извърна от прозореца и се усмихна. Съдбата на всички живи и на тези, които щяха да се родят, ще бъде определена в следващите няколко часа. И той щеше да бъде в центъра на тези събития…

Зина седеше на дългия диван. Гледаше нещо на таблета. Ръката й се движеше бързо по екрана.

Инвестицията му в нея беше най-добрият му ход за дълго време. Нейната готовност да убива без угризения беше качество, което малцина притежаваха.

Не бяха много тези, които имаха смелостта да действат според най-вярната сентенция: Целта оправдава средствата.

Върху кожената седалка до нея имаше един тънък нож. Той беше достатъчно малък, за да може да го скрие почти навсякъде, но достатъчно голям, за да убива.

— Време е — каза той.

Зина не се усмихна. Тя просто вдигна ножа и се изправи.

Те се насочиха към паник стаята.