Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (57)

57

В черния „GMC Юкон 4×4“ със затъмнени прозорци и чисто нови номера, паркиран с работещ двигател близо до ъгъла на „Лексингтън“ и 44-та улица, имаше трима пасажери. Господин Ли — човекът, който беше проговорил с напевен акцент, смесица от хонконгски и шанхайски диалекти, потупа по рамото мъжа на предната седалка — по-млад китаец. Той повтори на английски език това, което беше казал.

— Тя близо ли е? — Явно беше развълнуван.

По-младият мъж се загледа в екрана на малкия сребърен таблет PC на коленете си. Мигащата червена точка в центъра на екрана все още се виждаше на картата на няколкостотин метра от тях, но беше спряла.

— Тя е на тротоара, там, по-горе. — По-младият мъж се обърна и посочи отсрещната страна на улицата след снегорина.

— Придвижи се напред — заповяда по-възрастният.

Шофьорът направи каквото му беше казано. Всички пътници — водачът, младият мъж до него и по-възрастният, погледнаха през затъмненото стъкло на предния прозорец. Сега можеха да видят гърба на скитника, когото наблюдаваха по-рано. Той беше близо до входа за паркинга на ВХН на „Лексингтън авеню“.

— След като тя влезе вътре, иди и го хвани — каза по-възрастният. — Искам да говоря с него. Кажи му, че ще му платя богато, както и на приятелите му, които може да събере…

Младият китаец, американски гражданин, попипа оръжието си. Той имаше черен пистолет „Норинко NP24“ в кобура под мишницата си. Провери дали сакото му беше достатъчно широко, за да достигне бързо пистолета.

NP24 беше любимият му. Произвеждан в големи количества в продължение на много години в китайските държавни оръжейни фабрики, той беше предпочитано оръжие за много чуждестранни подразделения на Китайската народоосвободителна армия, елитни китайски полицейски звена и висши членове на китайските банди в Ню Йорк Сити.

По-младият мъж хвана пистолета с дясната си ръка и дръпна дръжката на вратата с лявата. Знаеше, че по-възрастният на задната седалка на юкона не би излязъл, нито пък шофьорът.

Знаеше, че може и без него.

Те щяха да отпътуват, ако имаше някакъв проблем.

Но той знаеше задълженията си…