Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (17)

17

Хенри Моулъм затвори документа, който разглеждаше. Протегна се и поразкърши схванатите си рамене. Файловете, които беше изтеглил от лаптопа на Шон Раян, предизвикаха по-малък интерес, отколкото се надяваше. Описанието на случилото се с Шон и Изабел в Йерусалим беше проверил по-рано.

Вече беше наясно с последствията от проекта за лицево разпознаване. Въпросът бе обсъден подробно в неговата секция. Проектът повдигаше много тревожни въпроси… Възможността една банка, службите за сигурност, службите по приходите и полицейските служби на определена държава да знаят кой какви суми е депозирал и къде по целия свят даваше безпрецедентна власт за надзор на всеки, който има достъп до тази информация.

Чрез сравняване на бази данни кой контролира индивидуални банкови сметки можеха да се открият недекларирани доходи, съмнителни парични потоци и съвпадащи сметки на алтернативни имена за хора с множество паспорти и самоличности. Охранителните камери с висока дефиниция, които биха могли да идентифицират личности от половин миля, означаваха премахване на възможностите за укриване на богатство или незаконни доходи.

Данните за лицево разпознаване, съпоставени с глобални отчети за банкови сметки, биха дали на чужди сили достъп до информация за богатството на физически лица, регулатори, бизнесмени и дори политици, когато пристигнат в дадена страна.

Такива данни биха предоставили разнообразни възможности за оказване на натиск върху необяснимо богатите и смущаващо бедните.

Но все още не бяха достигнали тази точка. За щастие. Софтуерът засега се прилагаше изпитателно само на няколко места във ВХН. Ала Хенри повече се тревожеше от нещо друго: той не знаеше къде е Шон Раян.

Човекът, който отговаря за най-чувствителния проект за информационни технологии в Обединеното кралство, вероятно и в Западния свят, беше изчезнал. Сякаш се беше разтопил в нищото…

Това го безпокоеше, ала не беше и единственото му притеснение за Шон. Въпросите без отговор около него и ВХН нарастваха с тревожна скорост.

Чувстваше се като театрален зрител, който гледа актьорите да се блъскат силно в завесата, докато се движат невидими зад нея. Ставаше нещо, а той можеше да зърне само част от него.

Това, което знаеше със сигурност, беше, че имаше връзка между убийството в Сохо и Раян. Връзката не беше достатъчно ясна, но беше реална. Книгата, която Шон беше намерил в Истанбул, съдържаше пришити страници за гнусни молитвени практики от най-ранните дни на християнството. Изброяваха се молитви, изискващи проливане и пиене на истинска кръв, огнени ритуали, кастриране на извършители на престъпления и убийството на еретици и вероотстъпници, включително рязане на парчета от кожата на жертвите.

Най-отвратителният ритуал включваше убийството на четирима души за двадесет и четири часа, по все по-садистичен начин.

Целта на този ритуал беше посочена в латинска фраза над редица дребни нарисувани изображения на това как трябва да се извърши всяко убийство.

Фразата беше: Quattuor Invocare Unum.

Беше преведена като Четирима призовават Единствения. Хенри поклати глава. Което и да беше откаченото копеле, убило онова нещастно момиче, поне той не беше започнал ритуала, според който четирима души щяха да умрат. Изобщо никога не би искал да види някой да бъде убит по начина, показан на онези рисунки.

Защото те бяха най-жестокото нещо, което беше виждал от дълго време насам…